Най-страшно е безсилието да спреш смъртта!

Радостина КонстантиноваРано тази сутрин, в 11 часа местно време и 5 часа – българско, в Ню Йорк смъртта ни отне Радостина Константинова, едно от големите имена в родната журналистика.

„Птица във въздуха не смее да мине,

с камък да драснеш - ще се запали...”

Скъпа моя,

Не успя да прочетеш любимите си книги...

Не успя да се нарадваш на невръстното си дете...

Не успя да напишеш за своите срещи с интересни хора...

Не успя да публикуваш всички „удари” и разкрития...

Не успя да бъдеш с малцината си останали верни приятели...

Не се научи да живееш спокойно и конюнктурно...

Избухваше гневна, не загуби способността си да плачеш...

Не успя да спреш да вярваш на хората до себе си...

Не успя да живееш равно и скучно...

Безразсъдна в устрема си да откриваш...

Разочарована от доверието, което бе дала на хора, които обичаше...

Всеопрощаваща и ранима, далечна на суетата и блясъка...

Не се впечатляваше от имената в политиката, странеше от светлината на прожекторите...

Радваше се на спомен, любима книга, прекрасна песен, гласът на приятел, безмълвната вярност на кучето, което ти откраднаха...

Даряваше обич, топлина, въпреки острите удари на болка от предателства...

Журналистиката, вестниците бяха твоя кауза, смисъл, живот...

*          *          *

В рубриката на списание „Тема”, наречена „Последният път, когато...” Радостина разказа:

„Аз преброих приятелите си преди почти десет години, когато заедно с моите колеги напуснахме Пресгрупа "168 часа", която бяхме създали. В началото, когато започнаха да оредяват хората около мен, се почувствах много зле. После си дадох сметка, че това всъщност ме е обогатило и ми е помогнало да осмисля истинските стойности. Покойната Ориана Фалачи казва, че болката в живота е като солта - тя му придава вкус. Така че сега имам по-малко приятели, но знам, че са истински.”

„Последният път, когато...” – от рубрика се превърна в болезнен спомен от вестта за смъртта на Радостина.

Днес всеки, кото я обичаше и познаваше, чул страшната новина ще се връща в мислите си, за да си спомни, какво, как, къде е било последният път, когато е бил с нея...

Тя си тръгна преди нас.

„Птица във въздуха не смее да мине,

с камък да драснеш - ще се запали...”

написа голямият поет Борис Христов.

Сега разбираме, че ти си тръгна от нас преди няколко години, и отиде на края на света, уморена да събираш щастието, което се ронеше в душата и ръцете ти.

А днес се запъти да почукаш на вратите на Бога...

Смела и устремена – както винаги.

Приживе написа: "Най-страшно е безсилието да спреш смъртта" и това се превърна в твоя Голгота.

Живя едва 49 години и ни напусна далеч от нас, без да се сбогуваме. Празнината, която остави след себе си - боли.

Поклон, мила Радостина!

Поклон и прости!

Да е светъл пътят ти!

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене