Кабинетът е на крачка от вдигането на ДДС. Това стана ясно още в сряда вечерта, след като е приключило заседание на Консултативния съвет към Националната агенция за приходите /НАП/, на което са присъствали представители на бизнеса, финансовият министър Симеон Дянков, и шефът на агенцията Красимир Стефанов.

Какво е състоянието на икономика и финанси към месец март? 21 процента спад на печалбите, и 115 000 нови безработни.

Защо се случват някои необясними неща в приходната част на бюджета? Защо финансовото министерство рекетира фирмите, и не им плаща за вече свършена работа месеци наред?

Неясни виждания за формиране на бюджетната заплата, които всъщност ще доведат до намаляване на заплатите, докато министър Дянков твърди, че съкращава служители и увеличава заплатите!

Съкращенията в МВР ще доведат до това, България да стане правова държава. Поучително е да слуша човек изявления на министъра на финансите Дянков, казани в живо твпредаване.

Приходите в бюджета са ниски, защото трябва да се направят разплащания – за подобно твърдение в универистета пишат двойка на изпит!

Едно е да искаш, друго е да може – трето и четвърто да го направиш и се случи. Симеон Дянков явно е пропуснал тази мъдрост, докато се е реел по паралели и меридиани, преди да кацне в България, за да бъде наложен на премиера Борисов за министър на финансите.

Вчера сутринта Дянков отново разстла цветя към бъдещето на мандата на ГЕРБ, без да е наясно, че само часове по-късно от Европейската комисия ще дойде вест за започване на наказателна процедура срещу България за бюджетен свръхдефицит! В предаване на БНТ „Денят започва”, министър Дянков говори упоително за реформата, която прави в публичната администрация и начина на заплащане по нея. Публикуваме разговора със съкращения, подчертаните изрази от разговора и стенограмите след него са на „Хроники”:

22 април 2010, БНТ, „Денят започва”

Водещ: Много важен гост през тези дни - вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, изключително важен, защото ситуацията в страната е такава, че отговорите от ваша страна, идеите, които лансирате и решенията, които взимате са много важни за абсолютно всеки българин. Добро утро.

Симеон Дянков: Добро утро.

Водещ: Нека да започнем с последната тема. Последната идея, която излезе вчера от заседанието на кабинета, свързана с реформа или с промяна, с начин на заплащане в публичната сфера. Защо е необходима тя, какво ще промени и въз основа на какви критерии ще става, 75 на сто, 25 на сто? Повече детайли, ако можете да дадете.

Симеон Дянков: Каква е целта на тази реформа – искаме по гъвкава, по ефективна администрация, която да обслужва по-добре и гражданите и бизнеса, така че това е основната цел. Как да стигнем до тази цел – оптимизация на администрацията на всички нива, обаче не само просто съкращаване, което досега се е разбирало оптимизация, а също и увеличаване на заплащането в администрацията. От тази гледна точка и някои нови модели на заплащане, така че хората, които добре работят в администрацията да получават и по-добро заплащане, което в момента не е точно така.

Водещ: Не само съкращаване, оптимизация, казвате. Ако администрацията е по-малобройна, тя ще стане ли по-качествена, по-ефективна или просто ще бъде по-малобройна?

Симеон Дянков: Ние сме показали вчера на Министерски съвет и на колегите ви журналисти едни много интересни графики, които сравняват броя, щатните бройки от 2005 година досега и се оказва, че в предишното правителство с много са се увеличили бройките в държавната администрация, а работата реално е една и съща с изключение на еврофондовете, така че ние, като база искаме да стигнем до нивата от 2005 година, преди тройната коалиция като бройки, но да увеличим заплатите, така че всъщност има 2 x 75 на сто – 25 на сто, които са важни от вчерашния доклад. Едното, както казахме, че искаме от тези оптимизации, които ние успеем да направим 75 на сто да останат в министерствата, като фонд работна заплата и министерствата да могат да си увеличават заплатите и бонусите, не само основната заплата, а и бонусите, съобразно как техните чиновници, техните експерти работят. Това е едната част от 75 на сто – 25 на сто. Другата част е, в момента има огромни разлики в различните министерства и агенции по начина, разликата между основна заплата и допълнително заплащане. В някои министерства примерно основната заплата е 95 процента. Министерство на отбраната е един пример. В някои министерства под 40 процента е основната заплата като е от цялостното заплащане. Министерство на финансите е такъв пример. Ние искаме да направим малко изравнение в министерствата и затова казваме, че основната заплата трябва да представлява 75 на сто и бонусите да са 25 на сто.

Водещ: Тоест вие гарантирате, че след оптимизацията хората, които останат в администрацията ще бъдат по-добре платени, тези, които работят добре и качеството ...

... Всъщност основната идея е качеството, но за да стигнем до качеството хората трябва да са доволни, трябва да имат по-добра работа от гледна точка на какво точно правят, така че с тези промени, които вече споменахме ще променим и единния класификатор на длъжностите, в които много по-точно да се опише, ако си примерно финансов контрольор какво точно ще правиш и какво ти е в работата. В момента класификатора това е общо взето какви служби има в държавната администрация и какви условия трябва да покрие един човек, за да може да работи на тази служба. В момента този класификатор е толкова отдалечен в миналото, че една голяма част от работите, които в момента вършат хората по еврофондове, по информационно обслужване и така нат., въобще ги няма в класификатора. Това искаме също да променим.

Водещ: Онези 75 на сто твърда заплата, които след влизането на новия модел ще заработят, онези 75 на сто равни ли са тези 100 на сто в момента?

Симеон Дянков: На базата, на която сме сега на никой няма да му се намалява заплатата или въобще заплащането като цяло на фона на това, което сега получават и понеже има оптимизация така или иначе, примерно в моето министерство досега са 12 на сто, а до края на месец юни още около 7 на сто, така че с 19 на сто ще има оптимизация на щатните бройки, което означава един вид, че фонд работна заплата за хората, които остават да работят ще бъде това, което те вече имат плюс ¾ от 19 на сто или с още 12-13 на сто средно ще се увеличат заплатите или заплащането в Министерството на финансите примерно.

Водещ: За да сме ясни за зрителите, да не се объркат в тези цифри...

... ако можем да дадем пример. Приемаме, че някой получава 1000 лв., не съм сигурен, че навсякъде се получават такива в държавната администрация,в публичния сектор, но ако в момента получава 1000 лв., след приемането на този нов модел какво ще стане, 750 лв. той ще ги получава като твърда заплата, а другите 250 лв. евентуално като бонус, ако се прецени, че се справя добре с работата или тези 1000 лв. ще си бъдат ...

Симеон Дянков: Да, хубаво е с пример.

Водещ: Да обясним на зрителя.

Симеон Дянков: Средно в момента един директор на дирекция като основна заплата във всички министерства получава около 1800 лв. всъщност, но да вземем началник отдел около 1000 лв.

Водещ: 1000 лв. се смята по – лесно, да.

Симеон Дянков: Да кажем грубо около 1000 лв. Какво ще стане, ако той примерно е в Министерството на финансите, където, както казах ние сме направили голяма част от оптимизацията. Този човек, ако остане, от 1000 лв., цялото му заплащане стига около 1200 лв., защото казах, че една голяма част – 75 на сто от оптимизацията влиза във фонд работна заплата, така че първият ефект ще бъде – цялостното му заплащане скача от 1000 до 1200 лв. Тези 1200 лв. обаче ще са разпределени – 75 процента твърда заплата, значи ги получава независимо от това как работи и 25 процента бонуси, които ще зависят от това как работи като цяло на всяко тримесечие и сега всъщност се оценяват всички служители индивидуално как работят, плюс за определени, особено добри постижения, примерно особено добър проект, получават допълнителен бонус, така че един вид ще получават от 1000 до 1200 лв.. От тези 1200 лв. грубо казано около 850 лв. ще бъдат твърда заплата, а останалите 350 лв. ще бъдат бонуси.

Водещ: Ако теглим чертата...

Симеон Дянков: Стана ли ясно или не?

Водещ: Да, смятах и наум, докато вие говорихте и горе долу излиза така че ако той в момента получава 1000 лв. твърда заплата, след влизането на модела, новия на заплащане той ще получава 850 лв. – 900 лв. твърда заплата...

Симеон Дянков: Всъщност не, 1000 лв. в момента са заплащане изцяло, така че този човек, който казваме, че в момента получава 1000 лв., като цяло, всъщност заплата му в момента ще е под 600 лв. така че това, което аз искам да направя е като средно ниво в цялата държавна администрация - основната заплата всъщност да се вдигне като процент, защото в момента има твърде много материални стимулирания. 49 различни закона и постановления има по целите институции, които дават от глоби, примерно от такси може да се събира и след това да се вкарва като допълнително материално стимулиране. Ние искаме да променим тази схема, така че ако някой глобява повече гражданите да не получава повече материално стимулиране, от това да няма някаква пряка връзка. Така че напротив, моделът, новият модел ще направи така, че основната заплата да се вдигне като процент от цялото заплащане и освен това бонусите да станат в рамките на 25 на сто. В момента в някои институции те са над 50 на сто.

Водещ: Това няма да доведе до намаляване на заплащането на служителите ...

Симеон Дянков: Точно така, за служителите, които остават ...

Водещ: ...ако трябва да теглим чертата.

Симеон Дянков: ... точно така, в нито един от случаите няма да намали, а напротив ще увеличи с процента на оптимизация.

Водещ: Защо този модел няма да се прилага поне на първо време към служителите от МВР, от Министерството на отбраната? Това всъщност са малко по-особена категория служители им.

Симеон Дянков: Тези две министерства, представителите им, всъщност тази идея се разработи в Съвета за административна реформа, на който аз съм председател, всички зам. – министри и началници на кабинета са там и двете министерства просто помолиха за по-дълъг период. Идеята е тази схема да влезе от 1 януари 2011 година за всички останали институции в държавната администрация. Тези две министерства може би с година закъснение просто, защото там системата в момента е такава, че основните заплати са близо 100 процента, в смисъл при тях няма допълнително материално стимулиране и бонуси и те тепърва трябва да разработват бонусна система. Особено в армията е малко трудно да се разбере каква е бонусната система, защото главната задача на армията е да има мир. И като има мир, тогава бонусът какъв е още мир, но ще се мисли по темата за определени работи или нещо от този рода да има и там допълнително доплащане. Така че и за тях това ще стане, но просто с година закъснение, за да може те да разработят схемите.

Водещ: Вашето мнение какво е, високи ли са заплатите в бюджетния, в публичния сектор, според вас в тази ситуация при тези условия?

Симеон Дянков: Средната заплата е по-ниска, от колкото би трябвало да бъде и това е така просто, защото като бройка е твърде раздут публичният сектор и особено държавната администрация и като ние показваме в нашите графики, раздут по време на тройната коалиция. В смисъл, в моето министерство, ако се вземат година по година цифрите примерно, в началото на 2005 година са били около 600 души в МФ. Веднага след предишните избори 2005 година са станали около 700, станали са 710 и сега ние целим 570 души или на нивото на 2004 година. Това е почти във всяко министерство. Така че има прекалено много хора, които вършат същата работа, където се е свършила и преди. И както частният сектор по време на криза се сви в миналата и в тази година, логично и публичният сектор да се свие, но пък заплатите да станат по-високо средно, така че да привличаме и по-добри кадри.

Водещ: Тази логика важи ли за МВР? Логично е и там да върви процес на оптимизация, на ...

Симеон Дянков: Да, логично е. Вчера министър Цветанов описа всъщност пред колегите ни в Министерски съвет как оптимизацията ще се проведе и в това министерство. Логично е за всички министерства, всички агенции, всички институции. Логично е всъщност и за местната власт, не само за централната власт.

Водещ: Не, аз дадох пример с МВР, защото тази оптимизация и тази редукция, за която говорите и вие от юли 2009 година, от както ГЕРБ е... след парламентарните избори тя върви във всички ведомства, но в МВР като че ли не се вижда?

Симеон Дянков: Така е, наистина там досега не е имало голяма оптимизация за разлика от всички други места.

Водещ: 61 000, точните цифри, 61 000 и нещо.

Симеон Дянков: 61 270, да, има в системата на МВР.

... Извън системата на МВР, в държавната администрация, вчера показахме данните, средно с 10,6 на сто е оптимизацията за последните 8 месеца. Сравнението е интересно с предишния цял мандат за 4 години. Оптимизацията е била 2,3 процента през целия мандат на тройната коалиция и това при това, че съществуваше цяло Министерство за държавната администрация и реформата.

Водещ: Добре, не е ли много 61 служители, полицаи за населението на България?

Симеон Дянков: Според мен е много. Всъщност по бройка сме първи в Европа, в ЕС. Разбира се, структурите на МВР са по-централизирани, от колкото в някои други държави. Например в Германия има освен полиция има и местна полиция, която ние в момента създаваме, макар че бройката е малко по-висока на глава на населението в Европа поне засега е малко донякъде по-различна от бройката в други страни – Швеция, Германия, Испания, където има и местна полиция, която се управлява от местните власти, но все пак и там би трябвало да тече процес на оптимизация, както и в цялата друга власт.

... Вчера министър Цветанов общо взето показа на колегите как смятат те да вървят в тази оптимизация. Там има много работа. Знаете, че България трябва да стане и става в последните 8-9 месеца правова държава и от тази гледна точка работата на колегите там е може би повече от някои други министерства, но по същия начин, както в частния сектор при криза се намалява, се прави оптимизация, така и във всички структури на публичния сектор това трябва да става.

Водещ: Въобще не гали слуха това на служителите на МВР, които ви слушат в момента.

Симеон Дянков: Трябва да сме честни. Не може да се каже, че в други министерства трябва да има съкращения, а някои ще са извън рамките на тези оптимизации...

... въпросът е в бюрокрацията дали има сектори или части, дирекции, които не са толкова необходими, функциите им вече са със залязващи интереси.

Водещ: Има, пуснахме вчера, обявихме така, зрители, които желаят да задават въпроси по нашия електронене e-mail. Много въпроси има свързани с кризата, с мерките, които бяха обявени, с излизане от кризата. Има някои конкретни, просто защото според мен трябва да бъдат зададени. Явор, човек, който се представя като Явор пише „питайте, моля, господин Дянков коректно ли е да се изнудват фирмите за 10 или 20 процента отстъпка по сумите от сключени договори,з а да се включат в график на плащане”. Това допустимо ли е, може ли да се прави в държавата?

Симеон Дянков: Това е допустимо. Правят го в много държави и България го прави, просто няма достатъчно финансов ресурс да се плаща на всички, така че алтернативата е на това е просто да изчакваме с плащанията докато излезем от кризата. Идеята всъщност дойде от Асоциацията на малкия бизнес в България, която каза по-добре сега, но на цени, които са по-ниски от това, което ние взимаме като лихви, а лихвата знаете сега е 12 на сто, 13, 14 на сто за бизнеса. Структурата, която ние сме организирали чрез Българската банка за развитие, ако отидеш днес, взимаш 93 процента от това, което ти се дължи, което е много по-добре от това, ако си с лихва и изчакваш, както беше преди.

Водещ: Тези договори, изплащането им бяха прехвърлени за 2010 година, в името на така един допустим бюджетен дефицит за 2009 година.

Симеон Дянков: Не, това е някаква химера, която се говори като тема, но не е така, защото бюджетният дефицит се определя от Европейската комисия на базата кога е подписан договорът, а не когато се изплаща, така че за нас нямаше никакво значение дали те се изплащат 2009 година или 2010 година от гледна точка на чисто аритметиката на бюджетния дефицит. Имаше значение да се проверят всички договори,з а да се види дали те се разплащат на реални суми, дали са свършили реално работата и се оказа, че 1/3 от договорите, които бяха фактурирани или са на по-високи цени, в смисъл фактурите са на по-висока цена от договора или реално не беше свършена голяма част от работата и ние всъщност развалихме доста договори или ги преорганизирахме, така че да се плаща реално, точната сума за реална работа. Затова имаше това закъснение, не че ние искахме да преместваме от една година в друга.

Водещ: Не е било цел. Чакалнята в еврозоната, ERM 2, числа, която да се представят пред нашите партньори?

Симеон Дянков: Не, няма нищо такова. Ние на нашите партньори показахме двете числа по българската методология, която е на касова основа 0,8 на сто и по тяхната методология, която е начислена основа 1,9 на сто дефицитът, това беше в предишния доклад, който обаче вкарва всички договори, които са подписани миналата година, така че това въобще не беше част от сметката. Сметката беше такава, че да сме убедени, че като плащаме, плащаме за нещо, което реално е направено.

Водещ: Г-н Дянков, защо е толкова ниска приходната, изпълнението на приходната част в бюджета, сбъркана ли е, заложена на много висока цена ли е?

Симеон Дянков: Не, не е сбъркана. Просто ние, както винаги сме казвали, че последното тримесечието на 2009 година и първото тримесечие на 2010 година са дъното на кризата. Вече от това тримесечие вече ние излизаме от кризата. Имаме вече тези сигнали. От тази гледна точка приходите винаги с малко закъснение идват от спада на икономиката и точно това тримесечие се оказва, не можем всичко точно да прогнозираме, се оказва най-тежко от гледна точка на приходната част, но реално голяма част от дефицита...

Водещ: При заложени за януари, февруари и март, приходи с 1 млрд. 175 млн. лв. по-малко от планираните.

Симеон Дянков: Това е малко едностранна статистика, защото през януари, февруари и март ние масово разплащахме. Разплащахме 170 млн. лв. от Агенция „Митници” на тютюнопроизводителите. Това са заради предишното правителство промяната на акцизите. 170 млн. те дължаха на тютюнопроизводителите и вносителите на цигари и не ги платиха и сега от приходите си Агенция „Митници” за януари и февруари плати 170 млн. на тютюнопроизводителите, 50 млн. на селските стопани. Това е за горивата и /.../ така нат.

Водещ: Не, аз ви питам защо в приходната част ...

Симеон Дянков: Аз ви обяснявам, защото на нетна основа ние трябваше да направим доста разплащания и това, което вие казвате, че с близо с милиард е по-ниско от това, което очаквахме, да, така е, но в този милиард се включват и много разплащания, които трябваше да направим, които реално ги дължеше предишното правителство и не го беше правило. Така че, ако се видят просто какви пари са влезли в митницата, разбирате ли, преди те да разплащат предишни борчове, тогава те са на същото ниво, на което бяха и предишната година, но след това те трябваше да разплащат доста пари, които не са били разплатени и затова на нетна основа се оказва, че имаме по-малко приходи. Важното е обаче какво ще стане този месец, защото месецът е април. Аз месец април съм убеден, че или ще стигнем на балансиран месечен бюджет или на малък плюс. Това за мен е най-важното, защото ние още октомври бяхме казали – януари, февруари, март ние ще разплащаме масово всичките борчове на предишното правителство, така че ние от април да излезем на чиста поляна.

Водещ: Това очаквате за април – балансиран бюджет или дори малък плюс казвате.

Симеон Дянков: Това е моето очакваме, разбира се, по оперативни данни. Аз гледам всеки ден тези данни, така че това ми е очакването и от тук нататък

Водещ: Това като прогноза за следващото тримесечие или до края на годината как го проектирате?

Симеон Дянков: Точно с това ще се борим, но важното е да покажем, че всъщност основата започва от април, това сме го казали още октомври – ноември и като покажем на гражданите, че това е така, според мен ще има много по-голямо спокойствие и всички тези наши опоненти, които използват тези данни да казват „много лоши неща стават, притеснявайте се”, няма нужда от притеснение. Владеем положението в бюджетната сфера. Трудно е, защото е криза, но излизаме вече от кризата като икономика и април ще бъде определящият месец, за да видим, ако стигнем до балансиран бюджет или дори малък плюс - хората би трябвало да знаят и да са спокойни, че знаем как да управляваме бюджета.

Водещ: Само да ви питам за тази връзка, този кабел, който трябваше да свърже НАП и митниците, не бяха ли 800 млн., ако не ме лъже паметта очакван ефект, 2 млрд. лв. като ефект от спирани на контрабандата, не бяха ли завишени очакванията?

Симеон Дянков: Не, не са завишени и те се изпълняват. Има там два момента – това идва с времето. Първо, ние като кажем, че това ще е резултата, ние го казваме на годишна основа и не може още месец март да се казва къде са парите. Парите идват и това е на нетна основа също, което означава, че ако не беше този кабел, те, ако не си говореха, както си говорят, сега приходите щяха да бъдат още по-малко, защото е криза. От тази гледна точка посещението ми в Мадрид преди 2-3 дни беше много показателно, защото се оказва, че данните за България са точно средните данни от гледна точка на приходите, спадът на приходите са точно средните данни за цяла Европа. В смисъл, ако наредим всички 27 страни в ЕС и кажем как са приходите в България, ние сме точно на средно място, в смисъл има 13 страни, които са под нас, приходите им падат и 12 страни от 13, които са над нас, така че България в момента е в златната страна. На мен не ми харесва да сме в златната среда, искам да съм отличника в ЕС, но затова ни трябва още време.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор, г-н Дянков. Ако трябва да сумирам и резюмирам – април месец е определящ месец, много важен. Очаква се по оперативни данни балансиран бюджет, дори малък плюс, новата система за плащане в администрацията не означава намаляване на заплатите на възнагражденията ...

Симеон Дянков: Напротив, ще има средно увеличаване на старите.

... Следващите седмици и месеци, да.

Забавяне на разплащания от бюджета, вдигане на ДДС? Това, което се очертава на хоризонта няма нищо общо с излюзиите на министър Дянков.

Евростат преизчислява бюджетните дефицити на касова основа – нещо, което Дянков отричаше. Некомпетентност и хаос, неяснота какво да сеп рави и какво се случва, за да се стигне до срив на приходите в хазната.

Абсурда и недомислиците на решенията, които налага на кабинета Дянков явно не кореспондират с данните на ЕК и Евростат. Истинските данни обаче Дянков все още не дава на никого.

Ще се върна малко назад, за да стане ясно какво се говори веднъж, какво – втори път, какво се върши в действителност.

За гражданството, парламентът има нисък рейтинг, но дали той е коректен. За позиция по работата на депутатите най-добре говорят стенограмите от заседанията на народните представители, на които се разбира кой какво го вълнува, кой търси дивиденти и кой – евтин популизъм.

ТРЕТА СЕСИЯ

ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 14 април 2010 г.

Открито в 9,05 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тъй като днес е първото пленарно заседание от новата Трета сесия, има възможност за изявления от името на парламентарни групи, ако има желаещи.

Заповядайте, господин Костов.

ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, обръщаме изглежда реда на тези послания, които парламентарните групи трябва да отправят. Редно е това да стане първо от Парламентарната група на ГЕРБ, следват другите, подредени по големина. Въпреки това, за да започне дебата, Синята коалиция ме е упълномощила да направя изявление от нейно име.

Ние считаме, че ситуацията в страната е много тежка, много напрегната и изисква консолидиране на реформаторско мнозинство в Народното събрание с оглед на това да се вземат сериозни, може би сурови мерки, за да може страната да бъде изведена от кризата.

Синята коалиция подкрепи правителството на ГЕРБ по три основни причини, които аз няма да повтарям, но една от причините беше, че ние видяхме в Програмата на ГЕРБ нашата преценка за това, цитирам сега Програмата на ГЕРБ: „Страната ни навлезе в криза на реалната икономика вследствие на световната финансова криза и поради икономическите политики, водени от сегашното правителство. Тревожните тенденции на влошаване на макроикономическите показатели и изпълнението на бюджета за 2009 г. очертават изключително рискованото състояние на българската икономика и определят като основен приоритет краткосрочната ни политика за противодействие на кризата”.

И оттам се извежда един от най-важните приоритети на Програмата на управляващата партия, а то е бързо излизане от финансовата криза и възстановяване на икономиката.

В тази Програма има констатация, че българската реална икономика е в криза, а не само има криза на фискалния сектор, не само криза на бюджета.

Сега, проследявайки усилията на правителството, съм длъжен да посоча следните много важни стъпки – правителството прие своя програма на 1 октомври 2009 г., която се нарича „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика”, и в нея са посочени 10 стратегически цели и 93 мерки, които представляват първата 10-месечна сериозна антикризисна програма на Кабинета Борисов.

Стратегическите цели на тази програма включват реформиране, подчертавам дебело и цитирам: „На публичния сектор, здравеопазването и образованието, реформиране на икономиката чрез откриване на енерго- и ресурсо – спестяващи производства, реформа на публичните услуги – продължавам да цитирам – и намаляване на бюрокрацията, изграждане на пътна инфраструктура”.

Затова ние подкрепяме правителството на ГЕРБ, подкрепяме правителството с надеждата, че ще се правят тези реформи.

На 1 април т. г. за наша най-голяма изненада Министерският съвет одобрява мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, които са 60 и където не се съдържат стратегически цели въобще; където няма никакви мотиви защо се прави тази програма, след като тези 93 мерки и 10 стратегически цели са обявени, да се каже какво е постигнато, какво не е постигнато, какво налага, тоест няма мотивация. Няма срокове в тези 60 мерки за разлика от предишната програма. Не са посочени институциите и министерствата, които отговарят. Нещо повече, министрите се дистанцират от тези мерки. Никой министър не излезе пред обществеността, за да печели обществена подкрепа за тези 60 мерки.

Изоставени са цели раздели от първата програма и то тези раздели, които най-силно вълнуват Синята коалиция. Въобще не се използва думата „реформа” в тези 60 мерки.

Как ще излезе страната от ситуация на задълбочаваща се криза на реалната икономика, превръщаща се във фискална криза, без да бъде реформирана? Това ние наричаме ляв популизъм!

Тогава, когато се сблъскаш с трудностите на осъществяването на реформата и спреш по средата на пътя, уплашен от това, че ще платиш цената на осъществените реформи, защото всички Вие тук в тази зала сте видели как се плаща цена на осъществени реформи от реформаторската десница – на два пъти сте го видели, заради това е и този страх от реформи, който обхваща всички правителства след 2001 г. досега. И този страх в момента обхваща и управляващото мнозинство от ГЕРБ. Това ние наричаме „ляв популизъм”.

Трябва да се осъществят тези реформи! Трябва да се върнем, дори да се върнем, няма нужда от друга програма, да се върнем към програмата на правителството и внимателно да се отчете какво е изпълнено, какво не е изпълнено, защо не е изпълнено и да се върне ГЕРБ на курса на реформите, защото няма да излезе страната от икономическата криза.

Искам да кажа на управляващото мнозинство следващото – тези птички, в които ни се привижда идваща пролет, малкото увеличаване на износа, всъщност е увеличаване на ишлемето. Това не е истинско увеличаване на икономическата активност вътре в страната. Увеличава се използването на българския труд от чужди фирми, които използват труда и изнасят продукта. Това става в момента, но това увеличаване на износа не е в състояние да напълни бюджета на страната, защото цялата данъчна политика на България не е ориентирана към облагане на експортна икономика. Ние нямаме експортна икономика. Това трябва да го чуете много добре. Ако имахме експортна икономика щеше да има облагане с по-високи тежести на преките данъци, а не на косвените, защото когато изнасяш продукция, тук повечето сте бизнесмени и ги разбирате тези неща, независимо, че не смеете да си ги признавате, когато изнасяш продукция ти се възстановява данък добавена стойност, не плащаш данък добавена стойност за бюджета. И какво остава да получи бюджета от един увеличен износ – само онези 10 процента данък, които са данък върху дохода при корпоративното облагане, тоест данъка върху печалбата.

Не може този слаб износ по никакъв начин да напълни хазната. Напротив, той ще изпразва хазната при този модел на данъчното облагане. Дано министърът на финансите нареди да му анализират последиците от тази ситуация, за да разбере, че се отваря много сериозна дупка в бюджета през тази година, и това е следващият акцент на нашето изказване.

Ние с голяма тревога искаме да споделим, че очакваме неизпълнение на планираните приходи в порядъка на около 20 на сто. Казвам го с цялата тревога и отговорност, защото непременно трябва да се вземат мерки, за да се излезе от тази ситуация.

Какво може да се направи в тази ситуация? Или смели реформи, за да бъдат осъществени съкращения на бюджетни разходи, за да бъде облекчен бизнесът, да бъде насърчен да потърси изходите от кризата, защото той ще намери истинските изходи от кризата, предприемаческата активност и то тази, която е най-гъвкавата – дребният, семейният, средният бизнес, самонаетите хора. Те са най-голямата активност на всяка страна в условия на криза. Или се дава на тези хора възможност, като се облекчават от страна на администрация, от страна на ограничения от всякакво естество, или се тръгва по пътя, по който тръгва правителството – да търси допълнително 1 млрд. 600 млн., за да може да кредитира, да може да издържа тези дейности, които практически са доказали своята неефективност и за които в тази програма на ГЕРБ – „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика”, е казано, че трябва да бъдат реформирани.

Ето това очакваме. За това ние ще работим през тази сесия. Това ще бъде изключително напрегната, надяваме се, ползотворна сесия на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Костов.

От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Лютви Местан.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Началото на първата пролетна сесия на Четиридесет и първото Народно събрание трябваше да съвпадне с началото на края на кризата. Към края пак на тази сесия трябваше да бъдем по-близо до еврозоната или поне до ERM ІІ. Нито една от тези две основополагащи за управлението прогнози не се сбъдна. Краят на кризата не се вижда, а от влизането в двугодишния валутно-курсов механизъм за въвеждане на еврото, придобил гражданственост с абревиатурата ERM ІІ, правителството се отказа официално чрез своя премиер миналия четвъртък след срещата му с Барак Обама.

Нищо лошо, ще кажете, прогнозите са затова, за да не се сбъдват понякога. Не така стоят нещата обаче, когато става въпрос за държавно управление. Идеята за ЕRM ІІ, бе не просто една от многото управленски идеи на ГЕРБ. При тази тотална разнопосочност на политическите Ви послания през всичките близо 9 месеца, ако все пак с известни усилия можеше да се намери някакъв идеен център на политиките, то това бе именно влизането в еврозоната. Тази теза бе превърната в кауза за вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Той я отстояваше толкова последователно, с такава неотклонност, че предизвикваше, ако не уважение, то поне онези смесени чувства, които неизбежно изпитваме при вида на човек, обрекъл себе си на една или друга кауза. И изведнъж – отказ. Защо? Това е въпросът, с отговора на който трябва да започне новият политически сезон.

Има ли причини, които да са известни на кабинета, собствено на премиера, и които да не са известни на българското общество? Ние все още нищо не знаем за Конвергентния план на България, още по-малко нищо не знаем за оценките на компетентните европейски институции за този конвергентен план. Има ли нещо притеснително в тези оценки, които да стоят в основата на това решение? Този факт няма как да бъде премълчан. Той трябва да бъде обяснен, не само защото еврозоната е вярна цел, национален приоритет, който не допуска опитите за партийно авторство, но най-вече, както казахме, защото всички политики до днес бяха подчинени именно на тази идея, включително и философията на Бюджет 2010 г. България бе сред малкото страни-членки на Европейския съюз, а и сред не членките, която си постави за цел балансиран бюджет. Останалите държави планираха допустим съгласно Маастрихтските критерии бюджетен дефицит за провеждане на активни антикризисни политики главно в две посоки: подкрепа на бизнеса, първо и второ – подкрепа на потреблението, за да се смекчи социалната цена на кризата. В България е точно обратното. Бяха достатъчни обаче само 2 месеца от новата 2010 г., за да стане ясно и на непосветените, че балансиран бюджет в условия на криза е по-скоро мечта, химера, отколкото реалистична цел.

Отварям скоба – бихме се радвали България да може да отстои идеята за балансиран бюджет. Ако с решение на парламента – да не се допуска дефицит, непременно да имаме балансиран бюджет, се регулираха икономическите отношения, би било чудесно. Хайде да повторим още веднъж решението на парламента за балансиран бюджет и да спрем процеса на генериране на дефицит. Планиран или не обаче дефицит се генерира. По данни на самото Финансово министерство само за първите 2 месеца имаме дефицит около 1 млрд. 400 млн.

Само, че има огромна разлика между планиран дефицит и стихийно генериран дефицит. И тя е следната: планираният е инструмент за провеждане на осмислени антикризисни политики, докато стихийно генерираният дефицит е ярка индикация само за едно – неспособноста правилно да се анализират и управляват кризисните процеси. Резултатът е днешната тъжна картина, сякаш за да се потвърди още веднъж максимата, че когато едно нещо се превърне от вярна цел в самоцел, постига резултати, противоположни на инак вярно дефинираните цели.

Уважаеми колеги, оставаме с впечатлението, и може би това е позитивна предпоставка, че управляващите от ГЕРБ прозряха, че морето не е до колене едва преди няколко месеца. Ситуацията е тежка и крие риска да ускори процесите на загуба на доверие. Съвсем очаквано обаче, вместо да си зададете въпроса кои са причините, които вместо да подобрят положението, положението се влошава, Вие прибягвате до най-лесното – отново търсите виновника извън себе си и отново прибягвате до услугите на добре познатата идеологема за тежкото наследство на предишните управляващи.

С огромно съжаление ще кажа: „Ресто!”. И все по-малко ще струва. Мисля, всички дължим подобаващо уважение към интелигентността на българските граждани, за да ги залъгваме с безумното твърдение, че дефицит от 1,4 млрд. лв. За януари и февруари 2010 г. е натрупан заради необезпечените договори за 2009 г., 2008 г., защо не и от VІІІ век! Бихте имали основание, ако има реални плащания по тези необезпечени договори.

Явно е обаче – други са причините, които генерират този огромен дефицит – това е, че реформите не са проведени. Дефицит се генерира от други харчове, включително и на администрацията. Няма да давам конкретни примери, не че няма такива. Например за новите черчевета на новите министри. Списъкът може да бъде много по-дълъг. Въпросът е, че дефицитът няма да бъде овладян с непрекъснатото повтаряне на мантрите за предишните управляващи. Управлението на дефицита изисква провеждането на сериозни реформи. И тази необходимост не може да бъде заменена с каквито и да е други политики, колкото и необходими и верни да са те.

Има нужда и от противодействие на корупцията. Тази политика ще продължава да получава подкрепа, но тя нито може да замени, нито може да компенсира отсъствието на политики в икономическата сфера. Разбира се, противодействието на корупцията и на организираната престъпност трябва да се освободи от все по-натрапчивите съмнения за политическа пристрастност на проверките, които възлага изпълнителната власт. Рано или късно трябва да дадете отговор на въпроса (ако сте безпристрастни и ако Ви води единствено идеята за справедливостта – всеки да получи заслуженото, силата на държавата да се прилага с еднаква сила спрямо всички и разликата да идва от деянието, ако то е извършено): как ще обясните сто и няколко проверки в общини, управлявани от опозицията, и нула проверки в общини, управлявани от ГЕРБ?! По силата на кой конституционен или законов текст си приписвате правото да бъдете съдници, да вменявате вина или да раздавате индулгенция за невинност?! Голям въпрос, от отговора на който зависи доколко обществото ще бъде убедено, че и противодействието на корупцията е искрена политика.

Разбира се, има и няколко въпроса, които не търпят отлагане. Например премиите на тютюнопроизводителите. Правителството не изпълни ангажимента си до края на м. март – да има решение по този въпрос. (Предупреждение за изтичане на времето.)

Завършвам, госпожо председател.

Приоритет на приоритетите е на вниманието на 41-то Народно събрание да стои адекватна антикризисна програма. Тази теза не е равна на 60-те антикризисни мерки. Те трябва да бъдат осмислени като част от една цялостна антикризисна програма, която евентуално да получи подкрепата на 41-то Народно събрание. Това е приоритетът на приоритетите и от това зависи дали първата пролетна сесия на Народното събрание, на 41-то Народно събрание няма да бъде последната пролетна сесия. Защото кризата не ще месии. Кризата иска прагматика, кризата иска реформи! Благодаря за вниманието. Желая успех! (Ръкопляскания от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.

Други желаещи от името на парламентарни групи?

Господин Станишев.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално е в началото на парламентарната сесия да се чуят политическите оценки, позициите и законодателните приоритети на различните парламентарни групи. Затова съм, честно казано, учуден, че най-голямата парламентарна група е потънала в мълчание в момент, който е все по-тревожен за българските граждани. Нормално е в началото на един парламент да преобладават ентусиазмът, радостното очакване от промени, за които гласуваха българските граждани.

Нормално беше в началото на предишната сесия да настъпи известно отрезвяване, дори в мнозинството в още по-голяма степен сред гражданите, но е тревожно, когато едва в деветия месец от управлението все по-преобладаващото усещане сред хората е чувството за несигурност, чувството за безперспективност и невиждането на ясна политика и линия от страна на правителството и управляващото мнозинство, което е съставено от три политически формации. Това не може да не буди тревога в Парламентарната група на Коалиция за България.

Аз, честно казано, очаквах в тази икономическа и социална ситуация в страната, когато въпросът за ежедневието, за работата, за хляба на хората, а бих казал и за демократичните устои на държавата, все повече тревожи българските граждани, правителството да дойде в парламента и ясно да представи своята антикризисна програма, за която се говори вече един месец, при това разнопосочно. Спомнете си – всеки ден се даваха нови идеи, които на следващия ден се отменяха.

В условия на криза едно от основните задължения на правителството, на изпълнителната власт е да вдъхва стабилност, да излъчва предсказуемост, да бъде последователно. Точно това липсва и правителството все повече създава впечатлението за панически действия. Дори се появи шега, че не е лошо нивата на данъчно облагане да се обявяват вече както в някои страни се обявяват курсовете на централните банки – днес ДДС ще бъде 18 на сто, утре 22 на сто, а други ден 24 на сто – в зависимост от това коя страна посещава министър-председателят и от ставката на ДДС там. Това е шега, но тя отразява една тревожна тенденция, която показва липса на ясна насока как страната да бъде изведена от кризата.

Впрочем след броени дни изтича срокът на действие на антикризисния план на правителството, който беше одобрен на 1 октомври м. г. И преди да представи своя нов план, изпълнителната власт би трябвало да се отчете – какво е изпълнено от този антикризисен план, който трябваше да изведе България от кризата и да даде възможност за вече възстановяване на икономиката, а оттам и на социалната сфера.

Затова съм учуден, бих казал от лекомислието на правителството, с което се отнася към проблемите на икономическото състояние на държавата. Станаха много тревожни неща. Разнопосочните сигнали за основни политики, каквито са членството в ERM ІІ и Еврозоната, объркват и българския бизнес, и външните агенции, и международните институции, които си задават въпроса: държавата, изпълнителната власт знае ли към какво се стреми и каква политика ще води, има ли ревизии на съответните политики?

Затова бих очаквал тук да се дискутира и тук е мястото да се дискутира – в Народното събрание, антикризисната визия на българското правителство. Тя в много голяма степен, за съжаление, отговаря на чисто фискалния подход на правителството през последните девет месеца. Концентрира се върху бюджетните дефицити, а те нарастват, стремително нарастват!

И тук аз ще се съглася в голяма степен с оценката на господин Костов, че бюджетният дефицит ще бъде много по-голям от прогнозирания от Министерството на финансите – не заради други причини, а защото когато убиваш икономиката, когато се концентрираш върху счетоводителския подход, няма как да събереш данъци. Това е въпрос не само на политически декларации, а на реален икономически живот, също така на умение на администрацията, която постоянно е подложена на стрес – съкращения, уволнения, заплахи, проверки и какво ли не!

В тази ситуация би било редно да търсим действително консенсусна и отговорна антикризисна програма и инициатор на това трябва да бъдат правителството и мнозинството.

Ние не сме деструктивни, когато става дума за стабилността на страната, за икономическото състояние, за социалните системи, но не виждаме никакво желание от страна на управляващите това да се случи, да се подходи сериозно, отговорно към тежестта на момента. Ако в много кратки срокове този подход на управляващите не се промени, политическата цена ще я плащате вече вие много по-бързо отколкото очаквате. Защото има старо римско правило: „Хляб и зрелища”. На зрелища определено сте добри. Всеки ден захранвате медиите, обществото и все повече стряскате хората с вашите димки и показни акции, но все повече на преден план излиза въпроса за хляба.

Искам да кажа и няколко думи за работата на Народното събрание. Няма кой да вините за това, че авторитетът на Народното събрание, който беше над 50 на сто в началото на работата на този парламент, се срива толкова бързо. Защото Парламентарната група на ГЕРБ, останалите партии, които подкрепят правителството, задават тон, че Народното събрание само е изпълнител на чужда воля, която се генерира в Министерския съвет. Народното събрание не изпълнява ефективно своята функция по контрол върху изпълнителната власт и е безпрецедентно, че близо една трета от парламентарните въпроси, най-вече от опозицията естествено, просто се отклоняват без сериозни аргументи. Това отдалечава парламента от принципите на демократизма.

Тревожно е, че продължава практиката на лобистки законопроекти. Дори и в програмата за тази седмица мога да посоча поне два, ако не три законопроекта, които имат сериозни лобистки елементи, обслужващи частни интереси – това е и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците и допълненията към Гражданския процесуален кодекс, които обслужват конкретни интереси.

Затова искам да заявя, че Парламентарната група на Коалиция за България и в тази сесия ще бъде последователна и предсказуема. Ние ще предлагаме и ще търсим в диалог с други парламентарни групи работещите решения, които първо, да гарантират икономическата стабилност на държавата. Второ, да защитят социалните придобивки и правата на хората. Защото в условия на криза трябва да проличи, че има европейска социална държава, която помага на хората, изпаднали в беда, която търси начин да задвижи реалната икономика, да подкрепи бизнеса, а не да го смачка с рекет, заплахи и бездействие. Разбира се, ще отстояваме принципите на конституционализма и на демокрацията, които все повече са под сериозна заплаха от действията на правителството и на управляващото мнозинство. Много нагледен пример за това беше безсмисленият, позорен за парламента дебат по импийчмънт на президента, който завърши безславно. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Станишев.

От името на Парламентарната група на „Атака” – господин Волен Сидеров.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Началото на всяка сесия е момент на разбор и на маркиране на пътя напред. За съжаление, от изказванията дотук аз не чух обективен разбор, не чух и маркиране на пътя напред. За мен лично това е обяснимо, защото изказалите се дотук – и отдясно, и отляво, са еднакво замесени в управлението преди и ще кажа силна дума, но тя е вярна – в грабежа на България. Точно затова те непрекъснато си подаваха топката.

Аз не знам, уважаеми дами и господа народни представители, дали забелязахте, но когато господин Костов говореше, гледаше непрекъснато наляво. Защо, господин Костов? Търсехте опора, морална от БСП може би, както винаги сте го правели?! Господин Станишев върна жеста и каза, че се съгласява с господин Костов и с неговите аргументи. Виждаме една елегантна игра на подаване на топката с една-единствена цел – нанасяне на удари под кръста. Защото това, което досега чухме тук, е нанасяне на удари под кръста, нищо друго. От така наречената опозиция – да, разбирам. Тя няма какво друго да прави освен да замерва с камъни. Но от тези, които казват, че подкрепят това правителство, че подкрепят този курс на реформа, който вършим днес, тези непозволени удари под кръста за мен и за всички българи разкриват едно-единствено нещо – Вашата подкрепа, господин Костов, не е истинска, тя не е от сърце. Вие търсите нещо друго. Кажете си го, признайте си го, ще Ви олекне и хората може би ще Ви разберат. Но по този начин, по който правите тези удари под кръста, не помагате на България. Защото ние днес говорим, че страната е в тежко състояние. Да, тя е в тежко състояние. Какво следва, когато има страна в тежко състояние? Да правим саботажи или да помагаме на тези, които са се заели да измъкнат колата от калта? Защото днешното правителство с премиера Борисов прави точно това. Аз няма да влизам в спорове. Знам, че веднага ще чуя реплики отляво и отдясно.

Безспорен факт е, че през последните осем месеца правителството направи това, което трябваше да направи – започна да запушва пробойните, през които изтичаше народната пара. Затова ни прати народът тук. Народът избра ГЕРБ, за да сложи в ред държавата, тъй като това е партия нова, заявила се с амбиция да оправи държавата и да започне да преследва виновниците за досегашното положение. Народът посочи и партия „Атака” като не управлявала, не участвала в грабежа досега, да подкрепя тази политика и да търсим отговорност от виновниците.

Не, ние няма да се поддадем на този рефрен. Стига вече сте се оправдавали с предишното управление. Точно там е ключът, защото тук се говореше за стихийно възникнал дефицит от господин Местан. Няма стихийно възникнал дефицит, има натрупан дефицит, защото Вие сте крали.

Господин Станишев говори за хляб и зрелища. Вие просто изядохте хляба, господин Станишев, затова сега гледате повече зрелища.

Липса на ясна насока е имало, каза господин Станишев. Не, напротив, точно ясната насока, която следва това правителство, Ви плаши. Точно затова Вие гледате да сложите прът в колелетата, защото Ви плаши, че това правителство и нашата подкрепа, която има и която продължава да бъде ясна, категорична и коректна, защото това е подкрепа за България, това не е подкрепа за една или друга партия, това Ви плаши. Защото тази програма на правителството, този път, по който се развиват нещата, разобличават все повече далавери и отляво, и отдясно. За мен това е и обяснението на нелогичното поведение на подкрепящата партия или коалиция в лицето на сините – страхът, че разравянето на далаверите ще стигне и до тях. Възможно е. Но Вие трябва тогава сам да посочите, господин Костов, къде бъркахте във Вашето управление, а не сега да менторствате тук, от тази трибуна, все едно сте чист, но новороден. Не сте новороден! Вие имахте четири години управление, в което беше извършена една криминална приватизация на огромна част от активите на България. Това нещо продължи и при Кобургготски, това продължи и при Станишев. Днес започва да се слага ред в държавата.

Ние, като патриотична политическа сила, която сме заявили, обещали и гарантирали на нашите избиратели, че ще си отвоюваме България от мафията, помагаме това да се прави. Защото днес става точно това – днес си връщаме България от мафията. Запушват се пробойните, през които изтичат парите, разобличават се виновниците за това положение и се търсят санкции. Кога сме виждали такова поведение на управляващи, което търси виновните не само в редиците на тези, които са управлявали досега, но и в своите собствени редици, когато някой сгази лука? Нима това не е реформа, господин Костов?Нима Вие се съмнявате във волята на премиера, че той наистина иска да дръпнат нещата напред, че този залог, който е сложил, е огромен? Защото това е страната ни, това не е някаква друга територия. Това е нашата страна и ние трябва да сме или много заблудени, или много злонамерени, за да казваме, че днес реформите не вървят, нямало воля за реформи, били зациклили. Нима това не е движение напред? Нима всички усилия, които днес кабинета полага, не са ясни и видими? Защо си кривите душата?

Това, което става днес, е, че кабинетът установява огромни кражби. Огромни кражби, опоскана държава, така както ние заварихме нашия партиен клуб в Бургас – опоскан, балатумът даже изчегъртан и седалките от тоалетните изтръгнати. Ето така беше заварена и България от това правителство. Вие искате за осем месеца да блесне и да светне държавата като нова. Как ще стане това?

Оставете тези, които са започнали да градят. Това е, както се гради една къща. Оставете тези, които са започнали да градят тая къща, да работят спокойно. Вие сте се събрали около тях и ги замервате с камъни тук и искате те да работят. Не става така! Седнете малко, млъкнете и следващата сесия поне не пречете на работата, ако не помагате. Това е моят искрен колегиален съвет към Вас. Защото така или иначе работата ще върви. В следващата сесия и в по-следващата, и в следващия период до 2017 г. аз предлагам да работим по този начин – колективно, коректно, точно, делово, стегнато и тогава ще видите, че успехът е неизбежен. Защото когато работиш за България искрено и от сърце, няма начин това да не постигне успехи.

Желая успешна сесия и успешни сесии до 2017 г.! Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Сидеров.

Министър Дянков – вицепремиер и министър на финансите.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам да Ви поздравя със започването на новата сесия и да Ви пожелая: Успех! Този успех е нужен на всички нас – както на правителството, така и на целия български народ.

Има много работа. Много работа свършихте в предишните си сесии – работейки с нас, работейки с обществото. Остава ни още много работа. Защо ни остава още много работа? Защото много от реформите, които ние сме започнали, са закъснели с двадесет години. Както каза и господин Сидеров не само правителството на тройната коалиция и по-предишното, и по-по-предишното, и по-по-по-предишното правителство не са правили реформите, които са необходими на България, за да стане една добра европейска държава. Не са правили реформата в енергетиката. Всички знаем защо, за да могат техните обръчи, кръгове, квадрати и така нататък да печелят от това. Не са правили реформата в здравеопазването. Всички знаете защо. Не са правили реформата в инфраструктурата и в европейските фондове, не са правили реформата в образованието, въобще не са правили реформа.

За осем месеца нещата, които ние сме започнали всъщност чистят тинята, която с двадесет години се е наслагала. Не може за осем месеца това да стане. Ние с ваша помощ сме постигнали вече големи успехи и те оттук нататък ще стават все по-големи. Затова Ви пожелавам успех на тази сесия, защото вашата помощ и вашата работа е най-важна в Република България, за да можем ние заедно да чистим тази тиня, която се е наслагвала в продължение на двадесет години.

Каква е основната задача – и вашата, и нашата на правителството, и каква е основната ни визия? Защо спечелихме изборите? Защото както вече се каза изборите миналата година бяха един явен сигнал, че на българския народ, на обществото му е писнало от хора, които само обещават и след това нищо не вършат за народа, а работят само за себе си. Дори в момента една част бързо излезе някъде да работи, макар че това е началото на тази сесия. Има много какво да се направи. Народът ясно каза: „Искаме нови партии да влязат в парламента.” – това е мнозинството. „Искаме тези партии да свършат нещата, които не са вършени тези двадесет години.”

Какво трябва да се направи? Към какво и Вие, и ние заедно се стремим? България трябва да стане държавата в Европа – в цяла Европа, не само в Източна Европа, с най-добрата бизнес среда, с най-добрия бизнес климат. Като стане това всички ще станат по-богати и ще има и повече пари в хазната, и ще има повече пари за всички – социални услуги, инфраструктурни услуги, здравеопазване и така нататък. Това досега не се е случило в предишните двадесет години. На предишните правителства не им е била това визията. Това е нашата визия и на правителството, и на партиите, които ни подкрепят и ние по това работим вече осем месеца и ще продължим да работим по тази програма.

Какво означава това България да има най-добрата бизнес среда в Европа? Това означава ниски данъци. Затова ние не вдигаме никакви данъци, дори намалихме социалните осигуровки, при положение, че сме в най-дълбоката част на кризата. Това означава по-лесна регулация за бизнеса, но там, където се налага и където предишните не са регулирали, за да могат техните обръчи и фирми да работят, да наложим сериозна регулация. В системата на хазарта знаете, че това вече стана. Работим и в застрахователната сфера, където знаете, че от години не са се правили типа надзор, който е бил необходим за да може България да има стабилна застрахователна система. Работим и по системата за много по-силна Сметна палата, много по-силен вътрешен одит в държавната администрация, много по-силен цялостен одит на всичко и цялостен финансов инспекторат, контрол върху всичко, което държавата прави, защото както вече се каза, досега държавата не е работила за хората, тя е работила за себе си или за една група хора, които са я управлявали в миналите правителства.

В държавата правителството трябва да работи за хората. За да стане това трябва да има контрол, трябва да има одит, средствата трябва да влизат там и всичко, което държавата прави трябва да се одитира. Затова и нашата работа на правителството в следващите няколко месеца и досега, се надяваме и с ваша помощ, ние ще успеем на ново да затегнем и надзора – например извънбанковия затвор на застрахователни дружества, на пенсионни дружества, и така нататък, и да засилим функцията на Сметната палата, на вътрешните одити на различните министерства и администрации, за да се знае от целия народ какво се прави. Да няма скрито покрито. Това е едната част.

Друга част, с която всички ние сме съгласни, и народът чака от мнозинството и от това правителство, е да се спрат всички течове, защото течовете са всъщност това, което е довело България до това окаяно състояние. Предишните правителства много добре знаят къде са течовете, защото те са ги създали. Нашата задача и вече месеци виждате, че ние търсим, търсим, намираме, справяме се, пак търсим и пак намираме, пак се справяме, за да можем да покрием всичките тези течове.

И отляво чувам, а вече и отдясно ни упрекнаха, защо не сме изплатили веднага всичките дължими пари на разбира се, техните обръчи и кръгове, като сме влезли на власт. Отговорът е следният. Ако Министерството на финансите в мое лице беше изплатило всичко, което се казваше тогава – тук изключвам двата милиарда анекси, които току що излязоха, тогава България за миналата година щеше да влезе на дефицит от 8,5%. Всеки икономист, и не само икономист, всеки здравомислещ човек може да Ви каже, ако една държава в състояние на валутен борд и има дефицит от 8,5% какво става с тази държава. Точно затова още от началото на нашата работа ние проведохме и провеждаме консервативна фискална политика, за да можем да избегнем и избягваме това, което се случи в нашите съседки, което се случи в Гърция, което се случи в Румъния, което се случи в Унгария, което се случи в Литва, Латвия и така нататък, и сме го избегнали. Виждате, че за нас не говорят като Румъния, за нас не говорят като Гърция. Единствената причина, поради която това е така и това всъщност е най-големият финансов успех на нашето правителство и на мнозинството в парламента, защото ние успяхме да стегнем тези обръчи, които с години са се разхлабвали, разхлабвали, разхлабвали. Оставям Ви тази цифра.

Ако правителството беше водило същата политика като предишното правителство, за 2009 г., България щеше да достигне дефицит от 8,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Представете си това какво щеше да означава за финансовата стабилност на държавата, а от там въобще за сигурността и стабилността на България като държава. Ние това не го позволихме. Справихме се със ситуацията в условия на непрекъснато излизащи информации и данни – как на друго място има пробив, как на друго място уважаемите колеги тук са ни оставили дупка и така нататък. Ще продължаваме да се справяме, защото това е единственият начин България не само да излезе от тази криза, а да стане една средно богата европейска държава и с ваша помощ тя ще стане такава държава, защото правителството знае точно какви са стъпките, които са необходими, за да стигнем това.

Искам с едно сравнение да разкажа, като част от правителството, как се чувствам аз и как си обяснявам процесите, които в момента текат. Миналата година по време на изборите хората явно показаха, че има нужда от промяна. Промяната беше рязка – нови партии влязоха за първи път във властта. Това беше един порой, образно казано. След пороя какво идва? Голяма вода и има тиня. Всички наши надежди бяха, че тинята за няколко месеца ще се изчисти и ще стигнем до чистата вода. Оказа се, обаче че тинята толкова се е наслагвала, с толкова години се е наслагвала, че ние сме все още в този период на мътна вода, когато постоянно излизат допълнителни доказателства как безобразно предишните правителства, не само предишното правителство на тройната коалиция, макар че те са шампиони, но предишни правителства са правили, правили, правили неща, които не са били в интерес на народа и на обществото. Ние все още, за съжаление, сме в периода на тази тъмна вода, но ние вървим по нашия път с ваша помощ, Вие вървите по вашия път, за да стигнем до чистата вода. Чистата вода всички ние я искаме и ще достигнем до нея. Просто ни трябва още време, за да можем наслагването с години да го изчистим.

Искам да завърша с още една тема – в тази сесия, в която искрено Ви пожелавам успех, освен разбира се, кризисните мерки. Веднага след моето изказване тук влизам в Министерския съвет и всички тези 60 кризисни мерки, за които правителството вече като пакет гласува, сега законодателната част от тези мерки, която е необходима да дойде при вас, ще бъде гласувана на днешното заседание на Министерския съвет и в следващите няколко дни ще дойде при Вас.

Аз приветствам дебатите, които ще имаме с вас по тези мерки. Те са важни. Молбата ми е, както съкращаване на разходите, така и намирането на допълнителни приходи, за да извадим заедно с вас България от окаяното състояние, в което ни беше оставило правителството на тройната коалиция. Имаше порои, победихме там, успяхме, сега обаче още сме в тази тъмна вода и за да можем от тази тъмна вода да излезем по-бързо ни трябва и вашата помощ за приемането на всички тези кризисни мерки.

Другата тема, по която правителството работи от самото начало и с която вече сме готови и в проектозакон, и с проектопостановление да дойдем при вас в рамките на тази сесия – това е реформата на държавната администрация. Знаете, че държавната администрация особено в последните две правителства е била по квотен принцип, заради това тя е много раздута, много излишни бройки, много излишни процеси, много излишни процедури, много неща, които не трябват на народа, а просто е трябвала на предишните управляващи, за да сложат там техните политически кадри. Ние искаме сега да имаме една стегната, по-малка, по-добре платена държавна администрация, която знае какво прави и го прави в името на народа. Така, че втората група мерки и проектозакони, които ние ще представим на вашето внимание ще бъде в реформата на държавната администрация.

Третата група, аз вече споменах, това ще бъде засилване на финансовия одит, финансовия надзор, финансовия контрол във всички сфери на работа не само на държавата, а и засилване на финансовия одит и финансовия контрол върху работата на някои сектори, например, като енергетиката, в които и държавни предприятия работят и някои частни предприятия. Този одит и този контрол ни е необходим, за да знаем и ние, и българската общественост, как се използват парите на държавата, и че те се използват по най-ефективния начин.

Благодаря Ви още веднъж за вниманието и след тези коментари Ви пожелавам успешна работа в новата сесия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.

Всъщност министър Дянков бе помолен да остане в залата от лидера на СДС, Мартин Мимитров, за да „търсят заедно чистата вода”.

След минути Дянков пак застана на трибуната:

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Бих искал да кажа, че аз приветствам идеята за повече прозрачност в работата на държавата от гледна точка как финансите на държавата са се управлявали и в това правителство, а и в предишни правителства. От тази гледна точка конкретното предложение на господин Димитров е една от стъпките, една много важна стъпка, за което се надявам, че и Вие ще сте съгласни с мен.

Но има, разбира се, и много други неща, върху които можем да помислим във времето – как са се правили, къде са отивали финансите на държавата, и по същия начин, както току-що беше предложено, може би там е редно да помислите, може би заедно да помислим, какъв анализ, какъв одит, какъв контрол може да се направи. Това се свързва с темата, по която аз и преди малко говорих, че на България й трябва много повече прозрачност във финансовата част и това ще стане с по-силна Сметна палата, по-силен вътрешен одит в различните държавни администрации, по-силна Агенция за държавен финансов инспекторат. Но както казах, освен този определен период, който се надявам, че и Вие ще сте съгласни – повече прозрачност е необходима, излиза, че и някои други има и ако заедно помислим, може би можем да направим и списък.

Един такъв въпрос, който е интересен: Защо през м. декември 2008 г. над 4 милиарда от така наречения излишък за един месец са били изхарчени от правителството на тройната коалиция? За един месец – 4 милиарда?! Чухте, може би, господин Станишев вчера, който говореше, че видите ли, от началото на тази година това правителство при положение, че сме в най-тежката част на кризата, е изхарчило от фискалния резерв 1,3 милиарда. Той каза 2 милиарда, което не е така, а са 1,3 милиарда. Къде са отишли? Те са отишли, за да подкрепим дефицита, в който Вие ни вкарахте! (Шум и реплики от КБ.) Но ако това е въпросът, дайте да зададем по-важният въпрос: за м. декември 2008 г., 6 месеца преди последните избори, 4,1 млрд. лв. За един месец са изхарчени! Къде са изхарчени? Може би това ще е интересно не само на нас, за да знаем как се използват парите на държавата, а определено ще е от голяма важност за всички наши избиратели и въобще за българското общество.

Накратко, аз приветствам тази идея, но апелирам също да се мисли не само в определени епизоди, а да се създаде такава система, така че всички извънредни, по-скоро извън логични, харчения на което и да било правителство, в това число като финансов министър се ангажирам същата система, ако се разработи, да важи и за сегашната ни работа, да влезе в действие.

Искам последно да кажа, че пет от 60-те кризисни мерки, които правителството прие заедно със синдикатите и работодателите, както казах, където законодателната част на миналото и на днешното заседание на Министерския съвет се е приела, пет от тези мерки целят точно такава по-голяма прозрачност, в смисъл самото Министерството на финансите да дава едномесечни или тримесечни отчети за състоянието на връщането на ДДС, за състоянието на външния ни дълг, за състоянието на приходната част като цяло, за състоянието на разходите, по-голяма прозрачност в работата на Агенцията за държавен финансов инспекторат.

Така, че и ние сме мислили по тази тема и сме дали мерки, които вече са приети от нашите партньори – синдикалисти и работодатели, за да може България и българското общество и Вие като вземате решение като парламентаристи да имате много повече информация какво се прави от сегашното правителство и какво се е правило от предишни правителства. Благодаря.

Коментарът на горните редове оставям на читателите на сайта „Хроники”.