3.Сивата икономика с два чадъра - власт и съд

Продължение от 26 ноември


Провокирана от проведената Национална конференция за борба с имотните измами и искането на двама юристи нотариусите да получат достъп до масива в МВР с личните данни на гражданите, започнах да разказвам една история за най-обикновена кражба на хотел в центъра на столицата. В тази история имаше какво ли не: пълномощно на иврит, уважено от Столична община през 1992 и 1993 година, без да е преведено! Чак когато истинските собственици на имота отиват до Синагогата и равинът им превежда и заверява документа става ясно, че половината от документа представлява Акт за раждане, а в другата половина има изброени имоти, сред които въпросният хотел не фигурира. Въпреки това, въз основа на това непреведено от Общината Пълномощно, тя издава реституционни заповеди за имота на мними собственици. След това хотелът е бързо е продаден на Мариян Първи /известен от медиите като фараон и кредитен милионер, убит по-късно поръчково - бел. Л. М./, без никъде да е оставена следа за превод на пари. Започва бясна поредица от покупки и продажби, някои от които при наличие на поставена възбрана, баща продава на сина си, обикновена гражданка, която живее в панелно жилище натъпкано с роднини, брои кеш милиони, ипотекира хотела, не обслужва ипотеката и също продава накрая имота...

Това е началото на историята накратко, а ето и подробностите: в купчината документи по историята на собствеността на хотела, които събирах дълго се натъкнах на Пълномощно от Мариян Първи до някакъв мъж, според което Мариян е получил три милиона и 270 000 лева от гражданката Дияна Николова, заради което той й преотстъпва току що купения хотел! Отново само писано - документ за постъпили, преведени пари черно на бяло нямаше издаден.
Гражданката Дияна Николова, според написаното от Мариян Първи, плаща 3 милиона при положение, че живее в панелка в мъжа си, деца, и още няколко роднини. Това бяха чудесата на прехода - милионерки от панелки да ги вписват, че са броили милиони кеш...
Сумата по продажбата на хотела от Мариян на Д. Николова е "изплатена в брой и напълно, според написаното във втория нотариален акт по продажбата на хотел "Здравец", находящ се на "Мария Луиза". Минали са две години от излизане на Закона за реституцията и една година от реституцията само на половината хотел и той вече е собственост на второ лице - Д. Николова. Без общината да е реституирала все още другата идеална 1/2 част.

В годината на "покупката" и "плащането в брой" на трите милиона, новата собственичка ипотекира освен това имота за един милион долара в банка БУБ или Балканска универсална банка, известна като банката на Васко Нинов. Така на 27 юни 1994 Д. Н. веднъж брои три милиона на Мариян Първи за хотела, а на 14 октомври същата година тя вече ипотекира хотела за един милион долара. Била е собственичка има-няма и четири месеца...
В схемата по отмъкването на хотела от истинските му собственици, следва ново пълномощно - този път от ипотекиралата имота Д. Н. Тя дава документа не на друг, а гражданина Иван Ангелов, който по случайност е бил пълномощник и на Мариян Първи. Ангелов получава пълномощно да се разпорежда с имота, а междувременно е забравено да се спомене, че хотелът е ипотекиран срещу един милион долара в банка БУБ!
В правния мир се появява нов нотариален акт, в който Д. Н. и съпругът й, чрез пълномощника си Иван Ангелов продават ипотекирания в банка БУБ хотел на сина на Ангелов.
Следва поредното пълномощно - този път синът на Иван Ангелов упълномощава баща си да се разпорежда с хотела, който е току що е купен вече от Д. Н. и съпруга й. Банката е позабравена в тези документи. Някой ще запита как така държавен нотариус не проверява историята по собствеността на имота, а извършва нови и нови покупко-продажби, но това е факт и то повтарящ се непрекъснато в тази история.
Идва ред на още по-интересна сделка: синът на Иван Ангелов, който веднъж е упълномощил баща си да се разпорежда с ипотекирания хотел, упълномощава този път самата Д. Николова /купувачка и ипотекарка на хотела - бел. Л. М./да продаде въпросния имот на съпруга си Венцислав Николов! Денят е 25 август 1995 година и нотаруис е Ксения Белазелкова.
Белазелкова е нотариус по сделките с нереституирания изцяло хотел. Тя работи с един друг нотариус - Васил Янакиев в един и същи офис. Братът на Белазелкова е съдия и следи внимателно, всичко, свързано с хотела в съда. Янякиев е читири пъти нотариус по сделки със смяна на собствеността на хотела.
Минават девет месеца и синът на Иван Ангелов продава отново същия имот, този път обаче само част от него на фирма "Арес". Следва заведено дело в съда, по сделката за продажбата на хотела от сина на Иван Ангелов на съпруга на Д. Николова. Тогава се разбира, че процесният имот е всъщност предмет на публична продан по заведено изпълнително дело, че има прокурорска преписка по прехвърлянето на хотела от сина на Ангелов на съпруга на Д. Николова. Графологична експертиза е доказала, че с фалшив подпис на пълномощното, Д. Николова е легитимирана като представител на сина на Иван Ангелов. Съдът обявява за нищожна покупко-продажбата на хотела от сина на Ангелов на съпруга на Д. Николова. Двамата съпрузи са осъдени да заплатят разноските по делото...

В община"Оборище", където се води данъчно въпросният хотел - нито Мариан Първи, нито Д. Николова, нито Ив. Ангелов, нито БУБ или съпругът на Николова, нито "Арес" имат партиди за плащане на данък сгради за периода, в който са били собственици на хотела.
Дотук съдът не е наясно и че е продаван ипотекиран в банка БУБ имот.
Съдът не е наясно и че пълномощници, и продавачи пълномощници, и купувачи се преплитат и сменят местата си в тази уникална драма по собствеността на един хотел, който на всичкото отгоре е продаден с три милиона изплатени в брой.
Съдът не е наясно и че при реституцията на въпросния имот са били използвани фалшиви пълномощни, дадени уж от чужди граждани на един адвокат. Съдът не е наясно и че същият адвокат, след като е продал хотела, реституиран с фалшиви пълномощни, не е внесъл парите по сметка 11 в ДСК, както е бил длъжен да постъпи. Но кой постъпваше според изискванията на Закона в първите години на демокрацията - само наивниците!
Съдът дотук с много неща не е наясно. Той решава само и единствено конкретен казус без много-много да се вторачва във фактите, решава го без да се впечатли, че при реституцията е налице фалшиво пълномощно и обявена за нищожна продажба на хотел в центъра на София.
Тук в историята се появява вече и обезпечителна заповед от истинските собственици на хотела срещу съпрузите Д. Николова и В. Петров.
Тогава се минава на вариант: продажба на хотела от сина на Иван Ангелов на банка БУБ, отново! Банката отново купува имота, както е ипотекиран при нея за 1 милион долара на 14 октомври 1994. Покупката от страна на банка БУБ е от 24 юни 1998 година, т. е. почти четири години по-късно. По въпросната ипотека първоначално, в нотариалния акт, с който банката купува хотела не е записано нищо. А в друг вариант на същия нотариален акт е записано, че няма вземания по изпълнително дело - делото срещу Д. Николова... Някой с магическа пръчка е опростил милиона!

Двата почти еднакви нотариални акта за отмъкнатия хотел

Натиснете тук за увеличение
Отговора на моето запитване от БНБ на въпроса защо има два различни нотариални акта по покупката от банка БУБ на имота на "Мария Луиза"
Банката е купувач на хотела, като според подуправителката на БНБ, Емилия Миланова и директора на Дирекция "Надзорно правна", Тихомир Тимнев има важно уточнение, което получих от БНБ, докато разследвах историята с кражбата на имота. В него е записано черно на бяло:

"По повод извършена инспекция в БУБ през първото тримесечие на 1999 г. и уточняване на допуснати нарушения, БНБ задължи банката да представи справка за имотите си по член 30, ал. 2 от Закона за банките... Сред тях фигурираше и сграда на бул. "Мария Луиза", придобита с нотариален акт №197... В приложеното от банката копие на нотариалния акт се установяваше, че имотът е придобит от банката чрез покупка, а също така "... и срещу вземанията и по изпълнително дело №4759/95 година на СИС при СРС, Второ отделение, 3 участък". Тъй като последният текст беше написан с различаващ се шрифт, БНБ изиска по служебен път заверено копие на нотариалния акт от Службата по вписванията към СРС. В представения от тази служба заверен екземпляр последният текст липсваше, което водеше до извода, че е бил добавен след съставяне на нотариалния акт. Тези констатации водеха към данни за престъпление, поради което, с писмо №400 - 12244/15. 12. 1999 г. уведомихме Софийска районна прокуратура и приложихме съответните документи. По-късно, по повод образуваното следствено дело №95/2002 г. по описа на 04 ТО-ССС, с писмо №0403 - 0046/11. 03. 2002 г. на следствието бяха представени исканите сведения и документи."
Или казано на прост език, нотариалният акт на банката за покупка на имота на "Мария Луиза" има два варианта: единият с дописване на ръка, което БНБ установява, че е незаконно, и друг - без това дописване.
Вече стана дума, че с писмо на БНБ, е била уведомена прокуратурата за двата еднакви нотариални акта и дописването в единия на ръка. Точният текст на дописването е /"според изп. дело няма вземания"/, което БНБ не уважава и сезира следствените органи за извършено престъпление.
Според разнищването на тази поредна фалшификация, Д. Николова би следвало да е върнала взетия срещу ипотека милион долара от банка БУБ. Но за такова връщане не съществуват документални данни никъде... Някой си бе направил криво сметката, че с едно дописване на издаден преди четири години нотариален акт, дългът на въпросната гражданка е бил изгубен в мъглата...

Малко изводи за смутното време на прехода

Половин година след тази странна покупко-продажба от страна на банка БУБ на имот, който би следвало заради документирана ипотека да е неин, хотелът отново е продаден - този път от банката на някакъв гражданин Румен Костадинов... Спирам засега изреждането на продажбите, пълномощните и неизплатени, но вписани за върнати милиони, за да обърна внимание на читателите на следното: схемата по кражбата на един имот, какъвто в случая се явява хотел "Здравец" на "Мария Луиза" е проста. С бързи прехвърляния на собствеността, независимо дали са плащани изобщо някакви пари на някого, чрез ипотека, и чрез "забравяне" на ипотеката един имот сменя много често и бързо собствениците си, докато реалните собственици даже не подозират за това.
Защо се правят тези маневри из дебрите на закона? Причината може да е една и проста: с маневрите е трябвало да се размие истинската собственост, да се размие документално, извършена, с фалшиви пълномощни, реституция, с маневрите е трябвало да се "забрави" че не са внесени в МФ парите от първата продажба на имота. Много неща е трябвало да се умъглят и единственият начин за това е бясна продажба и препродажби.
Не е ясно дали реално са извършвани плащания при смяната на собствеността на хотела, не е ясно и дали е била изплатена ипотеката на хотела, ясно е единствено, че банката, която е броила 1 милион долара по ипотека, купува имот, който вероятно й е принадлежал! А това се прави в случаи, когато се източва банка твърдят експерти.
Експерти юристи коментираха и факта, че Пълномощно, в което имотът не е фигурирал, и без да е преведено е послужило за реституция, което само по себе си не би следвало да поражда каквото и да било действие. Самият обявил себе си за упълномощен, Жак Ешкенази, всъщност не е имал съгласието на всички наследници от Израел на въпросния имот, имотът даже не е бил споменат в документа, представен на общината. Ето защо след 12 години, 2004 г. Столична община обяви издадените реституционни заповеди за нищожни и издаде друга реституционна заповед за хотела - този път на истинските собственици. През това време имотът бе сменял собствениците си с бясна скорост, истинските собственици, научили какво се върши зад гърба им бяха внесли искове в съда за нищожност на първата продажба на хотела.

Този момент от историята с кражбата на хотела е твърде важен, защото в хода на съдебното дирене, съдии си позволиха да пренебрегнат този акт на Столична община, както и не се съобразиха с факта, че пълномощното на Ешкенази е било общо и не е включвало имота и делегирано разпореждане с него. Съдиите не се съобразяват и с факта, че не съществува нито един документ, в който да е цитиран от наследници на братя Коен самият имот. И още редица "недоглеждания", си позволяват съдиите, лягайки на имунитета и ненаказуемостта, които им гарантира служебното положение. В коридора на съда, пред вратата на съдебната зала, близка до интересите на банката гражданка размахваше закани на висок глас като твърдеше, че тя определя къде и кой състав да гледа делата, тя определя и датите и от нея зависят решенията, които произнася съдът!

И още една бюрократична бариера

Защо се върнах към момента с действията на Ешкенази с пълномощните, причината за това е, че поисках във връзка с разследването си Справка от главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на банка ДСК, Виолина Маринова. В искането ми пред г-жа Маринова аз настоях служебно да бъде направено следното Уточнение: дали е извършено плащане на основание на член 23, ал първа, "б", "А" от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол /ЗСВЦВК/. Това бе информация, което не е конфиденциална, а още по-малко пък бе класифицирана. Позовах се на писмо на Министерството на финансите - №Ж-94-00-0004 от 18 февруари 1993, с което е било разрешено на гражданина Жак Ешкенази по ЗСВЦВК да внесе реализираната сума от продажба на имот на бул. "Мария Луиза" №30, по Сметка 11 "Местни лева" в ДСК на името на чуждестранно лице.
В исканата справка до г-жа Маринова пояснявах и, че пуснатото искане от Ешкенази навремето до Министерство на финансите е било използвано от него по-скоро за алиби, а далеч не е било продиктувано от сериозните му намерения да преведе сумата в Сметка 11, както е по закон. Тази сума според сведенията, които получих, никога не е била внасяна и превеждана в Израел.
Отговорът на банка ДСК, който пристигна бе, че операциите по сметки представляват банкова тайна, а освен това, Сметка 11 отдавна не съществувала, но при евентуално разрешение от Районния съд за разкриване на банкова тайна, би следвало да се изискат и точни данни за лицето, на името на което е била открита сметката.
Да завеждам дело в съда, за да получа информация ми се стори толкова абсурдно, че се принудих да прекратя проверката си в тази насока.

И тъй като днешната цена на отмъкнатия хотел е 5 млн евро, продължавам утре със събитията по тази гениална комбинация.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене