За кабинета на ГЕРБ, като за мъртвите – или Добро, или – Нищо!
За кабинета на ГЕРБ трябва да се говори като за починалите - или Добро, или Нищо! Това изводът, който се налага напоследък, след като започнаха да се появяват опоненти на водената политика на някои министри от това правителство.
Лидерът на ДСБ Иван Костов обяви в предаване на bTV, че има сериозни критики към мерките на правителството, в които според него нямало не стоели реформи, тъй като ГЕРБ се страхували от такива. Това раздразни премиера Бойко Борисов, който в централните новинарски емисии на няколко телевизии с национален обхват заяви пред журналисти:
„По-големи реформи от тези, не знам някой преди мен да е правил”. Това заяви премиерът Бойко Борисов в коментар на критиките на Синята коалиция, че реформите са спрели.
„Всеки има право да говори, не съм чул какво са казали, не се бъркам в тяхната работа и не давам да се бъркат в моята”, каза още премиерът и уточни, че сините не са го запознали с предложенията си за реформи.
В отговор на критиките на Иван Костов и Мартин Димитров, че ГЕРБ не прави реформи, Бойко Борисов обясни, че „това, което СДС и ДСБ са правили по време на тяхното управление търпи много критики, особено стореното в енергетиката, което сега носи само пасиви...”
„Но аз не си позволявам да се връщам назад. Щом са избрали такава тактика, да я прилагат”, категоричен бе Борисов.
„Не знам, те с мен не са разговаряли, Явно си говорят с вас – вие да ме питате. Те ми знаят телефона – могат да ми се обадят.
Аз завися само от народа. Ако искат и оттеглят подкрепата си – отиваме на избори и народът пак ще каже кой иска да го управлява. Аз съм доказал какво съм направил и в сферата на сигурността, и в енергетиката, и в здравеопазването, и всичко останало, което сме направили. Нека некой да се похвали с това, което сме направили ние...”
Менторския тон на премиера, даже, когато критиките са основателни е част от поведението на правителството към всеки, който дръзне да каже нещо, по-различно от добро за кабинета „Борисов”.
Лекарите и болниците са виновни, че им превеждат пари от финансовото министерство с два месеца закъснение. Както са виновни и за Цанков камък, „Белене”, някакви необезпечени договори и анекси.
Фирмите пък са виновни за това, че искат парите си и не са съгласни да ги рекетират с 10 процента от отдавна заработеното. Не са съгласни и да не им начисляват лихви за закъсненията по разплащанията, не са съгласни да им бавят ДДС-то с месеци и да не се знае дали и кога ще им го изплатят!
Методът „Дянков”: даваш за проверка на прокуратурата, докато бавиш разплащания – дава ефект.
С какво раздразни Борисов лидерът на ДСБ, Иван Костов?
Публикуваме със съкращения неговото интервю от вчера, 13 април 2010 в предаването на bTV „Тази сутрин”. С Иван Костов разговаря водещата Анна Цолова:
Водещ: Лидерът на ДСБ Иван Костов ни е на гости. Вчера дадохте пресконференция, която, всичко, което излезе по агенциите, аз изчетох много внимателни и силно се разтревожих от нещата, които излизат от Вашата уста, именно защото бяхте премиер, именно защото разбирате от икономика и финанси и прозвуча всичко много тревожно. Толкова тревожно ли е и толкова страшно ли е положението?
Иван Костов: Да. Разбира се, има отговор, има политики, които могат да решат проблемите, но наистина положението е много напрегнато. Ние вчера на съвместно заседание с ръководството на СДС разгледахме ситуацията. Ние очакваме много голямо неизпълнение на бюджета, някъде в порядъка на 20% на приходите. Т.е. да се повтори същата ситуация, която се случи в 2009 година, да се повтори в 2010 година. И това само по себе си вече означава, че ще има много сериозна фискална криза.
Водещ: Така, като слушах и шефа на митниците, като че ли приходите и от там, очакваните, няма да дойдат и да влязат.
Иван Костов: Да, да, да. Това е, това е причината, поради която не може да се очаква автоматично покачване на приходите от това, че ще увеличиш акциза или ще увеличиш ДДС...
... В тази ситуация... Политиката не може да бъде на увеличаване на данъците, защото една част от икономиката, както той обясни тук подробно, веднага бяга в сивия сектор.
Водещ: Да започнем от там – кои мерки трябва да се променят и изобщо кои трябва да отидат на боклука? ... От тези 60 мерки.
Иван Костов: Реформи трябват.
Водещ: Не виждате ли в тях реформите?
Иван Костов: Първо, първо, това, което трябва да се каже за тези мерки, е, че самото правителство и самият министър-председател не застана зад тези мерки. Той не ги направи свои. Не пое политическата отговорност за тях. Те останаха някак си да висят...
... Те останаха да висят някак си между синдикати...
... не бяха обсъдени в парламента.
Водещ: Само изнесени като предложения.
Иван Костов: Бяха изнесени. И никой колега на Симеон Дянков не застана зад тях. Не се произнесе социалният министър, не се произнесе министърът на икономиката. Сериозните министри, върху които...
Водещ: Какви знаци трябва да търсим зад този факт?
Иван Костов: Трябва да търсим знак, че кабинетът не пое отговорността, политическата отговорност за тези мерки, не ги е превърнал в управленско решение от типа на, примерно, промяна в закона, или промяна в наредби или правила и по този начин не ги е направил свое действие. Част от тях сигурно ще влязат в Народното събрание /НС/, но там пък ще има тежки политически дебати за всяка мярка, защото ... По много проста причина – те не са консултирани въобще с никой в парламента. Аз даже си мисля, че и Парламентарната група на ГЕРБ едва ли е участвала в разработването на тези мерки. По този начин те там ще влязат отново в политическия дебат. Всъщност тогава ще им се случи за първи път политически дебат.
Водещ: Някой с вас говорил ли си е – премиерът, Симеон Дянков, като човек с опит, който е бил на този пост в тежки за България години?
Иван Костов: Не, не. Отговорът на този въпрос е даден още при съставянето на правителството – ние сами управляваме, сами носим отговорност. Всички решения са си наши. Това каза ГЕРБ в началото, когато ние предложихме своята подкрепа. Нали така? От тогава нищо не се е променило там.
Водещ: А фактът, че мерките бяха консултирани, обсъдени и дойдоха основно от синдикални организации, от работодателски организации?
Иван Костов: Това аз ще нарека грешка.
Водещ: Защо?
Иван Костов: Защото така беше при Любен Беров, така се управляваше страната по време на безвремието на Любен Беров. Когато спряха реформите, започнали 1991-1992 година, когато се създадоха организацията на Г-13, когато синдикатите застанаха в тристранната комисия... Вижте, тристранният съвет е изобретение на едни демокрации многопартийни, когато политическата структура на страната, т. е. партиите не са в състояние да намерят решение и да консолидират помежду си мнение за това какво трябва да бъде решението на дадени проблеми. И тогава в Белгия, то е почти едно-единствено място, е създадена тристранната консултация. След това е отишла в Германия, но с променени функции. Това не е орган за политически решения или за законодателни решения, или за управленски решения, защото участниците са безотговорни. Да не се сърдят. Да не помислят, че...
Водещ: Факт е, че каквито и решения да се вземат, първо, не се вземат /.../, второ, не носят отговорност за тези решения.
Иван Костов: Те са отговорни само към собствените си членове, т.е. към точно тези работодатели, които членуват при тях или към точно тези работници, които членуват в „Подкрепа” и КНСБ. Те не са отговорни обаче към страната. Например, най-важният и най-силният фактор, който може да изведе страната от кризата, това е дребният, средният, семейният бизнес. Това са самонаетите хора, Защото те са най-гъвкави. Те най-бързо променят вида на усилията си, най-бързо се адаптират към ситуацията. Могат да понесат лишения, защото тежестта пада върху, примерно семеен бюджет или върху бюджет на много малко хора. Те са гъвкавата структура. Тези хора, нито един от тях по никакъв начин не беше привлечен при взимането на решенията, изобщо при изработването на мерките.
... Ако тези хора ги питате, те ще кажат така: Не искаме парите от нашите данъци да отиват за нереформираната публична система.
... Вижте какво прави голяма западна фирма от типа примерно на „Водафон”. Влиза в криза. Елиминира всички управленски звена, които са излишни, които могат да бъдат елиминирани. Примерно 250 средни управленски звена стават 100, да кажем.
... Така се прави. Когато идва кризата, се натоварват тези, които остават на работа. Една голяма част висшата администрация бива освобождавана, защото тя е най-гъвкава, тя винаги се огрява.
... Не говорим за чиновниците в момента. Говорим за управленски структури, говорим за дирекции, говорим за институции, които са излишни.
... Те са тези, които струват най-скъпо на държавата.
Водещ: Кои трябва да бъдат изобщо заличени, да спрат да съществуват?
Иван Костов: На фона на огромната система от държавни институции... Ако погледнете картата на държавните институции, ще се слисате. Защото просто сигурен съм много малко хора в България си дават сметка колко на брой институции има в съдебната, в изпълнителната власт, в законодателната...
... Ако си ги представите като карта, 1/3 от тях спокойно могат да не съществуват. 1/3 от институциите. Те могат да бъдат слети. Функциите им могат да бъдат прехвърлени върху други, които имат способността да изпълнят, които ще поемат допълнително натоварване, защото е криза.
... Така се прави в условия на криза. Но страхът от тези реформи е много голям. Защото те са непопулярни. Губи се доверието, симпатиите на тези, които ще бъдат съкратени. Но аз дадох един пример за мини „Марица Изток”, където има излишни няколкостотин души, които обаче вдигат цената, изходната цена на въглищата. Оттам се вдига цената на произведената електроенергия на централите от Маришкия басейн. Което обаче пък увеличава цената на електроенергията за всички български граждани по веригата. Тя си расте, върви си с печалбата и стига до нас с 10-15 на сто. Премиерът призна, че има това явление, след като ние го посочихме с пръст. Защото там има страшни злоупотреби и т. н. Ето, вижте, решението колко е просто. Рационализира се производството в мини „Марица”, специално за този случай. Намалява се цената на въглищата под световната цена, защото не може да е над световната цена. Пада цената на електроенергията. Пада цената за крайния потребител. Дава се много сериозна помощ на всички консуматори на електроенергия. А това са фирми, това са (...), това са граждани, домакинства.
................................
... Не може да има десетки дирекции. По просто правило. Зам.-министър, под него има максимум три дирекции или четири, в най-лошия случай нали. Защото той не може да управлява повече от три дирекции. Под тях трябва да има по четири-пет отдела. И това е структура, която не може да бъде променяна. Това са елементарни пирамиди на управлението. Сега в момента има значи в министерството на самия Симеон Дянков, който търси начини за реформиране на нещата, при положение, че са излезли митницата... Митницата впрочем, тази митница, която в момента е гигантска институция, знаете ли, къде беше по мое време? В малката сграда на Икономическия институт, от втория етаж нагоре, до зала „България”. Това беше митницата. Това беше цялото управление „Митница”. Сега са гигантска структура. И неслучайно господин Ваньо Танов съкрати 600 души. Но има в самите администрации на министерството на финансите... Значи при положение, че са отделени на НАП, Главно управление „Митници” и ред други структури и на министерството, останаха не знам колко, ама са десетки дирекции. Десетки дирекции не са нужни. Често това са дирекции с препокриващи се функции, които са начини да се крие отговорност. Значи трябва да се опрости структурата на самата администрация. Защото така прави целият свят в условия на криза.
..................
... Структурата трябва да бъде опростена, за да може да се концентрира отговорността да се персонализира. Най-силните отговори на кризата дават фигурите, които управляват, които имат персонална отговорност.
Водещ: Ти имаш тази задача, отчиташ се на еди-коя си дата какво си свършил.
Иван Костов: Точно така. И от теб зависи, и съдбата ти зависи от това, и бъдещето ти зависи. Трябва да намериш отговора. Тогава той намира отговора. Иначе, когато гледа до себе си още пет-шест такива като него, достатъчно безотговорни, те си прехвърлят топката помежду си и никой не смее да вземе отговорното решение. И никой не смее да понесе отговорността за това решение. Те го крият. Както другият пример, който дадох, с обявяването на един конкурс в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, където трябва да се подпишат 40 души. Представете си, 40 души трябва да се подпишат, за да се обяви един конкурс. Кой е виновен от 40-те подписа? Кой точно? Никой не е виновен, разбира се. Никой не е виновен. Когато след това нещо стане с тоя конкурс, разбира се, никой не е виновен. Как можете да потърсите от тия 40 души отговорност? И заради това е този лош сигнал, който идва от „Ню Юръп”. Снощи се запознах с една статия в „Ню Юръп”. Казва се „Българските досиета в ОЛАФ”. И излиза, че тия досиета някой може да ги открива и да ги закрива, и че там си има едни потенциални нарушения, които всеки момент могат да ни ги изнесат и ни ги покажат, защото значи нашата система очевидно по принцип допуска такава безотговорност.
... Кого ще потърсите като отговорен? Ето това е големият проблем на една разпаднала се администрация.
................
Водещ: Ще подкрепите ли тези 60 мерки, в този им вид...
Иван Костов: Е, как да ги подкрепим? В кой вид? Какво решават? Коя реформа тласкат напред? Как решават това, за което сега ние им говорим? Как да подкрепим това чудо? Това са мерки, ние нарекохме вчера „ляв популизъм”. Затъване в левия популизъм. Това е мерките – страх реформи, опит да се съберат пари, за да оцелее тая система с нереформираните й части...
Водещ: Като Ви слушам, си давам сметка, че...
Иван Костов: ... да бъде спасена, защото щяло да се подобри икономическото положение. Ама това е същото управление след нас. Това е същата философия на управление на Симеон Сакскобургготски, който не смееше да пипне нищо от заварените неща. Разбира се, с изключение на операциите, от които се самообогатиха там много хора и Тройната коалиция. Но никой от тези, фактически популистки управления, не посмя да продължи реформите. Вижте в здравеопазването...
Водещ: Това краят на подкрепата на ДСБ за ГЕРБ ли е?
...............................
... Това краят на отношенията на подкрепата на ДСБ за ГЕРБ ли е?
Иван Костов: Не, това не е краят. В никакъв случай. Ако има такава интерпретация, не е вярна. Но, вижте, ако няма реформи, ние не сме гарант. Трябва да е ясно. Ако ние сме се обявили, Синята коалиция, за гарант и коректив... Но ако се спрат реформите, на какво сме гарант? Ние сме гарант, че ще има реформи. Ние сме реформаторската десница в България. Ние сме правили всички крайно належащи и отлагани реформи, за което сме понесли огромна политическа цена сме платили. Така е било и 91-ва, 92-ра година. Така беше и 97-ма, 2001-ва. Никой не е разчиствал Авгиевите обори на безпомощната и популистка българска политическа класа, както го е правила реформаторската десница.
Водещ: Наистина последен въпрос. Кога за последен път се видяхте с Бойко Борисов?
Иван Костов: Оу, не съм се виждал скоро. Но се чуваме.
Водещ: И?
Иван Костов: Примерно, чухме се за празника и се поздравихме с „Христос воскресе!”. И на вас – Христос воскресе!
Водещ: Во истина воскресе!
Иван Костов: Християните се поздравяват 40 дни...
Водещ: 40 днес след Великден. Но по същество, разговор за кризата в България не сте водили?
Иван Костов: Предполагаме, че ще има такъв разговор.
... Но не може без такива разговори.
Водещ: Благодаря ви много за това гостуване. Иван Костов.
Днес, в парламента депутати от различни политически сили подложиха на критика финансовата и икономическа политика на кабинета „Борисов”.
Вицепремиерът Симеон Дянков влезе бодро, поздрави депутатите с откриването на новата пролетна сесия на парламента, обяви, че една от първите му задачи била да затегне контрола и одита във всички обществени сектори.
„За 8 месеца нещата, които сме започнали, всъщност чистят тинята, насложена през последните 20 години, и вървим към чистата вода”, каза още Дянков и изрази надеждата парламентът да застане зад правителството и да помогне за излизане от кризата.
Дянков отговори на упреците на сини и червени със своя атака, като изнесе, че:
- от фискалния резерв са похарчени 1.370 млрд. лв., с които бил покрит дефицитът от началото на годината до април. Това не било прецедент, защото преди една година за същия период резервът е намалял с 3.240 млрд. лв., допълни Дянков, но спести, че тогава е харчен бюджетен излишък;
- В кроя на юли, когато правителството на ГЕРБ дошло на власт, завареният фискален резерв бил 7.740 млрд. лв. и в този размер той бил запазен до края на годината;
- В края на 2008 г. били похарчени 2 млрд. лв. уж за покриване на външния дълг, но реално за тази цел са отишли само 301 млн. лв. Започна да обяснява Дянков и спря дотук...
Към днешна дата, според съобщените от Дянков цифри, невърнатият ДДС бил по негови данни - 306 млн. лв., а към 27 юли 2009 г. е сумата възлизала на 722 млн. лв.
Каква е истината за липсващи пари, за наличен бюджетен дефицит, за финансовите операции на министър Дянков, очаквайте подробности още днес!
Защо премиерът и министрите Цветанов и Дянков скачат, щом някой ги критикува и им показва грешките?
Как ще завърши започналият на 13 април скрит конфликт ГЕРБ- Синята коалиция, кой ще води нападението срещу опонентите на кабинета – ГЕРБ или Атака, защо правителството възневидя електроразпределителните дружества точно сега:
Очаквайте подробности.
Засега остава правилото: за кабинета на ГЕРБ, като за мъртвите – или Добро, или – Нищо!
- Пазете си имотите – ще ги губите вече „законно”!
- Науката – жертва на комплексите на финансист №1
- България се управлява от доверен човек на чужди спецслужби?
- Не му казвайте: Господин премиер! Казвайте му: Боже!
- Бюджет 2010 – елементарен случай с един некласик
- Кого разплака Дянков, за да зарадва пенсионерите?
- Ще си мрем от лихви за ток, парно, телефон и данъци

