10.Паралелната власт

Продължение от 17 април

Времето на управлението на правителството на СДС беше време, в което трафикът на наркотици едва прохождаше за България, трафикът на български жени за проституция също бе в самото начало. Единственото нещо, от което се печелеха пари в сивата икономика, това бе контрабандата през граница на акцизни стоки. Дейност, която стана причина да започне и гангстерската война. През 1992 година, едва прохождащата и набираща скорост гранична контрабанда насочваше част от потоците пари към някои политици - но всичко това все още бе в твърде ранен стадий.

Най-характерното за периода на управление на СДС беше обреченото търсене на държавните пари зад граница. Към някои от задграничните дружества, въпреки че бяха губещи, държавата продължаваше да пренасочва пари. Виж публикуваната Справка в предишната част на "Паралелната власт.

Директори на големи външнотърговски централи работеха усилено зад граница по преливането на парите на задграничните дружества в други фирми, т. е. източването на държавните милиони беше в ход.
Мнозина от търговските представители на големи фирми за външна търговия предпочетоха да останат да работят зад граница, където ловко се прикриваха следите от съществуването на задграничните дружества, още повече, че финансово фирмите не се отчитаха на държавата. Да не говоря, че повечето от тях са водили двойно счетоводство.
Успоредно с този сюжет на източване на държавни пари зад граница, вървеше и тоталното разграждане на специалните служби. Съкращения, публикуване на списъци с имена на действащи служители на управленията на бившата Държавна сигурност, опити нееднократно да се вадят досиета и да се натискат явно и открито определени лица от висшите етажи на властта... Опит да се прониква с барети в сградата на контраразузнаването, за да се изземе архивът му - дълги години националната сигурност на страната бе разпъвана на кръст от политиците на прехода.
За да покаже сила, министърът на вътрешните работи от правителството на Филип Димитров, Йордан Соколов праща барети в Петрич, прави проверки и изнася документация от "Химимпорт" и "Нефтоимпекс". И ако нещата започват да се сриват на 6 януари 1990 г., когато в МВР се провежда Национално съвещание с цел да се потуши недоволството сред офицерския състав, предизвикано от двойната игра на комунистите - да се обявяват против нещо, което сами са предложили и изготвили.../Виж "Жестоки игри"/. - след 17 години - нещата далеч не са розови.

Ако в началото Лилов удря по МВР и Държавна сигурност /ДС/, за да отклони вниманието на гражданите от факта, че преименуваната комунистическа партия продължава да е начело на държавата, то с "Оня списък" хора от властта в сянка, така наречената паралелна власт, удрят политици и дипломати, за да се настанят на техните места хора, удобни и послушни на людете в сянка.
Четири дни след това съвещание започва най-мащабната чистка в спецслужбите, която чистка извършва самата партия в опит да се дистанцира от дейността на бившата Държавна сигурност. Промени се извършват и в контраразузнаването, като първоначално се създава Национална служба за защита на Конституцията, а впоследствие структурата получава името Национална служба за сигурност. В състава на тази служба влизат: Второ главно управление, Четвърто и Шесто управления на ДС, т. е. контраразузнаването, икономическото разузнаване и прословутото Шесто, което работи с всички управления на ДС, както и пряко с КГБ.
През януари 1990 г. за първи път в партията се вземат решения за контраразузнаването, разузнаването и други поделения на ДС без участието на офицерския състав и без да се зачетат техните съображения като професионалисти. Намеренията за промени в МВР са спуснати и се наблюдават от зам.-министрите Стоян Стоянов и Любен Гоцев.

"Длъжни сме да спасим партията и тя да не се разцепи, утре ще е късно" - с тези думи на Любен Гоцев, цитирани от журналиста Христо Христов се извършват промените в специалните служби. Нерде партия, нерде специални служби! По-късно Любен Гоцев стана един от създателите на така нареченото генералско движение в БСП, заедно с Бригадир Аспарухов и о. з. полк. Димитър Иванов. А в наши дни, бе заведено съдебно дело с обвиняеми братята Маргини, които целели да убият Гоцев.
"Другарки и другари, обръща се към състава на Второ, Четвърто и Шесто зам.-министър Любен Гоцев - разрешете само да кажа, че първо действаме не само като оперативни работници, но и като политически лица. Всички ние носим и политическо бреме."
17 години по-късно все още хора от бившите специални служби, оперативно интересни лица и политици се оказаха свързани здраво...

С Григор Шопов си отидоха досиетата. На кого остави неизползвания архив зам.-министъра на вътрешните работи, публично не е известно. По повод смъртта на Шопов в. "Труд" излезе с публикация, която описа Шопов едва ли не като национален герой! - Онези, които го познаваха и са работили с него знаят, че генералът не беше никакъв суперразузнавач" - коментира негов колега пред мен.
"Едва ли е унищожено всичко от документите, които бяха подбрани след прочистването - коментира бившият служител в МВР ситуацията след 10 ноември 1989 г. - Това, което бе подбрано след прочистването преди изборите от 1991 г. се пази. Това са документи, които тепърва ще се използват. Месеци преди да се отиде от този свят Григор Шопов се бе погрижил за предаване на наследството на ДС - категоричен бе моят анонимен събеседник.
След свалянето на Живков Шопов се прочу с това, че щом дойдеше време да го привикат при следователя, се разболяваше тежко и така никога не бе разпитан.
Упражнения на дилетанти под чужда диктовка - така накратко може да се характеризират събитията по преструктурирането на специалните служби. В годините на така наречения демократичен преход оръжейни афери сблъскаха тайни служби. Прехвърленото Военно контраразузнаване в Министерство на отбраната след 5-6 години бе на път да мине към МВР. Самият Желев изтъкваше, че изваждането на ВКР от МВР е заслуга на опозицията.

Според съветника на държавния глава Желев, Стоян Андреев командните армейски звена се превръщали във филтър за информацията, която подавали на ВКР нагоре. Въпреки това, до Министерството на отбраната и правителството не достигала почти никаква сериозна информация. Според Андреев, ликвидатор на ВКР бил самият Димитър Луджев /военен министър в правителството на Филип Димитров - бел. Л. М./. Със знанието и съдействието на висши политици, ВКР-то беше смачкано от управление до отдел в структурата на Разузнавателното управление на Генералния щаб.
Статутът на самостоятелно управление на ВКР бе върнат от бившия министър на отбраната Валентин Александров и генерал Любен Петров. Според президентския съветник Андреев, точно Александров и Петров реабилитират голяма част от уволнените контраразузнавачи.
Според Желевия съветник Стоян Андреев, в проекта за Закон на отбраната, лансиран през 1993 г. президентът Желев предложил Националната разузнавателна служба /НРС/ и Националната служба за сигурност /НСО/ да се девоенизират. Припомням този пример от историята на дирижираното разрушаване на специалните служби, за да стане ясно, че промените в структурите им, 17 години бяха в ръцете на хора, високо в политическата йерархия на държавата, но и хора, дилетанти, които поради липса на професионални познания експериментираха със специалните служби самостоятелно, или под диктовката на определени вътрешни и външни фактори.

Днес спомените на Арлин Антонов за уволнението му от поста директор на Националната служба за сигурност предизвикват усмивки. Ето какво си спомни на времето самият Антонов:
"На 31 август 1993 г. отидох в МВР с мои подчинени, за да дам предложение до министър Виктор Михайлов /В кабинета на Л. Беров - бел. Л.М./ за новите хора в последния курс на обучение в НСС. След като свършихме професионалния разговор в кабинета на министъра, където бяха още главният секретар на МВР, генерал Коста Богацевски и секретарят Иван Чобанов, министър Михайлов помоли моите хора да излязат. Останахме четиримата и Михайлов ми каза: "Г-н Антонов, Вие сте извършили закононарушение, създали сте второ Шесто управление, назначили сте криминални престъпници в НСС, дали сте "жълтия плик" на Стоян Ганев и т. н. Затова трябва да си подадете оставката. Предлагаме Ви да заминете посланик в Монголия"...


Антонов отговаря, че ако изброеното за него е вярно, то той не би следвало да е посланик, а трябва да бъде съден... Отговор не получава.
Всъщност Антонов е отстранен заради желанието му ГКПП-тата и границите да минат на подчинение на НСС, което би гарантирало още повече националната сигурност.
Антонов предупреждава и за готвена приватизация на банките. Той настоява архивът на ДС да се прегледа и което е за архив да си остане в архива, а което ще е нужно на НСС - да се остави за използване, тъй като без приемственост в специалните служби в държавата било възможно да настъпят катаклизми. Антонов пояснява, че директор на голямо предприятие споделил с него как действащ министър завел при него двама чужденци с настояване да се сключват сделки само с тях.
Антонов споделил и за изнудван председател на Комитет с фалшиво досие за принадлежност към ДС, както и за скандално признание на известен бизнесмен, че си е купил 4-ма министри в действащото правителство за 50 милиона лева.
При това положение и след тези действия, Антонов естествено е отстранен от контраразузнаването... И преди Живков и след него, дипломатическите и търговските мисии на България в други държави се контролираха или както казват служители от специалните служби - обезпечаваха, от Четвърти отдел при Първо главно управление /ПГУ/ на бившата Държавна сигурност. Този отдел осигуряваше контраразузнавателното обезпечаване на мисиите, редовна практика за разузнаването на всяка развита държава.
Служителите на въпросния Четвърти отдел на Първо главно управление бяха върнати в България, но никой не попита след това връщане - къде е скъпата апаратура, с която работеха разузнавачите от този отдел зад граница? Върната ли бе тя от българските мисии в чужбина с опис и предал-приел. Съхранява ли се някъде, ако е била върната, или се ползва?
Докато проблемът с апаратурата на Четвърти отдел на Първо главно управление се покриваше със забрава, в страната избухваха спорадично скандали, които навеждаха на мисълта, че боравенето със специални разузнавателни средства и техника за подслушване е без какъвто и да било контрол.
Според анализатори тогава, бе вдигнат много шум и се появиха основателни съмнения, че без специалната техническа и много скъпа /тогава/ апаратура на Държавна сигурност, не би било възможно да се размахват в парламента, от избраната от някого шеф на Следствието, Крулева, аргументи като констатации за подслушване на политици по аферата "Оня списък". Така както бяха подслушвани и кабинети на министри в сградата на Министерския съвет.
"Няма съмнение, че апаратурата, с която работехме навън е прибрана - сподели бивш служител от Четвърти отдел на Първо главно управление /ПГУ/. - Използването на тази апаратура е сред секретните дейности, но кой я използва и как - това изобщо не са безобидни факти."
Кой от Външното разузнаване или контраразузнаването използва апаратурата на Четвърти отдел от ПГУ, след като и в двете специални служби след 1990 бяха извършени структурни промени и чувствителни съкращения - никой не се нае да обясни.
Шесто управление бе закрито веднага след 10 ноември 1989 година. Със закриването му бе сложен край и на политическата полиция, като структура от специалните служби.
Минаха години обаче и дойде моментът, в който бившата политическа полиция отново "пое" властта. Уволнен за изнасяне на секретна информация стана заместник-шеф на контраразузнаването. Направлението "Вътрешна сигурност" в Националната служба за сигурност /НСС/ се превърна в звено за преследване на неудобни. Това бе времето, когато групировки и висши полицаи ползваха обща информация. Управляващите нарекоха тези промени - "укрепване на националната сигурност". На власт бе кабинетът "Виденов". Един новоназначен полковник, уволняван за изнасяне на информация от разузнавателен характер бе върнат на работа като началник на направление "Вътрешна сигурност" от самия МВР-министър Виктор Михайлов. Информацията, изнасяна от върнатия на работа принуди много служители от БОИ /Бюрото за оперативно издирване/тогава да напуснат.
Преди 1989 година, специалните служби на социалистическите страни си сътрудничеха с агенти и информация в рамките на така наречения социализъм. Според бившия генерал от КГБ, Олег Калугин, агентурата на съветския Комитет за държавна сигурност /КГБ/ в България никога не е надвишавала повече от 20 души. Според изчисления на бивши тайни служители на специалните служби, в България са работили 1800 представители на КГБ и около 10 000 сътрудници.
За това кое е вярното и кое - не е, ще стане дума в следващия откъс. Интерес представляват сравненията, които неминуемо се натрапват в горните редове - връзките на хора от специалните служби с политици, и с представители на организираната престъпност.

Известният разследващ американски журналист, Робърт Грийн, двукратен носител на наградата "Пулицър", който гостува в България каза нещо много показателно и интересно: "Организираната престъпност не може да съществува без корумпирани полицаи и държавни служители". Главен следовател в Ню Йорк и член на Комисията по организираната престъпност, Грийн работи две години и за сенатора Робърт Кенеди. "Типичните проявления на организираната престъпност като контрабанда, хазарт, изнудване, шантаж, убийства, промишлен шпионаж, проституция се развиват само, ако има условия, пазар за това" - поясни при гостуването си американският журналист в интервю за репортера Емил Измирлиев.

Следва продължение за краха на секретните служби и някои афери след 10 ноември 1989 година.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене