Дъвката „взривеното свободно слово”дойде, за да разгони предизборната тъпота

Ще започна с един действителен случай, от Живково време, който звучи като виц...

В издателство "Народна младеж" се разказваше следната история, прочетена в даден за печат роман...

Епизод: двамата партизани се грееха край огъня. По едно време по-младият въздъхна и рече на другия: "Ех, веднъж да дойде девети септември...

Така горе долу ще се развие и вотът на 23 октомври 2011 година сочат десетки факти - уволнения, финансови проверки, умишлено непревеждане на пари за общини, в които кандидати за кмет са представители на политически сили, различни от управляващата ГЕРБ. При това положение какво можем да очакваме след като в избирателните комисии също са добре подбрани кандидати, а транспортирането на урните с бюлетините ще се повери на верни хора от МВР.

Клиширан език, декларации, лозунги, вяли или махленски дебати, погрешно еманципирани партийни креатури, заучени фрази, безсмислено циркулиране из родината, липса на разискване на най-важните национални проблеми, свързани с националната сигурност, социална и икономическа криза, култура. Това съпътства предизборните дебати на кандидатите за президенти, които вървят из някои телевизии с национален обхват.

Медиите, необичайно, се оказаха политически субекти в предизборната битка, игнорирайки повечето от кандидатите, в полза на посочени от социолози двама или трима кандидати за президенти.

Местните избори също бяха изтикани в ъгъла, за да се даде приоритет на президентските, въпреки, че редът за важност в политическия театър е обратния.

Популизъм, манипулации и лъжи – това съпътства така наречената предизборна кампания, което постави в неравностойно положение непоканените кандидати за поста на държавен глава и така нямаше възможност да се чуят различни гледни точки и платформи – нещо, което категорично липсваше в организираните предизборни дебати.

Като капак на всичко, 10 дни преди датата на вота, в София се довлякоха еврокомисари, членове и партийци на ЕНП, за да си направят уж партийно сборище.

Управляващата партия ГЕРБ, която демонстрира, че не иска влияние на предизборния дебат в парламента и твърде неконституционно го разпусна във ваканция, си позволи да се отърка о един такъв висш еврочиновник като председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, даде думата на друг еврокомисар като Левандовски, на друг като Йежи Бузек и други подобни, предизборни, рекламни партенки.

Председателката на парламента Цецка Цачева, която изигра твърде по-комсомолски възмущение от „ползването” на парламентарната трибуна за предизборни цели, прие с отворени обятия идването на еврочиновниците, на партийното Политбюро на ЕНП по време на предизборна кампания!

На единствено насроченото заседание, тя се развика без причина на депутата от БСП Мая Манолова и изгони от трибуната лидера на Атака Волен Сидеров като използва повода с острите му реплики по отношение на кандидата на ГЕРБ, Росен Плевнелиев, за да закрие заседанието!

Така на практика нямаше парламентарен контрол, нямаше и не се чуха и критики към министри от правителството. Както е тръгнало – нищо чудно да дойде ден, когато парламентът да се свиква само, когато има за гласуване Закони, както беше това по времето на Тодор Живков.

Глас в пустиня остана изявлението на лидера на БСП, Сергей Станишев: „Има Конституция, където пише, че парламентът е постоянно действащ орган. Има правилник, където е написано кога НС излиза във ваканция”.

Няма да коментирам тук, че присъствието на Жозе Мануел Барозу и съпартийците му от ЕНП бе твърде лош тон в хода на предизборната кампания в страната ни.

Явно Барозу предпочете да си даде почивка от напрежението в Брюксел, където протестиращи изпълниха улиците на белгийската столица в знак на протест срещу финансовата криза като хвърляха обувки по борсата! Но как можем да очакваме добър тон от един Барозу, който от маоист е извървял пътя до десен политик?

Взривът на автомобила, който кара журналистът Сашо Диков „освежи” някак тъпата предизборна кампания, която тече в страната, управлявана от режима на ГЕРБ. Той бе заложен като дъвка, която да промени малко вкуса от идиотизмите на кандидати за поста на държавния глава.

Пуснаха се три версии за този атентат:

  • Взривът е дело на екстремисти, свързани с опозицията, което твърде напомня на поговорката: ”Крадецът вика „Дръжте крадеца!”;
  • Взривът е дело на футболни фенове и;
  • Взривът е опит да се дестабилизира властта.

Естествено, че всеки здравомислещ човек няма да приеме нито една от тези версии, тъй като опозицията на режима на ГЕРБ е твърде слаба, за да предприеме подобен акт.

От друга страна, футболните фенове отдавна са на прицел за „необходими грешници” в представите на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов и това е твърде удобна версия да разследване.

И пак ще цитирам Цветан Цветанов: „Свързвам взрива с лица, които мислят, че експлозията може да бъде полезно средство в предизборната кампания”, заяви той пред агенция „Фокус”.

Любопитни бяха и изявленията на премиера Бойко Борисов, който заяви веднъж: „Взривът не е срещу мен, а срещу правителството” и втори път – че и той и Шефът на Канал 3 знаят, кой е авторът на взрива.

Абсурно е да се твърди и то от един премиер, че служебният автомобил на журналист е правителството!

Във всяка една нормална държава, след подобно изявление, че някой е изрекъл гласно, че знае кой е автор на атентат срещу журналист – би било последвано от привикване в Прокуратурата за разпит и обяснение.

Но това би се случило САМО в нормална държава, а у нас вече две години сме свидетели как се говори като на пазара в Банкя.

Има няколко сигурно момента в този взрив:

  • Той не бе поставен, за да убие журналистът Сашо Диков, тъй като това би било прекалено и ненужно;
  • Той не е бил поставен и за да бъде разкрит, тъй като както пиша моята уважавана колежка Ани Заркова: тези, от които зависи разкриването на извършителите и поръчителите на взрива на служебния автомобил на Сашо Диков не искат и не могат да свършат работа по разкриването на авторите на това престъпление.

Т. е. връщаме се отново на моята теза, че взривът не е бил поставен, за да бъде разкрит авторът му. Така както не бяха разкрити авторите и поръчителите на взрива на автомобила на Петьо Блъсков, вследствие на което съпругата му роди два часа по-късно.

Така както няма осъдени за лиснатата киселина в очите на Ани Заркова, така, както няма заловени извършители за взрива в дома на журналиста Васил Иванов, взрива в редакцията на в. „Галерия”...

Какво се случва с дъвките - те губят аромата си и ги хвърлят на боклука.

Ето защо не се съмнявам, че взривът на служебния автомобил на Сашо Диков се появи, когато гражданството вече бе изключително много отегчено от липсата на сблъсък в предизборната кампания, от липсата на личности /с едно-две изключения/и тази липса бе изместена от сблъсък на партиите, липса на предизборни платформи. Това обстоятелство неимоверно много утежни обстановката и имаше опасност гражданството да изгуби всякакъв интерес от предизборната кампания. Тогава дойде трагедията в Катуница, тогава дойде и взривът на колата на Сашо Диков...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене