Един достоен мъж, един социолог и преподавател – Цветозар Томов обяви, че напуска преподавателското си място в Пловдивския университет, заради присъденото звание „доктор хонорис кауза” и с почетния знак на висшето училище, както и с грамота на старобългарски и латински език заради големия му принос в популяризирането на България по света и заради приноса му за проекта за Спортен комплекс на университета. На церемонията присъстваха министърът на младежта, физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и министърът на културата Вежди Рашидов. на Христо Стоичков”.

Решението си и аргументите си да напусне, Томов излага в писмо до ръководството на университета, разпространено в профила на автора във Фейсбук.

„Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест...

... Случаят с г-н Стоичков, обаче, продължава той, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него...

... Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем”, се казва в заключение на писмото, подписано от доцент д-р Цветозар Томов, Катедра „Критическа и приложна социология”.

За срам и позор на поколения преподаватели и студенти, в края на миналата седмица Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” удостои футболиста Христо Стоичков с титлата „Почетен доктор хонорис кауза”!

Ректорът на университета Запрян Козлуджов даде някакво тъпо обяснение за този случай – като се започне от това, че:

Тук вече на човек му идва да изкрещи от гняв, защото човекът на честта и достойнството, когото властимащите назначиха за почетен консул на България, говори доста нечленоразделно, псува съвсем ясно за слуха и надминава зле препил хамалин!

Човекът, който заяви в интервю: “България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък...” бе обявен за Господ от премиера Бойко Борисов!?

Съвсем разбираемо като се вземе в предвид камбанарията, от която преценява Борисов футболиста.

Преди броени месеци властимащите се похвалиха, че Стоичков щял да докара в родината ни някакви испанци, които да построят с бюджетни пари стадиони в София и Пловдив!

Като че ли безработицата в страната не ни стига, та футболистът ще внася чужда работна ръка и ще харчи заради суетата си грешни пари за стадиони!

Стадиони с чужда работна ръка и по време на свирепа криза!

Къде се е видяло и чуло подобно малоумие – да се хвалиш с това, че ще пълниш чужди гуши и осигуряваш печалби и работа и чужди граждани!

Ритал – ритал, да му дадат един чувал златни обувки и да си върви по живо по здраво – това по би му прилягало, но да го произвеждат чак доктор хонорис кауза на университет – та в този университет да не би да защитават дисертации и докторати по псувни и бой, че да удостояват точно Стоичков?!

Да не би ректорът на Пловдивския университет да не чувал „блестящите” изявления на Стоичков за журналистите:

„...Да критикува, но да знае как. Защо? Защото нито те ще дойдат на мойто, нито пък аз на тяхното. Защото много от нашите лумпени, когато съм играл, са стъргали, събирали орехи някъде по селата. И днес ми правят анализи за футбол...

...нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива боклуци. Тормоз.”

"В България ме мразят заради силния ми характер", написа преди време в свой коментар за "Мундо депортиво" вече доста бившият футболист.

“Силният характер” на Стоичков се изрази в побой над българския фоторепортер Любомир Асенов и блъскане на бременната му жена Агнес!

Скандалът беше отразен от всички вестници, а за "24 часа" той беше и водеща новина. Под заглавието "Я млъкни ма, боклук български" вестникът разказва с подробности за псувните и заплахите, които футболистът изрекъл по адрес на двамата български журналисти. Докато блъскал бременната в петия месец жена, Стоичков викал на мъжа й: "Стой долу, стой долу." "Една нормална дума не чух от устата му", разказва изпадналата в шок жена. "Псуваше ме на майка, на българи, на парцал и боклук", цитира думите й "Стандарт".

„К'во снимате бе, тъпанари?" С тези думи, отправени към фоторепортерите и цитирани от БГНЕС, официалното лице на България по световната програма на ООН „Не на глада" Христо Стоичков откри пресконференцията, посветена на благородната кауза.

Езикът на почетния доктор хонорис кауза е симптоматичен за мощното затъване на нацията в блатото на простащината и посредствеността.

Вестниците пазят думите му за един финансов министър:

„Защото някакъв си боклук като Милен Велчев, трябваше да ме критикува, че не съм плащал данъци”, ядоса се Стоичков.

Другият светъл ум в кабинета „Борисов”, министър Вежди Рашидов, който присъства на церемонията в Пловдив на 11 ноември, обясни пред проправителствената телевизия Тв7, че на вижда защо този факт е предизвикал проблем.

Интересно прозвуча твърдението на културния министър Рашидов: че Стоичков е академик в това, което прави.

"Стоичков е човекът, който изнесе най-големия урок за България в историята на България по география на света. Той постави на световната карта България. Няма страна, която да не знае Стоичков. Стоичков е велико момче, може ли да се омърсяваме непрекъснато? Какъв е проблемът? Аз не виждам никакъв скандал и проблем. Стоичков е един академик в онова, което той прави. Какъв е проблемът? Той е един голям българин, на който трябва да му плащаме пари за безплатна реклама – където отиде Стоичков, знаем България. Не е честно това нещо, стига сме се омърсявали взаимно", заяви Рашидов.

Може и да е така – да погледнем какво „прави” напоследък футболистът – занимава ни с някакви испанци, които ще строят за сметка на нашите данъци поне два стадиона!

Колкото до академизма – Стоичков е известен с езика си – и тук ще се съглася, че е академик – по псувни и обиди.

Академик е и да бие журналисти – тук както се казва няма равен!

Що не се пробва Стоичков да удря и псува чужди журналисти в чужда държава – дали ще му дадат почетна титла от някой университет?

„Хората не могат да разберат, че Христо Стоичков не получава никакви дивиденти” – включи се в ефира на живо, футболистът за разговор със Сашо Диков. - ... и те моля да го прекратиш това предаване! – нареди футболистът по телефона.

Че кой изобщо се интересува от дивидентите му – българинът е търпелив и ще преглътне, че почетното консулство и докторската титла не са дивиденти! Те са „спотанен” израз на всенародната любов!

Хайде холан!

Пред Канал 3 Стоичков обясни успехите си в академичната сфера, като каза: „Завършил съм треньорска академия в Америка, в Ню Йорк. Личен мой треньор беше Брус Арина, заедно с неговия помощник Боб Брадли. Те двамата лично ме изпитаха и ми дадоха диплома, за която учих 3 години. Завършил съм един от първите с Пролиценз. Задочно съм завършил и ВИФ, ама какво да му обяснявам”.

Тук няма как да не попитам: като е учил цели три години и е завършил американска академия за треньори – как Стоичков се е справил с езиковата бариера в Щатите? Защото и децата знаят, че той говори английски като току що пристигнал емигрант в Обетованата земя!

И тук му е мястото и да попитам:

Не е ли крайно време Христо Стоичков да се извини публично за езика, обидите си и за това, че би журналист и бременната му съпруга, пък тогава да го кичат като коледна елха със звания и титли?

Или Вежди Рашидов няма нищо против да се блъскат бременни жени и да се бият журналисти?

„Миналото – минало – гледаме напред” отговори Стоичков на въпроса на Сашо Диков дали ще се извини на битият колега.

Навремето имах един любим преподавател по история на българското Възраждане – проф. Николай Генчев бе името му. Негова е сентенцията: „Не ме е яд да ме ритне чепик, ами съдран цървул”...