20.Паралелната власт

Продължение от 15 май

//
Безмитната търговия с бензин в годините на преход създаде банка за турски бизнесмен. Същият Гювен, за когото ДПС не отрече, че получава спонсорство от него. Това бе един крещящ пример как с подобна дейност хем се финансираха политически партии, хем се създаде банка. Турският бизнесмен Фуат Гювен, собственик на повечето от безмитните бензиностанции в България, главно по южната ни граница, получи разрешение в края на месец септември 2006 г. от БНБ да придобие "Търговска банка Д" АД, София. Разрешението бе издадено от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" Емилия Миланова. То бе за придобиване на акции, представляващи 100 процента от акциите с право на глас в капитала на "Търговска банка Д".

Може да прозвучи нелепо, но бившият министър на финансите от времето на кабинета "Любен Беров", Стоян Александров, финансист, мениджър и банкерът оглави два месеца след създаването й, Надзорния съвет на ДБанк, бившата Демир банк! Преди това той беше главен изпълнителен директор на Токуда банк, която напусна, когато стана председател на УС на "Елкабел" Бургас.

"ДБанк е еднолично собственост от месец и половина на Фуат Гювен, един от най-големите инвеститори у нас, каза Александров. - Тя има всички видове лицензи за банкова дейност и разполага с 5 офиса в страната - в София, Варна, Пловдив, Бургас и Хасково. Капиталовата и база е 20 млн. лв., която предстои да се вдигне до 40 млн. лв., каза Александров. - Тепърва ще трябва да дадем профил на банката в момента пишем стратегия за бъдещето на трезора и готвим оценка на кадрите", добави той.

Първата инвестиция в България на българския турчин Фуат Гювен е закупуването на базата на Балкантурист Хасково. След това той се насочва към безмитната търговия с горива. Изгражда първата си валутна бензиностанция на граничен пункт Ново село. След това прави бензиностанции в безмитните зони на Видин и Русе. Големите му инвестиции са в енергетиката - Фуат Гювен е собственик на 8 ВЕЦ. Всички те са спечелени на търгове с наддаване. След това Гювен придобива "Елкабел" Бургас - най-големият завод за кабели и проводници с очакван оборот за тази година от 100 млн. лв. Същият "Елкабел", чийто председател на Управителния съвет е не друг, а Стоян Александров!

Последната инвестиция на Гювен бе закупуването на ДБанк. Така бе представен новият банкер на гражданството. Ще се върна в годините назад, за да припомня какъв "инвеститор" бе Гювен и имаше ли в годините на преход силен партиен интерес да се запазят безмитните магазини по границите на държавата? Ще припомня обяснението на Тихомир Стойчев, бивш шеф на ЦСБОП /Централна служба за борба с организираната престъпност - бел. Л. М./, че в първите години на преход към демокрация, службата, която той е ръководел не успявала да събере достатъчно данни за партийна съпричастност към тези канали. Партийна и меркантилна. Тук веднага ще опровергая Стойчев с един случай от партийния контрол на парламента, когато депутатът Гинчо Павлов /ПС на БСП, и редица присъдружни организации и партии - бел. Л. М./ отправя питане към вицепремиера Евгени Матинчев / посочен за този пост от ДПС в кабинета на Л. Беров - бел. Л. М./, относно основанието за сключване на договор между турската фирма "Шипка - Фуат Гювен" и Свиленградската безмитна зона за построяването на бензиностанция за продажба на безмитни и без данъчни горива. Ето историята, която Гинчо Павлов изнесе от парламентарната трибуна: Фуат Гювен, турски бизнесмен /от български произход, започнал с търговия с дрехи през границата с Турция, бел. - Л. М./ се оказва собственик на безмитна бензиностанция, който продава дизелово гориво на скандално ниски цени. Той не плаща мита, данъци и акцизи, ползвайки се от нормативните облекчения за търговия в безмитна зона. Оказва се, че фирмата на Гювен продава не по-малко от 100 тона гориво на денонощие, като специалисти експерти изчислили за Павлов, че чистата годишна печалба на Гювен надвишавала 2 млн. и 200 000 долара. Сума, от която в държавата не влизала и стотинка. ЕООД-то на "инвеститора" Гювен пък липсвало в компютърния масив на Националния статистически институт констатирал депутатът Павлов.

Освен това, задължение на Гювен било да продава гориво само на излизащи от страната превозни средства, но той продавал и на влизащи и на излизащи, без да отчислява никакви акцизи, данъци и такси. Бизнесменът получил правото да ползва обекта на смешен размер наем - от 250-260 долара месечно /колкото бе размерът за наема на апартамент - бел. Л. М./. Щети за държавата, нанесени с този договор с Гювен има, категоричен бе депутатът Гинчо Павлов, но това били умишлено организирани щети, тъй като на практика чуждестранен икономически субект правел бизнес, от който в държавната хазна не постъпвал нито цент!


На това парламентарно питане, вицепремиерът Евгений Матинчев отговори в стил: защо да дискриминираме турските бизнесмени, защото трябва да се удря ДПС ли? И тук стигаме до интересната връзка: правителство на Беров с подкрепата на ДПС, подписва се изключително изгоден договор с турски бизнесмен, от който държавата губи милиони. Кой помагаше на този бизнесмен с политическия си чадър, - отговорът бе ясен, политическата сила, създадена на етническа основа! Ето как от ощетяване на държавата се ползваха и ползват границите на България за печалба на политическа партия. Какво по-удобно: партия с бензиностанция и продажба на горива в безмитната зона?

Вчера, 15 май 2008 г. в парламента бяха приети от бюджетната комисия в закона за безмитната търговия. Така след дълги борби за запазване на бизнеса в безмитните магазини, фирмите, които имат подобни обекти на границата, постигнаха своето.
Оказа се, че предложението за преобразуването на безмитните магазини е на депутата от БСП Стоян Проданов и е в разрез със становището на Министерството на финансите, което предвиждаше фрий шоповете изобщо да преустановят дейността си, тъй като в междинния си доклад от началото на годината Брюксел ги обяви за развъдник на корупция.
Шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров, от Коалиция за България обясни, че "в крайна сметка в България сме свикнали, след като не можем да си измием ръцете, направо да ги режем. "Нали ви е ясно, че няма никакви забележки от страна на Европейския съюз и от който и да е било от нашите европейски партньори по отношение на превръщането на тези фрий шопове в нормални магазини, каквито има по цялата страна" - заявил Овчаров по време на заседанието.
Така на практика социалистите се противопоставиха на министъра на финансите от своето правителство, като отстояха дейност, който в последните години от прехода финансираше щедро настоящия партньор на червените - ДПС.

В законодателството по време на експлоатацията на бензиностанциите от Гювен съществуваха празноти, които прекрасно се използваха от подобни бизнесмени като Гювен. Използваните схеми показваха много добри познания на митническите механизми. Дали за това бяха помогнали бивши служители на ДС, контролирали каналите при провеждане на скрита транзитна търговия, или авторство в ограмотяването на отделни лица и шефове на групировки имат митнически служители - това можеше само да се предполага или гадае. Уникален бе случаят с фирма "Дипс" от 1993 година, която имаше лиценз от "Пепси кола" и работеше под аренда. "Дипс" бе коментирана в парламента, тъй като в един момент се оказа, че тя дължи 130 000 000 данъци и към 200 000 000 кредити от банки. "Дипс" бе известна с това, че правеше дълго време много масирана реклама по телевизията, след което президентът й си замина при съпругата чужденка и не се върна. "Пепси кола" прехвърли лиценза си на друга фирма, а държавата пи една чаша студена вода за изгубените милиони...
И това се случи по времето, когато Стоян Александров бе министър на финансите. Държавата бе ощетявана безнаказано с всички възможни механизми и начини, като основните потребители на изгубените за хазната милиони се явяваха политическите партии. Т. е. налице бе организирана престъпност, в която известни икономически субекти финансираха политици и партиите към които принадлежаха. Щетите годишно надхвърляха един милиард само от контрабандно внесени акцизни стоки през границата и работата на безмитни бензиностанции.
Фрапантни бяха и са случаите с вноса на дизелово гориво за продажба в бензиностанциите, обмитено като мазут за промишлени нужди. В случаите с това гориво се стигна до парадокса през 1992 и 1993 г. бензиностанциите да отчитат като продадени много по-големи количества гориво от произведеното и внесеното /по официални данни в страната - бел. Л. М./
"… през лятото на 1992 година ние получавахме от регионалните дирекции голям обем информация, че се върши контрабанда на горива в посока на Югославия - разказа Тихомир Стойчев в предаването "Блитц" на Би Ти Ви - Наблюдавайки един конкретен случай в района на Сливен, ние задържахме този конвой на излизане от границата на България, извършихме проверка и се оказа, че с подправени документи, де факто осъществява се контрабанда, мами се митницата. Веднага поставих въпроса пред тогавашния вътрешен министър г-н Соколов /правителство на СДС от 1991 година - бел. Л. М./, като му предложих като вариант незабавно правителството да се запознае с информацията и да бъдат взети мерки. Тъй като това съвпадна с почивни дни, г-н Соколов пътуваше някъде, доколкото той тогава ми каза, със съпругата си за .... и той ми каза - абе, виж там, бързо вземи мерки. И аз бях принуден да пусна една грама до всички КПП-та да можем да обобщим постъпващата там информация и да набележим срочни мерки на базата на анализа за пресичане на този вид дейност. Това не се получи. На втория ден вече, в неделя, всички вестници, всички медии тръбяха, че аз съм едва ли не превишил своите правомощия и фирмите поставиха въпроса, че ще съдят този, който възпрепятства една нормална, според тях дейност. По-късно в България, в съответствие и с нашите прогнози се разрази една сериозна енергийна криза..."


И тук идва логичния въпрос: не е ли задължен един министър в действащо правителство да съблюдава за спазване на интересите на държавата? Приведох два случая с министри от правителства на ДПС и СДС, а днес защитата на безмитната търговия се защитава от социалисти в парламента. В ощетяването на държавата нямаше значение партийния цвят - схемата действаше, независимо кое правителство е на власт.

Това безобразие, узаконено едва ли не от високопоставени длъжностни лица в йерархията на изпълнителната власт дава причина да смятаме, че безнаказаното ощетяване на хазната на една държава се извършваше с благословията на хора в сянка, които дърпаха конците, за да продължат тези явления - въпреки действащите закони, и въпреки очевадното нарушаване на интересите на държавата. Тези хора бяха без партиен цвят но със силно влияние върху законодателна, съдебна и изпълнителна власт.

В Комисията по корупция към 36-ото Народно събрание с председател Анна Караиванова бяха изслушани висши финансови и полицейски служители, сочеха документи от тази комисия, които даваха данни за шантаж, заплахи спрямо митничари, както и макар и по-рядко - упражняване на натиск върху тях от страна на влиятелни лица. Тези случаи, както се оказва са били разигравани при манипулациите с транспортиране на течни горива, при внос на алкохол, цигари и други стоки, чието обмитяване е било свързано с големи плащания. Допускало се е в служебни помещения и в района на митническите проверки да присъстват "охранителни" групи, известни от близкото минало като борци, които не са разрешавали или са пречили да се извършва физически контрол на съответните превозни средства.
През Комисията бе изнесено, че различни политически групировки и високопоставени длъжностни лица са се намесвали при назначаване на началници на митници. При това интересът бил най-голям към пунктовете с най-оживен трансграничен трафик, като Кулата, Свиленград и други. Бил даден пример как бившият областен управител на Хасково д-р Михайлов е проявил подобен интерес.
В този смисъл и едно обяснение на шефа на ЦСБОП, Тихомир Стойчев не заинтересува никого. А Стойчев заяви в прав текст:
"Ние бяхме посочили точно вече приватизираните канали, дейността, лицата, стоките, които представляват интерес и опасностите от това за държавата…"
На това народът му казва - глас в пустиня.

Докато развяваха историите с канали на Държавна сигурност от близкото минало, действащи политици закриляха действащите контрабандни канали от бившата ДС, и то в полза на действащи партии.

И ако толкова любимите на разни набедени политици от рода на Методи Андреев и прочие специфични външнотърговски операции се размахваха като знаме срещу лошата Държавна сигурност, то тук дължа да направя едно уточнение, което посвещавам ЛИЧНО на Андреев и секстетът около него. А то е: специфичните външнотърговски операции НЕ АНГАЖИРАХА НАЦИОНАЛЕН РЕСУРС, докато от пробойните по границите на България в годините на преход след 10 ноември 1989 г. изтичаха годишно 1,5 - 2 млрд долара, които хазната губеше от контрабандата. Изтичаха с многопартийна политическа благословия...
Така че, вместо да боде очите наличието на контрабандни канали, от преди 10 ноември 1989 г., далеч по-добре щеше да бъде да се разследва кой наследи и ползваше тези канали. Да се проследи и защо при всяка смяна на властта убиваха показно няколко емблематични фигури, набедени, че се занимават с контрабанда, а на тяхно място идваха следващите, които пък убиваха при следващата правителствена смяна. Така се случи с Константин Димитров - Самоковеца, с хората от ВИС, а след тях дойдоха и убийствата на Иван Тодоров - Доктора, митничарката Шинка Манова.

Имаха ли връзка политици с разстреляните поръчково и показно?

Ще припомня как Емил Кошлуков призоваваше от вестници и телевизионни предавания: "Докторе, обади ми се, ако искаш да си жив!" След разстрела на Иван Тодоров - Доктора Кошлуков замълча и не коментира нищо. Според Инфо радио, на 19 ноември 2003 г. излиза информация, че Самоковеца лобирал пред Кошлуков за рокади в митниците! Оказа се, че депутатът от НДСВ Емил Кошлуков бе имал среща с Константин Димитров - Самоковеца на 20 юни 2001 г. в столичния хотел "Хилтън" - това съобщи Инфо радио, позовайки се на отлично осведомени източници от МВР. Кошлукон не опроверга радиото. Разкритието бе обявено часове след като Кошлуков обвини ген. Румен Миланов и ръководената от него Национална служба за борба с организираната престъпност във връзки с мафията. Радиото изнесе, че срещата между Кошлуков и Самоковеца е продължила 45 минути - от 10 до 10.45 ч., като двамата са седели на единично сепаре в хотела и около тях е била само охраната на Самоковеца. /Тук няма да коментирам как опитен човек като Кошлуков не се е сетил, че Самоковеца е обект на проследяване от службите. - Л. М./. Тема на разговора между Кошлуков и Самоковеца било предстоящото назначение на бившия директор на Агенция "Митници" Емил Димитров-Ревизоро. Самоковеца е лобирал на неговото място да бъде назначен друг човек. По-късно службите засекли и телефонен разговор между Самоковеца и негов приближен в митниците. Косьо Самоковеца е настоявал бившият служител за свръзка към отдел "Мобилни митнически групи", Красимир Демирев и настоящият началник на мобилните групи Румен Кирчев да бъдат преместени или отстранени от работа.

Три седмици след тази информация на Инфо радио, на 6 декември 2003 г. Константин Димитров - Самоковеца, производителят на картофи бе разстрелян в центъра на Амстердам.
Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене