Сайтът “Хроники” получи информация от два независими източника в руската столица Москва, че г-н Тодор Батков е водил преговори за продажба на в. “Стандарт”, където Батков е председател на Съвета на директорите, и ПФК “Левски”, където г-н Батков е президент.

Според информаторите ни, хората, с които преговарял г-н Батков били близки до “Газпром” и се разчитало чрез вестника и футболния клуб да се повлияе на отношението към руския енергиен гигант.

Информаторите ни обърнаха внимание върху факта, че след преизбирането на Алексей Милер за шеф на “Газпром”* за още един мандат от пет години, това е било следващата голяма новина от енергийния гигант.

Потърсих г-н Тодор Батков за потвърждение на информацията за евентуално водени преговори, но от офиса му в кантората отговориха, че в момента е в чужбина и е трудно да бъде направена връзка с него.

Пресаташето на ПФК Александър Касабов, когото потърсих за коментар, вместо да ми отговори по същество се впусна в разсъждения дали съм спортен журналист* или не. Нямам намерение да коментирам странния начин на въпросния Касабов да контактува с колеги, нито пък да изтъквам тук, че той явно чете само спортните страници – като премиера Бойко Борисов, и то отскоро.

Но да оставя настрана близкото минало... Единственото, което остана у мен след разговора ми с така нареченото пресаташе на “Левски” Касабов е една мъдрост на баба ми: Ако искаш да свършиш работа, не говори с портиера, а с царя!

Разговорът ми с Касабов показа и нещо друго, че ако действително има подобни преговори – то те се водят на много високо равнище и в този смисъл не е било необходимо да разговарям с него по темата.

Потърсих и г-н Мартин Батков, който ми отговори дословно следното: “В. ”Стандарт” и ПФК “Левски” нито се продават, нито се прехвърлят – не са водени такива преговори!

От много време се пускат слухове за евентуална продажба, без те да отговарят на истината. Това се прави от злонамерени хора, които ние сме наясно кои са и защо го правят.

Пускането на слухове се прави целенасочено, с цел да се дестабилизират вестникът и клубът, но авторите им нямат успех в това начинание.

Възнамеряваме да предприемем мерки в рамките на закона по отношение на пускането на подобни слухове и хората, които го правят – да си понесат отговорността за това.”

-------------------------------------

* На 7 март т. г. руският премиер Владимир Путин обяви, че е разпоредил на представители на правителството, които са и в административния съвет на компанията, да гласуват за подновяване на пет годишния мандат на Милер, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

49-годишният Алексей Милер пое управлението на „Газпром"  като смени на поста добре познатият в България - Рем Вяхирев. Служители от висшата администрация на “Газпром” разказват, че Вяхирев научил за оставката си в Кремъл, от президента Владимир Путин, който му съобщил, че сега „Газпром" ще се управлява от „млад човек, на когото има доверие, с опит в бизнеса и познаване на съвременните методи за управление". Вяхирев реагирал доста емоционално и заявил, че „Милер след един месец ще се обеси".

“Газпром” е компания-номер едно в света по производството на природен газ, а самият Милер познавал Путин от работата си навремето в кметството на Санкт Петербург, която заменил последователно с шефството на морското пристанище и “Балтийската тръбопроводна система”.

Година преди да поеме поста на шеф на ”Газпром”, Милер бе зам.-министър на енергетиката в Русия и водеше външно-икономическия ресор – бел. Л. М.

** Що се отнася до “представянето” ми пред това лице, бях принудена да му обясня, че не за първи път пиша по теми, касаещи спорта:

-        първият път взех интервю единствена от почитаемия д-р Димитър Гевренов след успешното участие на националите ни на Световното първенство по футбол в Мексико, което бе публикувано във в. “Демокрация”;

-        втората ми голяма спортна тема бе, разследването, което направих с документ и свидетелства от Държавен финансов контрол, че милионите, които нашите футболисти получиха за участието си в Мексико, не са били обложени с данъци! Още пазя в архива си как след моето разследване, колегата Сашо Диков писа по темата, но вместо имената на футболистите ни, пусна във в. “Труд” само инициалите им!