Кой ти намокри барута, Петров?

Афишираната пресконференция на кандидата за президент Алексей Петров като „взривоопасна”, се оказа сапунен мехур, който се пукна в първите секунди от началото й.

Според това, което чухме и видяхме, явно някой се е подиграл силно на Петров и екипа му, тъй като репортерите, които си загубиха времето да отидат и присъстват на тази пресконференция умряха от скука!

Бившият служител на ДАНС поиска налагане на мораториум на политическите партии, смяна на модела на държавно управление, отмяна на чл. 12, който забранява на гражданските сдружения да участват в политическия живот на държавата и създаване на механизми за пряко участие на гражданите във властта, т.е. представителната демокрация да бъде заменена с пряка демокрация.

Да си правиш експерименти да подменяш действаща Конституция във време на предизборна кампания, да занимаваш гражданството и журналистите с общи фрази и втръснали клишета за прехода, да го засипваш с анонимни послания и прочие несъстоятелни теми в момент, когато хората са на улицата, без работа, без достъп до здравеопазване, с ипотеки и гладни си е доста смело начинание – да не кажа направо – безумно!

Да поискаш отмяна на чл. 12, в момент, когато болшинството от населението на страната е отчаяно, обезверено, гневно и няма представа какъв ще бъде утрешния ден – си е меко казано, ритуално самоубийство!

Да говориш за подмяна на политическия модел когато затъваме ката ден в безпардонна диктатура на силата, арогантния непрофесионализъм и липсата на законност – вместо да се съсредоточиш върху настоящето, разпада на икономиката, безотрадното бъдеще и непоносимо настояще – даже не е вид лудост.

Екипната работа, заяви кандидатът за поста на  президента Алексей Петров, е единствената алтернатива на овластения краен  индивидуализъм”.

Петров заяви недвусмислено, че е убеден, че неговият екип е алтернативата на злоупотребата с власт и гаранцията срещу развихрянето и „невежеството на един авторитарен водач”, но едно е да си убеден, друго е да можеш да промениш нещата, трето и четвърто е да си с харизма на лидер и да караш хората да те слушат и вярват.

Един авторитарен водач, двама авторитарни водачи – заяви Петров пред репортерите. Абе, Петров, този авторитарен водач няма ли си име? Или ще продължаваме да си говорим с недомлъвки и да се оставим да ни заливат с анонимни обвинения?

Да не би да те е страх? Има една приказка за ходенето в гората и страха от мечки...

Ако Алексей Петров се бои да говори с имена и конкретни факти – какво остава на редовия българин тогава? Той какво ще прави – ще се бои да мисли?

Екипът на Алексей Петров обяви, че стартира подписка, в която ще очаква гражданите да изложат мнението си по проблемите, които Петров и хората му са решили да поставят на дневен ред в държавата.

Загледах се в този кандидат за президент с желание да науча защо не е убедителен и ми мина мисълта, че всичко, което той сподели на „взривоопасната” пресконференция не е в дневния ред на гражданството!

Подмяна, падение, самозабрава на един авторитарен водач във властта, злоупотребата на хора от най-близкото обкръжение с власт, незачитане на закони и Конституция, еднолични решения на авторитарния премиер – толкова трудно ли беше Петров да говори конкретно за грешките и несъстоятелните решения и действия на хора от управляващите.

Толкова ли не се намери кой да му каже на Петров, че с трици маймуни не се ловят...

Да не отварям дума за трудното дишане на самия Алексей Петров докато говори – преди време приех, че нещо не е добре и затова говори откъслечно, насечено, а оттам и звучи неубедително.

След време пак го заслушах и приех, че се вълнува от необходимостта да говори и затова диша трудно и думите му почти не се чуват ясно.

На 7 септември установих, че Алексей Петров не притежава дарбата да ораторства, да говори ясно, да звучи убедително и да громи опонентите си ПОИМЕННО и да привлича и задържа вниманието на слушатели и зрители.

"Партиите трябва да бъдат лишени от привилегиите, които сами са си раздавали щедро вече 67 години.

Те трябва да бъдат поставени на едно и също ниво с гражданите и с всички техни форми на сдружаване", обяви съекипничката на Петров, Душана Здравкова.

Тя посочи, че в момента властта произтича от партиите и се упражнява от тях. Здравкова за пореден път подчерта, че партийният модел у нас е изчерпан.

Само няколко въпроса към Алексей Петров и екипа му: партиен плурализъм ли ще напълни хладилника на избирателите, мораториум върху политическите партии и "техните привилегии" ли ще им осигури работа, осигуряване на пряк достъп на гражданите до управлението на държавата ли ще пребори партийната олигархия от различните партии и движения?

Не споря, че сегашното статукво трябва да се подмени, не съм против това политическата класа от последните 20 години да слезе от сегашната политическа сцена, но въпросът е кой ще остане на нея и какво ще свърши там?

Наскоро се шегувахме с едно изискване на столично такси, което беше поръчало на наша приятелка да излезе и да го чака на ъгъла на „Сливница” и „Димитър Петков”. Та излязла тя на ъгъла, но таксите се позабавило заради задръстванията и едно циганче я приближило и попитало: „Како, ти курва ли си?”

Приятелката ни едва не припаднала, поогледала дрехите си – семпло елегантни, а любопиткото продължил да си говори с нея: „Защото те гледаме, че стоиш тука на ъгъла и чакаш. А на този ъгъл стоят нашите...”

Т. е. всеки може да застане на ъгъла, но зависи кой какво ще прави там...

Толкова за „взривоопасната” пресконференция на Алексей Петров – какво ми остава, освен да го попитам: „Кой ти намокри барута, Петров”, че взрив нямаше и не се чу?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене