Павлик Морозов нямал Едипов комплекс, а бил в плен на Стокхолмския синдром! Един доста объркан младеж се появи от Брюксел, за да се цани за Крали Марко на национализма, като предаде и метне пастрока си на цунамито от медии, скандали и клюки.

Като бяхме в началното училище ни учеха, какъв герой е било пионерчето Павлик Морозов от село Герасимовка, който предал на ГПУ баща си като „кулак” и „враг” на народа.

Врагът и кулак Трофим Морозов е бил осъден и отива в затвора, но това не спира пионерчето, „подвизите” на Павлик Морозов, който трябваше да ни служи едва ли не за пример: разказваше ни се как Павлик издава съседа си, че крие хляб и обвинява съпруга на леля си, че краде държавно жито. Нещо повече - момчето обвинява чичо си, Сергей Морозов, че крие откраднатото жито и оглавява акция по претърсването на двора му...

В един момент на роднините на самия Павлик им писва и момчето е намерено убито, за което бабата, чичото, братовчеда и дядото са осъдени на смърт чрез разстрел! Бащата – също, въпреки че е бил далече и заточен.

Безчет „подвизи” във възхвала на отцепредателството в битката срещу враговете на народа, където повикът на кръвта е отречен като ненужен и вреден.

След перестройката митът за Павлик Морозов бе развенчан, появи се версия, че баща му бил пияница и за да го „накаже” Павлик  го издал на болшевиките...

В наши дни пропагандната машина на прехода сътвори възкресение на нашенски Павлик Морозов, който „внезапно” откри, че заварения му баща бил вреден за партията, тъй като оскърбил майка му с изневяра!

Нашенският Павлик надмина съветския си прототип, тъй като заслужи почетното звание „Два пъти Павлик Морозов на режима” – веднъж като предаде родния си, баща, създателя си, с перченето, че израснал с убеждението, че следващият съпруг на майка му, му е по баща от истинския!

Следват грижи и екстри за малкия Павлик, дошъл от провинцията в столицата, за да попадне в ръцете на майка си: да се изучи, да му се осигури диплома за висше образование, да му се намери булка, да се постави в ръководството на партията и да замине в Брюксел на работа...

Междувременно пастрокът на Павлик стъпи накриво и спретна скандал не на кой да е, а на американския посланик! Каква необмислена стъпка!

Оттук нататък политическата кариера на пастрока тръгва стремглаво, неовладяемо надолу – досущ като шейна на ледена пързалка.

Политически интриганти разцепиха парламентарната му група, в медиите се появяваха час по час скандални твърдения за любовни афера с бивша приятелка на Павлик, засегнати се оказаха, макар и със закъснение и майката на Павлик, и самият Павлик!

В условията на демократичния преход няма ревност, която да става за либрето на опера – времената са по-различни. И вместо Павлик и майка му да пеят арии и дуети от сцената, за изневярата в любовта, както това вършат една Сантуца и Туриду по сцените на света, у нас се случи нещо далеч по-прозаично:

Павлик долетя от Брюксел и поиска пастрока му да се маха от лидерския пост в партията! Даде десетки интервюта и все в национални електронни и печатни издания! Скандалът бе налице – феноменът също: България се сдоби с „Два пъти Павлик Морозов на прехода”!

Веднъж обявил, че чувства пастрока си като баща, отричайки се по този начин от истинския си родител, и втори път – обявил се и против пастрока си, в името на накърнена майчина чест!

И ако в миналото Павлик Морозов бе герой,  отцепредателството се приемаше за част от класовата борба на пролетариата, а доносът срещу кръвта се приемаше за подвиг, образец на поведение на пионерчето – то днес нещата са далеч по-прозаични: за „подвига” да преда пастрока си един доведен син са достатъчни -любовен триъгълник, разрив между съпрузи и слабостта на Павлик към магистралки. Човечеството се развива...

Времената са други и никой никого не убива за отцепредателство,  в наши дни, в историята на „Два пъти Павлик Морозов на прехода” пастрокът му и доверени партийни другари изключиха Павлик от партията и наредиха той да се маха от Брюксел!

Първосигнално и очаквано – на публиката се разказваше напоително как семейната изневяра е двигател, който може да изстреля на партийния връх даже един Павлик Морозов, да не говорим за доведен син-„герой”, носител на почетното звание „Два пъти Павлик Морозов на прехода”!

Семейство и партия се сляха в едно – всеки сочеше сламката в окото на другия, никой не назова истинската причина за разрива, когото във Фейсбук мнозина определиха като Пернишка трагедия! В тази посока, ако бе в началото на 20 век – щяхме да четем и слушаме за нещастната любов на Първолетка и Прокопи...

Веднага след искането за оставка съратник на пастрока на Павлик обяви, че момчето има Едипов комплекс – той самият отговори, че иде реч по-скоро за Стокхолски синдром – т. е. онези синдром, в който жертвата се влюбва и заобичва палача си.

За всичко, които следят поради скука сюжета е ясно, че доведеният син и пастрока му са от мъжки пол – т. е. няма как да не запитаме - да не би да твърди младежът, че го е ударил на любов на левия бряг, в устрема си да руши, за да се издигне?

„Павлик бе чети!” – би извикал дядо Славейков, установил, че Павлик не е вдянал нещата, свързани със Стокхолмския синдром, но не е сред живите, уви.

Сламка нямаше, но има греда, ударът в която е на път да докара комоцио на цяла партия и тази греда на Конспирацията се нарича посланик на САЩ в родината на Павлик и семейството му!

В една Конспирация обикновено: едни са авторите, други са подбудителите, а трети са изпълнителите – това е, откакто свят светува!

Пастрокът на Павлик обяви в парламента, че шефът на Политбюро на управляващата партия е в дъното на трусовете в семейната партия на Павлик Морозов!

Отговорът от върховете на Политбюро не закъсня и изригна като лятна буря:

„Жена, деца, там, любовница и кой какво правил, нито ми е работа... Аз не я познавам. Аз не знам, ако има детектор на лъжата, коя е жената, която е напуснала последна парламентарната група.

Я да си гледат работата и да си мерят приказките! Да не съм го завел аз доведения му син у тях, заедно с майка му? Просто вече почва дотука да ми идва...”

Страшно е, когато на един диктатор му дойде „до тука” – последствията обикновено са разрушителни и все някой го отнася – кога и как, годините на прехода ни го показаха.

Bcичкo, кoeтo зaпoчвa дoбpe - cвъpшвa злe.

Музей на нашенския Павлик – едва ли ще открият, въпреки че живеем в мандата на „Музеите вместо хората”. Едва ли ще доживеем и майката на Павлик да тръгне из родината да разказва спомени за сина си и трудното му детство – проблемът е технически: българският Павлик Морозов бе отгледан от баба си в провинцията.

Оттук нататък едва ли ще спрат да режат лентички и изреждат магистрали като рефрен на песен, и то единствено заради „подвига” на Павлик Морозов – та нали той самият обичал да си оформя и изшмърква магистралки, за да му е по-весело и смело?

Оттук нататък идеологията на националистите, на чиято партия Павлик „ритна” столчето ще остане спомен и ще изчезне като ловка в жега.

Какво остава след цунамито в семейната партия – ами, че това си е работа на самото семейство и партия, както се казва. След това ще дойдат адвокатите.

Както се казва в едни от Законите на Мърфи:

Ако нещо въpви злe, тo със сигурност щe cтaнe пo-злe,

защото

Bcякo peшeниe пocявa ceмeнaтa нa нoви пpoблeми.

Великият Лев Николаевич Толстой написа  Анна Каренина: "Всички щастливи семейства си приличат, но всяко нещастно семейство е нещастно по своему."

Дали трябва да ни занимават денонощно, по всички радио и тв канали с едно семейство, което е прегърнало партийния уют като начин на живот?

Явно трябва. На Някого, за да приглуши далеч по-важни проблеми в държавата, като например заливащата ни мизерия, безработица, бедност – задаващите се протести и недоволство.

Елементарно и тъпо...