„С шегите беше дотука, а сега ще работим, както казах вчера". – Така започна своята първа пресконференция новият здравен министър Анна-Мария Борисова само ден след полагането на клетва в парламента.

След това проф. Борисова нареди на журналистите: „Напишете изречението: Всеки ден един лекар напуска България. Това е статистиката. Докога?! Кой ще остане тук. кой ще ни лекува?! Аз съм също жена на възраст и след години ще имам нужда и на мен някой да ми сложи диагноза и да ме лекува правилно! Кой ще ме лекува?”, попита здравният министър смаяните репортери.

Този път нямаше Млечна песничка, песничката този път бе в заповедна форма. Освен това проф. Борисова опроверга министър Дянков и примиера Борисов за две неща: че не е съгласна с кандидатурата на премиера за нов шеф на Здравната каса, както и че не приема решението за таван на лекарските заплати.

„По самата реформа ние работим още от както съм номинирана, въпреки вашите усилия да ме извадите от психическо равновесие- не го постигнахте! Аз съм както каза премиера: „Твърда”, каза Борисова.

Декларациите на министър Борисова „Никоя болница няма да бъде затваряна“ и „Нито един лекар и медицински специалист няма да остане без работа“ трудно кореспондираха с констатациите й, че болниците в България са прекалено много. Как ще осъществи хем да остави незакрити болници, хем да остави на работа медиците при прекомерно ниския бюджет за здравеопазване – здравният министър не обясни.

Въпреки острия изказ, с който начена срещата си с журналисти, министър Борисова склони да разкаже как е била поканена от премиера:

„Един ден г-н Борисов ми се обажда по телефона. Аз даже в началото не можах да схвана, щото вие също ще се учудите ако министър-председател ви се обади по телефона. И казва: „Къде сте?” Аз казвам: „Ами ние сме на вилата!”

„... Близо до вилата се видяхме. Аз си почивах на вилата, а той нямаше търпение да види един честен човек”, разказа проф. Борисова.

Още нещо опроверга министър Борисова, като заяви: „Нито една болница няма да бъде затворена, нито една медицинска сестра няма да остане без работа”.

Според министър Борисова основният проблем на здравеопазването към момента била липсата на съдържание, която ще става все по-голяма, ако не се извърши нужната реформа. Според нея, в центъра на реформата ще бъде пациентът и удовлетвореността от медицински специалисти. Ще бързаме, защото сме безумно закъснели, но ще бързаме разумно, бавно, премерено, обмислено и подготвено, каза новият здравен министър.

Като свои краткосрочни цели проф. Борисова обяви:

Тя съобщи, че първото, което ще направи, е да сформира екипа, с който ще работи. Добави, че вече приключва с тази задача, а също и че по самата реформа работи откакто е номинирана.

„Искам да осигуря качествено здравеопазване навсякъде в страната, оставила съм специалистите сами да решат какви да бъдат стандартите - по отношение на квалификация, апаратура, каза Борисова. Искам да осигуря всеки болен в България да получи най-добрата диагностика”, допълни тя.

На въпрос какво ще предприеме по отношение на дълговете на болниците, които по думите на премиера са близо 400 милиона лева, Борисова каза "Това се обсъжда и ще намери своето решение".

Три месеца анализ и след това реформа, обяви министър Борисова на пресконференцията.

На пресконференцията министър Борисова обеща да бъда решен проблемът с болничните дългове и с нередовното плащане към лечебните заведения, без обаче да каже как ще стане това. “Забавянето в плащането на болниците ще бъде решено. Много усилено го обсъждаме. Междувпрочем вече има движение по този въпрос от няколко дни“, каза Борисова.

На въпрос на Mediapool разбрала ли е на какво се дължи забавянето в плащанията на болниците – на лоша събираемост на здравни вноски или нещо друго, Борисова отговори: „И това, което казвате, а и нещо друго. Няма да го кажа другото, но има и нещо друго“. „Всичко това ще бъде проучено. И другото, и събираемостта“, обеща Борисова.

Медияпул публикува част от пресконференцията на сайта си:

Проф. Борисова: Напишете изречението: Всеки ден един лекар напуска България. Докога? Кой ще остане тук? Кой ще ни лекува? Аз съм също жена на възраст и след години и аз ще имам нужда някой да ми сложи моята диагноза и да ме лекува правилно. Кой ще ме лекува? Кой вас ще ви лекува? Всеки ден един лекар напуска България. Сестрите. Наричаме ги медицински специалисти. Те са половината от това, което ни трябва. Половината. Това е катастрофа! Значи, ако трябва да се прилага стандарта, ние трябва да затворим болниците. Ние нямаме сестри. Всички сестри и всички лекари покриват провинциите на Англия, Франция, Холандия, Норвегия, Германия. В дълбоката провинция отиват там, не в елитните болници. Но напускат България.

==============================================================

Първо трябва да си сформирам екипа. Усилено работя върху това и трябва да ви кажа, че съм почти пред финал. Оказа се, че това е много труден въпрос – да намериш наистина съмишленици, компетенция, лоялност... Много е трудно, но ще успея.

Второ, вече по самата реформа, ние работим откакто съм номинирана, въпреки вашите усилия да ме извадите от психическо равновесие. Не го постигнахте. Просто аз съм, както каза премира, твърда. Просто ви се усмихвах. Ама защо не пуснахте контекста? Просто ме ядосахте тогава. Идват, ще откривам конгреса си, аз съм отговорен човек. Не мога да напусна в момент, когато това за мен е най-високо отговорното събитие. Но съвпадна, какво нещо...просто съвпадна. И аз трябваше да отида там и съм излязла на трибуната, за да откривам конгреса си и те идват срещу мен всички. Някои от вас сигурно също са били. Окупираха трибуната, аз не мога да открия конгреса си. И казват: Вярно ли е, че вие сте написала писмо, че ще се отказвате. И аз какво да отговоря? Аз се усмихвам. Усмихвам се на въпроса. И те казват: Аха, значи вие се пазите, значи ще станете. И аз пак отговарям: Аз се усмихвам. Но къде бяха въпросите, които всъщност провокираха този отговор. Нямаше ги. Това не е коректно, това не е добра журналистика, бъдете точни. Дайте въпроса и нека да дойде отговорът. Той вече звучи по друг начин. Или пък другата сцена пред Министерския съвет. Беше доста непрофесионално. За мен беше непрофесионално. Ако вие държите на себе си като професионалисти, дръжте се професионално.

Репортер: Проф. Борисова...

Пресцентър: Колеги, нека да...

Анна-Мария Борисова: Момент. Аз имам експозе. И след това съм си приготвила едно тесте листи за въпроси. Значи излизам от Министерския съвет, виждам едни журналисти и тръгвам в друга посока, за да избягам. Настигнаха ме и аз любезно се спрях и казах: Извинете, аз не съм легитимен министър и не е редно да давам отговори на каквито и да било въпроси. Те биха били лично мнение, но не мнение на институцията. Благодаря. Обърнах се и продължих. Те бяха настойчиви. Препъваха се в мен, аз ги настъпвах и беше доста агресивно. Аз се извинявах и продължавах и те вече започнаха да ме дразнят. То това е принципа. Аз го схванах – да дразниш този, от който искаш да изтръгнеш нещо. “А! Какъв лекар сте вие? Вие не сте никакъв лекар! Вас не ви интересуват болните“ - по този начин се говореше с мен. И аз мълча. Продължават. И аз мълча. И какво видях вечерта на телевизията? Аз мълча. А къде е изречението, в което любезно се спирам и казвам: Извинете, аз не съм легитимен министър. И аз не считам, че имам право да отговоря. Къде беше това изречение? Бъдете коректни! Пазете си имената! Името за един човек е най-важното...

========================================

Аз не съм политик и никога няма да бъда. В здравеопазването не е хубаво да се политиканства. Мисля, че и вчера го казах, ако някой разбра подтекста. Няма нужда от бърборене, има нужда от работа. Аз съм професионалист и ще направя така, че професионалистите да се чувстват комфортно, удовлетворени от работата си и реформата да бъде така направена, че да си мислят, че се намират примерно във Франция, Германия или Австрия.

Ние трябва добре да си правим сметката. Колко пари имаш, колко ти трябват и колко да ти останат. Нали вие всички вкъщи си правите тази сметка. Не навсякъде си я правят. А трябва да си я правят. Защо съм спряла апаратурата? На гол корем чифте пищови...Е това, може и да не го сложите...А пък те ми казаха, че ще го сложат. Ей, какви приятели сте? Нали уж ще ставаме приятели..."

При цялото ми уважение към професионалистите в медицината, това, което чух и чета определено ме раздвоява: новият министър хем обещава цветя и рози, хем – няма пари, за да осъществи заявеното на пресконференцията.

Пак ще имаме зрелища, без хляб за медиците.