Старите хора казват: ако вали дъжд, когато някой умре, той не е искал да си отива! Спомних си за тази мъдрост докато гледах 5 часовото, всенародно и спонтанно поклонение пред тленните останки на Иван Славков – Батето, на което хиляди граждани спонтанно дойдоха и се редиха под дъжда, за да кажат последно сбогом на един голям човек, какъвто беше Батето.

Благодарение на новинарската телевизия Канал 3 и водещият информационно-публицистичния блок Сашо Диков, десетки хиляди зрители от столицата и страната можаха да присъстват на прякото предаване от гражданското поклонение пред Батето. Самият Сашо успя да направи десетки кратки интервюта с част от опечалените, сред които бяха артисти, певци, лекари, адвокати, спортисти, политици, интелектуалци,  журналисти, като ще цитирам някои от имената: Даниела Кънева, Валентин Михов, Иван Вуцов, Йорданка Христова, Любев Корнезов, Янаки Стоилов, Стефан Данаилов, Румен Петков, Красимир Райдовски, Весела Лечева, Анахид Тачева, Мария Янакиева, Вежди Рашидов /който подчерта, че е дошъл като приятел/, държавният глава Георги Първанов, Тодор Батков, Алис Крайчева, Борислав Михайлов, Андрей Слабаков, Стефан Димитров – и това бе малка част от личностите, дошли за последно сбогом.

Ако някой отчиташе дошлите личности на поклонението от различни поколения щеше да има цифрата на гражданското общество – това, което 20 години социолози и политици търсят и все не виждат. Този човек, бе достоен за президент заради патриотизма и националното си самочувствие, и то избираем, но досегът до властта не бе неговата стихия, на широкоскроен, всеопрощаващ и раздаващ се и влюбен в живота и хората човек.

Журналист и бохем, спортист и интелектуалец, международен олимпийски деятел Батето даваше път на малките екран на културата, на българското кино, на българския театър, на съвременната, доколкото бе възможно тогава публицистика. Той направи българската телевизия европейска – с техника и професионализъм на кадрите, и то в години, когато България бе в общността на социалистическите държави и на подобно явление от Кремъл не гледаха толкова благосклонно. Жест на преклонение пред безспорния му принос би било БНТ да спусне черен флаг в знак на признателност пред създаденото от него.

Уви, сградата на Сан Стефано остана даже без некролог, да не отварям дума, че Вяра Анкова, ни припомни, че макар и на поста генерален директор, си остана с манталитета на обикновена говорителка на следобедни новини.

Професионалистите, на които Батето даде възможност да работят за БНТ все още са имена, въпреки десетилетията на хаос и духовен упадък. Не всички, на които Славков бе дал възможност да работят и се развиват като телевизионери намериха достойнство у себе си, за да дойдат и почетат паметта му! Въпрос на личен избор...

На поклонението на Иван Славков освен Вежди Рашидов и Св. Нейков, други представители на управляващите не се забелязаха - може би защото фалконът няма къде да кацне, или хеликоптерите бяха заети за премиера Борисов и партийния му антураж.

Но както казваше мъдрата ми баба – обслужващият персонал, като се издигне в йерархията много високо, забравя хората, които са му давали хляб! Малките хора, затова са малки, защото не успяват да оценят досега си с големите личности.

Привилегия бе да познаваш Иван Славков, награда – да общуваш с него, мъдър и лъчезарен, добър и всеотдаен, човек, който не правеше разлика между богати и бедни, хора от властта и такива извън нея, готов винаги да помогне в беда и да оцени таланта.

Тъмна сянка върху тъжното събития хвърли обидното отношение на ръководството на Българска национална телевизия, което не само, че не сложи една черна лентичка на екрана, но и така нареченият му генерален директор Вяра Анкова не уважи паметта е един телевизионер с главно Т, този, който бе един от най-добрите генерални директори...

Сбогом, Бате, ще ни липсваш много. Да е светъл пътят ти...