16.Паралелната власт

Продължение от 9 май

Историята има това качество да е разнолика и никога еднаква и спокойно равна. До края на миналия век, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ се бориха и почти успяха да останат главния арбитър и свръх сила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. Щатите контролираха и влияеха на държавите членки на обединена Европа чрез участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябваше да са наясно, че в един момент няма да успеят да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замисляха за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че "империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци". И като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно-техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни организации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, "Отворено общество" и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос - учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. Оттук тръгва контролът върху човешките мозъци...
В резултат на дейността им под формата на не правителствени фондации, центрове и организации в редица европейски държави бяха разклатени множество държавни валути - италианска лира, рублата, лева. В същото време управляващите в бившите социалистически държави безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост и то срещу - нищо. Защото именно определението "нищо" е най-точното, което получиха бившите страни от Източна Европа от напредналия Запад в усилията да заживеят човешки.
За никого не е тайна, "че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление" - обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си "По пътя към глобалната окупация".
Световна икономика, световна политика и световна религия - това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: "Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП - основана в 1959 г. - бел. а./", "Световният съюз", Световният съвет на църквите", "Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от "Сити банк", корпорация "Нюзуик", фондация "Рийдърз дайджест", братя "Рокфелер и мн. други/", "Тристранната комисия" /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и уточнява: " Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…"

Като проследява връзките на организирането и действията на различни организации и личности /масони, Билдербергери, фондации "Рокфелер" и "Карнеги", Римският клуб, Дейвид Рокфелер, по бъдещото налагане на новия световен ред, Гари Ка продължава:
"Единното световно управление не би могло да се осъществи чрез диктатура. За да бъде приет, новият световен ред трябва да използва за параван, нещо, което изглежда като най-истинска демокрация. Америка отговаря на тези представи, тъй като по света се смята, че тя е крепост на свободата - последната голяма надежда на човечеството… След като получих някаква представа за ролята на Америка в изграждането на новия световен ред, единственият въпрос, който остана, бе "Какво ще се случи със САЩ, след като изпълнят мисията си?"
Отговорът непрекъснато се натрапва в различни разновидности, както в края на миналия 20 век, така и в началото на този.
Защо споменавам тези факти, причината е, че почти нямаше и няма високопоставен правителствен и партиен член в последните 18 години в България, който под една или друга форма да не е бил свързан с въпросните организации. А свързването на родни политици и партийни величия не бе нещо самоцелно - то от своя страна изискваше и изисква пълно подчинение и акуратно служене на целите на тези организации. Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели бяха и са визирани само държавите от Източна Европа - в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протестираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

Кои бяха и са основните цели на Сорос и кое спомогна той да ги изпълни? На първо място: поставянето при всички правителства след 10 ноември и то на възлови места в управлението на държавата и медиите - на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.
Другите фактори, с които в един момент стана ясно, че държавата в лицето на изпълнителната си, законодателна и съдебна власт не успя и не е в състояние да се пребори са: катастрофалният брой на аборти на фона на отрицателния прираст и ширещата се демографска криза, увеличаващата се до застрашителни размери наркомания, нахлуването на различни религиозни секти и общества, просперитет на хомосексуализма и насилието в училищата, бумът на детска порнография, наркомания и алкохолизъм - с тези реалности моралният код на християнството и по-точно на православието бе поставен под сериозна заплаха. В същото време "прането на мозъци" набираше и набира трудно възспираема скорост...
Хората на Сорос не се спряха и пред целта да бъде "вербувана" интелигенцията на България. Под различни форми се спонсорираше издаването на творчеството на видни интелектуалци, влияеше се избирателно на журналисти да пишат поръчково и насочено по неслучайни теми. Но най-"вярната" посока, по която работеха хората на Сорос бе тази, по установяването на тотален контрол върху държавата, с цел "правене на история". Това бе другата от основните стратегии на Сорос и подобните му за дестабилизиране на България и държавите от Балканския район. Така през зимата на 1997 година хора на Сорос свършиха "мръсната" работа по дестабилизиране на държавата, като целта им бе да бъде сменено правителството и на власт да дойде това на СДС, в което имаше най-внушително присъствие на доверени на Сорос лица. Защо се бързаше? Предстоеше тотална приватизация, търпението на глобалистите да присъединят България към НАТО бе на изчерпване, моментът Западът да се противопостави на Русия с всички възможни средства и начини бе назрял...

Но да се върна към целта за "пренаписване на историята". Работата в тази насока започва още със свалянето на Живков, когато понятието "етнос" измества, с амбиция да замени, понятия като "националната принадлежност" и "идентичност"?
Получи се така, че в България, държава, в която православното християнство бе изместено на заден план /в продължение на близо пет десетилетия, по причина на идеологическата ни принадлежност към социалистическия лагер и съответната идеология/ се тръгна към отъждествяване на етническа с религиозна принадлежност, вероизповедание. И това започна да се насажда във време, когато в страни като Франция в Европа, САЩ всеки гражданин изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквото и да било друго като религия си остава и е единствено и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес".

През последните 10 години /1989-1999 г./ чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред, Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни или позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра.
В България бе използвана по "предназначение" едва стихналата история с преименуването на мюсюлманите. Аферата "Оня списък", афера, по която бе ясно от самото начало, че никога няма да бъде разнищена и да приключи, най-малкото защото хора от високите етажи на властта трябваше да получат присъди, а в България такова нещо почти не се случва.
Колкото политически партии и движения имаше в страната, толкова на брой бяха и версиите, около скандала с "Оня списък". В тази афера без спорни бяха няколко момента:
  • Списък е бил съставен и бе налице;
  • имаше изпълнители около подаването му на в. "Репортер 7", чиито имена бяха и са известни; - имаше и потърпевши, от които никой не потърси отговорността;
  • и не на последно място, налице бяха афиширани позиции от действащи политици в различни цветове от парламента, изпълнителната власт и президентството тази история да бъде забравена.
Съсредоточаването на вниманието на граждани и политици по "оня списък" ги отклони от едно друго събитие, което трябваше да мине незабелязано: Докладът на парламентарната комисия по сигнали за турцизиране на мюсюлманското население в някои райони в страната. Този Доклад бе готов, но бе прибран в архива на парламента и по него гласност така и не се даде навреме, с изключение на мои публикации във в. "Демокрация".
Така в две събития, които привидно нямаха връзка помежду си, участието на ДПС като политическа сила бе основно, скандално и подминато без каквито и да било законови санкции. И двете събития бяха рискови, и двете събития поставяха под угроза оставането на ДПС в политическата власт на страната, но въпреки това - тези събития не бяха предотвратени и се случиха.
В същото време резултатите от "оня списък" и турцизирането удряха директно върху националната сигурност на страната. Всяка друга държава не би подминала случилото се така, както постъпиха българските най-висши политици: президент, премиер, председател на парламента. В България събитията се случиха, предизвикаха серия от скандали в медиите и стихнаха, като че ли никога не се бяха случвали. Защо? Защото хора от сянката на паралелната власт "убедиха" президента, че не трябва да продължава скандала и най вече, че не трябва да има потърпевши...
И още нещо - и днес не е ясно: аферата "оня списък" ли прикри скандалния доклад за турцизирането на българските мюсюлмани или Докладът на парламентаристите трябваше да отнеме от силата на скандала по "оня списък"?

* * *

На 5 февруари 1992 година постъпва информация от българския гражданин Тефик, като доброволен заявител, която информация дава основание на Националната служба за сигурност /НСС/ да приеме, че са засегнати националните интереси по незаконен начин. Според информацията на Тефик, на 4 февруари, предния ден, Тефик заедно с Ахмед Доган са посетили турското посолство в столицата София, където Доган предал в присъствието на Тефик материали от различен характер, сред които и "оня списък". Списъкът съдържал 38 страници с почти 1300 имена - от посланици до шофьори, служители на Външно. 166 от тях са служители и на МВР, разузнаването и военното разузнаване… Изяснява се също така, че междувременно Доган обяснил на Тефик, че е получил материалите от Стоян Ганев и Живко Попов /единият настоящ министър на външните работи, а другият - бивш зам.-министър на външните работи - бел. Л. М/.

Ахмед Доган е лидер на политическа сила, Тефик е домакин - какво събира тези двама души? Оперативни работници на НСС докладват случая на ръководството си и по-късно с материалите са запознати президентът, председателят на Народното събрание, Стефан Савов и премиерът Филип Димитров.
На няколко заседания на Консултативния съвет за национална сигурност случаят се обсъжда, като се взема решение да бъде изслушан и Тефик.

Във връзка с гореописаните събития, известна става фразата на президента Желю Желев: "Каквото и да се установи, Стоян и Доган трябва да си ходят!"

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене