Стенограмата Първанов-Путин – сензацията не се състоя! Скандалът - също

Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов.

Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува!

Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори:

„За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно.

Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес.

Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация...

Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин.

Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст

13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

==================

Паметна бележка от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува паметната бележка, изготвена от началника на кабинета на Президента на Републиката Никола Колев, от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

Относно: Среща на Георги Първанов, президент на Република България с Владимир Путин, президент на Руската федерация

На 18 януари 2008 г. от 10.30 до 11.30 ч. в Зеления салон на АП Георги Първанов, президент на Република България, проведе среща с Владимир Путин, президент на Руската федерация. Срещата бе в рамките на официалното посещение на руския президент в България по повод 130-годишнината от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България.

На срещата присъстваха :

- от българска страна: Ивайло Калфин, зам.-министър-председател и министър на външните работи и Никола Колев, началник на кабинета на президента;

- от руска страна: Сергей Лавров, министър на Външните работи на Руската федерация, Сергей Приходко, помощник на руския президент и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация.

Във встъпителните си думи президентът Георги Първанов приветства руския президент с "добре дошъл" в България, като подчерта значението на визитата преминаваща под знака на 130-годишнината от Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България. Домакинът също така отбеляза значението на подготвените за подписване документи.

Президентът Владимир Путин:

- благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.

- Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ "Белене" и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода "Южен поток". Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.

- Отбеляза положителните тенденции в нарастването на стокооборота между двете страни. Посочи, че потребностите от газ в Европа растат, растат обемите на доставки и в тази връзка диверсификацията на трасетата снижава рисковете за доставките и съответно – за потребителите. Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.

- Подчерта, че решенията за изграждане на "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.

- Отбеляза за растяща диверсификация във формирането на БВП на Русия (от 7-те процента ръст на БВП, 5-те не са от енергоносители).

- Отправи покана български строителни компании да се включат на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. Посочи, че турски компании изпълняват в Русия строителство за 20 млрд. дол.

- Отбеляза значението на малкия и средния бизнес особено в производството и търговията на хранително-вкусова и селскостопанска продукция и вино. Подчерта, че 70 на сто от снабдяването с храни на 10-милионна Москва се внася, като отправи покана българските компании по-активно да се включват в този процес.

В отговор на изразеното очакване от президента Първанов, че руската страна ще реши по-бързо организационните въпроси, свързани с провеждането на Годината на Русия в България, президентът Путин информира, че е определен председателят на организационния комитет (Сергей Наришкин, зам.-председател на правителството). И двамата президенти споделиха надеждата, че форумът Русия-България и неговото ръководство ще се активизира и ще допринесе за цялостното развитие на двустранните отношения.

Георги Първанов сподели, че е направил опит да направи равносметка на двустранните отношения. Като цяло тя е положителна - вече са факт много от намеренията, които са обсъждани през последните 6 години. Оцени високо подхода на двете страни в развитието на двустранните отношения. Въпреки трудностите, благодарение на разума и прагматизма и взаимното зачитане на интересите, резултатите са налице.

За европейското измерение на проектите президентът сподели, че имаме готовност да развием формата и инициативите от срещата в Загреб. Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.

Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.

Георги Първанов изрази становище, че има сериозни позитивни стъпки в икономизацията на отношенията. Строителството на олимпийските съоръжения в Сочи е добра възможност да се разширят възможностите за подобряване на търговския баланс като се развие обмена на стоки срещу услуги, в т. ч. строителни. Благодари за готовността на руската страна да приеме участие на български строителни компании в Сочи на конкурентни начала. Информира, че около 4500 фирми имат смесен българо-руски капитал, което е сериозен потенциал за развитието на икономическите отношения. България също така има стари традиции и нови амбиции в областта новите технологии и в тази област също предлагаме сътрудничество. Президентът отбеляза, че и туризмът се развива успешно. Освен това той добави, че очакваме да се решат окончателно въпросите с дълга на Русия към България.

В отговор президентът Путин заяви, че в скоро време въпросът с дълга ще се реши.

Президентът Първанов постави въпроса за връщането на българските архиви, иззети след Втората световна война.

След обсъждане на въпроса с външните министри президентът Путин заяви, че ще започне работа на експертно ниво по въпроса и руската страна ще се отнесе доброжелателно към проблема. За да стартира процеса е необходимо молбата да се формализира чрез МВнР. Същевременно той постави въпроса за лицензионните режими. Според него проблемът може да бъде решен при наличие на добра воля, тъй като по-голямата част от лицензите са за стари образци и много малка част са все още актуални. Заяви готовност Русия да възстанови и модернизира самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО. Президентът Путин се спря на ситуацията в Грузия и ролята на Саакашвили. Обърна внимание на генезиса на проблемите в Осетия и Абхазия, които не са населени с грузинци и се борят за независимост от Грузия, както и ролята на чеченците в конфликта в Абхазия. Сподели, че Саакашвили не трябва да се поощрява силово да решава проблема. САЩ го сдържат донякъде, но в същото време му помагат да изгражда армия, в който процес участва и България.

Министър Калфин предложи експертна група да се занимае специално с проблемите на лицензите, като се ползва опита, приложен с Унгария.

В отговор президентът Путин заяви, че от руска страна ще бъдат поставяни реалистични изисквания. Президентът Първанов се ангажира да проведе специален разговор с премиера и да има обратен сигнал.

Министър Виктор Христенко информира за договореностите по "Южен поток", който ще бъде обявен като тристранен проект на Газпром, ЕНИ и Булгаргаз. Капацитетът ще бъде 31 млрд. куб. м на година, като част от газа ще остава за потребление в България, а останалата част ще се транзитира. Даде за сравнение сегашния газопровод, който има капацитет 17 млрд. куб. м годишно и се експлоатира на ръба на възможностите си. Информира, че данъците в България са най-ниски, на което Владимир Путин заяви: "Значи, регистрация в България". Христенко продължи с информация за проблема между ЕС и Русия по доставката на гориво за АЕЦ, поради което няма да се подпише един от документите.

Ивайло Калфин обясни българската и на ЕС позиция по проблема, но руската страна счете, че проблемът е между ЕС и Русия и не се поставят под въпрос доставките на ядрено гориво за България.

Георги Първанов отправи въпрос към В. Христенко за мястото на Сърбия в проекта.

Владимир Путин отговори, че Русия се отнася положително към участието на Сърбия и въпреки, че няма още окончателно решение, вероятно газопроводът ще мине през Сърбия за Унгария, Австрия и Северна Италия и може би и по-нататък. Вероятно ще има клон за Гърция като краен потребител. Засега Русия задържа решението за Сърбия, за да не се намесва в предизборната президентска борба и да не се изтълкува като вземане на страна, каза президентът.

Разговорите се проведоха в дух на откровеност и взаимно уважение, на български и руски.

Преводач от българска страна беше Димитрий Кузмин, от руска страна -Владимир Климов.

Водил бележки: Никола Колев - Началник на кабинета на Президента

Изготвил:

Никола Колев

Началник на кабинета на Президента на Републиката

21. 01. 2008 г.

Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не.

Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя...

Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа.