Днес е тежък ден за българската журналистика – блестящото перо, журналистката Радостина Константинова, си отива от нас и ни оставя без светлината на усмивката си, без лъчезарното си присъствие, без топлината, която раздаваше на всеки, който имаше нужда от топлина, добра дума, помощ и обич.

Не е за вярване, че Бубето, както я наричахме вече няма да я има! Няма да отвори вратата, няма да застане на прага и да ни огрее със светлината си.

Не е за вярване, че Бубето вече няма да ни разкаже за новите си срещи, проекти, за последното си щастие – да даде живот на сина си!

Кадри от рождения ден на в. "Монитор", един от вестниците, които създаде

Всеки си припомня последната среща, последното телефонно обаждане, последния път, в който е чул гласа й... И всички тези последни мигове са преминали през нас без да осъзнаваме, че повече няма да я видим и чуем!

Такива са житейските правила, които все забравяме и пренебрегваме – да се зарадваме на човека до себе си, да прегърнем силно приятеля, да му кажем добра дума без да крием колко ни е скъп!

Оставаме сами, само със спомените си и миговете, запечатани от фотоапарата...

Мигове на празници и споделено щастие, в които ни огряваше с топлината на добър човек!

Ужасно е да продължим без Радостина, ужасно е да я търсим, и вече да я няма.

Но най-жестокото е за малкия Константин-Кирил, няма да я помни и ще проходи без да му е дала ръката си като опора.

Жестоко е за майка й, която трябваше да понесе удара да погребе детето си! За това – утеха – няма!

Оттук нататък всеки един от нас ще я носи като болка и спомен – лек за тази болка не изписват.

Ние трябва да продължим без теб – това бил животът.

Прости ни, Бубе! Да е лек и светъл пътят ти!