15.Паралелната власт

Продължение от 8 май

Обвинения за съпричастие в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, промяна на имената на българските мюсюлмани, и най вече износ на държавни капитали към регистрирани извън граница задгранични дружества - това се случва едновременно в последното десетилетие на управлението на държавата от Тодор Живков и комунистическата партия.

Защо споменавам тези събития - причина за това е, че те имат интересно продължение и в годините на така наречения демократичен преход. Веднага след като марксистът философ Желю Желев смени подалия оставка Петър Младенов, едно от първите неща, които той каза, бе - да се изчисти името на България от обвинението в съпричастие в покушението срещу папата. Желев бе наясно, че България няма пръст в тази история, но приканването да се изчисти името на страната ни, бе част от плана да продължи йезуитската дискредитация на държавата и то чрез участие на високопоставени политици.
Същото, което каза Желев по повод атентата срещу папата, повтори като ехо и министър-председателя Филип Димитров. Трябваше да минат години, за да бъде публикуван доклад на ЦРУ и признание на негов висш служител, че България няма нищо общо с този атентат!

*   *   *

В обръщение от 13 февруари 1991 г. българския президент Ж. Желев отделя специално внимание на въпроса за изнесените капитали, като се обърна към правителството на Ф. Димитров с призив "за проверка на фирмите, учредени в страната и в чужбина, с участието на бивши и настоящи членове на висши държавни и партийни органи."
Почти по същото време премиерът Ф. Димитров отправя писмено запитване до ръководителите на правителствата на западните страни да окажат помощ за разкриване на валутни средства и друго имущество, което принадлежи на българската държава, но юридически и организационно е оформено под смесени фирми с участие на български акционери. Този призив звучи странно и дилетантски, тъй като данните за изнесени капитали са си били в самата държава, чийто ръководител е бил самият Ф. Димитров. Отвъд Желязната завеса се усеща все по-осезаемо едно настръхване към съдбата и обречеността на хората, живеещи в соцлагера, идват и събитията в Полша. Разоръжаването на СССР все повече лъсва като поредният добре надут, но затова и по-прозрачен балон на КПСС-овското Политбюро /според наскоро разсекретени документи в Русия/. Оказва се, че повече от половината икономика от това време е работила за военните нужди на Съюза. Стига се до парадокса - при преизпълнен петилетен план и свръх урожай - Съюзът да внася жито от Канада и САЩ срещу скъпоценни камъни! Съвсем естествено тези неуспехи рикушират в останалите социалистически държави - неминуемо е.
Да видим какво си спомня Хенри Кисинджър за това време в своята книга "Дипломацията" /с. 671 - 704/: "И именно когато международното положение на Америка сякаш бе в най-ниската си точка, комунизмът започна да се разпада." САЩ губи позиции в Индокитай, Съюзът снове в Етиопия, Ангола, Афганистан - какво всъщност става, за да рухне точно в този момент неудържимият комунизъм?
Не рухва ли Съюзът заради същото, което "възражда" САЩ: стремеж към свръх експанзия, световно господство, налагане на етнически категории, губене на чувството за мярка при глобалното желание за лидерство и диктат. Когато Горбачов поема кормилото на държавата и социалистическата система от страни партньорки, тя далеч не е неуязвима. Налице е липса на баланс при свръх въоръженията, за разлика от разходите в социалната сфера. Икономиката на соцлагера е твърде нестабилна и несигурна със забавените темповете на развитие, преливането на капитали между държавите от социалистическия лагер на принципа на скачените съдове не може да продължава до безкрайност и още, и още…
Пред посредствения Рейгън се изправя амбициозния, безжалостен партиен кадър Горбачов. Компонентите на това, което предстои да се случи и да промени света наподобяват на домино, в което плочките не винаги са съответни на съдържанието. И докато при Рейгън /по-точно при авторите на речите му и съветниците от екипа му/ е налице невероятен талант за обединение американския народ, съветският лидер довежда до крах системата на соцлагера, започвайки реформи, които тя се оказва неспособна да понесе и възприеме. В това, което предприема Рейгън прозира приемственост в действията на предшествениците му по отношение на човешките права: докато Никсън се е ангажирал с емиграцията от Съветския съюз, а Форд прави сериозна крачка с Третата кошница от Споразуменията в Хелзинки, Картър превръща проблема с човешките права в сърцевина на външната си политика. При Рейгън като че ли е назрял по-решителния, краен етап в прокламирането на спазването на човешките права - времето на краха на комунизма. Комунизмът трябва да бъде победен, а не удържан - това е новата част от стратегията на поредния американски президент. С промени в законодателството, Рейгън тушира съветската експанзия в Ангола, руснаците се изтеглят от Афганистан - това, което е било през 60-те и 70-те години за Съветския съюз като геополитическа експанзия, през 80-те е вече парирано от САЩ.

Икономическите реалности на соцлагера се оказват в противоречие с неговите амбиции за военно господство, надпревара във въоръжаването и диктат в световното пространство. В периода 1985-86 г. настъпва и рязко падане на цените на петрола на световния пазар, то съвпада по време с чувствително намаление на добива на черно злато в СССР. На прага е поредният силен, напомнящ неизбежния край на социалистическия лагер удар.
Разрушавайки, Горбачов не мисли да гради, не мисли и за бъдещото преобразуване на системата - той не успява да спре, където и когато трябва. "Михаил Горбачов, - отбелязва Кисинджър в "Дипломацията" си - шести наследник на Ленин, израства в държава, чиято сила и престиж са безпрецедентни. Обречен да оглави разпадането на империята, построена с толкова кръв и богатства… начело на ядрена свръх сила, в състояние на икономически и социален упадък."
Свръх сила, в състояние на упадък - ето го отговорът на абсурда, който при поемането на властта никой не приема, а още по-малко допуска, че ще преобърне Съюза, социалистическия лагер и света.

Младежите, които са родени около датата 10 ноември 1989 година няма откъде да знаят, учат или прочетат за едни много важни събития в световната история. Те започват, когато непредвидена, силна буря и високи вълни връхлитат американския крайцер "Белкнап", намиращ се в малтийския залив Марсашлок и срещата между политическите лидери на двете свръхсили САЩ и Съветския съюз в първите дни на декември 1989 е пред провал. Природната стихия принуждава американският президент Джордж Буш да отиде с катер до пътническия кораб "Максим Горки", за да разговоря с Михаил Горбачов.
Едва ли са много хората от държавите от бившия социалистически лагер, които са наясно, че точно на "Максим Горки" се слагат подписи и се решават бъдещите им десет, че и повече години живот, че там, в Средиземно море се поставят първите щрихи за устройството на света след края на т. нар. Студена война.

Да се съхрани икономическата мощ на социалистическата номенклатура, придобита от десетилетното преливане на партията в държава и на държавата в партия. 18 години след тази среща на високо равнище в Малта минаха, но Протоколите от нея все още не са широко известни, затова пък последиците от решенията, залегнали в тях са осезаеми и налице. Преди няколко години на страниците на в. "Труд" един интересен автор и историк Стоян Трендафилов повдига завесата на малтийските договорености. От изнесеното от Трендафилов стана ясно, че според договореностите в Малта, САЩ се задължават да продължат политиката си, както досега. В същото време за държавите от соцлагера се залага демонтиране на досегашната им държавност. Малтийската среща свършва и в Москва са извикани и събрани перестройчици от държавите членки на така наречения Варшавски договор. Горбачов беседва с всяка една от делегациите поотделно, като договореното от Малта, /поне това, което е възможно/ им е сведено дознание. Ето основните моменти, които са поставени като предстоящи пред страните от Източна Европа:
  • Отказ от досегашната формула за водеща политическа роля на партията в името на потулване на отговорността за краха на държавите;
  • "Малта 89" даде път за смяна на властта, но не и на собствеността, т. е. Западът показа, че е за реформи, но не и за социални революции, тъй като последните биха прокудили много от партийната номенклатура при изнесените капитали в чужбина и там биха се отворили големи проблеми. По-безболезнено бе, болшинството от номенклатурата да си остане в държавите, за да се включи /разбира се под нови формирования/, както в политическия живот, така и в икономическите реформи, новото законодателство и главно в прегрупирането на бивш държавен капитал, като нов, частен.
Ето защо 18 години политиците в България се занимаваха с всичко друго, освен с необходимото и належащото. Така например не се потърсиха сериозно виновниците за краха на държавата, не се потърсиха и изнесените пари, изчезналия Пенсионен фонд, даде се път на диво натрупване на капитали - чрез контрабанда, неплащане на данъци, кухи банки, законодателни пробойни, финансови пирамиди. В същото време съдебната система бе блокирана и най-обикновени дела се влачеха с години, а убийци и изнасилвачи, рекетьори и крадци на крупни суми, измамници се разхождаха на свобода с по няколко висящи дела.

Законодателството на България в първите години от прехода не се променяше ефективно, или ако това се правеше, то темповете бяха бавни и неефективни. Улицата бе овладяна дотам, че чрез нея се диктуваха и политически промени. Антикомунистическите сили се оказаха без възможности, неспособни за реално въздействие върху икономическия просперитет на криминализирани групировки и бивши номенклатурни кадри.
Техеран, Ялта и Потсдам получиха своето логично продължение в бурните води на Малта.*
Случайност ли бяха ключови събития след 10 ноември 1989 година? Свидетели и документи категорично отхвърлят каквато и да било следа на случайност. На какъв хал бяха самите САЩ, та да тръгнат да оправят социалистическия блок от държави в Европа?
След Горбачовата перестройка, Русия бе отстранена трайно от мястото на световен фактор за лидерство. Заета с многобройните си вътрешнополитически проблеми тя престана за известно време да е достоен опонент на САЩ в глобалната борба за превъзходство.

В първите десет години на "демократичните промени" в Източна и Югоизточна Европа, самите САЩ имат проблеми, които в никакъв случай, засега, поне видимо не променят посоката на пътя, по който са поели. Това са проблемите, които се явяват и в насоките на обновление за тази държава, и в необходимостта от корекции на поведение, съобразяване и стремеж. Ето как Бжежински изброи някои от тях в книгата си "Извън контрол":
  • Задлъжнялост и национален дълг в размер 4 трилиона долара, както и бюджетен дефицит от 400 милиарда към 1992;
  • Търговски дефицит, който е в състояние да засегне производството и увеличи безработицата;
  • Ниски спестявания и инвестиции, съотнесени към икономическите съперници на САЩ;
  • Индустриална неконкурентноспособност, отсъствие на дългосрочни програми за национални цели;
  • Ниски темпове на увеличаване на производителността;
  • Незадоволително здравно обслужване и оттам ниска продължителност на живота и висока смъртност;
  • Повърхностно гимназиално образование;
  • Влошаване на социалната инфраструктура и масов упадък на градовете;
  • Класа на свръхбогатите, която се противопоставя на данъчната система;
  • Мания за водене на съдебни дела;
  • Задълбочаваща се мизерия и расови проблеми;
  • Постоянно увеличаване на престъпленията и масово насилие;
и още: наркомания, култивиране на социална безнадеждност, прекалена сексуална освободеност, упадък на гражданското съзнание, безпътица на политическата система, нарастващо усещане за духовна празнота. Разбира се всеки, който се запознаеше с тези проблеми на САЩ и то изброени не от друг, а от самият Бжежински, неволно би се запитал способна ли е била тогава тази държава да бъде свърхсила и то в един твърде преломен момент от световни исторически промени, като същевременно да се състезава с икономическите си съперници?

Ето какво си "спомни" чак след 17 години съветникът на Тодор Живков - Костадин Чакъров за външния дълг и задграничните дружества. Цитирам Чакъров, защото казаното от него не е точно и може да мине за приказки на маса, но не и да се приеме сериозно, тъй като на места е невярно:
"Петър Младенов заяви, че България е в международна изолация, проядена е от деформации и е в икономическа катастрофа. Нито една от тези констатации не бе вярна. Лично аз направих последната справка за външния дълг заедно с шефа на БНБ Васил Коларов, с Драгневски и със служители на 4-о управление на ДС, които наблюдаваха банковия сектор. На 1 октомври 1989 г. брутният дълг на България бе $ 8,9 млрд. Но Ирак ни издължаваше дълга си от $ 1,5 млрд. в петрол, получавахме $ 400 млн. в петрол от Либия. Имахме неприкосновен запас за 1,7 млрд. долара в злато и други активи в швейцарски банки. А най-важното - дългът бе обезпечен с държавни активи за 130 млрд. лева и суровини за 40 млрд. лева. В това число не влиза земята.
Икономиката работеше, дългът се изплащаше равномерно - ежегодна главница от 2 млрд. и лихви за около 600 млн. - не е имало нито ден просрочен. Имахме договор в България да дойдат да работят 200 000 виетнамци - първите няколко десетки хиляди вече бяха тук - защото икономиката работеше. Темповете на растеж бяха изключително високи, само от търговия с оръжие имахме ежегодни приходи от около $ 1 млрд. -бяхме в световната десетка по производство. Имахме около $ 700 млн. приходи от химическата промишленост, 400 млн. от международния транспорт на Вили Бец, 300 млн. - от селското стопанство, само "Булгартабак" внасяше в хазната 1,2 млрд. печалба и бе на първо място в света по експорт на цигари... ... тези дружества /задграничните - бел. Л. М./ не бяха държавни. Те са задгранични представителства на стопанските организации и на фирмите. Имаше нужда от тях заради издигнатото ембарго срещу България след атентата срещу папата, в който ни замесиха.
Външнотърговските дружества бяха създадени, за да могат българските фирми да имат аналог на технологичните продукти на своите западни конкуренти. Затова българските организации изнесоха свои офиси там. Задграничното дружество представлява апартамент с маса, 4 стола и пепелник. То се задейства само при нужда, имаше пари колкото да си плаща тока и наема. В него стояха по няколко служители, достатъчно компетентни, за да могат да заобикалят ембаргото. Тогава се роди научно-техническото разузнаване - управление от 200-300 души, които осигуряваха работа на над 1 млн.. българи. Това управление успя да се добере до най-големите технологични тайни на Япония, САЩ и др. В това отношение много мило си симпатизирахме с Израел - те знаеха, че крадем, и ние знаехме, че те крадат, но си мълчахме, намигахме си..."
Апартамент с маса, четири стола и пепелник?! Представата на Чакъров за задграничните дружества е толкова умилително невярна, че става може би за художествен филм, но не и за сериозни данни и публикации...

Ще спомена само, че тези дружества водеха двойно счетоводство, не се отчитаха на държавата, особено след 10 ноември, но затова пък получаваха пари в изобилие... 393 дружества в 393 апартамента с маса, четири стола и пепелници - фантазията на Чакъров надминава и най-смелите представи за тези фирми...

Защо споменах три събития: атентата срещу папата, задграничните дружества и така нареченото преименуване на българските мюсюлмани? В тези три посоки от събития бяха заложени причините както за свалянето на Тодор Живков, така и икономическото осигуряване на комунистическата номенклатура. За всичко това "грижата" имаха представители на така наречената паралелна власт.


*Из книгата ми "Външният дълг и 10 ноември - в документи и факти" - бел. Л. М.


Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене