Кой насади премиера Борисов на пачи яйца в Доха

Вчера стана ясно, че срещата на българския министър-председател Бойко Борисов с емира на Катар няма да се състои, въпреки че е била планирана в програмата на официалното му посещение. На дипломатически език това се определя с една дума: скандал.

По традиция скандалът бе замаскиран с дилетантските еднолични обяснения на премиера пред журналисти в столицата Доха, че нивото на визатата е било "премиер с премиер”, като било прибавено, че утре - т. е. днес, „... и емирът, и принцът на Кувейт, и министър-председателят ще ни приеме".

Никой не коментира дали е спазена йерархия в срещите на Борисов в Катар „премиер-премиер”, а още по-малко пък стои на дневен ред въпросът как българският министър-председател ще бъде приет в Кувейт и от емира, и от принца и от министър-председателя в тази държава, където днес започва официална визита на Бойко Борисов.

Не стои на дневен ред и темата да се сравняват папки с подписаните споразумения в Катар - какво са подписвали при срещите си българският държавен глава, Георги Първанов и катарския емир. Тема, подхвърлена мимоходом от самия Борисов.

В Република България няма конституционни текстове, които да регламентират противоборство „премиер-президент”, та да се развява фактът, че лидерът на ГЕРБ е имал среща с емира на Катар докато беше кмет на столицата. Още повече, че въпросната среща бе уредена и се осъществи в рамките на първото официално посещение на емар в България, по покана на държавния ни глава.

Не стои на дневен ред въпросът и дали коментарите по отложената среща на Борисов с емира на Катар са нещо, което някой може да си позволява или не може да си позволява. Доколкото ми е известно, коментари се правят в рамките на служебни задължения или от гражданска позиция, тъй като действията на един министър-председател не са негови частни, а представителни, публични, и от и в името на държавата.

В средата на април миналата година, Техни Височества емирът на държавата Катар и съпругата му, шейха Моза пристигнаха в София по покана на българския държавен глава Георги Първанов. Това бе първо посещение на държавния глава на Катар в нашата страна. По време на това гостуване, президентът разговаря на “четири очи” с шейх Хамад Бин Халифа Ал-Тани, след което се проведоха пленарните разговори на двете официални делегации.

Тогава бе обсъдена за първи път възможността за изграждане на терминал за втечнен газ, който да обслужва не само България, но и други европейски страни. Българският президент акцентира върху намеренията на нашата страна за работа по крупни европейски енергийни проекти и в частност, изграждането на втора атомна централа.

Съобщенията, че премиерът Борисов и българската делегация са поискали от Катар изнася втечнен газ за нашата страна, всъщност е продължение на разговорите, които е имал преди година българският държавен глава, когато за първи път е била поставена тази идея. Давам този пример, за да стане ясно, колко тъпо и нелепо е да се сравняват приноси и мерят мускули кой с кого се среща и какво постига в тези срещи.

Тази година, в рамките на официалното посещение на министър-председателя Борисов в емирство Катар, един от важните за България въпроси, а именно – доставката на втечнен природен газ от арабската държава – не получи конкретен отговор. Официално, на българите е било обяснено обясни, че страната ни е в списъка на Катар, но до една-две години едва ли ще се осъществи подобен транзит на синьо гориво. Тук ще припомня, че с авторитетната помощ на емира на Катар преди няколко години, петте медицински сестри бяха освободени. Т. е. добронамереност, емирът на тази държава вече определено е показал и то в деликатен и труден за страната ни момент.

Политиката е поле, на което всеки трябва да работи за просперитета на държавата. Кой започва и кой продължава дадено дело – това не се мери на кантар, тъй като не показва добър тон.

В случая с катарското посещение на премиера Бойко Борисов нагледно бе даден урок за много неща. Въпросът е дали от българска страна това ще бъде разчетено правилно.

Друг въпрос е, и кой насади на пачи яйца Борисов – да отиде на официално посещение в друга държава и планирана среща с високопоставен домакин там – да не се състои.

Повтарям – Катар е член на ОПЕК, уважавана държава в Близкия изток, и всеки пристигнал там с информацията, че идва от страна, в която се разиграват тъпи интриги с държавния глава очаквано би бил затруднен в контактите си. Правилното поведение в подобна конфузна ситуация бе да се замълчи дипломатично. За съжаление се случи точно обратното: отново се мериха със сантиметър властови мускули и се пусна словесно надцакване – кой е по-, по-, най-.

Поучително ще е днес да се проследи работната визита на премиера и външен министър на Катар, шейх Хамад Бен Джасем ал Тани с руския министър-председател Владимир Путин, които предстои да обсъдят на среща инвестиционното взаимодействие между двете страни, в частност, в сферата на енергетиката, както и създаването на съвместни фондове и консорциуми, предаде РИА Новости, позовавайки се на пресслужбата на руското правителство.

Очаква се на преговорите в Кремъл, двамата правителствени ръководители да „разгледат състоянието и перспективите за развитие на приятелските руско-катарски отношения, като засегнат ред актуални международни и регионални проблеми”, се казва в разпространеното съобщение на РИА „Новости”.

На тази среща между премиерите на Катар и Русия едва ли катарският гост ще говори с недомлъвки и ще отклонява отговори на конкретни въпроси. Едва ли ще чуем, че премиерът на Катар е разигравал Путин с неясни изречения, недоизказани мотиви и оправдания.

Какво ни остава след като в една малка държава като емирство Катар ни показаха и дадоха урок по дипломатична етика – остава единствено, да отиде някой от участниците от българския резил в Доха до Брюксел и да поплаче на рамото на Барозу, или да викне американския посланик в София, с когото да ударят по две ракии – утешително.

Единият, че е бил пренебрегнат в държавата Катар от най-високо място, при положение, че емирството е втората по износ на газ държава в света. Що се отнася до другия, той би „отбелязал” утешително, че традиционната израело-американска дружба вече не е така силна и нерушима.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене