За тайни срещи по време на официалната визита на премиера Бойко Борисов в Белград, съобщи Дарик радио днес, позовавайки се на специалния си пратеник, Богдана Лазарова. От 11-часовата визита, 4 часа били отделени за тайни срещи в сръбската столица, при изключителни мерки за охрана на българския министър-председател Борисов. Обезопасяването на тези тайни контакти, било поето от сръбските спецслужби, твърди Лазарова.

По време на посещението си в Събрия, Борисов бе придружен от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, директора на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров и председателя на ДАНС, Цветлин Йовчев. Разговорите и контактите от тези четири часа на българския премиер са били засекретени за журналистите, отразяващи събитието, съобщи още Дарик радио.

Една от версиите за тези контакти на български спецслужители от висш ранг с техни колеги била на тема Сретан Йосич, който до преди няколко месеца твърдеше пред сръбски съд, че е бил закрилян на територията на България лично от Бойко Борисов, Главен секретар на МВР тогава.

Истината, която изнесе самият Борисов бе точно обратната: според Борисов, заповедта за задържане на Йосич и гарантиране на неговата неприкосновеност и всяка възможност за бягство са били лично негови заслуги, по молба на Интерпол и холандските власти на правосъдието. След време Йосич, или Йоца Амстердама, както го наричат неговите авери в Сърбия спря да твърди, че е бил под крилото на Борисов, докато е бил задържан в България.

Тук ще припомня, че докато Йосич бе на българска територия, му бе взета и направена и ДНК експертиза поради постъпили данни, че той е платил 3 млн долара и ще се опита да избяга, като бъде подменен, с нечия вътрешна помощ. В историята с готвеното бягство на Амстердама бяха замесени имената на бившия български главен прокурор Никола Филчев, задържаният в момента – Алексей Петров и тогавашния министър на правосъдието от правителството на НДСВ – Георги Петканов.

Друга версия от наши източници в Белград е, че премиерът Борисов и шефовете на спецслужбите приели ролята да бъдат пратеници на някои фактори от Белия дом и НАТО във връзка с бъдещото членство на Сърбия в Европейския съюз и Атлантическия клуб.

Два проблема задържали засега този прием: икономическата обвързаност на Сърбия с Русия и категоричното становище на официален Белград по отношение на признаването на независимостта на откъсналата се от Сърбия нейна територия – Косово.

Разногласията за Косово бяха на дневен ред и в края на март т. г., когато се проведе неформална среща на лидерите от Западните Балкани, посветена на евроинтеграцията, организирана в словенския курорт Бърдо край Кран, по инициатива на премиерите на Словения Борут Пахор и на Хърватия Ядранка Косор. Срещата в Бърдо завърши предсрочно и с провал, тъй като на нея не прие да пристигне и участва президентът на Сърбия, Борис Тадич. От тази среща се оттегли впоследствие и  еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, а от участие във форума се отказаха: председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, върховният представител на Европейския съюз по външната политика Катрин Аштън и министърът на външните работи на председателстващата в момента ЕС, Испания Мигел Анхел Моратинос.

Сърбия и лидерите на ЕС отказаха участие в последния момент в Бърдо поради разногласия по статута на Косово, предаде РИА Новости.

Срещата ЕС - Западни Балкани, чиято цел бе да ускори европейското интегриране на района, беше планирана като първа среща на регионалните политически лидери от две десетилетия. Колкото до Тадич, той отказа участие заради представянето на Косово като независима държава, тъй като Белград все още счита Косово за своя южна провинция.

На срещата присъстваха премиерите на Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Албания, Словения и Косово, както и ръководителят на ЮНМИК -Ламберто Заниер. От представителите на ЕС в конференцията присъстваше, както споменах само еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, който симптоматично си тръгна доста по-рано.

Б92 цитира босненският вестник „Глас сръбске”, който написа, че Председателстващият Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Никола Шпирич е обещал да напусне заседанието по време на изказването на косовския премиер Хашим Тачи.

По повод липсата на Борис Тадич на конференцията в Бърдо, вестник „Блиц” написа на своята първа страница, че президентът няма да участва, защото конференцията не е организирана съгласно принципите на ООН. От кабинета на президента поясниха, че Сърбия от самото начало защитава принципите, според които делегацията от Косово може да участва в конференцията въз основа на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН –т. е. сръбската страна настояваше Косово да се яви под името Косово-ЮНМИК.

Около този форум официален Белград показа нагледно, че присъединяването на държави от Балканите към ЕС и НАТО, с техните проблеми в никакъв случай няма да доведе до автоматично решение на тези проблеми, а по-скоро ще затрудни интеграцията на бъдещите страни-кандидатки.

Признаването на откъсналата се сръбска провинция Косово, обявила едностранно независимост, признаването на името на Бившата югославска република Македония – БЮРМ от Гърция са две дилеми, които трудно ще намерят скоро своето разрешаване и най-малко от такива организации като ЕС и НАТО.

Нито Сърбия, а още по-малко пък Гърция са държави, които ще се съгласят да клекнат пред ЕС и НАТО, погазвайки принципите си. В това отношение България в последните 20 години е единствената държава, която позволи чужди държави и централи да вземат от нейно име кардинални решения, касаещи нейната външна политика, икономическо развитие, геополитическа ориентация, и то винаги благодарение на действия на пишман политици от различни правителства, президенти и народни представители.

Фактът, че еврокомисарят Щефан Фюле обикаля непрекъснато като цветарка различни балкански държави, тупайки по рамото политиците им за бъдеща евроинтеграция все още не е гаранция, че проблемите ще се решат и всички ще се прегърнат дружно, загърбвайки историята си, суверенитета си, бъдещия си просперитет.

Този път, в случаите с Косово и БЮРМ, от другата страна са две държави със силно чувство за достойнство и чест. Този, който разреши двата балкански проблема със сигурност ще получи най-малко награда за мир.

По време на визатата на българския премиер, сръбският му колега Мирко Цветкович го е запознал със ситуацията за Косово, предаде специалният пратеник на Агенция “Фокус”  Денка Кацарска. На въпрос на сръбски медии Цветкович обяснил, че в момента Сърбия провежда широка дипломатическа акция, като с нея Сърбия се надявала да се стигне до решение, което би било приемливо за всички сърби, които живеят в Косово.

„Смятаме това за един много сериозен проблем. С каквото можем да помогнем на тези хора, ще го направим. Ще използваме всички средства, с които разполагаме, естествено – с изключение на насилие. Насилствени средства няма да използваме”, е казал сръбският премиер.

По време на посещението на премиера Борисов е била отправена от българска страна и покана за участие в реализирането на проекта „Белене”, на което сърбите са отговорили от учтивост – уклончиво, което се тълкува като при подобно, високо равнище на срещи и разговори като отказ.

Ще прескоча протоколните срещи за бъдещо икономическо сътрудничество и съвместни икономически проекти между двете държави, за да обърна внимание върху един неприятен инцидент.

Докато българският министър-председател Бойко Борисов е разговарял със сръбския си колега Мирко Цветкович в Белград, в София, пред Народното събрание, са протестирали българи от Западните покрайнини, съобщи сайтът „Всеки ден”.

По време на официалната си визита в Сърбия, българският министър-председател Бойко Борисов за пореден път е потвърдил подкрепата на страната ни за еврочленството на Сърбия. Това е станало повод сънародниците ни от Западна Сърбия да протестират и негодуват от скорошните изказвания и на председателя на парламента, Цецка Цачева за подкрепа на сръбско членство в ЕС. Българите от Босилеград и Цариброд изпънали плакати “Депутати ли сте, мърша ли сте”, “Мислете първо за Босилеград, после за Белград”, “Ние сме хора, а не мост на сътрудничество”, “Управници, Западните покрайнини не са разменна монета”.

Проблемите с българите от Западните покрайнини трябва да се решат преди влизането на Сърбия в ЕС, а не след това – коментира протестите председателят на ВМРО, Красимир Каракачанов пред информационна агенция „Фокус”.