Къде властта ще вгражда сенките на починалите от рак - в магистрали, или в спортни зали и музеи?

Помните ли Славейковата поема „Изворът на Белоногата?” – за вградената сянка на Гергана, за да е здрав градежът?

По Конституция всяко правителство има четиригодишен мандат – на 26 юли чухме от една депутатка от управляващото мнозинство да ни заплашва от трибуната на парламента, че те ще управляват четири мандата!

Същият ден информационни агенции, радиа и телевизии разпространиха новината, че до есента университетската болница “Царица Йоанна“ няма да приема нови болни за химиотерапия, за да завърши лечението на старите!

Химиотерапията е лечение на злокачествени тумори, спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки.

Химиотерапията е един от основните методи на лечение във всички стадии на злокачествените тумори - от най-ранния до последния метастатичен стадий.

Три месеца се отлага лечение на раковоболни, за да минели терапия по-стари отложени раковоболни!?

Три спортни зали ще се строят от испански фирми, доведени от Христо Стоичков, новият спортно-технически директор на Ростов на Дон!

Вече има построена спортна зала в която НЯМА СТАНДАРТНА ПЪТЕКА ЗА ЛЕКА АТЛЕТИКА – не достигат четири метра!

Най-хвалената магистрала, откривана два пъти се руши – а премиерът обяви, че вече открива нова!

Какво могат да очакват от премиера раково болните?

Какво означава за един раковоболен /дете, жена, мъж/ да чака лечение – не дни, не седмици, а месеци? Чул ли е, знае ли, наясно ли е някой от смешниците в коридорите на властта, които ни заплашват с безкрайно управление виковете  от нечовешките болки на онкоболни, изпитвал ли е някой от тях ужаса от липса на лекарства и терапия?

Непрестанни раздиращи, нечовешки болки, които не спират, докато човек е в съзнание. Болки, с ясното съзнание, че ще продължат и ще се усилват до прага на смъртта, болки, които водят към неизбежния край, болки, които означават, че без лечение и лекарства - единственият изход е близката смърт.

И тези непоносими болки, появили се от липса на лечение, от липса на лекарства, от липса на пари, и не на последно място и от липса на милосърдие и държавническа грижа трябва да спрат в мига, когато чуем, че:

  • България ще бъде опасана с магистрали и спортни зали;
  • неистовите мъки трябва да изчезнат когато чуем или видим, че се отриват пречиствателни станции, ремонтирани църкви, музеи, и парите отиват за културен туризъм!

На входа на лагерите на смъртта пише „Работата прави човека свободен!” и лагерниците са били използвани за работа – тежка, непосилна, но животоспасяваща!

Там животоспасяващи са били и крематориумите, тъй като са спасявали мъчениците на нацизма от живота.

Влезли веднъж в лагер обречените и нарочени за унищожение имали един път – или в дима от комините на крематоруима, или от куршума на легерната охрана.

Къде живеем ние – без работа, с мизерни пенсии, заплати, без средства за лекарства, за лечение, за оцеляване – в територията на страна,в която животоспасяващо е да спре животът.

По чия воля попаднахме в този плен – по силата на конюнктура, която определя кои да бъдат властимащите.

Може да липсват средства за лечение на косопад, може да няма пари за консумативи за избелване на зъби, но животоспасяващо лечение, животоспасяващи лекарства и животоспасяваща, работеща апаратура за раково болни – НЕ МОЖЕ ДА ЛИПСВАТ!

Раково болните не са единствените тежко болни в България – списъкът е дълъг и то с хронични тежки заболявания от всички възрастови групи – от парализирани, с инсулт, инфаркт, диабетноболни, носители на вируси на СПИН, хепатит В, хепатит С, цироза, муковисцидоза... Много са, както е голям и броят на болните граждани от тежки, хронични, нелечими заболявания.

Има министър на здравеопазването, има министерство с дирекции, управления, отдели – пълни с чиновници.

Има Национална здравно-осигурителна каса с отделяни немалки суми от всеки един българин цял живот.

Има клинични пътеки.

Има търгове за лекарства.

Има поръчки – внос, мрежа от дистрибутори, аптеки.

Има болници с клинични пътеки, има лекари, медицински персонал...

Само НЯ-МА  ЛЕ-ЧЕ-НИЕ ЗА ОНКОБОЛНИ!

И докато в парламента, министерства се разхождат някакви министри, правят се заседания, премиерът пътува с фалкона си из родината и извън нея – в десетки , до стотин хиляди домове – лежат болни от рак, с нечовешки болки, осъзнали, че няма да бъдат лекувани, няма да получат необходимата химиотерапия, няма да получат животоспасяващата лъчетерапия.

Когато дойдат болките – лекарите казват, че лечението ще е по-трудно и сложно.

След оперативното отстраняване на рака ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пристъпва към:

-химиотерапия, лъчетерапия; медикаменти, обезболяващи, животоспосяващи, за да получи шансът да живее оперираният от рак още години.

Без лечение, лекарства и лъче- и химиотерапия – продължаването на живота, пълното излекуване СЕ ОТМЕНЯ!

Кой, кои са тези, които в България определят кой да продължи да живее, кой да се излекува и кой да си отиде в адски мъки като лишат раковоболните от средства, апаратура, медикаменти?

Кои са те и кой им дава право да решават кой да живее и кой да си отиде рано и в нечовешки болки?

Една спортна зала може да почака, една магистрала може да се строи с пари от Европа, но болните от рак, не могат да чакат лечение.

Отложеното лечение приближава смъртта! Смърт преждевременна, жестока, с нечовешки мъчителни дни преди края.

Как се живее с непоносимата болка?

Как се живее с безсилието да помогнеш на детето си, на сестра, брат, майка, баща, любим съпруг или съпруга като нямаш срества да го заведеш в чужбина на лечение?

Как се живее с мъките на близки, любими същества, за които си наясно, че са обречени на нечовешки болки и предизвестен край?

Как се приема да живееш с гаснещия живот и надежда?

В българската литература има една поема „Изворът на Белоногата” – за поверието да се вгражда сянка на жив човек  в строеж, за да бъде здрав строежът.

Колко сенки на раковоболни деца, жени и мъже, ще вградят в магистрали и спортни зали глухите и слепите от властта, за да им са здрави строежите?

Колко сенки на нелекувани тежко болни деца, жени и мъже вграждат в харчовете си като чиновници?

Колко сенки на живи хора ще вградят с политиката си на цинизъм и липсващо милосърдие в мандата си, за да оцелеят в коридорите на властта?

Страшно е човек да си го представи, но те, овластените газят върху съдбите на живи хора, за да вървят нагоре и оцеляват в политиката. Да не би преди да влязат във властта да ги оперират и отстраняват милосърдието им?

Сещам се за Либия – Либия е една социална държава, с висок стандарт на живот, либийците не работят, там работят чужденци. Либийците има безплатни лекарства, безплатно лечение, даже безплатно лечение зад граница – Либия не решава социални проблеми с войната, но при победа на така наречените бунтовници – либийците ще загубят всичко това, което имат днес като социални придобивки.

Раковоболните в България за пореден път са изложени на гаврата на властимащите, като им се отнема правото на лечение.

А право е налице, когато човек получава възможност да се лекува...т. е. получава право на живот и то се дава веднъж!

 

Коментари 

 
0 #3 безпартен комуняка 2011-07-30 19:50
Имате абсолютно право. госпожо Милева - както виждаме, станишевци отново заблуждават народа на връх Бузлуджа, като го вкарват обратно в капана на своя измислен капиталистическ и, крайно десен псевдо-социализъм. Нима този народ, събрал се на Бузлуджа успя да забрави, кой съчини закона за досиетата и разкри кадрите на ДС - тези от тях, които служеха на България и на българския народ, и ги приравни с партийните доносници? Кой се отрече от историята на собствената си партия? Кой се отрече от името си? Кой съсипа един милион и двеста хилядната си партия, техните надежди за по-добър живот, живот без волунтаризма и своеоеволията на живковската номенклатура? Та и Ивайло Калфин го изтъпанчиха на трибуната за да призовава за "социализъм и солидарност". Само дето Симеон Борисов - коалиционният партньор липсваше, този, от когото Станишев се учи на "мъдрост, държавническо отношение и коалиционна култура". И "не се срамувал да го каже". Защо не го повтори на Бузлуджа?
Цитиране
 
 
+4 #2 Марияна Петкова 2011-07-28 09:30
Не знам каква отношение имате,госпожо Манолова, към Стефан Продев, но от негово време не съм чела по-силна и вълнуваща публицистика.Пиша в момента със сълзи на очи и настръхнала.Малко е да Ви поздравя.Добре, че има и такива като Вас.Надявям се , че не са малко разумните и свестни хора.
Цитиране
 
 
+2 #1 Zvezdelina Mileva 2011-07-27 16:57
Г-жо Манолова,онемяв ам пред силната Ви и убедителна реч,пред болката и съпричастието Ви към тежката съдба на болните,пък и на здравите не е по-лека съдбата.Нямам отговор за Вашия ВИК.Но имам отговор на въпроса Ви:"по чия воля попаднахме в този плен?" и той е:ПО ВОЛЯТА НА ТОЗИ НАРОД,ЗА ЧИИТО БОЛКИ И НЕВОЛИ ВИЕ НАДАВАТЕ ТРЕВОЖЕН ВИК.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене