Главният редактор на в. „24 часа” ще поеме БНТ?

Два независими източника съобщиха за сайта „Хроники”, че се твърде вероятно, следващият генерален директор на БНТ ще се казва Венелина Гочева, настоящ главен редактор на в. „24 часа”.

От месеци вече е известно, че състоянието на медийните мастодонти е критично и под повърхността на известни медии кипят разрушителни процеси. Така например прехвалената групировка на още по-прехваления Иво Прокопиев, търпи финансови затруднения. Това е причината вече на два пъти заплатите на работещите във вестниците „Дневник” и „Капитал” да са обект на намаление – веднъж с 10 процента и втори път с още 30 на сто. Парадиращият с успехите си като бизнесмен Прокопиев /председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – бел. Л. М./ държи журналистите си на заплати на равнище от 2001 година, въпреки, че оттогава досега са настъпили големи изменения на финансовата конюнктура в държавата.

Хора, които познават Прокопиев са наясно, че той е готов да остави на улицата и без прехрана десетки журналисти в името на това, да влезе в политиката на бял кон, с цел заемане на висок пост във властта.

/Лично аз, помня Иво Прокопиев с червени бузи и живи очички от годините преди 10 ноември, когато някой го бе депозирал във в. „Народна младеж”, за да учи занаят. Къде се озова от вестника Прокопиев не е ясно. В официално тиражираната му биография този период от седене в „Народна младеж” липсва и се пропуска. Неясно остава и от едно преседяване в редакцията на младежкото издание на ЦК на ДКМС дали Прокопиев не се взе насериозно и дали не реши, че е усвоил журналистиката, но засега ще оставя тази тема за друг път – бел. Л. М./.

Тук ще задам и въпроса: на каква Конфедерация е председател Прокопиев от последните години, след като работодателите са притиснати вече 10 месеца до стената от експериментите на финансовия министър Симеон Дянков и за какви индустриалци в България иде реч? Явно преседяването на Прокопиев в тази странна структура е необходимо, за да се легитимира той пред гражданството с шефското място и оглавяването на една структура със сериозно наименование.

И тук въпросът е: как защитава Прокопиев правата на работодателите, които от две години вече не си получават парите от Дянков за вече свършена работа, и защо се бави изплащането на ДДС на фирми – пак от Дянков. При такива проблеми има ли смисъл да питам дали Прокопиев се вълнува от съдбата на журналистите в подопечните му издания, и то журналисти съвсем не случайни, а професионалисти с утвърдени имена?

Но да преминем към немската ВАЦ и проблемите, които тя се готви да създаде на двата големи ежедневника: „24 часа” и „Труд”.

С рекламите, които поместват на страниците си тези вестници, ВАЦ печели добре и за криза трудно би могло да се говори. Въпросът е: какво се случва с тези печалби за ВАЦ и дали действително тя се изнася от страната, както писа седмичникът „Десант” на 7 май т. г.

ВАЦ е в криза, „Дневник” спира, публикация, който никой не си направи труда да опровергае.

Източници от ВАЦ потвърдиха, че собственикът е водил разговори с двамата главни редактори Венелина Гочева и Тошо Тошев за наложителното съкращаване на разходите и евентуално закриване на единия ежедневник, потвърдиха наши източници от двете издания. Реакцията от ефекта на този разговор е била различна в „Труд” и в „24 часа”: Тошев е показал известна нервност по време на големите планьорки, а Гочева засилила контактите си с властимащите, за да обезпечи бъдещето си като евентуален шеф на БНТ, или в ролята на президент на бъдещата Българска радио-телевизионна корпорация, създадена от сливането на БНТ и БНР. Да не пропусна да припомня, че Гочева бе кореспондент на в. „Народна младеж” във Велико Търново преди 10 ноември и възходът й съвпадна със свалянето на Тодор Живков и потъването на парите на ТНТМ и ЦК на ДКМС, които никой не прояви интерес да потърси в следващите 20 години на преход.

От парламентарната група на ГЕРБ съобщиха за „Хроники” че Гочева не била чужда на идеята за новия пост в най-голямата обществена електронна медия и даже показала, че принципно е съгласна да я поеме като генерален директор. В същото време Венелина Гочева не спирала да търси категорично потвърждение от министър-председателя за своя бъдещ пост – независимо дали той ще е като шеф на БНТ или като президент на обединените БНР и БНТ.

Обединението на БНТ и БНР било идея като антикризисна мярка, но след избора на Валери Тодоров за шеф на Националното радио, властимащите показали, че не са чужди на идеята да изберат и шеф на телевизията, а замисълът за обединение на радио и телевизия да оставят за по-късно.

От двата вестника, които издава ВАЦ – „24 часа” и „Труд” немските шефове били склонни да оставят поне единия, и засега предимство се давало на „Труд”, което не означавало, че он лайн изданията и на двата вестника няма да продължат и че няма да се намери добър предлог главният редактор на „Труд”, Тошо Тошев да бъде пратен в пенсия с една добра сума.

Он лайн изданията, които Иво Прокопиев лансира за своите вестници изядоха тиражите на хартиените издания, а оттам доведоха до големи загуби самият Прокопиев.

Източници от обкръжението на самия Прокопиев съобщиха за „Хроники” че, скритите конфликти на Прокопиев с близкия до премиера, Красимир Гергов засега отреждали не толкова добро място в класацията на предпочитаните от правителството издания и бизнесмени. Самият Прокопиев, подобно на Венелина Гочева бил готов да жертва хартиените си издания още тази есен за сметка на оцеляването на някои от он лайн изданията си.

Освен това Прокопиев се ползвал с добросърдечни отношения с работещи в посолството на САЩ високопоставени дипломати, което го предпазвало от тотално изчезване от бизнес и медийния хоризонт.

Дали Иво Прокопиев ще закрие хартиените си издания и ще остави на улицата работещите в тях журналисти, или ще остави на работа само някои от тях, за да крепи он лайн изданията си, които да напомнят, че него все още го има във вътрешно политическото пространство – е въпрос на време.

Както е въпрос на време и кой висок пост ще е следващото работно място на главния редактор на в. „24 часа”, Венелина Гочева, която ако не друго, успя да се утвърди в последните 20 години в номенклатурата на прехода.

Ще оцелеят ли от бурята на кризисното наместване на вътрешнополитическите и икономически пластове издания като „24 часа, „Труд” и „Дневник”, колко журналисти ги очаква безработна есен – това също се узнаем в близко време.

Ще се доверя на коментара на един колега, който каза за бившата ми колежка Венелина Гочева наскоро следното: „Тя от телевизия не разбира, от радио – също, но е наясно с това как трябва да се държи с високопоставени политици на власт, което е напълно достатъчно. Колцина са журналистите, които са готови заради собствения си интерес и сигурна, добре платена работа да преклонят глава и венцехвалят хората от властта?”

 

Коментари 

 
+1 #1 Летописец 2010-06-02 19:40
Споделяйки съжденията на авторката в тази статия, само ще прибавя, че Венелина Гочева (да ме извини за откровеността ми)е едно от най-типичните свидетелства за пълния интелектуален и нравствен разпад на днешната ни преса. Без да навлизам в подробности ще ви посоча имената само на някои от главните редактори между двете световни войни: проф. Никола Милев и Тодор Кожухаров (Слово), Михаил Маджаров (Мир),Данаил Крапчев (Зора), Кръстьо Станчев (Заря),Димитър Талев (Македония),инж . Вълков (Пладне)- разноцветни но до един с ясни идеи,активни публицисти, автори на книги, хора с тяжест в обществото.Виждате ли Венелина Гочева до тях? Има един критерий за добър журналист - да ви е направил впечатление да сте го запомнили с негови текстове. Можете ли да посочите един-единствен текст на Венелина Гочева, който сте запомнили? Но така е и с Тошо Тошев, Станка Бозукова и всички останали гл.редактори.Е, става ли ви сега ясно защо е толкова примитивна, безлична,безхар актерна пресата ни?
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене