Източник от ГЕРБ потвърди наша информация, че ръководството на политическа партия ГЕРБ готви рокади по върховете на властите. Една от промените предстояло да бъде смяна на председателя на парламента Цецка Цачева с нейната съпартийка Искра Фидосова. Бил обсъждан вариант Цачева да оглави Върховния административен съд, чийто председател Константин Пенчев пък се готвел за омбудсман. Мандатът на самия Пенчев изтичал през март 2011 година.

Сегашният омбудсман, Гиньо Ганев, чийто мандат изтича тази година нямал намерение да сдава поста, но засега това не се обсъждало като проблем за управляващите. Ганев имал намерение да изкара още един мандат като омбудстман, което Законът за омбудсмана, в неговата Глава втора, член осми позволява. В същото време аргументът на ГЕРБ бил, че възрастта на Ганев, над 80 г., била достойна за оттегляне от поста, а не за повтаряне на мандата.

Що се отнася до Константин Пенчев, той в последно време коментирал правилно всички идеи на юридическата „Магнаурска” школа на ГЕРБ /название, което сайтът „Хроники” възприе предвид демонстрираните решения, закони и тълкувания на номративни документи от Монтанско-Плевенска област – бел. Л. М./. търкуманията на Пенчев за съмнения в корумпираност на съдиите, или правилността на проверките за магистрати и тяхната „чистота” от гледна точка на корупция или неправомерни действия при изпълнение на служебните задължения са достойно за дисертация на тема „Как не остава във властта”.

Част от депутатите от ГЕРБ недоволствали за идеята Фидосова да седне на стола на Цачева, имайки предвид властния й характер и налагане на мнение, които били характерни за парламентаристката, бивш нотариус, но това едва ли щяло да се вземе в предвид при провеждането на евентуалните размествания.

Да сложи ръка на Върховния административен съд /ВАС/ и ВКС/ е важен елемент от дългосрочната стратегия на управляващите за оставане във властта, тъй като в Конституционния съд засега пробив е невъзможен, предвид президентската квота. Както е известно, Конституционният съд не може да упражнява контрол по отношенията решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията. Т. е. КС като независим орган може да да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката, но само дотук.

Една от пречките, която стои на пътя на ГЕРБ в кадруването на съдебната система е Висшия съдебен съвет и нежеланието на неговите членове да се съобразят с идеите и целите на управниците в момента. Това бе повод да възникнат крамоли между министъра на вътрешните работи и членовете на ВСС, в които министърът загуби. Засега. И по тази причина тръгна на вариант създаване на извънреден съд...

Къде е разковничето на недоволството на МВР-министъра? В начина, по който се избира състава на съвета. Във ВСС членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание, а останалите единадесет – от органите на съдебната власт. Мандатът на изборните членове на ВСС е пет години, като същите не могат да бъдат преизбирани за два последователни мантата.

Този начин на избор е и източник на непресъхващата омраза, която имат управляващите към настоящия президент, опитът за отстраняването на когото претърпя неуспех.

С един свой президент от ГЕРБ щяха да решат много от проблемите си в съдебната власт и кадрите в нея – уви, това не се случи.

Меракът на ГЕРБ да кадрува в съдебната система и да остави на високи постове в държавата свои ключови членове е една от движещите сили на събитията в държавата, а неин главен идеолог е самият министър на вътрешните работи: Цветан Цветанов.

Тази информация за евентуални бъдещи рокади ни бе потвърдена от два независими източника, но нещата са все още в развитие и все още предстои да се избистрят конкретните решения.