Пазете се от корпоративните психопати – те, както и преди, заемат властовите кресла

Публикувам един интересен коментар по темата за корпоративните измами, изпратен от читател на блога: Н.С.
/Проф. Кр. Петков/

Източник: Brian Basham

http://www.independent.co.uk/news/business/comment/brian-basham-beware-c...

ИндипендънтВ продължение на много години сме виждали чудовища, сблъсъка с които като че ли е бил предначертан от съдбата. Но когато регулирането в САЩ и Великобритания беше отслабено, а ограниченията заспали, чудовищата започнаха да проникват на върха.

Brian Basham: Beware corporate psychopaths – they are still occupying positions of power

Outlook Over the years I've met my fair share of monsters – rogue individuals, for the most part. But as regulation in the UK and the US has loosened its restraints, the monsters have proliferated.

In a paper recently published in the Journal of Business Ethics entitled "The Corporate Psychopaths: Theory of the Global Financial Crisis", Clive R Boddy identifies these people as psychopaths.

"They are," he says, "simply the 1 per cent of people who have no conscience or empathy." And he argues: "Psychopaths, rising to key senior positions within modern financial corporations, where they are able to influence the moral climate of the whole organisation and yield considerable power, have largely caused the [banking] crisis'.

And Mr Boddy is not alone. In Jon Ronson's widely acclaimed book The Psychopath Test, Professor Robert Hare told the author: "I should have spent some time inside the Stock Exchange as well. Serial killer psychopaths ruin families. Corporate and political and religious psychopaths ruin economies. They ruin societies."

Cut to a pleasantly warm evening in Bahrain. My companion, a senior UK investment banker and I, are discussing the most successful banking types we know and what makes them tick. I argue that they often conform to the characteristics displayed by social psychopaths. To my surprise, my friend agrees.

He then makes an astonishing confession: "At one major investment bank for which I worked, we used psychometric testing to recruit social psychopaths because their characteristics exactly suited them to senior corporate finance roles."

Here was one of the biggest investment banks in the world seeking psychopaths as recruits.

Mr Ronson spoke to scores of psychologists about their understanding of the damage that psychopaths could do to society. None of those psychologists could have imagined, I'm sure, the existence of a bank that used the science of spotting them as a recruiting mechanism.

I've never met Dick Fuld, the former CEO of Lehman Brothers and the architect of its downfall, but I've seen him on video and it's terrifying. He snarled to Lehman staff that he wanted to "rip out their [his competitors] hearts and eat them before they died". So how did someone like Mr Fuld get to the top of Lehman? You don't need to see the video to conclude he was weird; you could take a little more time and read a 2,200-page report by Anton Valukas, the Chicago-based lawyer hired by a US court to investigate Lehman's failure. Mr Valukas revealed systemic chicanery within the bank; he described management failures and a destructive, internal culture of reckless risk-taking worthy of any psychopath.

So why wasn't Mr Fuld spotted and stopped? I've concluded it's the good old question of nature and nurture but with a new interpretation. As I see it, in its search for never-ending growth, the financial services sector has actively sought out monsters with natures like Mr Fuld and nurtured them with bonuses and praise.

We all understand that sometimes businesses have to be cut back to ensure their survival, and where those cuts should fall is as relevant to a company as it is, today, to the UK economy; should it bear down upon the rich or the poor?

Making those cuts doesn't make psychopaths of the cutters, but the financial sector's lack of remorse for the pain it encourages people to inflict is purely psychopathic. Surely the action of cutting should be a matter for sorrow and regret? People's lives are damaged, even destroyed. However, that's not how the financial sector sees it.

Take Sir Fred Goodwin of RBS, for example. Before he racked up a corporate loss of £24.1bn, the highest in UK history, he was idolised by the City. In recognition of his work in ruthlessly cutting costs at Clydesdale Bank he got the nickname "Fred the Shred", and he played that for all it was worth. He was later described as "a corporate Attila", a title of which any psychopath would be proud.

Mr Ronson reports: "Justice departments and parole boards all over the world have accepted Hare's contention that psychopaths are quite simply incurable and everyone should concentrate their energies instead on learning how to root them out."

