25 юли 2006 г.
Ние сме това, което претендираме, че сме,
затова трябва да внимаваме
какво претендираме че сме.
Кърт Вонегът, американски писател
Какво имам в пред вид?
Преди време си припомних една мисъл на американския писател Кърт Вонегът: "Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме че сме". Днес цитатът се отнася до единия от заместниците на Главния прокурор, г-н Борис Велчев - Камен Ситнилски, засега. Поводът е мое разследване за смъртта на Хари Милковски, младежът, убит при акция на барети и голямата пресконференция, която дадоха генерал В. Танов и самият Камен Ситнилски. На тази пресконференция прокурор и генерал говориха пред 50 български и чужди медии на границата на лъжата пред 50 различни електронни и печатни медии, като раздиплиха версията за организирана престъпна група, която отвлякла английски заложник. Впоследствие се оказа, че нито групата е била организирана, нито застреляния от баретите Хари Милковски е бандит с 28 обвинения, а още по-малко пък Милковски е бил открил огън, която дало повод на баретите да го застрелят. В мое собствено разследване и събрани от мен доказателства стана ясно, че така наречените похитители са се запознали в деня на пристигането на отвлечения от Англия - т. е. изобщо не са били организирана група. Оказа се, и че твърденията на зам.-главния прокурор Камен Ситнилски за това какъв бандит е убития при акцията на баретите Милковски - също не отговарят на истината. 28-те обвинения срещу младежа междувременно бяха отпаднали в съда. И най-накрая стана ясно, че убитият не е откривал никакъв огън срещу баретите /извод от Постановлението на военния прокурор Емил Иванов- бел. Л. М./, а те влизайки в къщата със заложника чули изстрел и затова нахлувайки в стаята със заложника го застреляли. Така "големите" разкрития на Ситнилски и пригласящият му в дует генерал В. Танов за: добре организирана банда, бандит с 28 обвинения и открит огън срещу баретите се спукаха като сапунени мехури. Тук веднага ще призная, че се опитах да обърна внимание на прокурор Ситнилски за грешката, която е допуснал, но явно за него политиците са на първо място, след това са журналистите, които не задават притеснителни въпроси и искания. За журналистка, която е разследвала и публикувала голям гаф на прокурор и полицай - отговор - няма. Каквото и да пита, каквото и да твърди. Все още важи тоталитарното правило за Ситнилски, че съществуват само тези, които задават правилните въпроси. И тъй като не съм апаратчик на ДПС, не членувам в нито една от политическите партии, не разполагам с телевизии и услужливи медии, то ще си позволя да обърна внимание на г-н Ситнилски, че похватите му отдавна са се изтъркали от употреба, и е време да усвои нови.В България не е достатъчно полицията да убие сина на една майка,
не е достатъчно жертвата да бъде оклеветена - гаврите в коридорите на правосъдието започват след това. За какво иде реч? Никой не съобщава на майката за застреляния от полицаи неин син - тя го научава от телевизионните новини! От телевизионните новини майката на убития от баретите научава, че синът й е член на добре организирана банда, че е с 28 обвинения за съучастничество в кражби и че е открил огън срещу полицията и затова е бил убит.Повече от 20 дни на майката на жертвата не й се разрешава да го види - нито за разпознаване, нито, за да се убеди, че именно детето й е убитият, който лежи в моргата. Чак след като Погребалната агенция подготвя сина й за последния му път, тя го вижда за първи път, в склада за ковчези на Агенцията! Междувременно тя подава жалба след жалба - за разпознаване, за разрешение за погребение, за да вземе трупа на сина си от моргата. Копие от Съдебно-медицинската експертиза тя никога не вижда, длъжна е да приеме, това, което й пише в постановления военния прокурор. Гаврите не свършват дотук: майката вижда, че синът й Хари Милковски е бил пребит и от тогава не спира да пита защо е разстрелян, след като е бил в безпомощно състояние. Никой не счита за необходимо да й отговори.
От деня на убийството, майката на застреляния от барети и оклеветен от генерал Танов и прокурор Ситнилски младеж повече от шест месеца търси дрехите и вещите на убития си син. Той отдавна е в земята, майката знае, че няма да го върне, но въпреки това не спира да се моли с жалби да й върнат дрехите и личните вещи на момчето. В гледаното от няколко милиона зрители телевизионно предаване "Часът на Милен Цветков" по Нова телевизия /виж Стенограмата - бел. Л. М./ на 6 юни т. г., с участието на майката, братът на убитото момче, военния прокурор Емил Иванов и аз, като журналист, изнесъл случая, стана ясно, че младежът е бил застрелян, докато е бил в безпомощно състояние, тъй като е бил пребит преди това от другите двама похитители, направили опит да избягат от местопрестъплението. Днес няма да коментирам тази трагична случка, а последвалите събития. Във въпросното телевизионно продаване, военният прокурор Емил Иванов обясни следното по отношение на личните вещи и дрехи на убитото момче. "По отношение на веществените доказателства, личните вещи и дрехите, а-а-а-а лични карти и телефони предполагам, те се намират в другото производство, което се води за организираната престъпна група... По делото, водено в Софийска окръжна военна прокуратура са дрехите, в които беше облечено тялото. Аз, във своето Постановление, мисля, че някъде към края, на четвърта страница, вижте най-отгоре съм описал, че дрехите трябва да бъдат върнати. Те просто трябва да се получат."
Спирам дотук, за да поясня, че действително в Постановлението на този прокурор има записано да се върнат дрехите на момчето. Но това никога не се случва - майката е препратена към Софийския военен окръжен съд, където към делото са приложени личните вещи - 2 мобилни апарата, лична карта и шофьорска книжка на убития от полицията Хари Милковски. За тези вещи прокурорът Иванов каза в предаването: "...видно от материалите по делото, на 04. 03. преписи са получени, не знам поради каква причина в самото постановление пише, че това Постановление подлежи на контрол от съда, Софийски военен съд. За моя на-голяма почуда, пострадалите не се възползваха от това си право да сезират съда и той да провери правилността на това Постановление. Ако сметне, че е неправилно, необосновано и незаконносъобразно - съдът го отменя. За съжаление обаче, аз пак казвам, аз се учудих, че не беше обжалвано..."
И се завърта порочен кръг: дрехите никой не връща на майката, съдията по наказателно дело от общ характер 5802/2006 г. в Софийски военен окръжен съд, Цвятко Лазаров се разпорежда вещите на убития Милковски да се изземат в полза на държавата! Майката на момчето подава жалба да й се върнат вещите, но съдията написва резолюция с отказ!
И какво се получава като теглим чертата след всички факти от тази трагедия, продължила и след убийството на Хари Милковски: седми месец след смъртта на сина й, майката продължава изплаща двата му мобилни апарата и до ден -днешен, а в същото време те са иззети в полза на държавата? И първолачетата знаят, че информацията от мобилните апарати може да се изтегли и апаратът да се върне, без тази информация. А в случая става дума за два мобилни апарата, ежемесечната сума за изплащане на които не е малка. Така един изземва, друг плаща - поредната гавра е в ход. Не вярвам, че държавата се нуждае от тези два мобилни апарата, освен ако някой от съда или прокуратурата не се е възползвал от тях. Изземва се в полза на държавата, когато срещу някой се води наказателно производство - срешу Хари Милковски не се води наказателно производство, защото той е бил застрелян от полицаи, Милковски даже не е и страна по наказателно дело от общ характер №5802/2006 г., но вещите му са иззети.
И още нещо: в деловодството на Главна прокуратура - преди две седмици, служителки си позволяват да се държат арогантно и нагло с майката на момчето, която попитала защо не й се отговаря на жалбата до Главния прокурор Борис Велчев, подадена преди месеци. Други служителки, от Софийския окръжен съд посъветвали любезно майката на убитото момче да си наеме добър адвокат, но такъв, който да не я лъже! Странни неща се случват в коридорите на правораздаването. Или хокат и се подиграват с посетителите, обикновени граждани, или им дават съвети.
Не е известно какви са мотивите на съдията по НДОХ 5802/2006 г., за да напише подобна резолюция, но знам, че всяко нещо, и най-лошото и пошлото трябва да има граница. И ако за Емел Етем е нормално да покани телевизионни камери и пред тях да извърви пътя до Главния прокурор с папки против нейни подчинени, за мен и други мислещи в тази държава хора - подобен фарс е в състояние да предизвика единствено отвращение. Номерът с отворените врати за обикновени граждани, който ни пробута обвинител №1 при встъпването си в длъжност се изтърка от непрекъснатите тегели на политици около кабинета му. Колкото до обикновения гражданин, то той е наясно, че отново ще го изпързалят, както и се случва. Преди време от тази електронна страница написах коментар, в който припомних на г-н Борис Велчев, че убийството на Чората не е единственият случай на полицейско насилие, тъй като след това пак полицаи са застреляли без причина, пребит до смърт младеж. Реакция не последва - г-н Велчев е много зает човек и за него представлява голямо усилие да изчете един коментар за няколко минути и да реагира, след като към кабинета му крачи под светлината на телевизионните прожектори вицепремиерката Етем. Няма край тази показност, няма да има край намесата на политици в делата на прокуратурата, няма да имат край тъпите им навици да притискат с папки и искания прокурори, да им диктуват, да искат разправа. Е, това и по Живково време го нямаше! Поне не го гледахме по телевизията.
Така че не е достатъчно, че Главният прокурор Борис Велчев е много добре възпитан, изключително мотивиран да промени към по-добро нещата в Прокуратурата. Няма спор, че в сравнение с предшественика си, сегашният Главен обвинител е на космическа разлика от него и по възпитание, и по манталитет, и по етика, и по професионализъм, и по морални критерии и принципи. Но какво от това, след като Велчев тръгва към промени със хората на Никола Филчев. А те далеч не са един или двама души - много повече са. Вярно е, че по Закон Главният прокурор трудно би могъл да реши лесно кадровия проблем, тъй като е заложник на закона, а този закон прави Филчевите обвинители недосегаеми. Това е проблемът на Главния прокурор и колкото и да обещава, че ще приеме всеки гражданин и ще се опита да реши всеки казус, забъркан от Филчевото присъствие - истината е, че "Една птичка пролет не прави". Та и с Борис Велчев ще е така - много ерудиция, прекрасна подготовка, желание да тръгнат нещата и - дотук. Оттук нататък са старите кадри на сегашния почти посланик на България в Казахстан, а с тях трудно ще се работи професионално и без съобразяване с политиците.
Много време обмислях и забавях този коментар, не исках в сегашния деликатен момент да заставам от страната на критикарите на новия Главен прокурор, но нещата са неудържими. Вярно е, че рано или късно прокурорите - хотелиери ще си отидат по хотелите, вярно е, че напрежението ще продължи да ескалира, но също така е вярно, че в една държава, запътила се към Европа не може да се допускат гаври с майки на убити от полицаи деца. Наясно съм, че полиция и прокуратура са оплескали нещата с този случай, но също така съм наясно, че никой не е по-голям от мъката на една майка, загубила сина си. Защото тук, в случая вече удари гръм, а ехото няма да заглъхне лесно и веднага.
