4.Сивата икономика с два чадъра - власт и съд

Продължение от 1 декември


Продължавам с разказа за гениалната комбинация, в която с фалшиви документи, оглушалата Темида дава рамо на легитимирането на далаверата по кражбата на хотел в центъра на столицата.
Дотук бяха описани продажби, препродажби, ипотека и смяна на собствеността докато е наложена възбрана.
Бил ли е използван хотелът като апортна вноска за Балканска универсална банка /БУБ/, която бързо изгря и още по-светкавично се оказа в ликвидация?
Редица вестници в продължение на няколко години писаха как банка БУБ на Васко Нинов използвала хотел "Здравец" като апортна вноска при получаване на първоначалния лиценз, или при завишаване на капитала на банката, според настъпили нови изисквания. Междувремемно единият синдик на банката застъпи противоречива теза по съдбата на хотела, докато адвокат на БУБ бе категоричен: хотелът е бил използван за завишаване на капитала.
За да допълня картинката, тъй като този проблем засягаше непрекъснато променящата се собственост на хотела в центъра на столицата, се обърнах официално към БНБ.
Ето становището на БНБ, което получих, и което е било написано въз основа на документи от архива в самата БНБ.
"С Решение №338 от 23 декември 1993 г., Управителният съвет на БНБ е приел, че ще даде разрешение за извършване на банкова дейност на "Балканска инвестиционна банка" АД, гр. София, при внасяне изцяло на минимално изисквания капитал. Със същото решение на учредителите на банката е препоръчано да сменят наименованието й, тъй като вече съществуват банки с подобно наименование. По-късно, въз основа на дадено разрешение от УС на БНБ, наименованието на банката е променено на "Балканска универсална банка" АД. Към документите е приложено удостоверение от изпълнителните директори на банка "Славяни" АД, според което по набирателната сметка на "Балканска универсална банка" АД е била внесена сумата от 200 милиона лв., като уставен капитал. Не се установяват данни набирането на минималния капитал за лицензиране да е било извършено чрез апортна вноска на недвижим имот или друго имущество".
Т. е. хотелът не е бил използван като апортна вноска за увеличаване на капитала на банка БУБ.

Така в далечната 1993 г., когато банката получава своя лиценз, собственик на хотела все още е Мариян Първи, докато по-късно се случва така, че банка БУБ купува два пъти въпросния имот, като между двете покупки има и ипотека в размер на един милион долара, ипотека, която както се оказа по-късно не е била изплащана на банката.
В тази посока бе и писменото признание на единия синдик на банката, Мартин Христозов по повод вървящото дело в съда между БУБ и истинските собственици: "...банката няма правен интерес от воденото от ... Белинска ... дело,...както и че следният недвижим имот - /хотела на "Мария Луиза" №30 - бел. Л. М./... не влиза в активите на горепосочената банка, отчужден е от банката, като същият е собственост на трето лице..."
"Воденото от банката дело, се явява абсолютно безпредметно - обясни пред мен този синдик, тъй като банката е била отчуждила отдавна спорния имот, предмет на съдебно дирене. Имотът не влиза в активите на банката..."

*   *   *

Спорове, фалшиви и неясни документи, реституция през пръсти - всички тези събития бяха и са по един или друг начин свързани с един имот, хотел в центъра на столицата. Имот, който е затворен вече повече от десет години, със счупени прозорци. Докато вървят съдебни дела по случая - този имот трябваше да бъде укрепен, за да не се срути върху минувачите по оживения булевард "Мария Луиза" или върху летящите автомобили, чийто поток не секва. Собствениците подават сигнал до МВР, до общината и в резултат: общината им нарежда: да си укрепят имота! Въпреки, че е уведомена, че има съдебен спор по собствеността, и че в момента собственик се води поредният купил имота им...

Тази велика сила бюрокрацията!

Как истинските собственици влизат във владение на имота си? През 1989 година умира синът на закупилият хотела Въшо Белински. Близките му са сломени от загубата и никой не обръща внимание на документите, които е оставил той, а и 1989 година все още няма гласуван и приет Закон за реституцията. Чак 1996 година една от наследниците намира предварителния договор за продажба на хотела, издирва свитетелките, но жива е само една от тях. Софийски районен съд разглежда доказателствата, разпитва свидетели, установява, че сумата от покупката е платена на двамата братя евреи в мига на подписване на договора и обявява предварителния договор за окончателен. След 29 дни СРС се произнася и собствениците изваждат разрешителни за ремонт и прокарване на ток, вода и телефон в сградата. Със съдействието на Пето РПУ Белинска влиза в сградата, която е необитаема, пуста, леговище на наркомани. Тук преди време е имало извършено и изнасилване научава тя от полицията.
Започва ремонт, нает е човек, който да пази ремонтиращата се сграда, имотът е деклариран в общината данъчно, а там не е имало друг собственик, който да плаща данък сгради. Годината е 1996 и много пъти вече хотелът е бил продаван, препродаван, ипотекиран, но истинските собственици нямат и понятие за това. Пуснати са вода, ток и телефони. Сградата се охранява от платена охрана. И тогава...
Адвокат на семейството се обажда на една от наследниците, за да й съобщи, че хотелът се продава и в Нотариата е видяла обява за публична продан! Извадена е обезпечителна заповед за спиране на публичната продан и от справка в Нотариата, чак тогава наследниците на хотела узнават, че имотът е бил продаван, препродаван, ипотекиран и прочие смени на собствеността! Цяла година по така обявената публична продан няма движение и претенции.
На 25 май 1998 година, докато е в болнични съдия-изпълнител Стоян Беламезов изхвърля собствениците от имота им. Изведнъж някой се разбързва, Беламезов написва документ: "Отказвам да въведа банка БУБ във владение". Бързането е защото до юни 1998 всички български банки е трябвало да покажат капитала си за лиценз.
Образувано е било следствено дело, по ипотеката, която е направена в банка БУБ от гражданката Дияна Николова, ипотека, срещу взети от нея 1 млн долара. Банката купува имота на "Мария Луиза" на 24 юни 1998 година и го продава на 9 април 1999 година на следващия кандидат за собственик, т. е. банка БУБ е владяла хотела като собственик близо 9 месеца преди да го продаде.
Един прекрасен ден банка БУБ е обявена в несъстоятелност и с Решение от 31 март 2000 година на Търговска колегия, 2 състав са назначени синдици. И тук започва появата на още по-интересни, от гледна точка на законността, документи и факти.

На 31 март 2000 година банка БУБ е обявена в несъстоятелност

Това не пречи на обявената в несъстоятелност банка да продължи да води в следващите шест години дела срещу собствениците на хотела на "Мария Луиза" - дела, в които тя не е собственик! Това е разковничето от схемата за кражба на имот - няколко месеца собственик и вечни претенции за собственост.

Как се води дело в български съд

Следях съдебните заседания по това дело и от казаното в съдебни заседания стана ясно, че: документацията на банката е била разпръсната, на вещото лице не е дадена възможност, въпреки искането на съда и прокурора, да провери каквито и да било документи. Това не пречеше делото да си се води и не спира. Синдикът на банката, доц. Стоян Стоянов, който според пресата е бил мозъкът в канал за износ на милиони валута от страната, поради лоши отношения с шефовете на банката отказва какъвто и да било достъп на вещото лице, назначено от съда до част от документацията, която се намирала в апартамент в кв. "Надежда"! Другите документи на БУБ се оказаха вкарани в компютър, но хартиеният носител така и не можа да бъде намерен!
Вещото лице призна по време на съдебно заседание и думите му бяха записани в протокола, че записи на финансовите операции на БУБ липсвали, нареждането на съда за съдебна експертиза не е дало основание на съответните длъжностни лица да се чувстват задължени да дадат достъп на вещото лице за счетоводна експертиза. Вещото лице призна още, че е било принудено да мине през абсурдните: отказ от допускане до документацията, повреда в компютърната програма, където повечето данни били архивирани, но не можели да се отворят. Вещото лице обяви в съдебна зала, че сделките на БУБ изобщо не били документирани, за някои от сделките били използвани имена на счетоводители, които на съществували. Всичко това, което изброих не попречи на съда по делото да приеме счетоводната експертиза на вещото лице - т. е тази експертиза, която не е била извършена, тъй като никой не се е подчинил на съдебно разпореждане!

Става още по-зловещо!

Докато банка БУБ, обявена в несъстоятелност води дело като собственик на хотел, без вече да е собственик, изтеглилата 1 млн долара от банка БУБ, Дияна Николова, /по което БУБ е завела изпълнително дело и след неплащане на ипотеката е станала собственик на хотела на "Мария Луиза" - бел. Л. М./ си урежда подновяване на ипотека към 11 октомври 2004 година. Според персоналната партида за имотно състояние на същата Николова /към 5 юли 2006 г. - бел. Л. М./тя притежава хотела като ипотекарен длъжник! Ама, че няма на кого да върне вече въпросната 1 милион доларова ипотека, плюс лихвите, че банката към датата на подновяване на ипотеката изобщо не е била собственик на сградата, и че вече са били осъществени доста препродажби - това Николова премълчава пред съдебните органи. На принципа силата е убедителен аргумент, гражданката ипотекарка на хотела, поисква персонално от съдийка в Софийски градски съд да се поднови ипотеката й към фалиралата банка, като се вдигне възбраната, наложена от собствениците, наследници на В. Белински.
По време на скандала, който си спретва, въпросната гражданка премълчава пред съдийката и че към 1 декември 2003 година, имотът на "Мария Луиза" вече се води като собствен на гражданина Христо Радев, роден 1974 година.
Гражданката с подновената ипотека, върху хотела премълчава и факта, че на 19 март 2004 Столична община е отменила като неоснователни и незаконосъобразни заповедите на кмета Янчулев за реституция и реституира хотела на истинските собственици - наследниците на В. Белински.
С тези изброени премълчавания, и със заведено изпълнително дело за неплащане на ипотека, Дияна Николова успява да възобнови 10-годишна ипотека. На пръв поглед тя няма и намерение да изплати 1 млн долара, скрива няколко съществени факта около имота, чиято ипотека подновява и поисква единствено да се премахне възбраната на имота, наложена от собствениците, като се постави нейна възбрана! Това се случва преди съдът да излезе в лятна ваканция. Николова прави огромен скандал пред кабинета на съдия от Софийски градски съд, идва охрана, която вместо да я изпроводи до изхода - я успокоява и възбраната е вдигната! Без проверки, без никакви пречки!
По получена справка от Службата по вписванията същата гражданка, /за която в предишна част от това разследване уточних, че живее в панелка с безброй роднини - бел. Л. М./ за периода от 1990 до 1997 - има данни за тежести и придобиване на имоти - общо 49 възбрани и продажби! Как, откъде, с какви средства една жена, тегли ипотека за 1 милион долара, която не плаща, е завъртяла толкова възбрани и продажби на имоти? Как същата жена подновява 10-годишна ипотека, след като банката, която й е отпуснала кредита е в несъстоятелност? Как, с какви средства тя "убеждава" съдия в съда, да вдигне законно наложена възбрана? Това са част от чудесата на българската съдебна състема, чудеса, по които еврокомисари от Европейския съюз така и не намериха обяснение и напразно чакат България да се промени и влезе в релси.

И тук идва още по-интересният момент в цялата тази история с кражба на хотел: в персоналната партида от Службата по вписванията на физическото лице, Васко Нинов, банкерът на фалиралата банка БУБ е записано, че е придобивал, продавал, налагал възбрана, заличавал възбрана, наложил ипотеки на 35 имота, сред които: постройки и парцел в град Банкя, апартамент от 153, 80 кв м на "Мария Луиза" 127, дворно място в Банкя, магазин в Павлово, застроена дворно място в София, цехове, склад, навес, дворни места в промишлена зона Връбница, жил. сграда и дворно място в ж. к. Надежда, дворно място и склад във Връбница, имот в регулация в Банкя, дворно место в Банкя, дворно място и двуетажна масивна сграда в с. Чепинци, отново дворно място жил. сграда в Банкя и така нататъка, и така нататъка.

Това е съдбата на прокудения за известно време извън страната банкер от с. Трудовец - Васко Нинов, който хем имал карта от спецслужбите, получена по времето на Николай Добрев, хем изведнъж хуква да бяга от родината и го издирва Интерпол! Играе си с имоти човекът, даже на делото, което води държавата срещу него и колегите му - не се явява. Но успял да се забърка с имота на "Мария Луиза" №30.
Обявената в несъстоятелност банка, която е ръководил е продадена от Токуда банк, фирмите му просперират. Докато Нинов е в изгнание, възрастните му родители управляват верига бензиностанции, хотели, скъпи места и сгради в скъпи градове на страната минават през ръцете му. В сравнение с него и споменатата по-горе Дияна Николова - Константин Димитров-Самоковеца с неговия не запориран имот е един Малечко-Палечко на перестройката в България.
Комисията на проф. Кушлев се взира само в известни имена. А какво въртят малко познатите на обществото имена - така и остава скрито. Скрито, докато падне някоя от придобитите по схемата стара сграда. Тогава започва трескаво търсене, разплитане - но вече е твърде късно. Ако някой попита на кого трябва да даде указания община "Оборище" за укрепване на сградата на "бул. "Мария Луиза" №30 - сегашният отговор е: на фирма Дит Груп АД, поне това е собственикът на хотела към 14 ноември 2003 година, по нотариален акт.
Същата Дит Груп, която бе наградена заедно с брата на един от "притежателите за кратко" на откраднатия хотел, получи награда от големите туроператори TUI-Германия, TUI -UK /бивш "Томпсън"/ и "Томас Кук"!
В тази история за кражба на имот, оценен на 5 млн евро, двама от участниците са убити по поръчка, но по други причини. В часови вестник, единият е обявен за дилър, въртял парите на Веска Меджидиева. Има и професор, който ляга болен за да избегне правосъдието и успява! Има банка, обвинена в несъстоятелност и банкер, който мамил бизнесмени като Гриш Ганчев и Страхил Димчев. Самият Димчев обяви, че банкерът Васко Нинов дължи милиони на Държавния резерв!

В историята има и финансиране на БСП от въпросния Нинов, който след завръщането си в родината, с фалшив паспорт и дегизиран бе тутакси оправдан и издирването му бе снето!
Попитах няколко различни юристи и депутати, член на Висшия съдебен съвет и следовател - защо се стига до подобни съдебни абсурди, отговорът на всички беше: "Явно има политически чадър над Нинов и хората около него. Без политическа подкрепа - подобно развитие на нещата едва ли би било възможно." Или по друг начин казано: има корупция, стигаща до политици и магистрати, а срещу това жив човек трудно се преборва в един живот.
За всички тези криминални подробности четете утре!

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене