Почит за Димитър Паница? Хайде холан дотам ли я докарахме!

Нямам представа какво накара един водещ в БНТ, Бойко Василев да определи починалия Димитър Паница като възрожденец – вероятно има своите аргументи, и дано да са добре мотивирани, защото за мен лично, последното, което би могло да се каже на този емигрант е, че е бил възрожденец!

Емигрантът Паница захвърли почетното членство в БАН, заради това, че Комисията по досиетата огласила агенти на бившата Държавна сигурност там?

А той, Паница, на кого служеше, за да даде всичко от себе си и вкара Сергей Антонов в гроба! Да не би на „Булгарплодекспорт”?

Човекът, който щедро плати на Клеър Стърлинг, за да създаде българска следа в атентата против главата на Римо-католическата църква, изрази възмущение от това, че в БАН работели хора, свързани с бившата ДС! Е, те поне са работили за националните интереси за разлика от Паница, който плати да се развие истерията около уличаването на България в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Има известна разлика все пак – да не говорим, че в опозоряването на България няма нищо възрожденско!

Известно е, че в дъното на създаването, раздухването и истерията с българската следа беше ЦРУ – дойде време и оттам си признаха, че са знаели, че българите нямат никакво участие в този атентат!

Т. е. оказа се, че ЦРУ си призна, макар и с половин уста, а Паница даже не счете за нужно да се извини на българската държава, за оклеветяването на която плащаше на Стърлинг!

Нямам обяснение защо определят Паница като родолюбец едни двама бивши президенти – Желев и Стоянов, но пък от друга страна като се върна към „родолюбието” на тях самите – то в техните очи Паница си е отвсякъде родолюбец!

За Паница за първи път чух от дядо си, който добре познаваше това лице – в онези години той не изгаряше от желание да говори за Паница, но едно помня и не забравих - думите му: „Дими Паница не е човек, с когото да е чест да общуваш!”

Ако за Желев приносът на Паница за следването на дъщеря му е акт на родолюбие – то тогава няма как да го оспоря, въпреки че за мнозина да подпомогнеш едно момиче да учи би се приело по-скоро като лична услуга на семейството – но, нейсе...

Интересен фрагмент от биографията на Паница е свързан с януарските събития от 1997 година, което малцина знаят или помнят.

„Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари?” попита журналистката от в. „Труд” Светлана Джамджиева бившият министър на вътрешните работи, Николай Добрев на 9 януари 1998 година.

"Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия..." - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили."

Добрев сподели тогава пред Джамджиева, че има справка за финансирането на протестите, която справка той й показа: "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница"...

Та днес, когато по причина кончината на Паница някои псевдородолюбци се опитаха да му създадат някакъв идеалистичен образ – то не можах да се въздържа  да не запитам: „Каква работа имаше един, свързан с оклеветяването на България емигрант, да спонсорира протести пред парламента, които ескалираха и в самия парламент?

Откъде накъде точно не друг, а Паница спонсорира деяние, което бе нав сичкото отгоре и наказуемо според действащото законодателство? Протестите, в чието плащане се включи финансово и Паница се осъществиха с много наляти пари, въпреки, че още в края на м. декември 1996 премиерът Жан Виденов си бе подал оставката и като министър-председател и като лидер на социалистическата партия. Т. е. причина за протести реално нямаше, тъй като бе налице оставка на премиера!

Но да се върна към най-големия грях на Паница

– този, който разби живота на един невинен българин и го прати без време в гроба...

Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Междувременно никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво бе констатирал и съобщил на щатските сенатори Мелвин Гудман.

Тук дойде и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да?

Защо припомних връзката на Паница с ЦРУ? Защото в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия, Ленко Ленков, от фондацията на Паница каза: "Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година". В същото предаване тогава Ленков поясни, че това са архиви на Министерство на отбраната, на Министерството на външните работи, на МВР, на канцеларията на двореца...

Само че в момента на предявяване на претенции към вземане на архива, Ленков не бе служител в нито една от изброените институции, а що се отнася до понятието „канцелария на двореца” – такова не съществува в българския правен мир още от поне пет десетилетия.

Аз самата съм историк по образование и всеки нов автентичен архивен документ за мен е откритие, но тук в цялата тази история имаше нещо много смущаващо. Защо точно Паница тръгна да се занимава с изискването и получаването на тези архиви - на този въпрос никой не се нае да отговори. Защо архивите му се оказаха толкова жизнено важни, че даже спретна подписка за връщането им? И за това не се чуха причини.

В навечерието на визитата на Владимир Путин, Д. Паница даже оглави инициатива, с откровени нападки срещу Русия за връщането на архиви на България от руската държава.

За сравнение ще припомня, че оригиналът на „История славяноболгарска” се намира в Гърция, тъй като така нареченият бивш президент Петър Стоянов си позволи да върне една от най-ценните реликви на България.

В Лондон, в Британския музей се намира българското безкрайно ценно "Четвероевагелие" на Иван Александър, но никой не си го е поиска в годините на прехода...И на фона на тази липса на интерес в родината да се върнат безценни реликви – внезапно емигранта Паница се изписа събирач на архиви!

Един друг интересен момент от дейността на Паница научих една неделна утрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването „Отпечатъци”. По повод филма, по който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови, да се забрави как бе опозорено името на България и да си остане така за историята и за поколенията!

Въпреки огласяването на съдържанието на Доклада на ЦРУ, който оневини, макар и със закъснение България, години минаха, а въпросният Паница така и не намери в себе си приживе сили, време и достойнство лично да се извини за мръсното дело, с което увенча живота си – да спонсорира оклеветяването на родината му.

Лошото е и друго: нито един политик не поиска от Паница да се извини на страната ни за позора, който й нанесе, спонсорирайки Клеър Стърлинг – „откривателката” на така наречената българска следа в покушението срещу папа Йоан Павел Втори.

Това ли е родолюбие, това ли прави един човек възрожденец – да плащаш, за да се клевети родината ти?

Съмнявам се, че френският президент Жак Ширак е бил наясно на кого дава званието Рицар на Почетния легион, когато удостои с него Паница.

Съмнявам се, че и в Съвета на Европа са били наясно когато награждават Паница с почетен педал „Pro Merito” за заслугите му за демократизацията в Източна Европа.

Лошото е, че един български президент, Петър Стоянов си позволи да награди Паница с най-високото отличие „Стара планина” първа степен, но не трябва да се пропуска фактът, че след тази награда идват другите за Паница: на Съвета на Европа и на френския президент!

Международният институт за стратегически проучвания /IISS/, който се занимава с политико-военните конфрикти в света едва ли случайно бе взел за свой член точно Д. Паница, като един от многото български емигранти.

Паница бе член на Борда на Нов български университет, а проф. Богдан Богданов, като президент на Нов Български Университет бе оповестен като сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност!

Е, как така Паница прие този факт, а спрямо БАН и огласени сътрудници на ДС там, се отказа от почетното членство?

"Липсваше покаяние, липсваше извинение, липсваше гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени", написа Димитър Паница в писмото си до акад. Съботинов по повод оттеглянето си от почетното членство в БАН.

Той поиска покаяние, той поиска извинение!? Той потърси гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени!?

Той, който отдавна трябваше да се покае пред майка България!

Той, който отдавна следваше да поиска извинение за позора, с който покри родината си, спонсорирайки една клевета?

Той, който не намери достойнство да се извини и покае?

Има събития, които карат човек губи дар слово...


 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене