14.Паралелната власт

Продължение от 7 май

""Би трябвало да благодарим на Горбачов, задето наивно вярваше, че е възможно да се реформира комунизмът. Ние знаехме, че реформиран комунизъм вече не е комунизъм" - заявява лидерът на "Солидарност" Лех Валенса на откриването на тържествата за 25 г. от основаването на профсъюза в Гданск. Бившият електротехник и по-късно президент на Полша призовава днешните политици да не провалят шанса, даден им от предишното поколение. Този епизод е публикуван във в. "24 часа" през 2005 година. На честването на "Солидарност" присъстват над 3500 чуждестранни гости, 25 настоящи и бивши държавници, сред които българският премиер Сергей Станишев и експрезидентът Желю Желев. Двамата седят в залата в Гданск в компанията на политолога Збигнев Бжежински... Кой би повярвал преди 10 ноември 1989 г., че това някога ще се случи? Синът на един български партизанин и член на Политбюро на ЦК на БКП, да седи редом с отричания от комунистическата пропаганда политолог Бжежински на честване на юбилей на оплювания от идеолозите и стратезите на соцлагера синдикат "Солидарност"? Съдбата си играе и сглобява нечувани комбинации...

Във времето на периода на Студената война богатите демократични общества бяха ангажирани в мащабно икономическо, идеологическо и военно съперничество с по-бедните държави от така наречения социалистически лагер. Характерно за военното, идеологическото и икономическото противопоставяне на двата лагера се разиграваше предимно в държави от Третия свят - бедни, политически и икономически нестабилни, които се стремяха да си извоюват политическа независимост. Така терени за противопоставяне се явяваха Египет, Виетнам, Чили, Никарагуа, Афганистан, Ангола, Куба и други подобни, като резултатът от сблъсъците бе различен за всяка една държава. Противопоставянето вървеше успоредно със стремеж за въоръжаване и превъоръжаване, модернизиране и въвеждане на високи технологии в системите за сигурност на двата основни блока - този на държавите около САЩ, и този на страните съюзници на Съветския съюз. Това положение продължи до разпадането на социалистическия блок, включващ както икономическа обвързаност в Съвета за икономическа взаимопомощ, така и военно-политическа обвързаност в рамките на Варшавския договор. Всяка стъпка извън терена на големите блокове се следеше и санкционираше строго.

За ЦРУ в Рим е една от ключовите фигури в събитията, които драматично следват своя ход в Полша. Американците са наясно че полският папа /Карол Войтила/ Йоан Павел Втори е важна фигура при определянето на полската съдба. Лех Валенса, лидерът на "Солидарност" посещава Рим и там се среща с папата. Папата работи за интересите на родината си. Слухове в дипломатическите кръгове твърдят, че светият отец е изпратил до съветския ръководител Леонид Брежнев послание, в което заявява, че ако СССР нападне Полша, то той е готов да се върне в родината си, за да оглави и организира лично съпротивата срещу инвазията. Дали е така или не, все още не е категорично доказано, тъй като архивът на вече покойният Йоан Павел все още не е публичен, а нищо чудно и да не стане.
Полша - там ЦРУ решава да пробие социалистическия лагер, като подкопае влиянието на Москва. За целта Кейси иска среща с кардинал Аугустино Казероли, секретар на Ватикана по външните работи, но кардиналът е предпазлив и отказва срещата. Ватиканът се бои, че една среща на високопоставен духовник и ЦРУ ще даде повод на руснаците да направят своята пропаганда, че видите ли ЦРУ и Ватикана се стремят да извършат преврат в Полша. Това Ватиканът не иска да се случва. Ето защо на среща с Кейси е изпратен заместник на Казароли. Това разказва в своята книга, написана въз основа на исторически свидетелства и документи американският автор Питър Суайцър "Победа - тайната стратегия на Рейгън за разбиването на Съветския съюз".
Всъщност Кейси се стреми да разбере какво е истинското положение в Полша, въпреки, че е наясно, след като сам дисидентът Адам Михник смята, че църквата е един от най-влиятелните противници на тоталитаризма в Полша.
Едновременно с дестабилизирането на социализма в Полша, ЦРУ се старае да убеди банките да спрат всякакви заеми за Москва, като използва за целта и натиск. Въпреки натиска - явен и таен, няма данни, че Москва е готова да отстъпи в Полша - научават анализаторите на ЦРУ. Съветски войски непрекъснато провеждат учения по западната граница, техни бойни самолети не спират полети, с които се надяват да сплашат поляците. Стига се дотам, полските диспечери да бъдат пренебрегвани при ръководството на въздушния трафик.
В същото време, за да не губи позиции, Москва отпуска на Полша за една година - 1980-1981 4,5 милиарда долара, като увеличава и доставките на суровини от първа необходимост, като нефт, газ, памук. Всичко изпратено и платено се къса от залъка на обикновените руснаци с една-единствена цел - да бъде запазена за соцлагера Полша като съюзник.
Американците не отстъпват в това отношение и от своя страна изпращат преки хранителни помощи на Варшава, а директно на "Солидарност" - пишещи машини, размножителна техника, техническа и експертна помощ.

В първите дни на януари 1981 година генерал Виктор Куликов, главнокомандващ силите на Варшавския договор каца неочаквано на летище до Варшава. След това е откаран до съветска военна база, която се намира на съветска територия и там Куликов обвинява Запада за подривна дейност и опит за проникване чрез "Солидарност" в страната. Часове след това полски сили за сигурност, военни подразделения нападат собствената си страна - по улиците на Варшава с трясък влизат танкове. По-голяма част от телефоните са изключени, пътищата са със заграждения и блокирани, границите също са блокирани. Американците са бесни, от тази инвазия, но Буш-баща не иска да дразни Москва. ЦРУ търси израелците за използването на таен канал - Ватикана вече не се колебае дали да сътрудничи, като вижда какво се случва в Полша, родината на папата. Стратези във Вашингтон настояват за незабавно предизвикване на дълбока финансова криза в целия социалистически лагер. Краткосрочното кредитиране на Унгария е прекратено, Румъния също е ударена с отказан кредит, Източна Германия усеща големи трудности при погасяването на заемите си, както и при загубата на ликвидните си архиви.

В същото време САЩ извършват тайно финансиране на "Солидарност", тъй като залагат на нея. Все пак членската й маса е в милиони поляци. Настава време, когато в касата на синдиката постъпват по 8 милиона долара годишно. Засилват се операциите на специални радиостанции като "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", пряко финансирани от Американския конгрес и други не случайни институции.

САЩ се стремят открито към първенство в домогването до влияние върху дисидентски движения и антикомунистически лидери и организации в страните от Източна Европа, тъй като Европа продължава икономическите си отношения с Кремъл. Американците настояват европейските държави да не оказват помощ при построяването на газопровода нито с нефто- и газодобивни технологии, нито с високите технологии, спрени по линия на КОКОМ. Европа страда от голяма безработица и газопроводът дава шанс за откриване на десетки хиляди нови работни места. Америка настоява европейските държави да не помагат на Москва, но срещат силен отпор в редица европейски държавни ръководители.

През 1980 година Кремъл има активно търговско салдо с развитите индустриални държави, но следващата година завършва с търговски дефицит, тъй като Полша е посочила Москва като финансов гарант - финансовите пазари стават много предпазливи в отношенията си в държавите от Източна Европа.
След въвеждане на военно положение в Полша, много активисти на синдиката са задържани, много минават в нелегалност, имуществото е конфискувано - "Солидарност" е блокирана и нежизнеспособна. Това е часът на САЩ. За Варшава пътуват с фалшиви документи за самоличност хора на ЦРУ, за да направят връзка със синдиката. И Москва, и Варшава са наясно с американската намеса във вътрешните работи както на Полша, така и на всяка една от държавите в Източния блок. Синдикатът се превръща в дисидентстваща организация, което не е типично на профсъюз, но условията го налагат. От една страна Москва дава мило и драго за да запази своето влияние в Полша, от друга, САЩ, чрез ЦРУ използват канал за изпращане на пари и средства.
И тогава идва големият удар на Вашингтон. ЦРУ използва факта, че най-големия конкурент на Саудитска Арабия е Съветският съюз. Строежът на газопровода от съветска страна ще е алтернатива на близкоизточния нефт и престолонаследникът Принц Фахд бен Абдел Азис Ал Сауд, престолонаследник в Кралство Саудитска Арабия, чийто прозападни настроения са известни прекрасно разбира целта на Щатите. Саудитска Арабия, Египет, Мароко и Судан се опитват да водят самостоятелна политика и са по-загрижени да изтласкат Съветския съюз от Средния Изток и Африка, отколкото да търсят глобално решение на палестинския въпрос. В международен план се очертава тенденция, имаща за цел да отстрани Сирия, която продължава да поддържа добри отношения със Съветския съюз.
Москва добива твърда валута чрез продажба на енергоносители на държавите, нейни съюзници. Москва е готова да намали нефта за съюзниците си срещу увеличение на износа му в Западна Европа. Единствената алтернатива за удар срещу Кремъл е намаляването на цените на петрола, което ще срине тотално съветската икономика за сметка на растежа на американската. Така ще бъдат ударени и Иран и Съветския съюз, които са сред враговете на Саудитска Арабия.

Катарзисът и единението на дадена нация зависят от способността да се направи обективен прочит на историята - независимо кога - рано или късно. Има събития, които не се нуждаят от дистанцията на времето, за да бъдат осъдени като престъпления срещу човечеството - но във всички случаи е нужно, при излагане на определени факти от историята, да се дадат различните гледни точки на страните, участници в дадено историческо събитие.

В електронното си издание преди време, френският вестник "Монд" публикува статия за журналистическо "контраразследване", излъчено по френската телевизия "Канал +" за атентата срещу папа Йоан Павел Втори от 13 май 1981 г.
Разследването е дело на Патрис де Мазери и българката Румяна Угърчинска, които посетили в апартамента на Сергей Антонов в София. Същият Сергей Антонов, който беше обвинен от италианското правосъдие през 1985 г. за организирането на атентата, но впоследствие - оправдан.
"Това е един стар човек с треперещи ръце, който още работи за българската авиокомпания, но като обикновен служител". В статията се цитира бивш агент на ЦРУ, който казва, че американското разузнаване разполага с доказателства, получени от внедрени в българското разузнаване агенти, че България не е била замесена в атентата.
Разследването доказва, че представител на италианските тайни служби помолил един член на италианската мафия, който е бил затворен заедно с извършителя на атентата, турчина, Али Агджа, да го убеди да обвини комунистическия блок, продължава изданието. Тази кампания за дезинформация напълно успява.

Българската следа в атентата е манипулация и истинската следа води към групировката "Сивите вълци", зад която стои тайната организация на НАТО Stay Behind. Това са две от основните тези на 90-минутния филм, който съдържа ценни архивни кадри, включително и такива, които никога не са били излъчвани. Според Угърчинска тезата за българската следа и следата на КГБ са били американска манипулация с цел, отклоняване на вниманието от истинските организатори на нападението. По онова време, когато се каже България, това е равно на "хора на КГБ и СССР". За САЩ е било много удобно да бъде доказано, че СССР и нейните съюзници стоят зад международния тероризъм. За да бъде доказана тази теза, е избрана България, като в известна степен изборът е случаен. София обаче също има вина да се окаже забъркана в случая, тъй като по онова време е позволявала през българска територия да минава безнаказано трафикът на турската мафия, която работела тясно с групировката "Сивите вълци".
Освен това манипулаторите са се възползвали от факта, че турският терорист Мехмет Али Агджа е пребивавал 45 дни в България. Не бива да се пренебрегва и фактът, че е много по-лесно да бъде набедена малка България, която трудно би се защитила срещу обвиненията.
Авторката на разследването Румяна Угърчинска твърди, че Агджа не е подготвил и финансирал сам атентата. Факт е, че той е стрелял и от неговия пистолет са изстреляни два куршума, чиито гилзи са намерени. В колата на папата обаче е намерен и трети куршум, който днес е вграден в златната корона на статуята на Дева Мария във Фатима. Куршумът е доказателство, че Агджа не е единственият, който е стрелял по папата. Зад него от самото начало стои групировката "Сивите вълци". Ръководителят на групата, подготвяла атентата, е бил тясно свързан с турските специални служби и е бил част от тяхна паралелна структура.
Тази паралелна структура от своя страна е била част от тайната организация на НАТО Stay Behind. И "Сивите вълци", и хората от италианските служби, които имат връзка с атентата, са били част от тази тайна организация, твърди Угърчинска. Тя подчертава, че следите водят към Stay Behind, но не се ангажира да обвинява пряко организацията. "Нямам доказателства и не мога да твърдя подобно нещо", допълва тя.

Защо се стига до атентата срещу главата на римо-католическата църква? Причини за това са кризата в Полша, откъдето е родом папата, възходът на "Солидарност" и битката, която си дават тайните служби на СССР и САЩ за спечелване на поляците на своя страна. Дестабилизацията на Полша би принудила Съветския съюз да открие втори фронт след този на войната в Афганистан - цел, която напълно устройва за момента Щатите и ЦРУ.

Кой би съзрял подобни далечни цели и дългосрочни планове в едно обвинение срещу малка България за такова сериозно покушение? Единствено тайните служби на замесените в скандала държави: КГБ, Първо главно управление на Държавна сигурност, специалните служби на 12-те държави през които преминава Агджа преди атентата срещу папата, масоните от ложа П-2 и супер СИСМИ, паралелната на Службата на италианското военно разузнаване СИСМИ.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене