КТБ – дисекция на държавния терор

Един от десетките протести по умишленото източване на КТБПовече от година анализираме различни аспекти на аферата „КТБ” – обективни и предимно субективни фактори, довели до краха на банката, незаконни или полузаконни решения, оправдаващи едно или друго действие на БНБ, квестори, синдици, Фонда за гарантиране на влоговете. Непрекъснато отправяме питания, в т.ч. чрез депутати до Народното събрание, публикуваме наши анализи, в които интерпретираме решения и действия на синдици, ФГВБ, отправяме сигнали до Главна прокуратура. Чрез независимите медии дискутираме различни аспекти на тази драма, която по същество е безкръвен терористичен акт срещу 250 хиляди български граждани, над 7 хиляди с надгарантирани депозити, срещу стотици фирми и бизнеси, срещу икономиката и финансите на България.

Но уви, всичко изглежда безполезно. Най-отчаяната кауза в България се оказа тази, която е провъзгласена за основна в цивилизования свят и в името на която са се водили и се водят и днес войни – защита и зачитане на правата на европейските граждани. На европейските – да, на българските – не. Правото на защита срещу непозволено увреждане, на защита на собствеността и достойнството, правото на справедливост, правото на достъп до информация по въпроси, които засягат пряко моралните ценности и материалните интереси на гражданите, правото на живот, защото много от засегнатите от фалита на КТБ заболяха, някои вече починаха, трети, макар и единици, посегнаха на живота си.

Както неотдавна в свое интервю заяви депутатът от РБ Г. Караджов, „живеем в тежко информационно затъмнение по случая КТБ. От една страна, за да докажем измама, ни трябват доказателства. От друга страна, събирането на тези доказателства е умело забавено от компетентните длъжностни лица”.

Разликата между него и нас, между позицията на НПО „Ние, Гражданите” и партиите в коалиционния им блок, е в разнопосочността на разбирането за причините и последствията от този акт на държавните и регулаторните институции в страната, в противопоставянето по отношение на отказа от защита на интересите и правата на хиляди български граждани.

Иначе всички искаме прозрачност. Те – на думи, ние – на дело. От една страна, те подписаха с нас през лятото на 2014 г. меморандум, в който твърдо заявиха, че ще поддържат позиция за оздравяването на КТБ. Но направиха точно обратното, при това без доказателства, обуславящи внезапната промяна на позицията им. И сега, говорейки за прозрачност, те предварително са убедени, че доказателствата, с които се надяват да се сдобият чрез разсекретяването на доклада на „Аликс Партнърс” например, ще сипят вода в тяхната мелница, т.е. ще потвърдят тезите им.

Убеждението, което не почива на никакви реални факти освен на изводите от поръчковия, въздухарски доклад на комисията „Атанасова” - взети от нищото, недоказани заявления за пирамида, откраднати 6 млрд.лв. и т.н. Докога ще се търсят всякакви скъпоструващи способи за доказване на една изначално погрешна теза?

Как обаче бяха разпределени задачите между различните власти за потулването на насилственото фалиране на КТБ, ограбването на честните вложители (сивите пари, с малки изключения, навреме бяха напуснали банката) и потъпкването на правата им на собственост, на правосъдие и справедливост?

За предизборните обещания на всички политически партии през лятото и есента на 2014 г. е излишно да говорим – те всички обещаха прозрачност, незабавно освобождаване на гуверньора и останалите членове на управителния съвет на БНБ, търсене на отговорност от виновните за фалита на банката.

Практически всички присъстващи в парламента партии (без „Атака”, АБВ и Патриотичния фронт) подписаха с нас споразумения, меморандуми и други подобни документи, в които декларираха желанието си за незабавното оздравяване на КТБ, наказания за причинителите и виновните, справедливост за ограбените. До парламентарните избори, на които ние гласувахме за тях. И с това приключи цялата еуфория, за да срещнем стена от нежелание да се разнищи казусът КТБ и да се прикрие с всички възможни средства истината за него.

Законодателната власт разгледа казуса КТБ на заседание на Комисията за бюджет и финанси, даде указания на УС на БНБ да подготвят прогноза за възможните последици от фалита на КТБ върху икономиката на страната и два дни по-късно на парламентарно заседание отхвърли единствената сериозна оферта за оздравяването на банката, като прие на юнашко доверие обясненията на Иван Искров, на когото бяха гласували недоверие вече месеци наред.

Създадена бе временна парламентарна комисия за анализ на обстоятелствата, довели до кризата в КТБ и „обследване” на състоянието на банката в периода 2010 – 2014 г., която следваше да установи ролята и вината или бездействието на държавните институции и независимите регулатори за банковата криза. В състава на членовете на комисията преобладаваха хора без никакъв опит и познания в областта на финансите и банковото дело. Изключение бяха двама депутати с големи познания в тази сфера – Петър Чобанов и Йордан Цонев, директни участници в планирането и осъществяването на сценария за фалиране на банката и присвояване на активите й. Първият от тях също така е известен в Лондонското сити с „обещанието” си, че гарантира пълното изплащане на задълженията на КТБ към облигационерите.

Какъвто съставът на комисията, такива и изводите й – двеста страници с пълно препечатване на законите, регулиращи дейността на БНБ, ДАНС, КФН, правилниците и наредбите за приложението им, десетина страници от проверката на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с критични бележки по одитните доклади на КПМГ и десетина страници с предложения за законови промени.

В приложение – части от засекретените консултантски доклади, и по-точно приложенията за платежните операции на дружествата със специално предназначение, при разшифроването на които и най-добрите счетоводители, с които се консултирахме, изпаднаха в шок.

Констатирана беше тотална липса на системен подход; никой не е направил пълна инвентаризация и проследяване на операциите и предмета на плащанията; не е отразена фазата на изпълнение на финансираните проекти и на усвояване на кредитния ресурс; не е установено и описано местонахождението на финансираните обекти и обезпеченията, към първите по ред фирми със специално предназначение, управляващи проектите по предоставените инвестиционни заеми. Ако консултантските фирми бяха свършили професионално поне тази описателско-събираческа работа, да не говорим за истински одит (нищо че тяхната дейност беше обявена пред обществото и ЕК за одиторска), то съвестни квестори и синдици можеха да запорират всички активи на нередовните кредитополучатели в полза на банката и за удовлетворяване на кредиторите й. Нямаше да има и нужда от договор с „Аликс Партнърс”. Служителите на детективската агенция най-вероятно са подредили професионално събраната информация – нещо, което претендиращите за професионализъм счетоводители от одитните компании не направиха.

„На коляно” промениха няколко пъти Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като по комунистически наложиха действието на новите разпоредби със задна дата. Разбира се, нито борещите се (само в парламента и то пред камерите и микрофоните) депутати, нито юристите от различните партии, нито послушният омбудсман помислиха да възразят пред Конституционния съд. Какво ли значеха за тях някакви си граждани и български фирми (над седем хиляди ограбени лица и фирми, болници, университети, застрахователни и инвестиционни компании...), при положение че до следващите парламентарни избори оставаха почти четири години!

Въпреки декларираното от всички политически сили недоверие те не освободиха от длъжност Иван Искров и престъпната му клика. До последно чакаха той да си подаде оставката, за да не се изтълкува предсрочното му освобождаване от парламента като признание на вина. Нещо повече – нов мандат за подуправители беше връчен на най-активните участници в сриването на КТБ. За да прикрият следи; да подправят, ако е необходимо, документи; да воюват до последно с досадните граждани, които по време на протестите през лятото и есента на 2014 г. не бяха удостоени нито веднъж с вниманието на И. Искров и компания; да дадат евентуални обяснения за противоречивите сигнали, които Искров подаваше практически по време на целия специален надзор.

На практика с това си поведение ексгуверньорът улесни по-нататъшното разграбване на банката чрез придобивания от ляво и дясно, както цинично се изрази самият той в прощалното си интервю. А това, че хора се разболяха, починаха, самоубиха се – голяма работа! Фалираха и фалират успешни фирми. А БНБ продължава да воюва с гражданите на юридическата арена. Така например по дело на член на нашата организация с иск за 4000 евро неуморимата „юрисконсултка” Нина Стоянова, наградена сега с подуправителско място, поиска 10 000 евро хонорар за наетия от БНБ външен юрист.

Никой от властимащите не предприе необходимите мерки да задължи УС на БНБ да изпълни разпорежданията на Парламента за представяне на прогнозни данни за последиците от срива на КТБ върху българската икономика: ръст, бюджетен дефицит, вътрешен и външен дълг, инвестиции, потребление, безработица, за период от до 5 години.

Какво направи изпълнителната власт, за да потули казуса КТБ?

Съвместно със съдебната власт не допусна да се гледат по същество делата, свързани с основанията за отнемане на лиценза на КТБ.

Позволи на министъра на финансите да упражнява непозволена намеса и да определя действията на „независимите” квестори и синдици по разграбването на активите и имуществото на КТБ във вреда на вложителите.

Не предложи законови промени в ЗБН, които след антидатирането на валидността на сключените договори за цесии и прихващанията на кредити срещу вложения да предвидят автоматично анулиране на прихващанията, започвайки от държавните предприятия. По този начин щеше да се намали корупционният и политическият натиск върху синдиците по отношение на продиктувания им „избор” кои прихващания да оспорват избирателно и кои не.

Не гарантира защита на правата на огромен брой български граждани, дискриминирани в собствената си държава, прилагайки двойни стандарти спрямо банките с ликвидни проблеми.

Не предложи законови промени в третирането на банковата тайна за фалирала банка, които да позволят публичното провеждане на всички продажби, оспорвания и оповестяването на условия на договори от интерес за кредиторите и обществото.

Особена важност придоби и съдебната власт в сгъстяването на димната завеса над казуса КТБ.

Първо, непремерените или поръчкови действия на прокуратурата предизвикаха банкова паника, довела до изчерпване на ликвидните налични средства на банката.

Второ, по време на обиските, които прокуратурата осъществи в банковите офиси, бяха иззети и впоследствие отразени като неоткриваеми или несъществуващи банкови досиета на десетки фирми, което формално даде възможност на квесторите да обезценят напълно редица активи на банката.

Трето, не даде ход или гласност на нито един от десетките сигнали срещу нарушения, незаконни действия на БНБ и квесторите, ограбването на банката чрез придобиване и прехвърляне на активи и обезпечения, чрез договаряне от квестори и синдици на нереално високи цени на услугите по граждански договори с консултанти, правни кантори и т.н.

Тези наши твърдения могат да бъдат подкрепени с официални копия на документи, някои от които не изискват никакъв коментар – определението на СГС, с което се разрешава обиск в офисите на банката и изземване на над 30 кредитни и фирмени досиета, които не са възстановени на КТБ; сигналите ни до прокуратурата, основаващи се на извлечения от Търговския регистър, договори за кредит, особени залози и т.н. В стопанската история на нова България няма друг подобен случай, при който прокурори с масирана полицейска охрана да щурмуват офиси на банка и да изземват документи без описи и приемо-предавателни протоколи, включваща описание и на броя на страниците в едно досие, макар че последни публикации в различни медии изискват такива действия да се проведат в други банки по следите на криминални действия с тяхно участие.

И все пак в създаването на постановката, подготовката на последователните действия по фалирането на КТБ, съзнателното дирижиране на всякакъв вид разследвания, нареждания до квестори и т.н. БНБ няма равна като качествен изпълнител на поръчки. Сега въз основа на редица доклади и нови документи извън тези, които непрекъснато сме анализирали и публикували, се налагат някои въпроси за ролята на БНБ в казуса КТБ:

- КОЙ нареди на Министъра на финансите тогава да не се оказва ликвидна подкрепа на КТБ?

- КОЙ нареди да се обезглави в пика на банковата криза управление „Банков надзор” на КТБ, за да се осигури гладко вземане на последващите решения за КТБ?

- КОЙ излъга, че държавната помощ за другата банка е дадена срещу залог на злато и ценни книжа?

- КОЙ от БНБ се е срещал поне три пъти с Главния прокурор в навечерието на атаката срещу банката?

- КОЙ измисли ликвидният проблем на КТБ да се превърне в капиталов?

- КОЙ посъветва прокуратурата да разследва опит за убийство, като доказателствата за това да се търсят в офисите на КТБ?

- КОЙ определи досиетата на над 30 фирми да бъдат иззети от прокуратурата?

- КОЙ отхвърли всички предложения за оздравяване на банката от нейните акционери?

- КОЙ и въз основа на какви и чии аргументи определи офертата на EPIC като жалко писъмце?

- КОЙ и с чие съгласие бе позволено манипулирането на народните представители чрез докладите на БНБ и дебатите в Комисията по бюджет и финанси по аферата КТБ?

- КОЙ нареди на „независимите” съдилища и магистрати да „опраскат” всички дела за установяване на законността на действията на БНБ по отнемането на лиценза на КТБ по формални причини и под претекста „да спасим държавата”, лансиран от Вл. Горанов при среща на избрани лица от изпълнителната власт и председателя на ВАС, няколко прокурори, съдии и следователи? На същата тази среща, състояла се през декември 2014 г., са присъствали и водещи депутати от ДПС.

- КОЙ в съдебно определение извести гражданското общество, че БНБ не е държавна институция? А дали е частна? Дали е държавна банка, ако не е държавна институция, при условие че оперира с държавни пари и дори издръжката си и печалбата си формира не със средства на управителите й, а чрез управлението на държавните средства?

- КОЙ създаде и на какви условия (в чия полза) се извършва пълзящата монополизация на банковия пазар в България?

- КОЙ избра „Делойт България” ЕООД като водеща фирма, която прибра само от поръчковите обезценки на активи на КТБ над 1 млн. лв. и оцени труда си на сума 260 евро за час?

- КОЙ разреши прилагането на неизползвана дотогава методология за обезценки на активите? По същата тази методология същата фирма ще обучава други оценителски фирми да проведат Преглед на активите на българските банки.

- КОЙ ни гарантира (тъй като Комисията за публичен надзор не ни гарантира такава сигурност), че тази методология не е дискриминационно приложена към КТБ?

- КОЙ нарече резултата от тази необвързваща консултантска услуга „одит? Кой продължава да манипулира обществото, медиите, ЕК, екипа на Сметната палата, че докладът за частична оценка на някои активи на КТБ е одитен доклад?

- КОЙ реши първоначалната обезценка от около 700 млн. лв. да прерасне на 4,2 млрд. лв. – КОЙ разреши финансовото състояние на КТБ да се влоши вследствие на специалния надзор и неадекватните решения на БНБ и квесторите да спрат всички операции?

- КОЙ от БНБ избра отново вездесъщата Силвия Пенева за оценка на активите на българските банки срещу „скромните” 304 млн. лв. и прецени, че „Делойт България” ЕООД е изпълнило задължителните условия на обществената поръчка на БНБ (например дружеството трябва да е участвало в оценката на активите на 132-те водещи най-големи европейски банки)?

- КОЙ си направи труда да изиска и оцени документите, които дават право на „Делойт България” да носи това наименование, след като фирмата майка (франчайзър) не поема никаква отговорност за действията на дъщерното си формирование в България? А и мизерната й гаранция за отговорност за щети и вреди не гарантира на българските фирми и банки сигурността, която „Делойт и Туш” гарантират във всяка една друга бяла страна.

- КОЙ прецени, че ако „Делойт и Туш” е участвала в оценката на активите на водещите европейски банки от еврозоната, това да дава право на едно от българските й дружества да претендира за опит в прилагането на разработената от „Оливър Уаймън” методология?

- КОЙ прецени опита на словенски, румънски и неизвестно какви други клонове на „Делойт и Туш” в обезценката на активите на водещите европейски банки и го призна за опит на „Делойт България”? И при самата обезценка на активите на КТБ методологията бе скалъпена от Н. Кордовска, Д.Костов и Силвия Пенева въз основа на „опита” на българския клон на „Уникредит Булбанк” АД при оценката на активите на банката майка „Уникредит” АД?

- КОЙ прецени, че Силвия Пенева, едноличен собственик на „Делойт България”, не е в конфликт на интереси, след като тя първа осребри участието си в „одита” на КТБ, като получи загубените си пари в КТБ чрез цесия с фирма от кръга на друга българска банка, чийто одитор е и понастоящем?

- КОЙ разпредели и между кого пазарния дял на умишлено компрометираната одитна компания КПМГ?

- Къде е одитираният баланс на КТБ за 2014 г. в съответствие с решението на ВАС по жалбата на Комисията по финансов надзор срещу синдиците на КТБ?

КОЙ ЩЕ НИ ДАДЕ ОТГОВОРИТЕ, КОИТО ВИЕ ОТ БНБ, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА, ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НИ ДЪЛЖИТЕ?

Колкото и непълен или критикуван за липсата на достатъчно опит и професионализъм да е одитният доклад на Сметната палата за БНБ, той поставя няколко въпроса. Първият от тях е свързан с компетентността и квалификацията на квесторите, които дори и според доста обтекаемите оценки на Сметната палата не са доказали (не са им били изискани документи за пригодност), че имат необходимата квалификация да изпълняват такава длъжност.

Това означава, че следва да бъдат обезсилени всички заповеди и решения на тези лица по управлението на КТБ в периода на специалния надзор. А за това пълна отговорност трябва да поеме БНБ. Пак според същия доклад членовете на УС на БНБ са приемали за сведение всеки доклад и информация на Управление „Банков надзор”, без критичен анализ, препоръки и решения да се парират определени негативни развития на банковата система.

Не са се запознавали, а и не са изисквали да се запознаят с анализите и конкретната информация в документите, публикувани за нуждите на управлението на банките и за вземане на решения от УС на БНБ по отношение на всекидневното развитие на кредитния и депозитния пазари. Твърдим, че информация за всяка сделка, плащане, кредит, фирма кредитополучател е бил получаван в БНБ в реално време, като тази практика е валидна и в настоящия момент и българските банки продължават всекидневно да подават специалните форми с параметрите на тези операции на Управление „Банково” на БНБ.

В тази връзка да се твърди, че гуверньорът и подуправителите не са знаели какво става в КТБ, е лъжа. Лъжа е и твърдението, че милиарди левове са дадени като кредити в последните два-три месеца преди затварянето на банката. Дори да беше истина, те пак щяха да си затворят очите и нямаше да го видят, нали?

Лъжа е и непрекъснато повтаряната мантра за стабилност на банковата система, като се започне от изявлението на И. Искров на 17.06.2014 г. Защото, каквито и практики да са били констатирани в КТБ, те могат да бъдат констатирани във всички банки – свързаност; необезпечени и/или безлихвени кредити; масово използване на дружества със специално предназначение за определени инвестиционни проекти; масово кадрово обезпечаване на тези дружества в рамките на 1–5 човека (над 50 % от създадените в България търговски дружества са такива); корупционни схеми при отпускане на кредити. Всъщност споменахме елементите, приети в доклада на комисията „Атанасова” за индикатори за грабеж и пирамидална структура, приложени от ръководството и собствениците на КТБ и „проспано” от Управление „Банков надзор” на БНБ!!!

Трудно е да си представим какво точно ще стане и как ще се развият действията на БНБ и държавните институции при спечелване на делата от вложителите и акционерите. А това положително ще стане.

Особено враждебни спрямо вложителите в КТБ следователно спрямо кредиторите на банката са действията на бандата на квесторите и синдиците. „Банда”, защото Ангелчев и Ко са от юридическата кантора на бившия квестор Лютов. Назначените от Лютов десетки свръхвисокоплатени, но не и свръхквалифицирани консултанти, продължили да работят и при синдиците, нанесоха директните удари върху КТБ, а сега – и върху масата на несъстоятелността на банката. За техните действия е писано и се води следствие, но ето и някои от най-драстичните решения, с които е приведен в действие сценарият на БНБ:

  • съставени и подписани са месечни и годишен баланс на КТБ (неодитирани), без квесторите да имат необходимата квалификация за това;
  • с поредица от „странни” заповеди за ненужна подмяна на софтуера на банката, антидатиране на документи, осигуряване на няколкомесечен последен счетоводен работен ден на КТБ преди и след отнемането на лиценза й, са осигурени условия за фалшифициране и изчезване на данни, досиета, сметки;
  • над 40-дневният период на пълно замразяване на всички възможности за минимално функциониране на банката, като например изплащането на кредитни вноски, доведе до огромни бъдещи загуби за кредиторите на банката, демотивиране на кредитополучателите, криминализиране на редица решения относно бъдещето на фирмите им;
  • неадекватното и престъпно решение да се дерегистрира КТБ по ДДС доведе до загуба на над 7 млн. лв. и насила направи НАП кредитор на банката;
  • подготвените и подадени на Фонда за гарантиране на влоговете списъци с получатели на минимално гарантираните суми са непълни, съдържат фалшиви депозанти, пълни са с примери на неточно и непълно изчисляване на изплатените от ФГВ суми по гаранционната схема;
  • особено увреждащо е незаконното решение, съгласувано с БНБ (Д. Костов и Н. Кордовска), да се променят лихвите по депозитите, с което преференциалните вложители се превърнаха в непреференциални, а ФГВ и кредиторите на КТБ загубиха над 100 млн. лв.;
  • подариха на съдебната система и „осиновените” от тях юристи огромни суми, тъй като ненужно и без съответстващо прихващане прехвърлиха суми по договори за цесия по уведомления, подадени след 06.11.2014 г., и веднага след това ги оспориха по съдебен ред. Минималният размер на получаваните от правните консултанти възнаграждения е 3% плюс ДДС върху размера на оспорваните суми.

В контекста на вече извършващите се промени и преди да започнат разследвания на дейността на синдиците (което ще се случи, по наше твърдо убеждение, предвид взетите от тях решения), и без да се задълбочаваме в изясняването на съвкупността от умишлените им вредоносни действия и решения и невежеството им, уведомяваме обществото и членовете си какво направиха те през последната половин година:

-   Подготвиха списък на кредиторите на банката, който е фалшив, неточен,  непълен и неработещ. Отдавна изтекоха и удължените законови срокове за публикуване на новия му вариант с приемане или отказ на възраженията на голяма част от кредиторите на банката.

  • Напълно неясна е картината по отношение на правото на вземане на ФГВБ от КТБ, по силата на изплатените гарантирани средства. Фондът получава правото да встъпи в дълга в момента, в който сумите са изтеглени от сметките на вложителите, а не с факта на превода на сумите в определените за изплащането им банки. По наша информация немалки суми, преди всичко на небългарските вложители и на българите със сметки в КТБ, но работещи и живеещи в трети страни, не са получили средствата си.
  • Нарушиха ЗБН не само като третират по различен начин Фонда за гарантиране на влоговете и останалите кредитори, но и като осигуриха условия за пренареждане на реда на удовлетворяване на кредиторите в полза на ФГВБ.
  • Нарушиха ЗБН, тъй като изтекоха всички законови срокове за публикуване на инвентаризация на активите на КТБ, което те не са направили.
  • Позволиха избирателното ограбване на банката в ущърб на кредиторите.
  • Подариха на новите си американски приятели 22 млн. долара за инвентаризация на плащанията, без да е върнат един лев в патримониума на КТБ, като направиха „огромен жест” към някои депутати – обещаха им да публикуват имената и позициите на кредитополучателите, които не са си погасили кредитите към КТБ. Е, нищо че те са известни от повече от година, че публикувахме имената на „именити” клиенти на КТБ – политически и свързани с тях лица, че посочихме размерите на непогасените и към настоящия момент огромни кредити на медийно-цигарената група. Абсурдът на това обещание на синдиците и „Аликс Партнърс” обаче се свързва по-скоро с други факти: първо, почти нито един кредит към КТБ не е погасен, като кредити в размер над 950 млн. лв. се считат, поне досега, за погасени по силата на прихванати влогове на цеденти – вложители в КТБ. Второ, други не могат да бъдат погасени поради настъпилата изискуемост на големи суми, които нормалните бизнесмени са договорили с банката да изплащат в течение на срока на действие на договорите им за кредит. Най-скандалното е, че синдиците на КТБ, УС на ФГВ и министърът на финансите вкараха горките разузнавачи в собствените си нечисти игри. За фирми от типа на посочената конфиденциални са не разкритите кражби, имената на грабителите, размерът на откритите и върнатите суми, подаването на открити крайни бенефициенти на заемни средства на колекторски фирми. Това е жива реклама за тях. Секретни са методите и инструментариумът, които прилагат и от които ние например не бихме се интересували, ако бяха осигурили връщането на отклонени суми или обезпечения в патримониума на банката.

Колкото повече навлизаме в скандалния казус КТБ, толкова по ясно се очертават главните изводи относно ВИНАТА НА ВИНОВНИТЕ ЗА УМИШЛЕНИЯ И ПРЕДНАМЕРЕН ФАЛИТ НА БАНКАТА И ОГРАБВАНЕТО НА НЕЙНИТЕ ВЛОЖИТЕЛИ. Имената на виновните лица и институции бяха обявени от лидера на ГЕРБ и министър-председател на България Б. Борисов нееднократно – Пламен Орешарски (министър-председател), Петър Чобанов (министър на финансите), Иван Искров и членовете на УС на БНБ (Българска народна банка). Същите виновници бяха посочени от представители на всички политически партии в страната.

Видът и качеството на приложените към КТБ методологии за обезценка бяха определени от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори като НЕ-ОДИТ, а обикновени консултантски услуги без гаранция за надеждност и спазване на етичните норми на гилдията.

ВИНА на държавните институции, БНБ и регулаторите бе вменена и от Народното събрание в доклада на временната парламентарна комисия. След одитния доклад на Сметната палата на БНБ ситуацията обобщи Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия за бюджет и финанси. Най-общо казано:

ВИНА за фалита на банката имат БНБ и правителството на Пламен Орешарски, но виновни няма.

ОГРАБЕНИ има, но виновници, които да подлежат на съдебно наказателно преследване, няма.

СПЕЦИФИКАТА НА БЪЛГАРСКАТА НЕПЕРСОНАЛИЗИРАНА КОЛЕКТИВНА ОТГОВОРНОСТ (ПЪЛНА БЕЗОГТОВОРНОСТ) била в основата на тези взаимно изключващи се твърдения.

КОМПЕНСАЦИИ за ограбените, които през последните 25 години не са гласували за безотговорността на политическите лица, упълномощени да взимат решения за функционирането на държавата и нейните институции, няма.

Позицията на НПО „Ние, Гражданите” остава неизменно същата – ние искаме с документи и одитиран баланс да получим доказателства:

  • за законността на отнемането на лиценза на КТБ,
  • за законността на дискриминационно приложената методология за обезценяване на активите на само една банка в страната чрез незаконното прилагане на неоповестена и собственоръчно моделирана за нуждите на поръчителите на фалита на КТБ и на БНБ методология за оценка на качеството на активите на КТБ, с което очевидно се е целяло оневиняване на УС на БНБ пред обществото за изпълнението на криминалната поръчка да се доведе до счетоводен фалит четвъртата по големина, системна банка в България;
  • за „независимостта” на съдебната система, която изпълни поръчката на изпълнителната власт да не допусне гледане на делата по същество, т.е. да осуети получаването на отговор на горните въпроси. Вече писахме за предадената ни от наши членове информация за изказвания на Нина Стоянова за подсигурения от ДПС и негови видни представители „независим” Административен съд и прилагането на съгласуваната формула „липса на правен интерес”, с което създадоха нов прецедент в юридическата практика – до състезание в един правен процес допуснаха една и съща страна (БНБ и назначените от нея и отчитащи се пред нея квестори).

Развитието на драмата обаче води до неочаквани развръзки, въпреки че финалът й не се вижда. Преди повече от година публикувахме анализ на последиците от евентуален фалит на КТБ върху макроикономическите показатели, развитието на икономиката и в крайна сметка, върху стандарта на живот на българите.

Тъй като БНБ не подготви такъв анализ за нуждите на Парламента, ще го направим ние, като сравним в поредица от публикации прогнозата си с реалните параметри на икономиката през изминалата над една година от затварянето на КТБ.

----------------------------------------------------------

Като увод към предстоящите анализи ще припомним:

Прогнозирахме преки загуби, чиито реални параметри за края на 2015 г. ще анализираме в сравнение с прогнозата ни от лятото на 2014 г. в следваща публикация.

 
Търсене
Кой е тук?
В момента има 109 посетителя в сайта