Арменският геноцид

Днес, на 23 януари се очаква Френският Сенат да гласува Проектозакон, който предвижда криминализиране на отричането на геноцида, както и  признаване на арменския геноцид.

На 22 декември 2011 година Долната камара на Сената одобри въвеждането на наказателна отговорност за публичното отричане на законово признат геноцид, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година. Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция.

Турция заплаши Франция с нови санкции, заради проектозакона за криминализиране отричането на арменския геноцид, докато френският Сенат се готви да гласува документа, предаде АФП.

„Ние по-рано твърдо решихме да предприеме постъпки, ако законопроектът бъде окончателно приет. И никой не трябва да се съмнява в това”, каза външният министър Ахмет Давутоглу.

Официална Анкара поиска от френските сенатори да отхвърлят законопроект, криминализиращ отричането на арменския геноцид.

„Очакваме президентът Никола Саркози, партията му и френският сенат да уважат европейските ценности преди всички друго. Тези, които експлоатират историята, ще пострадат от тази експлоатация”, заяви турският външен министър в телевизионно обръщение.

„Приканваме всеки френски сенатор да спре за момент и да помисли отвъд политическите интереси”, заяви Ахмет Давутоглу, цитиран от АФП.
“Ако законопроектът бъде приет, той ще бъде черно петно върху френската интелектуална история. И винаги ще напомняме за това петно”, добави Давутоглу, в типичния за турските политици агресивен стил.

В сряда, на 18 януари, Комисия в Сената на Франция отхвърли законопроекта, криминализиращ отричането на арменски геноцид. Ходът обаче е слабо вероятно да спре финалния вот за законодателството.
Законовият текст предвижда затвор до една година и глоба от 45 хиляди евро за всеки, който отрича публично законово признат геноцид. В момента Франция признава два геноцида – избиването на евреите по време на Втората световна война и това на арменците през 1915-1916, но досега предвиждаше наказание само при отричането на еврейския геноцид.

Френският президент Никола Саркози поиска от турския премиер Реджеп Тайип Ердоган да даде приоритет на разума и диалога във връзка с френския проектозакон за криминализиране на публичното отричане на геноцидите, включително и този на арменците, извършен от турските власти в началото на 20 век, предаде АФП.
„Бих искал да успеем да дадем приоритет на разума и да поддържаме нашия диалог, както подобава на две приятелски и съюзнически страни”, заяви Саркози в писмо до Ердоган след бурната реакция на турското правителство срещу закона за арменския геноцид, който предстои да бъде гласуван във френския Сенат.

Кои страни в света признаха арменския геноцид, за разлика от България

Що се отнася до европейските ценности, към които призова да се обърнат френските политици външният министър на Турция Ахмед Давутоглу, ще припомня, че Арменският геноцид официално е признат от:

Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, както и от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния, в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим.
В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.

В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заяви в печата, че: "Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди."

През 2008 г. 200 турски интелектуалци подписаха Петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.
Не без значение е фактът, че Канада през 2004 г. и Франция през 2006 г. приеха закони, които криминализират като престъпление отричането на геноцида над арменците. Във Закона, приет от Френския парламент съдебното наказание е 1 година затвор плюс 45000 евро глоба.

В Швейцария, турският историк Юсуф Халасоглу бе осъден през 2004 г. за нарушаване на този закон по време на лекция, изнесена във Винтертур.
Отказът на Турция да признае арменския геноцид е отклонение от принципа на Мустафа Кемал Ататюрк за разграничаване на съвременна Турция от наследството на Османската империя, но в същото време, това е открито защитена тенденция на политика, водена в сегашния мандат на правителството на премиера Ердоган, която вече никой не оспорва.

На фона на тази Справка звучи непонятно защо

депутатите от 41 Народно събрание отхвърлиха арменския геноцид като историческо събитие! Нима България няма депутати в Европейския парламент?
На 11 януари 2012 година парламентарната група на партия „Атака” предложи да се гласува Декларация, осъждаща арменския геноцид.
Ето Стенограмата от това заседание, която дава с документална точност какво се случи в българския парламент при дебата за арменския геноцид, както и кой народен представител какво изрече:


Мнението на българското Министерство на външните работи по темата е било, че въпреки че геноцидът над арменците да попада в обхвата на понятието „геноцид” по смисъла на Конвенцията на ООН за преследване и наказание на престъплението „геноцид” от 1948 г., по която Турция е страна, тази конвенция няма обратна сила за събития, настъпили преди влизането й в сила. Между Република България и Република Турция съществуват множество отворени двустранни въпроси и евентуалното приемане на решение по арменския геноцид ще затрудни преговорите ни по нерешените въпроси и ще влоши двустранните отношения.

Странно изказване направи по време на дебатите депутатът Лютви Местан от ДПС, който заяви, че не е работа на парламента да дава историческа оценка като европейска държава!
Тунчер Кърджалиев от ДПС допълни: .... това проекторешение по същество интерпретира манипулативно подбрани исторически факти и на тази основа прави сама по себе си историческа генерална оценка на тези събития от името на нашата държава, то не трябва да бъде подкрепяно. Още повече, че тази тема не засяга по никакъв начин Република България, а две държави, между които има, забележете, отчетлива тенденция за нормализиране, дори за сприятеляване – говоря за отношенията между тези две държави.
Първата теза за отхвърлянето е свързана с категоричното становище на Министерството на външните работи – то е твърдо отрицателно. В становището се отбелязват няколко аргумента. Аз ще Ви ги цитирам само. Изреждат се като хипотези притеснения за двустранните отношения между двете държави, визирам България и Турция, евентуална остра реакция, негативни последствия в политически и икономически аспект, втвърдяване, забележете, на позицията по отворени въпроси, включително и тези, които са в ход, а именно имотите на тракийските и малоазийските българи.

Всеки може да прочете публикуваната Стенограма от дебатите по предложената Декларация за признаване на арменския геноцид – същият ден парламентът отхвърля жертвите от бомбардировките над София от американската авиация през януари 1944 година.

Председателят на парламента Цецка Цачева отхвърля предложението тези жертви също да бъдат признати и почетени с аргумента, че не е нито кръгла годишнина, нито има някакъв повод за подобно гласуване!

Ще припомня, че американското посолство направи паметник на своите летци бомбардирали българската столица на 5 ноември 2010 година.
Верноподанически Столична община разреши да бъде направен и открит паметник на американските летци, жертви от тази бомбардировка – също без годишнина и без конкретен повод и кметството на София в лицето на сегашната кметица Йорданка Фандъкова не обели и дума за тази подигравка с паметта на загиналите софиянци над 900 души цивилно население – жени, деца и старци.
Няма друга столица в света, която разрешава на държава, убивала в бомбардировки мирно население да си издигне паметник!

Същият ден, в който българският парламент гласува отричането на арменския геноцид, депутатите гласуваха Декларация, предложена от Иван Костов за така наречения възродителен процес и това, че той представлявал етническо прочистване!

В края на дебата системата за електронно гласуване на парламента отчете:  гласували 103 народни представители: за 14, против 30, въздържали се 59.

Очаквайте по-късно подробности от днешното гласуване във френския Сенат.

Утре ще четете – защо депутатите ни са удобно неграмотни, както и Стенограмата от дебата и гласуването на предложената от Иван Костов Декларация за признаване на така наречения възродителен процес за етническо прочистване.