За председателката Цецка Ц., хвърлените цветя и паметта

Преодолееш ли неистовата страст към материалното, ставаш свободен – тези думи на поета Петко Братинов си спомних, когато цяла седмица в родния парламент цареше обичайната суета на новопръкнали се, известни единствено на близките си депутати. Този път суетата бе около паметта на починалия бивш депутат Веселин Бончев и дилемата дали да се отдаде почит към паметта му с минута мълчание, или да се подмине този тъжен факт като че ли нищо не се е случило.

Надделя второто: минута мълчание в парламента така и не се състоя и споменаването на случилото се останало затворено в рамките на председателския съвет. Т. е. съветът на председателката Цецка Цачева.

На настоятелното ми питане: да не би Веселин Бончев да е обявен негласно за дисидент на управниците от ГЕРБ – отговорът на чиновник от парламента бе – мълчание.

Вярно е, че позицията на Бончев бе България да има своята енергетика, както е вярно и че новият Голям брат отвъд океана дава мило и друго да ни навре в блатото на мизерията и безнадеждността.

Вярно е, че около борбата за спасяването на АЕЦ „Козлодуй” Веселин Бончев бе в непрекъсната връзка с видни експерти като ядрения специалист Петер Кошел. Той доведе докладчика за България и депутат в Европейския парламент, Джефри ван Орден в България, където на Кръгла маса с кмета на София Бойко Борисов и президента Георги Първанов обсъдиха вариантите и последиците около изключването на Първа Атомна централа.

Когато Бончев вече не беше депутат, лично, на свои разноски пътуваше и правеше срещи с европейски висши чиновници като ги уведоми за престъплението, което една корумпирана клика от родни и европейски политици извършваше, като принуди България да спре работещи и обезопасени по всички технологични изисквания реактори на АЕЦ „Козлодуй”.


Среща в Европейския парламент в Брюксел на Веселин Бончев с Джефри ван Орден и Иван Иванов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй"

Снимката е предоставена от журналистката от в. "Труд", Мариела Балева

Веселин Бончев бе този, който съобщи, че Романо Проди е разкрил, как един не толкова почтен еврочиновник - Гюнтер Ферхойген е излъгал и подменил Доклада за атомната централа, за да бъде тя спряна и да заработи далеч по-опасната румънска на Черна вода.

Веселин Бончев ангажира за каузата „Козлодуй”: Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, председателя на енергийната комисия към Европейския парламент, Тери Уин, проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори, а президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, лично пристигна на посещение у нас и посети атомната ни централа.

И за паметта на този бивш депутат и голям българин, председателката Цецка Цачева реши, че не е необходимо да почете с минута мълчание под предлог, че за целта било нужно предложение от действащ депутат. А може би група депутати?

Не съм в състояние да споря с логиката на настоящата председател на парламента Цецка Ц. по темата кого трябва да почетат депутатите с минута мълчание и кого – не. Все пак нейната логика произхожда от мисленето на общинския юристконсулт от провинцията в каквато битност тя работеше преди да се засели в столицата.

На председателката Цецка Цачева, която навърта трудов стаж удряйки звънеца на парламента, ще кажа: „Всички сме смъртни, всички ще отидем един ден на едно място” – въпросът е какво оставяш след себе си и какво се пише докато си на земята.

В събота, последния ден на юли, докато приятели и близки на бившия депутат Веселин Бончев скланяха глава пред тленните му останки, една непозната жена дежурно е нареди на опашка и остави цветя от името на парламента.

Напомни ми стиховете на Петко Братинов „Преди сълзата да застине”:

.......................

Двата карамфила

на паважа

светеха

със росните си мигли.

Щяха

непременно да ги смажат.

Никой

не посегна да ги вдигне.

Аз ги взех.

Не питах паметта си

кой ги е захвърлил

през нощта.

Стига предразсъдъци за щастие.

Вземат се

и хвърлени цветя.

Не отричам – някой изплакна гузната си съвест със закупен и изпратен по предназначение регулярно букет с надпис, седмица след смъртта и минути преди ковчегът на Веселин Бончев да поеме по своя последен път...

Дните минават и се питам: дали щяха да изключат от ГЕРБ партийката Цачева, ако беше произнесла в залата „Минута мълчание” и депутатите бяха постояли изправени 60 секунди?

Лидерът й и патрон, който в момента е премиер също не спомена името на починалия Веселин Бончев... Дали зад мълчанието на такива височайши фигури в партийната йерархия на властимащите не се крие едно негласно отричане от позицията, която имаха ГЕРБ-ерите по енергетиката и принципите, които отстояваше години наред Веселин Бончев?

Месеци наред управниците се цупеха на държавния глава за това, че не им играе по свирката и не скланя да си вземе багажа от президентството и да им освободи поста. Но същият този президент, при вестта за края на Веселин Бончев седна и написа съболезнователно писмо и се постара вдовицата му да го получи веднага с цветя.

Тогава струва ли си хората на Ц. Цачева и Борисов да се сърдят на Георги Първанов, че в конкретни ситуации реагира по-човешки от тях?

Нима така наречените политици от ГЕРБ са на един акъл с хората на Станишев, Доган и прочие светло-, тъмно- сини депутати по отношение на направеното от Веселин Бончев в интерес на България?

Борис Христов, един голям български поет, който отказа висока награда наскоро, написа преди време следния стих:

Искам да капна от моите сълзи

в окото, което ръждясва.

*        *        *

Разказвайки тази история ще кажа, че е утешение все пак, че мандатът на един парламент има край, както е имал и начало.

От поне две и половина десетилетия си повтарям цитат на великия Кърт Вонегът, от неговата „Съдби, по-лоши от смъртта”:

„Но най-тежкото му престъпление е нарушаването на един закон, който напечатан би изглеждал така: „Чудовищните грешки на вашето собствено правителство не трябва да бъдат третирани с неуважение до момента, в който нанесените поражения не станат абсолютно непростими, неразбираеми и неподлежащи на никаква поправка“.

Свободни ли са днешните политици?

Отговорът е едва ли, за да не е направо "не". Човек ще изгуби доста време да брои колцина от тях са свободни и не се интересуват от материалното. За какво друго биха попаднали в политиката, в парламента, освен за себе си и собствените си интереси?

Непочетеният бивш депутат Веселин Бончев бе свободен човек, човек над материалното, човек, който милееше и работеше за България. Тогава трябва ли да очакваме днешните депутати да го разберат? Или да го почетат, като техен колега?

Председателката Цецка Цачева даде своя отговор с непочтителното мълчание пред паметта на Веселин Бончев. И никакви закъснели цветя с надпис не могат да изтрият тази липса на почит!

Джефри ван Орден, съмишленик на Бончев казваше за политическите нрави на родните пишманполитици: "У вас е като блато с алигатори!...

А винаги, след избори е едно и също...

 

Коментари 

 
0 #1 Антонов 2010-08-03 17:30
Гололед на земле, гололед,
Чем-то скользким одета планета,
Люди, падая, бьются об лед,
Гололед на земле, гололед,
Целый год напролет, целый год...

Даже если планету в облет,
Не касаясь планеты ногами,
То один, то другой упадет,-
Гололед на земле, гололед,-
И затопчут его сапогами.

(Поледица на земята, поледица,
С нещо плъзгаво е облечена планетата,
Хората, падайки се удрят в лед...

Даже планетата да облетиш,
Без да докосваш планетата с крака,
Ту един, ту друг ще падне,
Поледица е, поледица.
И ще го разтъпчат с ботуши...)

http://www.youtube.com/watch?v=hZg-rKslD-c&feature=PlayList&p=6F5736809F1388DE&playnext=1&index=32
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене