12.Паралелната власт

Продължение от 22 април

На 6 март 1992 г. 19 души от политическия елит на България отиват в президентството в 17 часа и излизат пребледнели в 5 часа сутринта на другия ден. Гледали са видеокасета, заснела идването на Доган в турското посолство, предоставени са им и други доказателства за станалото.

За това посещение директорката на Националната следствена служба /НСлС/Ани Крулева два пъти отрича да се е състояло: веднъж в парламента, изслушана в пленарна зала на 25 и 26 февруари и втори път, 13 години по-късно, в сутрешното предаване на Нова телевизия. Според Крулева контраразузнаването не е засякло влизането на Доган и Тефик в турското посолство, тогавашният му директор Чавдар Петков не е бил информиран за случилото се, не е проверявал достоверността на сигнала и е докладвал на министъра на отбраната Димитър Луджев и министъра на вътрешните работи Йордан Соколов за нещо, което не се е случило!

За "не случилото се" "нещо" в турското посолство, министърът на вътрешните работи от своя страна е уведомил и председателя на парламента тогава Александър Йорданов.
Ако се вярва на Крулева, 19-те души от политическия елит, които цяла нощ престояват в президентството, са гледали несъществуваща видеокасета и излизат пребледнели на сутринта, случайно.
За следовател №1 Крулева в турското посолство нищо не се е случило, но затова пък в парламента тя избирателно докладва за нещо друго, което няма как да се каже, че не се е случило - "сериозна констатация за подслушване на ДПС по "Оня списък". Крулева с охота докладва за събиране на данни и факти за дейността на ДПС и Ахмед Доган.
Образувано е предварителното производство по публикацията във в. "Репортер" - "Оня списък", съдържащ имената, формата на прикритие и местопребиваване на български разузнавачи. Производството е образувано на 21 април 1992 г. в Главна прокуратура от Асен Арсов и е възложено за разследване на НСлС. Като основание за образуване на наказателното производство послужва преписка №9626/1992 г на Националната служба за сигурност. Колко работа заради "не състояло" се според директора на Следствието Крулева събитие!
Всъщност публикацията в "Репортер" е тествана предварително още на 16 април 1991, когато във в. "Дебати" под заглавие "Симибозата" са публикувани 41 имена от "Оня списък", вероятно предаден им от външнополитическия съветник на СДС Владимир Филипов. През 1991 имена на външни разузнавачи излизат и във. в. "Факс". Започнато е следствие, което Ани Крулева през юли 1991 прекратява, защото чрез публикациите не била издадена държавна тайна!

Да се публикуват имената на действащи агенти зад граница не е държавна тайна - какво ли не чува и вижда човек докато е жив...

Ако "Оня списък" и отиването в турското посолство са някакво начало, то Законът за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност може да се определи като края на една целенасочена кампания. В събитията от периода, който се затваря от 1992 до 2007 няма нищо случайно - нито случайни хора, а още по-малко пък случайни събития. Ще се върна отново към така нареченото читателско писмо, публикувано във "Дневник", защото в него има отговори на въпроси, които мнозина си задаваха само наум.

Из "Страшна и тъжна приказка за Ордена на зелените чорапи"
Интересен факт е, че до момента Комисията по досиетата не е обявила единствено агентите на бившите разузнавателни структури на Министерството на отбраната - РУМНО. Президентът и министър-председателят нямат представа /съответно Георги Първанов и Сергей Станишев - бел. Л. М./, колко много от кръжащите около тях чиновници и съветници са служители на Военното разузнаване. Те дори и не подозират, как множество сополиви подлизурковци със зелени панталони ги манипулират насаждайки мнение за определени лица или събития - "Абе знаете ли, че ..", "Този май бил свързан с…". Идеите на Гьобелс не са забравени, а целта е на всички възлови места - "наши хора". Конкурентите за съответните постове се омаскаряват, а ако това не свърши работа си има прокуратурка. По посочената схема ген. Кирчо Киров вече е "персона нон грата", а други са "сготвени" по описаната рецепта и си чакат реда. Военният бизнес процъфтява. От зората на демокрацията до днес с държавни средства са създадени стотици фирми, като "прикрития" на служба "Военна информация". Всички те се протектират по описаните по-горе механизми, но интересно защо приходите им не влизат в държавния бюджет. Примери много! В смутните времена на зората на демокрацията офицери на военното разузнаване приватизираха печелившият, държавен оръжеен бизнес. В дългия списък се срещат до болка познати имена - милионерът Петър Манджуков, футболният бос Николайчо Гигов, бизнесмена Николай Ибушев и много други. Не е трудно да си отговорим на въпроса кои са тези, които се облагодетелствуват незаконно на гърба на държавата.
Още повече! Позовавайки се на "оперативна необходимост" и поради "изключителната секретност" на операциите на военното разузнаване техни агенти са внедрени в структури на организираната престъпност. Непредубедения читател ще въздъхне с облекчение - разбихме мафията! Не я разбихме, а я овладяхме използвайки лостовете на държавата. И по-важно, не ние а ТЕ!... На ръководни постове в структурите на МВР призовани да се борят с разпространението на дрога и с организираната престъпност са много офицери на двойно подчинение. Не сме изненадани защо полицията не бележи значими резултати в тази област, нали?

Как се стигна до тук?
Хора от кухнята споделят, че империята на служба "Военна информация" се изгражда по силата на три важни събития.
В началото на демокрацията в службата на генерал Васил Зикулов е изготвен протокол, в който е описано, че "авария?!" в сградата на Военното разузнаване е унищожила 80% от архива?? Това означава едно, не питайте кои са били офицери и агенти на РУМНО по време на тоталитарния режим, няма да ви кажем. Разбира се, че нищо подобно не се е случило в действителност, сътрудниците остават скрити и продължават да действат и до днес под стриктен контрол и зорко око. "Предателите" се наказват жестоко. Нека да си питат тези от комисията - ядец...
През 1989г. с активната намеса на съветският агент на ГРУ Андрей Луканов започва активна кампания срещу държавна сигурност. Формалния повод, който Луканов изтъква, е да отклоним удара и да запазим партията, но истинската причина е да се запази военното разузнаване. Според запознати именно ГРУ стои зад отстраняването Андрей, след като е натопен от "приятелите си" от РУМНО за връзки с американските служби. След това "топ полицаят" Ботьо Ботев само замаза нещата и насочи разследването в грешна посока. Впоследствие многократно беше дъвкана темата за доносниците от шесто, второ и първо управление на ДС, но никой не постави въпроса за тези на РУМНО. Един вид, едните са гадове, а другите херувимчета със сладки зелени фуражки и симпатични магарешки ушички, за да могат да донасят де. До момента в тази служба не са проведени никакви реформи. Наскоро бившият шеф на военните разведки ген. Васил Зикулов издаде книга, в която описва "мръсниците" от ДС и "доблестните разузнавачи" от РУМНО. Между другото, според негови приятели по маса, най-младият генерал-полковник в БНА и до днес се изправя на крака и плаче със сълзи когато чуе песента "Ставай страна огромная". Непредубедения читател ще си помисли, че този вмирисан дедик отдавна е окачил мазната фуражка на пирона, но запознати твърдят че това далеч не е така. Зикулов и хората около него все още дърпат конците в служба "Военна информация", а от там и в държавата. В кампанията си срещу служителите и агентите на ДС военните шпиони стигнаха до там, че омазаха собствената си държава пред Европа и света, като не пожалиха дори президента Първанов. И стана така, че цялата държава е опръскана с фекалии, а на фона на това се появяват военните разузнавачи целите в бяло, пардон в зелено. Ега ти фокуса!"

Дали паралелната власт в периода на така наречените демократични промени не се упражнява на фона на "тихата" битка, която води РУМНО с останалите управления на Държавна сигурност? Дали тази паралелна власт не се упражнява върху "грешките" на набедени политици, като Филип Димитров например? Да не забравяме, че именно Ф. Димитров бе министър-председателят, който унищожи производството на военна продукция, от износа на която България преди 10 ноември 1989 г. си докарваше близо милиард долара годишно.

Да не забравяме, и че пак Филип Димитров бе премиерът, който отвори пътя за големи печалби от спряно българско военно производство, на множество американски фирми.
Да не пропускаме факта и че Филип Димитров, а не друг закри с лека ръка цяло Министерство на външната търговия, оставяйки в ръцете на неговите служители външно-търговския износ на цялата държава.
Нима всички тези грешки на кабинета на СДС бяха случайност, или хора от сянката на паралелната власт намираха начин да подскажат какви стъпки трябва да извърви това правителство докато е на власт? Пускам част от читателското писмо за Ордена на зелените чорапи, защото в него има интересни внушения, които макар и спорни навеждат на доста тревожни мисли за страната.
Унищоженият архив на РУМНО, ударът върху определени управления на бившата ДС за сметка на едно управление, което остава недокоснато - в цялата тази поредица от тайни истини и внушения има реални събития. Доколко реално и неслучило се са смесени, няма да се наемам да разследвам. Затова пък със сигурност мога да заявя, че писалият това писмо "читател" на в. "Дневник" е човек, за когото не са тайна събитията от кухнята на бившите български специални служби.

Още от "Страшна и тъжна приказка за Ордена на зелените чорапи"... От публикувано във в."168 часа" в броя 22-28 юли, 2005 г. интервю на Костадин Чакъров, съветник на Тодор Живков и настоящ председател на Управителния съвет на гражданско движение "Власт на закона" стана ясно, че: движение "Власт на закона" възнамерява да сезира Европейската комисия и специализираните й структури за дейността срещу България на лидера на ДПС Ахмед Доган?
Във въпросното интервю Чакъров твърди:

... знам, че Ахмед Демир Доган преминава пълен цикъл от разузнавателни умения и квалификации - от типа на тайнопис, тайникови операции, връзка, проследяване, агентурно проникване и т. н. - продължава Чакъров. - През 1985 г. към него се насочват няколко души, създали т. нар. "Турско националноосвободително движение в България". Той дава предпазливо съгласие и започва да ръководи тази организация. Това става в края на 1985 г. - началото на 1986 г. чрез приятел на Доган, чиято сестра е женена за установен сътрудник на турското разузнаване - Наджи Ертюрк, работещ под консулско прикритие в България. Той прави среща с Доган, когато за кратко е в района на ж. к. "Младост", след което турското разузнаване известно време го проверява. По шифъра го наричат с името "Професора".
Установяват, че наистина има такова лице и такава организация. В българското контраразузнаване имаше проникване, след като се установи и се събраха достатъчно данни за нелегалната и антидържавна дейност на тази организация в полза на турската държава. Тогава Ахмед Доган бе арестуван и в съда той направи пълни самопризнания...
... Всичко е заснето. Установени са срещите му с турските разузнавачи, една от тях бе пред кино "Дружба". Първата не се състоя, защото още го проучваха. Имахме проникване в редица структури, да не говоря повече, защото не искам да засегна действащи хора. Има и писмени доказателства. Идете и вижте делото от 1986 г. в Софийския наказателен съд. Доган никога не е отричал, че е ръководел турско нелегално движение. Забележете, турско, а не българско."


Това интервю на Чакъров остава без последствия - Доган е депутат, но не повдига обвинение срещу Чакъров за клевета...
Покрай аферата "Оня списък" от 1992 година битуват странни явления. Така например Тефик е посетен във Военна болница и в Правителствена болница, където по-късно е прехвърлен, от височайши лица от върха на политическия елит.
Как може да се обясни хуманната "привързаност" на най-високопоставените ни политици към един домакин на партия? Никак.
Затова пък сме свидетели на един неоспорим факт - в целия период на демократични промени - от 1989 г. до днес - 2008, Движението за права и свободи на Ахмед Доган винаги във изпълнителната власт, винаги в законодателната власт и вероятно с присъствие в съдебната. Нито една друга политическа сила няма такова постоянно присъствие във трите власти за периода от 18 години.
А какво върши с присъствието си във властите ДПС, ще стане дума по-нататък.

Повече по този въпрос четете в поредицата "Изкуплението Ахмед Доган" и в анализа - "За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история".

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене