Не се обаждайте на премиера Борисов или кога един журналист престава бъде такъв...

Журналистът трябва да бъде коректив на властта – така започваше букварът по журналистика, поне това не се забравя. Събитията в държавата напоследък ме навеждат на мисълта, че книжката май е отпаднала от обучението на бъдещите представители на четвъртата власт. Живеем във време, когато министър-председателят иска медиите да му рапортуват дали ги натиска, а те отговарят във хор – не, никой не ни натиска. Без никой да ги е карал да го правят...

Да вървиш след победителите не винаги е толкова трайно и здравословно: на върха винаги и самотно, и там най-много духа вятър. А от смяната на посоката подир победителите може да доведе до дископатия – т. е. рязкото въртене на долната част от тялото може да ти се изметне нещо, може и нерв да се прищипе. А това боли, много боли... Другият вариант е да паднеш от върха, което също е болезнено.

Кое е по омерзително – да се обадиш в дадена медия с национален обхват и да помолиш да не излъчват даден репортаж, или да дадеш указания на стриктната журналистка, която ти се е обадила по министър-председателския мобилен номер, за да те предупреди и попита какво да направи?

Нещата са на кантар, с тази разлика, че от едната страна на везната е безпардонното издаване на заповеди на журналисти, а от друга – мисълта, че изобщо може да се прибегне до информиране на политик, какво е направил негов съпартиец. И двете тежести трябва да се хванат с ръкавици и изхвърлят в общия боклук, не този разделния, който ни вменява общината.

Дезинфекцията след подобни събития е задължителна: дезинфектантите следва да се приложат върху начина на мислене на съобразяващата се журналистка, и разбира се върху самочувствието на политиците във властта. Друг въпрос е дали дезифектанти на политицически мозъци действат.

Нещата в днешната журналистика и началниците /с незначителни изключения/ са следните: брат Лозанов възсяда Съвета за електронни медии, сестра Лозанова дирижира в телевизия, двамата – безпрекословно на настоящата власт. При това положение какво трябва да очакваме да се роди от едно подобно медийно-властово кръвосмещение? Поредният Франкенщайн, който ще трябва да се умъртвява бавно, но сигурно.

Трудно е да си изкарваш насъщния с гражданска позиция – това си е борба, обреченост и оцеляване – никой не отрича. Но въпросът и на личен избор – да си добър в професията извън проправителствените медии, или да продължиш сам, но запазил зрение и други сетива.

В настоящата родна журналистика с много малки изключения е като при кучетата: или приемаш да ти сложат намордник, и за послушание да се галят по коремчето, или отричаш да те водят да верижка и да го караш на команди „Легни!”, „Стани!”, „Мирно!”, „Дръж!”...или да облайваш този, когото посочи властта.

Тези няколко дни, след поредното очиствае на партия ГЕРБ стана ясно, че нещата са сбъркани изначално май: още когато някой е седнал да определя кой на кого е длъжен: медиите на политиците, или политиците на медиите. Проблемът тук е в това, че и политици, и медии са длъжни на гражданството и точно тук се начева с изневярата.

Представете си, че медиите внезапно започнат да пишат за хората, за всичко друго, но не и за политици. Къде отиват тогава хрантутниците на народа? Отлитат директно, откъдето са излезли – без извинение. Да ги доизносят – както обичаше да казва мъдрата ми баба по време на тоталитаризма.

Някой дава ли си сметка как ще изтраем четири години мандат да четем, слушаме и гледаме: сутрин на закуска премиер и МВР-министър, за обяд министър на МВР и премиер, и за вечеря – пак те двамата, с интервюта на леки попълнения от кабинета.

Ето американците, които най люби министър-председателят после себе си  откриха, че всички заболявания идвали от неправилното хранене. Е, тогава какъв да е изборът ни: обикновена храна, или генерал-лейтенант Главен секретар на МВР, бивш столичен кмет и настоящ премиер, в комбинация със закачливо именувани МВР-кинослипове и министър Цветанов.

Защо е болен българският народ? Защо има толкова инвалиди? Защото 20 години в живота му след слизането на живков от трона му поднасят: Луканова зима, изчезнал държавен Пенсионен фонд, министър-председател, който призовава „Не купувайте!”, президент, който отрича и отмята като апостол Петър – признати от него избори, че не са спечелени от опозицията, а от червените...

20 години българинът се храни с: издигнат погрешка граждански адвокат за министър-председател, за да закрие външна търговия и данните за задгранични дружества да отидат в ръцете на определени люде. Същият даже стъпи на Голанските възвишения по грешка, начена разсипването на земеделието и сдаде сам властта, уж по „взаимно съгласие” след година управление.

Последва го болен и не толкова адекватен професор за премиер, който настани правилните хора във властта, за да докопат току що пръкнали се олигарси няколко държавни Рога на изобилието. Той бе заменен бе от соцлидер, когото както въздигнаха, така и свалиха неговите хора – с удари под кръста, инсинуации, манипулации и най вече предизвикана инфлация.

Служебният премиер я „овладя” невероятно бързо и никой не разбра как точно. Избраният за следващ министър-председател удари окончателно балтията на държавата с приватизация на държавни активи за 60 млрд, които продаде на цена за 2! Обра народа с деноминация на парите... Закри родната авиокомпания, харизвайки на един мошеник от Израел на цената на тристаен апартамент родният „Балкан”, всички негови имоти в родината и зад граница, всички представителства, всички слотове, СИТА-акции, маршрути, права за кацане на авторитетни летища и прочие благини. Затова и гражданството му обърна гръб и предпочете наследникът на починалия монарх. А той не наруши традицията и в държавата продължи да се краде - на едро и в милиарди. Последва връщане във властта на социалисти, републиканско величество и лидер на турския етнос – което правителство също ни видя сметката, дотолкова, доколкото е възможно за един мандат...

Обезверен избирателят посегна към бюлетината на бившия бодигард на Тодор Живков и величеството, човек, учил за пожарникар, и пребивавал в правителството на величеството в ролята на Главен секретар на МВР. Сега България е в ръцете на безименните членове на партията на този човек. А той завидно за кратко време придоби самочувствие и вече единственото, което се чува от ефира е:

Дал съм тези милиони за ...”, „Направих този път...”, „Върнах парите за европроектите”, „Разкрих...”, „Дал съм на прокуратурата...”, „Ще им пратя ДАНС”, „Половината социалисти от депутатите им са подсъдими, по други текат производства...”, „Никога не сме били толкова добре!”, „Няма да намалявам пенсии и  заплати!”..., заменяно понякога от „Вие къде бяхте когато крадяха?”, „Защо не викахте и протестирахте когато крадяха?”

Тежко меню – как да не се поболее народът за има-няма някакви си 20 години? Какво слуша и какво му поднасят за храна, та да е здрав:

  • „любопитен” американски посланик, който обикаля като цветарка из коридорите на властта и нервничи или диктува;
  • министър на финансите, който казва „добър ден”, а то като погледнеш на небето - луна и звезди;
  • министър на здравеопазването – срещната на кръстовище, която поднася единствено хардшоу с липса на пари за лечение, болници и медици;
  • министър на образованието, който се бори срещу науката;
  • депутати, които гласуват убийствата по пътя да минават с глоба, а не с присъда;
  • парламентарно мнозинство, което приема, на кого да продаваш собствената си земя;
  • народни преставители на управляващите, които изменят закона така: който признае убийство, да мине с минимална присъда;
  • решения да се премахнат асистентите за тежкоболни;
  • решения да се премахнат социалните пенсии;
  • решения да се вземат парите за транспорт на инвалидите;
  • стотици хиляди изритани без работа на улицата;
  • десетки хиляди фалити на фирми, заради неразплатени плащания от страна на държавата;
  • закрити в мизерия болници и училища;
  • министър на финансите, който едвам си плати здравните осигуровки;
  • министър на финансите, заселил се на гърба на данъкоплатеца в Бояна със семейството си...

И още, и още, и още...

И на този вътрешнополитически фон, се намират журналисти, които да съгласуват по телефона репортажи, и да благоговеят пред властимащите, като отъркват благодарно гърб в тях, лягайки и ставайки с тяхното име на уста!

Това е дъното, но копането надолу продължава...

Предлагам последното интервю на министър-председателя в предаването на БНТ „Панорама” на читателите на сайта ”Хроники”, преди да се е появило следващото – да не се застъпват, както се казва...

За разнообразие може да си пуснете химна на МВР, докато четете. Химн, който даже премиерът не бил чувал!

Бойко Борисов: „Дайте да говорим с истините...

Една статия да поръчаш от някой йенски, виенски ли ще е, залцбургски ли ще е - да го напише някой професор и да го публикува, това е елементарен трик...”


09 юли 2010, БНТ, „Панорама”

Водещият Бойко Восилев разговаря с министър-председателя на Република България, Бойко Борисов,

 

 

Коментари 

 
+5 #3 c.vutov 2010-07-11 12:58
Гозпожо Манолова,благод аря ви за направения анализ и за гражданската позиция."Когато има какво да кажеш щесе намери кой да те чуе"Лумпените винаги вървят след силните на деня но ще бъде страшно ,ако няма кои да каже исината.Тогава действително положението е трагично.Запазете и за в бъдеще своето остроумие и чувство за хумор.
Цитиране
 
 
+2 #2 Недялко Шаллиев 2010-07-11 08:07
Госпожо Манолова, правотата на Вашите думи и изводи не може да "хване дикиш" в разединено "общество", спасяващо се безкритично поединично, което само по себе си е абсурд. Разискваните въпрои едва ли трогват и карат към размисъл много хора - улиците и площадите са пусти откъм недоволни. Значи? Наскоро четох интервю с председателя на Съюза на българските психолози - той използва термина "приучена безпомощност", състояние, обясняващо днешното поведение на болшинството от населението тук(думата "граждани" е неуместна).
Цитиране
 
 
+1 #1 poohy 2010-07-11 04:28
Жестоко! Толкова информация на куп!
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене