Писала съм го и ще продължа да повтарям написаното, докато някой от висшата общинска администрация се размърда и промени нещата. Засега, мемориалът Паметни плочи на Първи и Шести пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия бе съборен и нарязан на части, за да бъде... забравен. Все пак стената на един мемориал с имената на загинали български воини не е търговска площ, в която властта в столицата да организира зрелища с тълпи, жадни за намаления на различни стоки.

Строежът на Националния дворец на културата стана повод този паметник да бъде съборен и плочи от него да се запокитят във Военния музей и още кой знае къде.

Металните плочи с имената на загиналите войници и офицери са били монтирани на три калканни стени на казармите на Първи и Шести пехотен полк в центъра на града, където днес се намира Националният дворец на културата. Възникнал първоначално като вътрешноказармен паметник, в следващите години мемориалът се превръща в място за всеобщо поклонение. Паметните плочи стават един от символите на София. По време на бомбардировките на съюзниците над столицата на 10 януари 1944 г. едната стена на паметника е разрушена до основи. Останалите две съществуват до началото на 1980 г., когато са разрушени във връзка с построяването на Националния дворец на културата.

Още в края на 80-те години, на базата на работата на междуведомствена комисия, арх. Агура изготвя проект за възстановяване на мемориала, който проект завършва през 1989 г.

Решението за възстановяване на Мемориала е възобновено през 1994 г., но реализацията му остава на етап проектна готовност. През 2000 г., по инициатива на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници и Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, е възобновена инициативата за възстановяване на мемориала.

Министерство на отбраната поема работата по възстановяване на проекта на арх. Агура. От бюджета на Министерство на отбраната е изплатен и проектантски хонорар в размер на 35 хил. лв. на фирма "Артпроект". Целият проект е на стойност около 2 млн. 100 хил. лв. и е одобрен от Градската архитектурно-градоустройствена комисия при управление "Архитектура и градоустройство" на Столична община.

Мястото на изграждане на мемориала е определено в Южния парк, втора част и е одобрено от кмета на София. Направена е и първата копка за възстановяване на мемориала. След съгласуване на проекта е издадено и разрешение за строеж от кмета на Столична община. В началото на 2001 г. Столичният общински съвет взема решение, с което дава съгласие за изграждане от Министерство на отбраната на мемориала...

Министерството на отбраната определя за главен изпълнител на обекта "Главболгарстрой" АД, а "Армстройинвест" ЕООД извършва безвъзмездно строителен надзор по всички части на проекта.

Поради липса на необходимата сума от 2 млн. лева Министерството провежда кампания за набиране на средства и са събрани около половината от необходимите средства за изграждането му...

Оттогава всички очакваме с надежда архитект Диков, между някой и друг мол, да нареди да се възстанови и мемориалът на Първи и Шести полк!

Столицата ни все повече се превръща в град на абсурдите: разкопани и разядени от дупки улици, молове, високи сгради, редом с излющени фасади на построените преди десетилетия – и всичко това новата кметица е гарнирала с разреждане на графика за извозване на болкука, все още непостроен Завод за боклука, бали от столичен боклук, които се извозват вмирисани и течащи из страната, милиони, които плаща столичния данъкоплатец за тези вонящи трафици.

София не е била никога по-мръсна, по-запустяла и по-населена с високоетажни търговски сгради.

И някъде в цялата тази почти индийска изостаналост и чиновническо безхаберие, лежи разсечена на късове паметта на воините от Първи и Шести полк!

Дължим го на мъртвите!

Казват че мъртвите отварят очите на живите. И това вече не важи за нас...