До гръцки сценарий се стига, не само с големи разходи, но и с малки приходи

Публикува се от блога на проф. Кръстьо ПЕТКОВ

В условията на най-тежката световна криза за последните 100 години България търпи редица допълнителни утeжнения. Системата на борда не позволява печатане на така нужните пари дори в извънредни ситуации като тази. Лихвите и обезпеченията по кредитите са едни от най-високите в ЕC. Банките са монополисти, за разлика от Западна Европа и САЩ, където се борят за пазар с небанковите финансови институции. Нямаме развит капиталов пазар-нашите фирми са лишени от достъп до по-евтини пари за инвестиции от чужбина. Населението има най-ниските доходи в ЕС. Лихвите по спестяванията от години са отрицателни, поради по-високата от средната за ЕС инфлация. Изтичането в чужбина на мозъци и хора в трудоспособна възраст е силно изразено. Процентът на населението с нисък образователен и квалификационен статус е голям. При тези допълнително утежняващи кризисната ситуация условия ролята на икономическата и финансова политика на държавата е много отговорна.
Удивително е колко единодушно вече 20 години всички управляващи поставят проблемите на бюджета над проблемите на икономиката. Така беше при социализма и видяхме докъде се стигна. Българските финансови министри продължават да мислят, че само парите прибрани в държавния джоб са полезни за българската икономика, а тези, които са останали у бизнеса и населението едва ли не са отишли на вятъра. Плашат ни с фалит на държавата, ако бюджетът има проблеми, а не виждат, че може да стигнем до фалит на икономиката. Мастити “независими” икономисти също впрягат каруцата пред коня и плачат денонощно за бюджета.
Защо не се погледне най-после истината в очите – икономиката пълни бюджета, а не бюджета икономиката. Лошо е да фалира държавата, но добре ли е да фалира икономиката? Джобът на бюджета и джоба на населението и бизнеса са два джоба от една и съща дреха. Защо юпитата, участвали и участващи в управлението не искат да разберат, че дори и да напълним бюджета до пръсване с 5-10% излишък, той пак ще достигне до дефицит, ако икономиката не функционира и не го пълни. Преди да пусне левче в бюджета фермерът трябва да изоре, да засее, да отгледа, да ожъне, да овършее, да смели и да продаде.
Парите не се берат от дърветата. Те се заработват от гражданите и фирмите - ако им се даде възможност, ако имат стимул да го правят. Колкото по-добри са възможностите, създадени от държавата – толкова повече ще са тези пари и бюджетът няма да има проблеми. Тук “независимите” икономисти отново скачат като един – държавата да не се меси в икономиката. А кой ще пази собствеността на гражданите, кой ще гарантира сигурността на бизнеса им и спазването на правилата и законите, за да има лоялна конкуренция? Да не говорим за ролята на международните спогодби, насърчаване на износа, поддържането на инфраструктурата и т.н.

До гръцки вариант може да се стигне по различни пътища. Образно казано тяхното заболяване е “изпразнена хазна”. При тях тя се е изпразнила, защото много щедро са раздавали на хората и бизнеса – заплати, пенсии, пари за проекти и т.н. Нашата хазна е празна от край време. Всички го знаят, защото имаме най-ниските доходи в ЕС и най-често повтаряният от управляващите от всички цветове израз е “няма пари”. Логиката е много проста и не е нужно да си икономист, за да я разбираш. Ако в полупразна хазна не се вкарват, а само се ползват пари- тя рано или късно ще се изпразни. Сиреч гръцкият сценарий може да се получи не само от прекомерни разходи но и от свиващи се приходи. Ние сме се вторачили в един единствен икономически показател – бюджетния дефицит и не виждаме останалите. България има един от най-ниските бюджетни дефицити в ЕС от години – това достатъчно ли е да я направи едно от най-привлекателните места за инвестиране.
Във всяка една източноевропейска столица гъмжи от чуждестранни туристи и бизнесмени. Защо София е изключение? Защо непрекъснато ни се навира в очите Маастрихтския критерий за 3 процентен бюжетен дефицит, а никой не говори за другите критерии. Както не се говори за цруги ключови за икономиката показатели – курса на националната валута, конкурентноспособността и производителността на труда, насърчаване на експорта, създаването на работни места, приоритетите на развитие и т.н. От 15 години имаме най-високата инфлация в целия ЕС при Маастрихтски критерий от до 2% годишно. Защо нищо не се прави по този въпрос, който директно свива потреблението и намалява приходите в бюджета?
Навсякъде в чужбина гледат бизнеса и новосъздадените фирми като писани яйца-освобождаване от данъци за първите 3 години, преференции от държавата и от общините, бизнес-инкубатори и т.н. За да укрепнат и да могат да създават повече приходи – за себе си и за бюджета. Тук още от първия ден – авансови плащания, такси, регистрации, удостоверения, лицензи, разрешения. Ако не – глоби и наказания. Държавата си е присвоила правото да ни отговаря на всеки нерешен въпрос с “Няма пари”. За нас е предвидила глоби и санкции ако нямаме пари. Няма милост, какво като сме в криза! На неплащането на здравни осигуровки да се гледало като престъпление – абе, хора, човекът може да няма пари за хляб, не че мрази бюджета.
В Европа просто ниските доходи са освободени от социалните плащания. В криза се вдигат акцизи, в криза се подменят касови апарати на най-дребните търговци, в криза се прави служебна ликвидация на фирми отпреди 15-20 години /искаш не искаш/ и ще се събират пари от хората по съдебен ред, в криза се въвежда задължение за публикуване на балансите и отчетите на всички фирми без изключение. Искат ти да платиш стотици левове, за да покажеш, че имаш в касата на фирмата 2 лева и то взети назаем. Ако не – глоба хиляди левове. В криза се вдига непрекъснато тока и отоплението, природния газ и т.н.
Излиза, че на държавата са и мили само 4 фирми – електроразпределителните дружества и топлофикация. Били им нараснали разходите. Че на кого не са нараснали разходите!? Не е ли по-естествено държавата да подкрепи тези 4 фирми, след като са и толкова мили, а да не посяга на последните стотинки на хората. В останалата Европа правят точно обратното – заради кризата замразяват цените, а не доходите. Тях ги компенсират - прозрачно, по закон и по официално приета скала. А не по милост и усмотрение на финансовия министър. В обратния случай –фирмите затварят и изнасят производства в чужбина, младите хора напускат страната, икономическата перспектива се влошава.
Ако държавата е европейска и демократична, трябва да продаде дяловете си в електроразпределителните дружества не срещу пари, както тя е решила, а безплатно но срещу поемане на задължението от тяхна страна 10 години да не се повишават цените на ел.енергията, за да се помогне на населението и бизнеса за излизане от кризата. Българската държава много пъти го е правила в миналото, вкл. 1929-1934г., но кой се интересува от това.
Могат да се изброят още много прокризисни действия, които съдействат за приближаване на гръцки сценарий – непрекъсната смяна на документи, лични карти, регистрационни номера и т.н. – пак за сметка на джоба на населението. Финансовата политика не може да се състои само в “тупане на брашнения чувал”. Вярно е, че колкото повече се тупа той – повече пуска, но така рано или късно се изпразва. Интелигентната политика мисли и как да го пълни. Икономическият растеж не пада от небето. Има точно определени фактори, които водят до нарастване на брутния вътрешен продукт. За тях кой знае защо също не се говори в публичното пространство а са основна тема на обществения дебат в Европа. Те най-общо са нарастване на потреблението /на гражданите, бизнеса и правителството/, на нетния износ /т.е превишението на износа над вноса/, на цените на активите и на притока на капитали отвън. Заключени стоки в складовете, които никой не може да купи не носят пари нито на бизнеса нито на бюджета. Българските политици от всички цветове трябва да престанат да делят икономиката на държавен бюджет и бизнес. Те не са от двете страни на барикадата, а действат като едно цяло. Да се грижим за интересите на бюджета, а бизнеса да се оправя както може това е най-сигурния път към гръцки сценарий.

 

Коментари 

 
+1 #1 НЕКА УВОЛНИМ ДЯНКОВ 2011-08-17 18:33
много добра статия - не съм го чувал този професор преди но направо отлична статия !!!
ЗАЩО В БГ на преден пост излизат такива бездарници и комици като клоуна Дянков а качествени специалисти като въпросния професор и други са принудени да емигрират или са наврянеи в миша дупка ???
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене