11.Паралелната власт

Продължение от 21 април

Малцина помнят как един бивш служител на НСО, Николай Марков гостува в предаването "Коритаров Лайв" на Нова телевизия и същия ден се срещна в парламента с парламентарната група на Демократи за силна България. След срещата Веселин Методиев от ДСБ обяви, че Марков му е казал как от 2002 година насам се правят разработки от служители на Национална служба "Охрана" на всички политици. Самият Николай Марков обясни пред журналисти в парламента, че разработките са поръчвани от полковник Петър Маринчев, шеф на охраната на председателя на Народното събрание Георги Пирински.

Офицерът от НСО поясни също така, че разработките са предавани лично на президента Георги Първанов и допълни, че е бил уволнен от НСО, а пистолетът и картата му като служител на службата са били взети предната вечер от него насред улицата. Информацията за случващото се в НСО Николай Марков бил изнесъл още през 2002 година, като многократно се е обръщал към президента. Отговор до този момент не е получавал.
Националната служба за охрана сезира Прокуратурата за проверка по достоверността на изявленията на Марков. Освободеният служител от Националната служба за охрана /НСО/ Николай Марков се срещна с президента Георги Първанов. След срещата Марков заяви, че на нея са присъствали и всички ръководители и началници на НСО, председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров, началникът на политическия кабинет на президента ген. Никола Колев, представители на президентската администрация и други.

"Беше ми заявено, че тези неща ще отидат в Прокуратурата и ако не спра, нещата ще загрубеят", заяви Николай Марков и обясни, че тези думи са били отправени към него от ген. Никола Колев по време на срещата с Първанов.
Марков посочи още, че президентът е насочвал разговора в неправилна посока - "Искаше да ме конфронтира с колеги от службата".
Бившият служител на НСО бе категоричен, че не е разбрал смисъла на проведения разговор. "Не разбирам формата на срещата. Защо президентът бе поканил само хора, които са ангажирани по смисъла на моя втори доклад, т. е. които пряко са ангажирани като отговорности по него", посочи Николай Марков.
Той отбеляза още, че по време на срещата не е имало никакви представители на опозицията. На 1 юли в предаването "Пропаганда" на Дарик радио бившият служител от Националната служба за охрана /НСО/ Николай Марков заяви, че причината за неговото уволнение е доклад, който той е предал до президента, в който се упоменава за схемата за събиране на информация за охранявани лица. Николай Марков призова президента Георги Първанов да даде публичност на стенограмата, заради прозрачността на работата на НСО, и призова всеки сам да прецени какво се е случило на срещата в Президентството. Стенограмата бе публикувана, но в нея липсваха цитираните от Марков думи, които бил казал президента.
"Всички политици на ключови властови позиции са разработвани или за тях е събирана информация. Има хора, които искат да знаят политически ходове и използват тази информация по нерегламентиран начин, за да анализират политическия живот. В тази схема са властови политици, силните на деня. Това са неща, които може да свършат работа за манипулация на политическо ниво", каза още Марков.
В парламента бе създадена комисия, която да изслуша Марков и тя излезе със становище, че няма достатъчно доказателства за нарушения.
Този случай бе показателен с лекотата, с която извихри скандал, който веднага затихна. Неизяснено остана обаче следното: "Дали офицерът Марков бе воден от лични принципи и емоции, или се явяваше маша на някого.
Паралелната власт - не друг, а тя, от сянката си предизвика скандал, Получи се парадокс - хем хората от НСО са следили Първанов, хем са го охранявали - ситуация, за която Марков не успя да даде приемливо обяснение, кой, с какви мотиви и защо е поръчал проследяване на политици от хора, работещи с Националната служба за охрана /НСО/, официално ли се провеждаше подобно проследяване заради сигурността на определени лица от висшия ешелон на политиката или нещата опираха до интереси и подбуди на хора в сянка.
Необяснимо бе и друго: обикновено политиците са свръхчувствителни към твърдения за подслушване и проследяване на ежедневието им, а в случая - потулиха нещата и фактите, които съобщи Николай Марков и обявиха, че липсва състав на престъпление?
Самият Марков бе оставен на течението и никой не обърна внимание на думите му как е бил заплашен, че "... ако не спре, играта може да загрубее".
Този случай се разми във времето, но скоро се появи следващият - с версията за прочистено досие на "Гоце", Първанов се усети и заговори, че е жертва на приятелски огън, но вече бе твърде късно.
Опонентите му и радетелите за отслабване на влиянието му чрез подчинените специални служби го държаха с нещо, капанът щракна и той най-неочаквано се превърна в един мълчалив, уязвим президент. Той вече беше уязвим, след като реагира твърде емоционално на разкритията на Марков и изваденото му досие "Гоце" - пътят за създаване на Държавна агенция за национална сигурност бе открит...
Тези събития с откровенията на Николай Марков, както и последвалите ги: досие "Гоце", натискът върху медиите с интервюта и гостувания на не случайни лица от политиката на тема "национална сигурност" направиха възможно без болезнено да се закрие контраразузнаването, и в нова агенция да влязат бившата НСС, финансовата полиция и ВКР. Спорът дали НСО също да е към ДАНС отмря в публичното пространство, а Външното разузнаване си остана самостоятелно. Никой не обели и дума служба "Военна информация" защо остава под шапката на Министерството на отбраната...
Тези събития вървяха успоредно с акцията по разсекретяване на архива на бившата Държавна сигурност и изработването на Закон за тази цел. Всичко се вършеше толкова стихийно, че никой не помисли и съобрази, че бъдещата Комисия, която ще разсекретява архива даже няма добра защитена сграда, в която да прибере и съхрани целият архив на Държавна сигурност. Най-после, след 18 години, силите, които имаха интерес да бъдат извадени на показ агенти, служители на бившата ДС - бивши и все още работещи - успяха.
Произволното събиране на три ведомства под една шапка, на подчинение на изпълнителната власт - това бе мечтата на корумпирани политици, бивши служители на ДС и в по-ново време на икономически групировки, години наред.
Забравени бяха думите на Добрев от 2 декември 1993 г.: "Погледнете печата! Там няма нито един конкретен и аргументиран пример за манипулация на политици от бившите структури на Държавна сигурност, но намираме море от факти за не особено етични връзки на нашего брата депутата с икономически и други групировки."
За Добрев разсекретяването на архива на специалните служби бе "противоконституционно и репресивно мероприятие, което би подронило българската държавност, би обезсилило външната и вътрешната сигурност, нямаше да съдейства за гражданския мир и разбирателство". Преди 15 години дискутирането и приемането на Закон за разсекретяване на архива на специалните служби Николай Добрев нарече "национално предателство". Архивът на 36-то Народно събрание е запазил тази негова позиция, но всичко това вече бе без значение.
Ударът за връзки на политици от висшия ешелон на МВР с босове на икономически групировки излезе на светло преди месец със скандалите "Куйович", ГДБОП и показа нагледно на политиците какво сами сътвориха със създаването на ДАНС и поголовното разсекретяване на документи с конфиденциална информация.

Историята как Йордан Соколов, като министър на вътрешните работи бе направил опит да изземе документацията на контраразузнаването вече бе блед спомен и "невинна" игра в сравнение с това, което доведе до разгрома на службите за сигурност. Никой не прозря смисъл в предупреждението на един бивш разузнавач, работил зад граница: "Ще дойде ден, когато чужди разузнавания ще закрият присъствието си в България, тъй като българските политици са на път да им поднесат всички тайни на националната ни сигурност. В този ден държавата ще престане да съществува като силна страна, с която се съобразяват другите й партньори както в Европейския съюз, така и в НАТО."
Всеки що годе интелигентен човек е наясно, че разруши ли се една национална сигурност, държавността също е на път... А може би това бе целта на всички тези разработки от знайни и незнайни люде. В тези условия продължи да процъфтява сивата икономика, която се оказа недосегаема за правораздавателните структури, но в интерес на политическия властови елит. Държавата, в лицето на елита не направи нищо за осигуряване на бившите кадри от правораздавателната система и те отидоха да служат на групировките, за да изкарат хляба си, т. е. оставиха се да бъдат купени поради качествата и професионализма си. Така поради политически уволнения при различните правителства, добри следователи, криминалисти и икономисти от "Икономическа полиция" захраниха групировките с кадри и информация, а за това определено носеше вина самата държава.
Законът за деполитизация бе без заложени точни критерии и изисквания. Бившият директор на НСС, Арлин Антонов разказа в пресата през 2002 година как един сержант му споделил, че при задържане на камион с наркотици, се появил висш офицер от МВР, който наредил: "Изпълнявате моя заповед. Няма да задържате камиона. Аз го "поемам"." Майорът е бил с негови коли, с негови хора - къде се е озовал камионът впоследствие - така и не се разбира по-късно.

"На територията на балканските страни, в това число и в България, е много вероятно да има спящи терористични клетки. При конкретни условия, в зависимост от позицията на дадена държава по определен проблем или криза те могат да бъдат активирани" - предупреди по същото време директорът на Националната разузнавателна служба /НРС/ Кирчо Киров.
Изказването бе направено пред Петия форум по сигурността в Югоизточна Европа в деня, в който светът отбелязваше 6 години от терористичните атаки срещу САЩ през 2001 г. Според Киров, ангажирането на страни от Югоизточна Европа, сред които и България, в антитерористични коалиции и наличието на техни контингенти в кризисни райони, с активно присъствие на терористични структури като Ирак, Афганистан и Ливан, създавало реални условия за рискове и заплахи от евентуални удари.
На тези предупреждения никой от политиците ни не реагира адекватно, а още по-малко пък обърна внимание.

Твърде показателни от периода на прехода са убийствата на две барети и добилият печална известност случай "Белите брези". Случай, в който полицаи застреляха свои колеги в акция, организирана от висши чиновници на вътрешното министерство. За поделението във Враня отдавна бях чула, че с нечие негласно одобрение прибира временно тирове с контрабандни стоки или само стоки, внесени контрабандно. Аз самата на няколко пъти стоях с часове в кола пред входа на въпросното поделение на антитерористите с приятел от една от службите на МВР, и видях как във Враня влизат безпрепятствено лица и автомобили, нямащи нищо общо с дейността и подготовката на баретите. Така на практика се нарушаваше конфиденциалността на хората, които тренираха, и се подготвяха за борба с терористи. Всеки можеше да види лицата, да снима и изнесе безпрепятствено от поделението данни за мъжете, които работеха в това секретно поделение.
Скандалното положение да проникват на територията на поделението на баретите цивилни, а и криминално проявени лица, и да се внасят стоки с нерегламентиран произход се осъществяваше благодарение на вижданията на висшето ръководство на МВР по време на управлението на кабинета "Беров", в лицето на министъра му Виктор Михайлов, в лицето на висши полицаи от Дирекция на националната полиция и най вече от шефа на специализирания отряд на баретите, подполковник Красимир Петров.
Днес Виктор Михайлов е адвокат по наказателно право и е защитник на босове от сенчестата икономика като Иван Тодоров-Доктора. Доктора бе убит, но контрабандата през границите на България продължи от следващите оперативно интересни лица. Някой трябваше да заеме освободената ниша, а и политическите партии имаха нужда от здраво финансиране.
Красимир Петров, който имаше пряка вина за смъртта на застреляните барети Марин Чанев и Георги Георгиев продължи да се изкачва по йерархията, даже тези дни се чу, че е възможно да стане следващият Главен секретар на МВР.
Но да карам поред. Влиянието на стоящи в сянка служители от службите за сигурност намери своето отражение в катаклизмите по време на управлението на Филип Димитров. Тогава гръмна аферата "Оня списък", посещението на Ахмед Доган и домакина на Движението за права и свободи, Мехмед Тефик в турското посолство, занесли и предала там някакви документи... На крак бяха вдигнати: президента Желев, председателя на Народното събрание Стефан Савов, директора на НСС Чавдар Петков, министъра на отбраната Димитър Луджев.
На 6 март 1992 г. 19 души от политическия елит на България отидоха в президентството в 17 часа и излязоха пребледнели в 5 часа сутринта на другия ден. Гледали бяха видеокасета, заснела идването на Доган в турското посолство. На тях са им били предоставени и други доказателства за станалото.

За това посещение в турското посолство, директорката на Националната следствена служба /НСлС/Ани Крулева два пъти отрича да се е състояло: веднъж в парламента, изслушана в пленарна зала на 25 и 26 февруари и втори път, 13 години по-късно, в сутрешно предаване на Нова телевизия. Според Крулева, контраразузнаването не било засякло влизането на Доган и Тефик в турското посолство, тогавашният му директор Чавдар Петков не е бил информиран за случилото се, не проверил достоверността на сигнала и докладвал на министъра на отбраната Димитър Луджев и министъра на вътрешните работи Йордан Соколов за нещо, което не се е случило!

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене