Нашият път е към Европейския съюз и НАТО – с тези думи представи така нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров издигнатия кандидат на СДС за президент.

Какъв Европейски съюз – какво НАТО, след като ние сме си там? А що се отнася до пътищата – хората не смеят да отидат до магазина или на лекар, камо ли да се запалят по някакви пътища, които вече сме извървели. Пътища, от преминаването по които изобщо на редовия българин не му е станал по-добър животът!

Кого предложи СДС след тайно гласуване: един бивш зам.-министър на земеделието, който освен това е бил съветник на двама изключително слаби президенти, и далеч не е харизматична личност.

С това предложение тутакси се изяснява въпросът за кого няма да гласува българинът, тъй като като чуе “земеделие” или имената на двамата президенти, които имат голям дял в провала на СДС – избирателят тутакси ще потърси друга кандидатура.

Какво направи впечатление на пресконференцията по представянето на Румен Христов – Мартин Димитров беше недоволен и не успя да го прикрие.

Дали заради отказа на прочулата се с хранене на журналистите Надежда Михайлова, сегашна Нейнски да се кандидатира за държавен глава, или поради факта, че Христов явно не е негова кандидатура!

Кой да му каже на Мартин Димитров, че не си струва да се притеснява, тъй като докато той е лидер на сините, числеността на СДС ще е изключително семпла по ред причини.

Първата реакция на български граждани след обявяването на кандидатурата бе – напъване да си спомнят за кого иде реч, а това е много показателно за бъдещия резултат от гласуването.

Не за първи път СДС предлага неизбираем кандидат за президент. Марксистът Желю Желев бе назначен или ръкоположен, но за него нямаше пряко гласуване.

Вторият му мандат, след непълния първи вече бе с гласуване, но тогава все още витаеше призракът на промяната и хората все още не се бяха окопитили.

Същото се случи и с Петър Стоянов – никой не се сети за него, тъй като от провинциален бракоразводен адвокат той бе назначен за зам.-министър на правосъдието. Изборът му бе успешен, заради фалшивите протести срещу Жан Виденов, който си бе подал оставката от партията и правителството и с помощта на много пари!

Фактите сочат, че Румен Христов бе опонента на Мартин Димитров когато се избираше лидер на партията. Тогава бе преценено, че Христов няма да е удобния на Иван Костов коалиционен партньор и Христов не бе избран.

Привидно днес е било проведено гласуване между Христов и Н. Михайлова-Нейнски, но предварително е било известно, че Михайлова не е убедена, че трябва да се кандидатира за държавен глава и е предпочела сладкото евродепутатство.

Надежда Нейнски, която е бивш външен министър и бивш лидер на СДС, гласно заяви готовност да участва в надпреварата за президентския пост, но това не бе убедително.

Единствената причина Мартин Димитров да се съгласи Румен Христов да мине на предварителен избор е американската връзка на “вечния зам.-министър на земеделието”, както го наричат в СДС.

Какво направи впечатление на пресконференцията на Румен Христов – той изрече две погрешни тези:

Първа теза – че СДС е партията, която е имала двама президенти в 20 годишния демократичен преход;

Втора теза – че Миглена Кунева не е подходяща за бъдещ държавен глава.

Двата акцента са верни и вредни.

Президентите на СДС не оставиха добра следа след мандатите си и днешния хал на партията – да се съберат в телефонна кабина за конгрес, до голяма степен е и тяхна заслуга.

Вредното в тези думи на Христов бе, че Меглена Кунева е с големи грехове към българите, но не е сега моментът това да се изтъква. Както се казва – да беше изчакал да спечели вътрешните избори в коалицията!

Не винаги нападението над опонента носи дивиденти пред избирателите – дано да се намери някой, който да му го набие в главата на безпричинно самоуверения кандидат за президент!

Тръгнал от село Борово Румен Христов е специализирал в САЩ, по покана на американското правителство, за практическото приложение на тази специализация обаче никой досега не е разбрал, освен роднините му.

Да специализираш заради биографията, а не за да бъдеш полезен на страната си – това е твърде типично за следдесетоноемврийските политици, от които както разбираме не се различава и настоящият кандидат на СДС – Румен Христов.

Почетен гражданин е на два американски града – столицата на Кентъки Луивил и на град Фрийпорт, Илинойс.

Румен Христов е носител на няколко ордена, връчени му от Швеция, Дания и Малта. Член е на Ротари клуб, като две години е бил президент на софийския клуб. За трети мандат е вицепрезидент на фондация „Св.Св. Кирил и Методий“, член е и на УС на швейцарска фондация за биоземеделие.

Биография, натъкмена отвъд океана, от което никой в родината не е видял минимална полза досега, но явно спонсорите на биографските му данни са инвестирали и са го готвили за даден пост!

И нещо, което зелените глави на политиците ни не научиха: българинът иска кандидатът с претенции за президент да е бил пред очите му, на светло, а не съпартийците му да го вадят от ръкава преди избори!

Мина времето, когато българите се впечатляваха от надиплени биографии, мина времето, в което българите не четяха биографиите на политиците си...

В 2011 година последните неща, които вълнуват безработните и мизерстващи българи са: почетното гражданство на кандидат за президент в американски градове, ротарианство на кандидата, членство във фондация по биоземеделие...

Засега е сигурно едно:  хората на Иван Костов няма да приемат Румен Христов да е общият кандидат на коалицията по ред причини, някои, които изложих дотук.

Освен това днес хората на Костов издигнаха социолога Светослав Малинов за свой кандидат! Млад, с приятна външност, но далеч от представите на избирателите за човек, който да е подходящ за държавен глава!

Оттук нататък е сигурно още едно: СДС и ДСБ ще отидат на вътрешни избори, а кандидатът им няма да е следващият държавен глава.

Какви хора избираме вече 20 години - разквартирувани служибно от услужлива ръчица отвъд океана!