But, far from being rooted out, they are still in place and often in positions of even greater power.

As Mr Boddy warns: "The very same corporate psychopaths, who probably caused the crisis by their self-seeking greed and avarice, are now advising governments on how to get out of the crisis. Further, if the corporate psychopaths theory of the global financial crisis is correct, then we are now far from the end of the crisis. Indeed, it is only the end of the beginning."

I became familiar with psychopaths early in life. They were the hard men who terrorised south-east London when I was growing up. People like "Mad" Frankie Fraser and the Richardson brothers. They were what we used to call "red haze" men, and they were frightening because they attacked with neither fear, mercy nor remorse.

Regarding Messrs Hare, Ronson, Boddy and others, I've realised that some psychopaths "forge careers in corporations. The group is called Corporate Psychopaths". They are polished and plausible, but that doesn't make them any less dangerous.

In attempting to understand the complexities of what went wrong in the years leading to 2008, I've developed a rule: "In an unregulated world, the least-principled people rise to the top." And there are none who are less principled than corporate psychopaths.

Brian Basham is a veteran City PR man, entrepreneur and journalist

Документът, озаглавен "Теория на корпоративните психопати и тяхната роля в
световната финансова криза", наскоро публикуван в списанието за бизнес етика,
Клайв Бъдди нарича тези хора психопати.

"Това е един процент хора, които нямат съвест и състрадание", пише той. "Издигнали се по служебната стълба на съвременните финансови корпорации, психопатите оказват влияние на целия морален климат в компаниите като цяло, притежавайки значителна власт, те причиниха банковата криза.

В своите убеждения, Бъдди не е единствен. В широко известната книга на Джон Ронсън, "Проверка на психопата", професор Робърт Хейр казва на автора, "Психопатите, които са серийни убийци, разрушават семейства.
Корпоративните, политическите или религиозни психопати унищожават икономиката. Те разрушават обществото.
Бахрейн, хубава, топла вечер. С мой приятел, крупен британски инвестиционен
банкер и аз обсъждаме най-известните типове банкери и това, което ги движи. Аз
твърдях, че според техните характеристики, често попадат в обхвата
на понятието социопати. За моя изненада, моя приятел се съгласява с мен.

След това прави изненадващо признание. "В една голяма инвестиционна банка, където работех, ние използвахме психометрични тестове, за да набираме социопати, защото техния характер е най-подходящ да се назначават по високите позиции във финансовите корпорации.

Това е една от най-големите инвестиционни банки, която е назначавала на работа
психопати.

Никога не съм се срещал с директора и архитекта на краха на Lehman Brothers, г-н Дик Фулд, но го видях в един клип и се уплаших. Той крещеше на сътрудниците си, че иска да им изтръгне (на конкурентите) сърцата и да ги ръфа, докато те не умрат. Защо някой като Фулд е в състояние да стигне на върха на Lehman? Не е задължително да гледате видеото, за да заключите, че той е странен, че е възможно да се прочетат 2200 доклад от Чикагския адвокат Антон Валукас, нает от американски съд да разследва колапса на Леман. Валукас открива
вътрешнокорпоративни изкривявания, а доклада, в който описва грешките на
ръководството и разрушителните вътрешни безотговорни рискове е достоен за
психопат.

Защо, тогава, никой не е разкрил и спрял Фулд? Стигнах до извода, че това е добрия стар въпрос за характера и храненето, но в нова интерпретация. Както аз го виждам, непрекъснатия стремеж за растеж, финансовия сектор активно търси такива чудовища като ги подхранва с похвали и бонуси.

Бъдди предупреждава: "Същите тези корпоративни психопати, които предизвикаха кризата със своята егоистична алчност и скъперничество, сега съветват правителствата как да се измъкнем от тази криза. Освен това, ако
теорията на корпоративните психопати е вярна, тогава ние все още сме много далеч от нейния край. Напротив, тя е само в края на началния етап."

Опитвайки се да разбера превратностите на това, какво се е случвало преди кризата до 2008 г., развих правилото: "В един нерегулиран свят на върха се изкачват най-малко принципните хора." А едва ли могат да се намерят по безпринципни от корпоративните психопати.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене