Ню Йорк, на 19 септември т. г.... Премиерът Бойко Борисов се срещна с българи, живеещи в Ню Йорк:

Тя, втори път посланик в САЩ, Елена Поптодорова е „успяла да разбие една много плътна и делова програма на министър-председателя...”

Тя споделя пред сънародниците ни, че иска да каже три лични неща и се надява да бъде разбрана и извинена от премиера Борисов...

Лични? Три? Иска разбиране? Надява се на извинение?

Всъщност дали не й е достатъчно, че отново е назначена там, на този пост? Все пак и двамата са работили при Тодор Живков – Елена в по-ранен етап, Б. Борисов – години по-късно, когато Живков е свален и Елена от своя страна търси себе си в различни партии...

Идва 2001 и Симеон Борисов, когото някои наричат цар, въпреки че е партиец и бъдещ министър-председател ги „събира”: Елена П. В ролята на дипломат и Б. Борисов – като главен секретар на МВР...

Чудни са делата ти, „Господи!” казваше баба ми.

Елена Поптодорова: „В друго измерение, министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие...”

Тя е трогната от сърдечния прием, който е имала в Ню Йорк и в Америка!?

Ню Йорк не беше ли в...? Не той беше в САЩ. Докъде може да доведе вълнението човек, особено ако е Елена Поптодорова, и още по-особено ако е втори път посланик!

Да плаче ли човек, да се смее ли?

Важното е, че Елена П. е прозряла /за разлика от Тодор Живков навремето/, че „стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави..., специално тези със САЩ, са уникално необходими и полезни за бъдещето на България.

По нетрадиционен начин Елена П. представя хвалебствено гербаджията Радослав Точев: „...трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация.

Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна "Ню Йорк, Ню Йорк", в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде...

... България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене.”

Явно липсата на качествени успокоителни си е казала думата.

Елена е неудържима: „...имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения...”

Най-после съдбата взема думата на Поптодорова!

И започва да говори Той, министър-председателят! Да беше жив Живков – щеше да му завиди:

„...Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света...

... Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт - за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите!

... Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет... знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ...

... като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя!

... Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.

Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог...

Пълния текст на срещата препечатваме от в. „Сега”:

Коментарът е излишен.