Българи нарекоха страната ни-членка на ЕС - Османска България!

Пътеводител, съставен от българи определя страната ни, съвременна България, като „Османска България”!

Авторите Димана Транкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията, представят забележителности в различни градове и места, като изданието е съставено, за да бъдат улеснени бъдещите туристи в България.

Авторите на изданието показват старинни джамии, мостове, чешми и сгради, построени през 500-те години, времето, през което страната ни е част от Османската империя.

Богато илюстрирана с фотографии, тя разкрива любопитните, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил и отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето. От нея научаваме малко известни факти като например този, че църквата “Свети Седмочисленици” в центъра на София е била първоначално построена като джамия.

В. „Труд” запознава читателите си със скандалното издание, на което адекватно засега са реагирали единствено в интернет форумите с въпроси от рода на:

“Османска България няма. Идиоти. България или е “Българска”, или я няма изобщо!”

Помним как се променяха във времето тезите за така наречения възродителен процес, как мнозина от изселниците се върнаха, получиха български пенсии, въпреки,че са с постоянно местожителство в Турция.

Никъде по света религията не определя етноса – в България това стана възможно...

Помни се все още как идеолозите на ДПС работиха в посока: чрез използването на религията да променят етноса. Така мюсюлманите бяха наречени „български турци”, осигуриха им се учители по турски език, повечето смениха имената си, а ДПС трайно се настани на политическата сцена.

Първоначално от партия на етническа основа – постепенно ДПС се промени, превърна се в балансьор на политическото присъствие, и дойде момента, в който с вътрешна и външна подкрепа се присъедини към либералите в Европейския съюз, бягайки от етническата си същност.

В учебниците на българските ученици бяха вкарани промени за „турско присъствие”, като петвековното турско робство излезе от обръщение.

Никой от българските политици не се противопостави на всички тези срамни явления.

Всяка една политическа сила от вътрешно политическия спектър си сътрудничеше, съюзяваше се, флиртуваше, съобразяваше се в различните парламентарни мандати и местни избори с балансьора ДПС.

Президентите, които се сменяха на поста си на държавен глава не изостанаха от политиците.

В България официалният език е българският, но в парламента и по предизборни митинги се говори на турски! Не са малко случаите, когато турски политици обикалят страната като че ли им е още бащиния и говорят на населението на турски език!

В надпреварата да си сътрудничат с ДПС, политиците се съобразяваха и съобразяват с мненията на посланици на САЩ, като този, който е в момента в София, Уорлик, си позволи да отиде на конференция на ДПС и нелегитимният Главен мюфтия, въпреки че Върховният съд призна легитимността на стария Главен мюфтия – Неджим Генджев.

В днешно време мюсюлмани демонстративно надуват по краен предел уредбите от джамиите и минаретата и виковете на местния мюфтия огласят села и малки градчета.

В столицата София, мюсюлмани се нареждат върху молитвените си килимчета за молитва нат ротоара в центъра на града, въпреки че молитвите са личен акт и не се навират в очите на хора, изповядващи друга вяра чрез излизане от храма.

Под формата на неправителствени организации и фондации, в България нахлуха членове на ислямски движения, някои, от които – твърде радикални.

Деца на мюсюлмани се изпращат да учат в Ислямски институти или училища – някои от тях не се завръщат в родината и съдбата им не е известна на българските спецслужби.

Правителството демонстрира благосклонно отношение към турски фирми при конкурси и те имат значително присъствие в страната на най-големи строителни обекти, но работниците които се наемат от руските фирми не са българи, да не говорим, че често те са с ниска квалификация.

Междуселищните маршрути също са в ръцете на турски фирми, като рейсовете са стари, неремонтирани, рециклирани и често катастрофират по пътищата.

Още е пресен споменът от катастрофата на магистрала „Тракия” – като дни наред никой не знаеше кой е реален собственик на фирмата – въпреки жертвите при тази катастрофа!

Никой не чу да се задържи собственикът, да се разпитва и търси вина за трагедията.

Да не отварям дума за случаят с кораба „Хера” чийто екипаж изчезна мистериозно и турската държава не позволи на български следователи да се вдигне коребът на повърхността и се проведат елеменетарни следствени действия!

В същото време в Турция няма понятие за изселниците като „български турци” – те са единствено и само - турци.

За да не се дразни Турция Бойко Борисов прокара Декларация за признаване на арменския геноцид да се не приема!

През 2008 година, докато Бойко Борисов беше столичен кмет, два дни преди Великден, в Столична община избухна скандал. Причината бе, че групата общински съветници на ГЕРБ изтегли подписите си под предложението на ДСБ София официално да признае и осъди геноцида над арменския народ в рамките на Османската империя. За разлика от общините Пловдив, Русе, Бургас и Силистра, които признаха арменски геноцид и го осъдиха, Столична община не допусна приемане на Декларация за осъждане на геноцида...

"Аз не искам да се конфронтирам с Турция" - призна по-късно Бойко Борисов. Истинската причина за това поведение на Борисов бе, че Турция е приятел на САЩ, а САЩ са държавата, която столичният кмет много уважава.

Официално правителствени лица афишират подкрепа за приема на Турция в Европейския съюз, въпреки пренебрежението, което демонстрират турски държавни ръководители към нас българите.

По време на посещението на настоящия премиер Бойко Борисов в Турция, турската страна е получила категорични уверения, че:

  • ще бъде разгледан проблемът с река Резовска и границата;
  • ще се построи язовир на река Тунджа;
  • ще бъдат получени визови облекчения за турските граждани;
  • България ще окаже натиск в ЕС за „Набуко”, където Турция да е основна транзитираща страна;
  • Джумая Джамия в Пловдив ще бъде предложена за защитен паметник на ЮНЕСКО;
  • България ще подкрепи Турция в преговорния процес с Европейския съюз.

Срещу това:

  • България попита за екзархийските имоти, и отговорът бе, че всичко е в ръцете на съда;
  • България отвори дума за компенсациите за имотите на българите от Одринска Тракия, отговорът бе, че има междуведомствени групи, които си работят, и ако се стигне до такова решение, то вероятно... ще се вземат мерки;
  • Ще се очаква разрешение на проблема със собствеността на българската болница „Евлоги Георгиев” в Истанбул, която в момента е под наем. Болницата е единия от над 50-те екзархийски имота, за които България настоява да си върне собствеността;
  • Турция ще включи Желязната църква в списъка на защитени обекти на ЮНЕСКО;
  • Борисов е поискал, ако може турската държава да позволи втори оглед на кораб „Хера”, нещо, което турските власти вече пета година отказват и протакат;

Получило се като в онзи виц, в който две мутри делят парите от рекет и единият разпределял:

-        На мен, на теб, на мен, на теб, на мен, на мен, на мен...

Докато другият попитал:

-       А на теб?

„... ако действително се окаже, че трябва да бъдат изплатени тези компенсации на тракийските бежанци, то тогава ще бъдат предприети съответните мерки” каза на пресконференция във връзка с посещението на премиера на България Бойко Борисов турският му колега, Ердоган. Брилятен пример как трябва да се увърта и отказва дипломатично, като се оставя насрещния партньор с празни ръце.

В същото време, българският премиер Борисов изтъкнал пред турския си колега Ердоган, че като управляваща партия са се отказали от провеждането на рефенрендум за новините на турския език. Това изобщо не впечатлило домакина, след като турски новини вървят вече по Евронюз...

„Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – коментира в типично свой стил отношенията си с Ердоган, Бойко Борисов.

Всичко припомнено дотук е само върхът на айсберга от продължаващата безпринципна политика от редица български политици в изминалите 22 години преход.

Тогава защо се изненадваме, че в някакво издание с български автори страната ни е наречена Османска България?

Както е е тръгнало с отношенията с южната ни съседка, предлагам депутатите да пуснат производство на забрадки, да въведат сюнета /обрязването/ на българите и да се заемат с изучаване на турски език с Корана под мишница.

Първи по „заслуга” са политиците на прехода. Нека те да минат по реда си...

 

Коментари 

 
0 #1 Ася Къдрева 2011-11-18 07:19
НЕДОПУСТИМО!!!
Остава сега да дочакаме и "Съветска България", после "Американска", но не и БЪЛГАРСКА...
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене