Резилът с отказа от двата руски енергийни проекта, които аналитичната агенция "Стратфор" публикува днес на страниците на списание „Forbes”. Изданието описва абсурдната ситуация, в която изпадна България: премиерът на страната да казва едно, ресорният министър да го опровергава, пресцентърът на Министерския съвет да замазва казаното от министър-председателя и най-накрая пак главата на българското правителство да заявява на всеослушание, че казаното от него е абсолютно вярно и министърът му няма да допуска вече грешката да говори, без да го е питал или съгласувал с него думите си.

Преди да продължа по темата на днешната публикацията във „Forbes”, ще поставя един въпрос: доколко има връзка изказването на премиера Бойко Борисов за отказа от двата руски енергийни проекта с двудневната визита на шефа на ЦРУ, Леон Панета и последвалите посещения на помощник държавен секретар и прочие висши чиновници от Вашингтон?

Случайно ли точно след това посещение Борисов се отметна еднолично от проектите, които са резултат от междудържавни договори, ратифицирани от парламента? Все пак отказът от проектите, от юридическа гледна точка няма да е толкова прост, въпреки че тутакси се намериха „експерти” на властта, които обясниха, че щом не са започнати проектите, то отказът от осъществяването им не бил толкова фатален!

Вярно е, че около посещението на Панета се изприказва какво ли не, появиха се различни версии и тълкувания защо Панета се озова в България и защо остана два дни в страната. Явно бе, че такова посещение едва ли е било само в рамките на визитите на шефа на ЦРУ на Балканите. Всеки, запознат поне малко с отношенията „спецслужби - чужди държави” ще се досети, че много малко от изговореното и изписаното имаше нещо общо с истинските причини от срещата „Борисов-Панета”.

Факт е, че след малко след като Панета се отби у нас, Борисов обяви категорично, че няма да се правят двата руско-български енергийни проекта, поради липса на пари!

Всичко сме наясно, че пари липсват не от сега и не от вчера, а със сигурност още от заемането на поста финансов министър, от Симеон Дянков. При отказа си от енергийните проекти, като мотив Борисов съобщи и някаква нереално висока цифра за стойността на АЕЦ „Белене”, въпреки че едва ли не е наясно каква е истинската цена на този проект.

„Forbes” не пропуска да припомни в днешната си публикация, че затварянето на АЕЦ „Козлодуй” всъщност било условие да бъдем приети в ЕС, което изобщо не отговаря на истината. Сайтът „Хроники” написа вече, че това затваряне на първата Атомна централа е по-скоро резултат от лъжите на един еврокомисар, наречен Гюнтер Ферхойген и интересите на преговарящата от българска страна – М. Кунева, двама  министри на енергетиката от „царския мандат”, и от политици в ляво и дясно, работещи под диктовката и за интересите на САЩ.

„Forbes” свързва отказа от двата енергийни проекта и с бъдещото разполагане на елементи от американската ПРО на българска територия, нещо, което все още не е гласувано в парламента.

Българският премиер Бойко Борисов обяви в петък, написа „Forbes”, че България „се отказва" от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис" на стойност между 1,0-1,5 млрд. долара, като същевременно изграждането на планираната АЕЦ „Белене" се замразява.

„Коментарът беше неочакван и изненада дори енергийния министър от кабинета на Борисов, който, когато беше помолен да коментира, заяви, че „не може да повярва", че премиерът му е казал нещо подобно. В драматичен обрат, оставил цяла Европа объркана, Борисов оттегли изявлението си за „Бургас-Александруполис" часове по-късно, коментирайки че „българското правителство не е взело крайно решение за изграждането на петролопровода продължава публикацията в списанието.

Изявленията, макар и доста противоречиви, поставят под въпрос бъдещите отношения между Москва и София, пише „Forbes”.

Няма да се спирам на очевадния факт, как от повече от месец посланикът на САЩ в София, Уорлик повтаряше същия урок за обреченото бъдеще на руско-българските енергийни проекти.

Няма да коментирам тук и защо Борисов мълча пред Путин преди 10 месеца, измъкна се от неловката ситуация при разговора за енергийните проекти с извинението, че не бил съвсем запознат с параметрите на проектите им и икономическата полза от тяхното осъществяване. Ясно е, че тогава САЩ все още работеха по предизборните приказки на президента Обама, че Балканите няма да се сред приоритетите на Белия дом.

Оттогава ситуацията чувствително се промени и след като САЩ загубиха влиянието си в Украйна, Турция, Германия и Франция, днес Балканите отново са сред приоритетите на официален Вашингтон. Това засили и интереса на Щатите към България, като най-лесна и податлива на влияние държава на Балканския полуостров. Това е причината и те да „заобичат” българския премиер, докато му диктуват бъдещите ходове в политика и икономика.

Срещата „Борисов-Панета”, последвалото изявление на българския министър-председател за отказ от двата енергийни проекта явно са дали основание на „Forbes”, да видят в така стеклите се събития, категорична промяна на посоката на настоящите интереси на България от Москва към Вашингтон.

Тази промяна поставя основателно въпроса: след като българското правителство вече не крие, че е проамерикански ориентирано, то тогава къде в класацията е мястото на интересите на Европейския съюз, където членува България: преди или след САЩ?

Що се отнася до енергийната обезпеченост на страната ни в бъдеще, то след това изявление на министър-председателя Бойко Борисов тя ще клони вече към нулата, отстъпвайки първенството на съседна Турция.

Не трябва да се забравя и че след като Борисов нанесе такъв удар на плановете на Гърция за печалби от транзит на петрол с отказа от проекта „Бургас-Александруполис”, оттук нататък трудно ще можем да разчитаме на желание за партньорство. Да не забравяме, че ритвайки проекта за петролопровода, българският премиер постави под въпрос бъдещото безоблачно сътрудничество с Атина в областта на енергетиката.

Смяната на политическия курс на една държава е сложно нещо, и ако не са преценени внимателно плюсовете и минусите на промяната, то единственото, което ще отчита страната ни след отказа от двата енергийни проекта ще е: влошени междусъседски отношения, спадане на авторитета на държавата ни пред останалите балкански държави и едно наум за Брюксел, че освен Великобритания, сред проамерикански настроените държави, членки на ЕС след 11 юни се нарежда и България. А това определено не е повод за гордост.

Логично е да се запитаме колко и какво ще ни струва това българско навеждане пред задокеанските политици -  със сигурност щетите ще се измерват в милиарди загуби от енергиен транзит на петрол и газ, милиони загуби от бъдещото повишаване на руския газ за България. Ще понесем щети и от високата цена на която ще се молим Русия да ни взема отработилото гориво от „Козлодуй”, докато си осигурим хранилища на българска територия.

За руски пазари и туристи изобщо не повдигам въпрос, тъй като и там свиването ще е чувствително.

Едно е да предпочете европейска България Европейския съюз, а далеч по-различно е да се обърне към Щатите, като техен довереник на Стария континент.