Чаках така нареченият лидер на социалистите да скочи за безумната екскурзия на Николай Младенов в Бенгази, по време на която призна някакви прошляци и бандити от улицата за правителство...Не чел, не чул за Женевска конвенция, за международно право... Абе, да не би да сме аборигени?

Чаках те, Станишев, да скочиш в мига, в който пожарникарят любимец на американските спецслужби рече, че българите сме били като неговите кучета...

Да скочиш и на улицата – до дупка, докато онзи усети дебелия и се извини!

Корнелия Нинова се вбеси и каза, че ухапването от куче много боли... Но Нинова ли трябва да ти върши работата?

Ех, Станишев, Станишев! Едвам формулира изречение след кучешката реплика, че нещата в икономически и социален план никак не са добре и все по-очевиден става провалът на правителството в антикризисните политики. Вместо това медиите се занимават с шегите на министър-предеседателя и неуместните му реплики.

Какви неуместни реплики, какви шеги – той ни сравни с четириногите си от кучкарника! Ех, Станишев!

На площада трябваше да излезеш, да стоиш там докато пожарникаря не се извини, видеостена трябваше да снима и повтаря по втръсване казани „шеги” от Борисов, ако ще и някой друг да се наложеше да чисти памперсите на дъщеря ти? Тя нали има майка или греша?

Това е лидерско поведение – стоиш навън, и чакаш, призоваваш опонента си да уважава гражданите, а не да търсиш кърпички и да бършеш лигите на щерка си след ядене! Стои се до дупка при подобна грешка – ако не го знаеш, значи не ставаш за лидер!

В София има посланици на европейски държави, чужди – всички щяха да чуят и научат какво се е случило!

Чаках те, Станишев, да викнеш и тропнеш по банката и парламентарната трибуна – на какъв се прави Борисов, да не уважава вотът на недоверие?

На какъв се прави Симеон Дянков, та след лавината от ужасяващи факти и цифри – развя Бойковите лентички от трибуната и се изсули, вместо да дава отговори!

Докара я дотам, Станишев, една Искра Фидосова да ти подарява сметало!

Трай си, народът слуша и гледа кого го е еня за хала му и кого – не. Тебе определено не ти пука...

Чаках, Станишев, да се появиш в парламента и да викнеш ядосан защо се гаврят с пенсионерите, като подхвърлят на вдовици и вдовци по някакви си 8 до 12 лева на месец от септември...

Чаках, ти детето на партизанина Димитър Станишев, да отпериш въпрос към разпищолилите се управници като как роденият в Банкя пожарникар и за по малко полицай, охранител и кмет отиде в Брюксел и сам, еднолично се съгласи да ни набута в Пакта Евро +...

Да не са отменили Конституцията, а ние да сме пропуснали?

Чаках те теб, бившият зав.-отдел „Международен” на „Позитано”, отишъл да премиерстваш като първо място на работа да питаш от сутрин до вечер защо някаква спортно-полицейска шайка по връховете на държавата върти достлук с Щатите, въпреки, че сме европейска държава, и в най-важното за оцеляването на държавата- енергетика ще останем съвсем скоро с пръст в уста...

Чаках те теб, вече провалилият младостта Сергей Дмитриевич да тропнеш и викнеш като как някакъв самопровъзгласил се за финансов гений променя с Временна комисия Конституцията и ни връзва в прангите на негов си експеримент, наречен Пакт на стабилността...

Чаках след двегодишен мандат, ти, проваленият водач на социалистите да си вземеш шапката и се оттеглиш заради изборната загуба, но не дочаках.

Средата на лятото на изборната 2011 година сме! И ти, Сергей, трябваше да беше спретнал достоен кандидат за президент на левицата...

... Но за начало трябваше да слезеш от лидерският пост, да се оттеглиш – сам, по достойнство и да се прибереш при новороденото си бебе и там да го играеш цар!

Чаках, чаках, чаках – то не бяха месеци, то не бяха пропуснати битки, защото депутатите тие съпартийци не спират да питат, изобличават, задават неудобни въпроси в парламента...

Но депутати без лидер – някак не върви! Хем си начело, хем те няма, свил си се на топло в гънките на бебешките пелени и си се спотаил. Най-много от вторник до вторник да дефилираш на редовна пресконференция!

Смяната на лидер преди решаващи избори е добър, силен ход, ако играеш шах, щеше да го знаеш!

Та досега две години чаках, чаках и какво дочаках, Сергей? Да прочета на 3 юли, че си бил най-добър в масажите и смяната на памперсите на малката Дария?!

Да, ама когато българите изнемогват, когато не смеят да раждат, защото са на улицата, без работа, когато 2/3 от българите изобщо не се лекуват, над 2 милиона пенсионери не си дояждат и носят старите си дрехи...

А млади българи – грамотни и можещи стискат юмруци в безсилие да подадат парче хляб на родителите, защото трябва да го вземат от децата си...

Ти, Сергей, партизанската рожба, учил в Лондон, получил уникалния шанс да бъде като първо място на работа - министър-председател цял мандат, и свел поради тази причина политическата си сила до бутикови размери!

Ти, Сергей, стоиш като паметника на Альоша, вкаменен на лидерския пост и не помръдваш – ей, така, поне на инат! Явно, лишен от елементарно усещане за реалност и политическо фиаско.

И не само стоиш и не вършиш нищо полезно за българите – ами си тръгнал да ни се хвалиш колко си сръчен в смяната на памперси, бърсането и подмиването на бебешко дупе!

Само че настоящето и бъдещето на държавата и населението й не се побира и отразява в сегашния твой идеал: да миеш бебешки лайна, да масажираш щерка си и да си правиш евтина реклама с това!

Никой, Никой не се интересува от факта, дали памперсът на дъщеря ти Дария е пълен или току що сменен! Уверявам те, Сергей, – НИ-КОЙ!

В момент когато държавата удря вече нееднократно дъното, когато в нея дерибействат някакви върли партийци, когато милиционерщината е взела връх и методично, кротко и постоянно един бивш физкултурник, за малко и полицай – също за малко копа в предизборната нива и ката ден обявява кандидати за кметове, ходи като конспиратор из села и градчета, организира, инструктира, сваля, качва, обещава, подхвърля, интригантства и подсигурява бъдещата победа на местните избори на партията си ГЕРБ!

Ти, Сергей, си тръгнал да ни замеряш с памперси, биберони и тъпотии, които не прилягат на лидер на втора политическа сила в страната!

Партията, която държиш и не пускаш има списък, но няма поименно утвърден  и издигнат кандидат-президент и то след като човек от тази партия изкара два успешни мандата като държавен глава!

А два успешни поредни мандата са си добър, даже много добър старт за една политическа сила... Вместо да тръгнеш от старта, ти го засипваш с бебешки лайна и лакърдии за масажи на дъщеря си! Кого го вълнува това, Сергей?

Повярвай ми – НИ-КО-ГО!

Вместо досега социалистите да имат име, което да спечели в президентските избори, а да не забравяме, че както съединиха управниците от ГЕРБ гласуването – вотът да е заедно две в едно – ти, Сергей, опукваш дивидентите от двата успешни, поредни, президентски мандата, ей така, с лека ръка!

А когато изборите са наведнъж – човек трудно сменя нагласа за гласуване – да пусне един цвят бюлетина за кмет, а друг партиен цвят за президент!

Това е вторият шанс, който ти, Сергей, с лека ръка подаряваш на управниците!

Какво правиш ти, Сергей? Вместо да работиш за издигане на достоен кандидат от партията, която ръководиш – ти си тръгнал да хвалиш Меглена Кунева, момичето на Барозу, дето отдавна трябваше да е Сливенския затвор, ако бяхме нормална държава, за да я научат циганките на любов!

Няма как, Сергей, един лидер на опозицията да прави изявления веднъж седмично, на редовната пресконференция, когато управниците го заливат с безобразните си решения и дела ката ден! И всичко това се изсипва върху главата на гражданството!

Има държави, в които опозицията търси аргументи срещу политическите ти опоненти – а в България управниците от ГЕРБ ти ги поднасят на тепсия тези аргументи – очевадни, тежки, съдбовни и ти стоиш, Сергей, гледаш, слушаш и полюшваш бебето си! То поне има с какво да бъде нахранено – то поне ще бъде на топло и бъдещето му е осигурено...

Ще спра засега дотук, за да те попитам: страх ли те е, Сергей? Страх ли те е да си отидеш, да слезеш кротко от лидерския пост, където отдавна не трябваше да бъдеш?

Страх ли те е да се оттеглиш и така да поставиш началото на една успешна и различна партия и предизборна кампания?

Ами, като те е страх – плюй си в пазвата, но се махни, защото ако не го направиш, ще закопаеш още повече партията на която си начело.

А това едва ли е нужно някому в този тежък за страната момент!

Хората със закъснял рефлекс обикновено схващат едва при следващите поколения...