Сергей Станишев – президент?

Във всички партии – на власт или в опозиция в момента кипи трескав труд и суматоха – избират се лица, подходящи за президент или местната власт.

Проблемите пред ГЕРБ са от няколко посоки:

  • от една страна трябва да удържи властта, като намали пасивите от управлението, икономическият застой и финансовата криза, съсредоточавайки парични ресурси за изборите, а не, за да се преодоляват ниските доходи, увеличаващата се безработица, фалитите, затъващото здравеопазване, проблемите с поетия ангажимент по Пакта за еврото и ненужното участие във войната в Либия;
  • от друга страна правителството предпочита да хвърли пари в изборната борба, което да осигури успех и изкарване на мандата на кабинета и парламента, вместо да реши гореизброените проблеми и по естествен път да си осигури победа в президентските и местните избори.

В същото време така наречената опозиция предизборно се държи доста неадекватно. Социалистическата партия е в задънена улица с нерешения си лидерски проблем, като Станишев е категоричен в намерението си да остане на поста. Въпреки усилията на Драгомир Стойнев, Янаки Стоилов, Мая Манолова, Корнелия Нинова и някои познати лица като Михаил Миков, Петър Димитров и Ангел Найденов – всичко сторено от тях по отношение на липсата на  правилна икономическа, социална, политика, всичко, което те изваждат на светло за здравеопазването, земеделието, външната политика, правосъдието и вътрешния ред и сигурност се обезсмисля и удря като в стена от присъствието на Станишев начело на партията.

Авторитетни личности като Любен Корнезов, Андрей Пантев са оставени в сянката на безпринципната политика на лидера на партията столетница.

Гражданството не чу категорично становище на “Позитано” за важни теми като спряното изплащане на ипотеките на десетки хиляди граждани, няма становище и по десетки хилядите измами на граждани, които губят жилищата си, работата си и са на улицата със семействата си.

Спорадичните въпроси в парламента, кратките седмични пресконференции на социалистическото ръководство са твърде далеч от избирателите на социалистическата партия.

Хора, доказани като авторитет като Любен Корнезов, хора харизматични като Костадин Паскалев, са извън обсега на действие на днешното ръководство на социалистическата партия като ненужни!

Акции като тази на Аню Ангелов за даване на въздушното пространство на България на Турция, акции като тази на министъра на външните работи на Николай Младенов срещу дипломатите остават необяснимо някъде встрани от интересите и действията на БСП.

Опозиционното поведение и говорене са са единствено за изборите месеци – те трябва да са постоянно действие срещу правителството, но Станишев явно е далеч от подобни схващания.

Няма лошо в това, той да стане баща в изборната година, но това е твърде лично е не върши работа на намиращата се в сериозна криза партия.

Необяснимо защо Станишев е прекъснал диалога и с президента Първанов, или ако съществува такъв, то той се водел някак задкулисно.

Източници от “Позитано” съобщиха за “Хроники”, че съществувал вариант самият Станишев да се кандидатира за президент, тъй като имал години, знаел чужди езици и имал добри контакти както в страната, така и в чужбина. Така по естествен начин Сергей Станишев разчитал да повтори случилото се с Георги Първанов, който навремето освободи лидеския пост, за да се кандидатира за президент. Този вариант, съобщиха нашите източници бил най-приемлив за Станишев, тъй като нямало да му се налага да губи лидерството на вътрешнопартийни избори, нещо, което той категорично отбягвал като вариант.

Странно е една партия като социалистическата да не използва грешките на правителството, за да се утвърди като опозиция и вземе сигурна победа на престоящите избори две в едно – коментираха пред “Хроники” социалисти врели и кипели във властта. Още повече, че ГЕРБ всекидневно давал поводи за силно опозиционно поведение на социалистите, докато те, под давление на Станишев си позволявали да се държат като разрешена опозиция.

За десните партии от опозиционното пространство изобщо не се налага засега да се говори: и СДС, и ДСБ отдавна са минали санитарния минимум за присъствие в парламента и както чест цитирам един приятел: хората на костов могат да правят конгресите си в телефонна кабина.

Политиците от СДС, водени от Мартин Димитров също са “удобна” опозиция за ГЕРБ – те винаги скачат със закъснение и в пълна липса на логика по проблеми, което са много далеч от тези на избирателите им.

Да се лежи на матрака на антикомунизма и говоренето за Държавна сигурност изобщо не носи дивиденти и не е продуктивно за десните. Да се говори против енергийните проекти, само защото са свързани с Русия – също не върши работа пред избирателите.

Да се избират безобидни теми като гафовете на земеделския министър, които да се хвърлят в пространството и след това да се забравят е типично за десните, но това им носи единствено вътрешнопартийно самодоволство, не и електорална подкрепа.

За Иван Костов, който добре разбира колко безпомощна е финансовата политика на правителството на ГЕРБ – няколко интервюта и мимолетни парламентарни изявления не вършат работа, защото изобщо не стигат до поддържниците на десните.

Няколко силни акции на десните партии като тези срещу високите цени за горивата, ниските доходи и непосилните цени на хранителните стоки – минават и заминават без да дадат резултат. С тези акции десните отчитат някакво присъствие и дотук!

Да се говори колко верни трябва да сме към НАТО и ЕС на хора, които гладуват, нямат пари за лечение, живеят в страх да не загубят покрива си даже не е цинично, защото почти никой не обръща внимание на дясното политическо пространство.

Политиците ни са в парламента, в коридорите на властта, докато тези, от които те ще очакват гласуване са изложени на грабежи, насилие, убийства, измами и треперят за работата си, за заминалите си деца в чужбина, за безпомощните възрастни родители, за липсата на болници, лекарства и пари за медицинска помощ.

Кой е виновен за неподходящия избор – обикновено се сочат самите избиратели и едно от последните социологически проучвания показва, че има основание за такъв отговор.

Хората са дали предпочитание за Меглена Кунева и Кристалина Георгиева като дорби кандидатури за президент?

И веднага идва въпросът: с какво точно Меглена Кунева е предпочитан избор: с това, че преговаря тайно с ЕС за влизането на българия в него? За това, че с нейни усилия и измамите на Гюнтер Ферхойген Брюксел спря АЕЦ “Козлодуй”, или за това, че жената политик, която не е известно да е направила нещо конкретно добро за България?

Що се отнася до Кристалина Георгиева – с какво тя допринесе за страната ни? С това, че натискаше властта да приемаме бежанци, с това, че непрекъснато заблуждава какъв добър финансист е Симеон Дянков – с какво точно тя е за предпочитане в една евентуална кандидатпрезидентска надпревара?

Явно все още не сме започнали да мислим...

Кое ще е трудното в предстоящите избори две в едно: правилният партиен избор на кандидати, или осигуряването на достатъчно гласове на избиратели?

Представете си само за кои лица се говори като за кандидати за президент в различните партии и ще си отговорите за какво безсилие иде реч в политическите сили:

ГЕРБ – Цецка Цачева или Йорданка Фандъкова, БСП – Сергей Станишев, Атака – Волен Сидеров, независим – Алексей Петров, НДСВ – Меглена Кунева, сини – Н. Михайлова – Нейнски, ДПС все още се е спряло на кандидат...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене