Като няма хляб – поне остана култура!

Две културни събития останаха встрани от новините на централните новинарски емисии на 15 октомври - връчването на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски”, която тази година се присъжда на Христо Ганев и представянето на книгата „Слепия градинар или Душата си тръгва в 10:34” на писателя Валери Стефанов.

На 15 ноември в Мраморната зала на Министерския съвет бе връчена престижната награда „Св. Паисий Хилендарски” на големия сценарист и кинорежисьор Христо Ганев, за изключителния му принос за духовното, гражданското и художественото изграждане на българското филмово изкуство и за неговото международно признание.

Участник в Съпротивата по време на Втората световна война, е изключен от БКП заради позицията си по творчеството на Александър Солженицин.

Христо Ганев и съпругата му бяха известни дисиденти срещу режима на Живков.

Христо Ганев създаде заедно със съпругата си Бинка Желязкова на шедьоври като: „А бяхме млади”, „Песен за човека”, „Голямото нощно къпане”, „Басейнът”, „Сламеният човек” – общо 20 на брой, получили награди на престижни кинофестивали в света.

Твърде странно бе участието на Вежди Рашидов на церемонията, след като той като министър на културата не счете за нужно да изпрати поне венец на погребението на голямата Бинка Желязкова!

Но Рашидов напоследък се прочу с идеите си да бъде дадено почетно членство от Съюза на художниците на Бойко Борисов, да бъде връчена почетна титла „Доктор хонорис кауза” на футболиста Христо Стоичков – така че да се покаже пак в новините за него си е едно леко почесване на суетата му на велик творец.

Две години и половина Рашидов не направи нещо много необходимо – да се пребори в кабинета и премахне ДДС върху книгоиздаването, но затова пък строи Български Лувър /?!?/ на цялата нищета и мизерия, в която живеят българите.

Две години и половина Рашидов не инициира създаването на регистър на недвижимите паметници на културата и картините на видни български художници – все необходими стъпки по декриминализирането на присвояване на творби на майстори на четката от властимащи цели 22 години преход!

Да не придължавам по посоката на Нищоправенето на културния министър Рашидов за културата и да съобщя за другото културно събитие: представянето на един феноменален литературен шедьовър /в клуб-ресторант „Яйцето” в 18:34 часа/, какъвто се очаква да бъде най-новата книга на проф. Валери Стефанов, преподавателя от Софийския университет „Климент Охридски” по история на българската литература, на издателство „Фабер”.

„Слепият градинар” е книга за последния ден от живота на гениалния поет Димчо Дебелянов, който едва 29-годишен загива на Южния фронт по време на Първата световна война. Смъртта на поета е тематичният център на новата книга на професор Валери Стефанов...

На 14 ноември bTV излъчи разговор с проф. Валери Стефанов:

Денят е 2 октомври 1916 година, денят в който Дебелянов напуска света.

Книгата „Слепият градинар” е написана не, за да възстанови този последен ден от живота на младия поет, а за да създаде едно психологическо пространство около наистина трагичната и драматична фигура на Дебелянов, обясни писателят в телевизионното студио целта на написване на книгата.

Дебелянов е чувствал морални угризения от това, че други вече се бият, а той не отива на фронта в името на една патриотична кауза.

Предчувствал е, че ще умре, споделял е предчувствията си – убиват го след девет месеца...

Поет на Душата, болката, достойнството и мъжеството, без да се натрапва с емоционалността си, Дебелянов остави едни от най-нежните стихове в българската литература.

Книгата е за миговете, когато поетът си тръгва от нашия свят и отива в друг. За спазмите на войната – тази мъжка гордост и безкрайна самота. За Слепия градинар, който е забравил да се завърне в градината си. За нашето очакване на Градинаря. За хаоса, който изяжда реда. За любовта, която вечно обърква писмата на влюбените.

Една книга за отчаянието, което ни разпилява, но и за надеждите, които ни сплотяват.

Една книга за Погубената България, но и за Родината, която пазим като сълза в сърцата си.

Колко хубаво и обнадеждаващо е да чуеш за признанието на Христо Ганев, да слушаш един преподавател за раждането на най-новата му книга!

Все още има жадни за хубавото слово читатели, все още българинът лелее за добра реч и извикване на дневен ред на позабравени духовни ценности.

Денят бе 15 ноември – един не напразно изживян ден...

 

Коментари 

 
0 #1 zvezdelina mileva 2011-11-16 10:16
Поздравявам Ви за прочувствената, както винаги аргументирана и точна статия.Изводите са,както при г-н Фъртунов :За всичко вината не е нито на Станишев,нито на Костов,нито на Сакскобурготски ,нито на Кунева,причинат а е престъпното безхаберие и непоправимата робска психика на българите.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене