21.Паралелната власт

Продължение от 16 май

//
По време на управлението на кабинета "Беров" година имаше случай, когато един ирански гражданин - Масут се обади доброволно на началника на Транспортния отдел Сираков, и той, и оперативният работник Мараджиев съобщиха за това в СДВР. Николай Григоров, тогава шеф във СДВР отхвърли възможността да се приеме доброволното явяване и бе издадена заповед за довеждане, което завърши с убийство. За довеждането бяха изпратени части на Службата за борба с масовите безредици /същата, служба, чийто служител разстреля двете барети в "Белите брези" - бел. Л. М./. Вместо да си правят труда да водят Масут, полицаите го убиха. Като куче.

На десетките въпроси за акцията в ж. к. "Белите брези" за: връзки между престъпни групировки и бивши и настоящи служители на МВР, за това как забогатяха бивши МВР и спецслужители, защо барети бяха пратени без униформи и предпазни жилетки да охраняват някакъв апартамент от Карамански, след като Карамански вече е бил задържан. На въпросите каква бе истината за прословутата заповед, която ту министър Михайлов започвал да пише, ту някой друг му я довършвал, ту веднъж имало заповед, ту - нямало, кой е инструктирал баретите за операцията, как настоящи служители на МВР пият и празнуват за десетки хиляди лева, след като имат фиксирани заплати, защо полицаите са стреляли с дебаласирани куршуми, които са сигурни убийци, и още, и още. Министър Виктор Михайлов отговори в парламента по следния начин:
"Всички сме грешни!
... не оправдавам полицията, но тя е в тежко състояние... много от хората ни не могат да проумеят, че престъпникът Карамански от 1980 г. е едно, а престъпникът Карамански от 1993 г. е нещо съвършено друго... въведе се адвокатска защита от момента на повдигане на обвинението, което изкара престъпника с едни гърди напред пред всичките... по-късно, когато стана престрелката в "Дружба" и там се избиха, загинаха двама души от групировката на "борците" и двама души бяха тежко ранени, един от тях почина по-късно в болницата... Можеше да отидем към два варианта, тъй като всички избити, включително и простреляни пред "Севастопол" бяха от групировката на борците". Имаме точна оперативна информация, че всичките тези стрелби по тях са направени от хора на Иво Карамански. Решихме, че трябва да изолираме Карамански и оттам да отидем към решаване на конфликта... имаме достатъчно сили да ги напънем, трябва да ви кажа, че щеше да стане кръвопролитие в центъра на столицата... групировките разполагат и с тежко стрелково оръжие. Ако вземете една справка от това какво е изчезнало от наши военни поделения ще видите, че оттам липсват и гранатомети и гранати и всякакви други "скромни" бойни уреди..."

Момент! Изчезнало оръжие, гранатомети и гранати?

Ликвидация, и то безсрочна бе тази на Организацията за съдействие на отбраната /ОСО/. Организацията да съдействие на отбраната /ОСО/ бе структура, която извършваше пред казармена подготовка на младежи. Закриването й, без да е посочен срок остави на произвола на съдбата голямо движимо и недвижимо имущество: стоматологичен кабинет и апаратура, пособия и консумативи за медицински пункт, авиомедицински кабинет, микроскоп, очен набор комплект "Цайс", офталмометър, апарати за физиотерапия, апарати за изследване на алкохол в кръвта, апарат за диагностика на сърце - портативен електрокардиограф "Сименс", 89 цеви, 70 цеви учебно бойно оръжие, 295 цеви малокалибрени пушки, 64 броя малокалибрени пистолети, 330 броя пневматични пушки и 2 броя пневматични пистолета, боеприпаси, студентски морски клуб, морски клуб на язовир "Искър", аероклуб - Хасково, сп. "Радио и телевизия", в. "Патриот", печатна база, предоставена на ЦК на ДКМС, 63 комплексни бази, 16 аероклуба, 4 делта клуба, 83 радиоклуба, 292 стрелкови клубове, 43 морски клубове, 19 наборни автомобилни школи, 22 школи за начално военно обучение, 4 мото стадиона, 22 обединени военно-технически клубове, 2 ремонтно-производствени бази, 98 авто мото клубове, 2 броя яхти, 2 броя скутери, 1 микробус "Нисан", 90 броя моторни самолета, 250 комплекта водолазно оборудване, 1860 броя парашути, 177 броя учебни кораби и катери, автомобили. Неподдържането на имуществото в ликвидация стана причина за самолетна катастрофа в аероклуб - Сливен с двама загинали, изгоря самолет в аероклуб - Казанлък, стана самолетна авария в Пазарджик, загина парашутист в Добрич, откраднати бяха 130 000 лв от касата на столичния РЦ и злоупотреби с над 200 000 в автомобилна школа - Ботевград. Това бе имуществото, по което, докато се ликвидираше безсрочно ОСО, бяха образувани прокурорски преписки за злоупотреби.
Оръжието и боеприпасите от ОСО в годините на ликвидация се разпиляха - в чии ръце попаднаха, няма как да стане ясно. От обявената в безсрочна ликвидация ОСО държавата "подари" анонимно оръжия, боеприпаси, които се отправиха неизвестно в каква посока и попаднаха неизвестно в какви ръце. Известно е, че след 10 ноември 1989 г. все повече граждани станаха собственици на огнестрелно оръжие. До 1991 г. единствено ловците и състезателите по спортна стрелба бяха единствените цивилни, които имаха право на оръжие. След 1991 г. бе разрешено и на лица с определени професии да притежават оръжие - например частните охранители. През 1998 г. с промените в Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси бе позволено на обикновени граждани да притежават оръжие за самозащита. За справка за какви цифри говорим ще спомена, че в края на 1992 г. броят само на частно притежаваните ловни пушки бе 113 000. През 1996 г. официално броят на огнестрелните оръжия, притежавани от лица от споменатите по-горе две професии бе 58 310 изнесе Центърът за изследване на демокрацията.
В същото време силите за сигурност и полицията не вкарваха в компютърен масив характеристиките на всички официално притежавани оръжия и тази традиция продължи години наред. Това обстоятелство от своя страна затрудни разкриваемостта на извършителите на убийства, а броят на убийствата нарастваше с всяка изминала година. Да се лансира правителствена програма за събиране на незаконно притежаваното оръжие или да се обяви амнистия на тези оръжия със Закон - предложи депутатката Нонка Матова през 2002 г., но инициативата й не бе подкрепена от колегите й политици. Създадената служба КОС /Контрол над общоопасните средства/ към Национална служба "Полиция" - контролираше осъществявания внос на огнестрелно оръжие и боеприпаси за МВР или за граждански нужди. България имаше поети ангажименти по Програмата за действие на ООН, според която всички иззети количества оръжие подлежат на унищожаване.

Инцидентно и случайно ли бе убийството на двете барети в "Белите брези"? Подполковник Марин Чанев бе намерен разстрелян със служебна карта в ръка, до него мъртъв бе паднал и Георги Георгиев, по тях бе стреляно с куршуми 5/45, от неизвестно от кого повикани полицаи. Двете барети бяха пратени с инструкции, но без предпазни жилетки от шефа си тогава, подп. Красимир Петров /по-късно шеф на Гранична полиция и генерал - бел. Л. М./ - изпратени на смърт неслучайно, заключиха още тогава техни колеги. След този двоен разстрел 105 барети напуснаха отряда. Само 5 дни след разстрела катастрофира служебен форд с четири барети по пътя София - Плевен. Стана ясно, че командосите са охранявали /със знанието на министър Виктор Михайлов/ ТИР със стока на плевенска частна фирма, по Наредбата за допълнителен труд в извънработно време. Стигна се до парадокс, че докато в поделението нямаха пари да си платят парното, секретните командоси се държаха с ниски заплати и се пращаха от висшестоящи свои началници за изпълнение на частни задачи!
Някой искаше да деморализира работещите в антитерористичното поделение. Някой искаше да може да си служи с уменията на баретите и те да са му под ръка. В поделението във Враня влизаха тирове с акцизни стоки, там нямаше кой да ги проверява. Частни лица се разхождаха без проблем в поделението, и спокойно можеха да видят лицата на баретите...

Ето как продължи речта си в парламента МВР-министърът тогава, Виктор Михайлов:
"... след задържането на Карамански постъпи оперативна информация, а такава по най-различни канали постъпва. Директорът на Столичната полиция Григоров донесе информация, че в един обект, известен на полицията се пренася оръжие, че привърженици на Карамански се събират, че искат да направят отвличане или нападение върху министерството, за да принудят да го освободят. И тогава се взе решение да се отиде при този Иван Иванов, който има влияние върху хората на Карамански, да се разговаря с него и да се потуши този стрес... за тяхната сигурност бяха дадени трима души от баретите... и се демонстрира полицейско присъствие за евентуално предотвратяване на нападение върху Иван Иванов... Григоров твърди, че предал по веригата да бъдат предупредени и патрулите, те твърдят, че не са и в един момент, две минути след като влизат в апартамента и още хората от баретите се разполагат по площадката, се качват горе и започва тази стрелба..."

1994 година за първи път ясно и на глас бе заявено в българския парламент, че полиция и бандити си имат вземане-даване. Става ясно и че, българските служби са дали оръжие на криминално проявени лица - по информацията вървели проверки в София и Перник... В периода 1991 - 1994 полицията напуснаха 14-15 000 души - хора, които естествено се вливаха в частния бизнес, заставаха от другата страна срещу МВР службите и така осребряваха информацията, с която бяха работили години наред. Държавата, в лицето на изпълнителната, законодателната и съдебната власт правеше възможно престъпни групировки да се организират, да се въоръжат, да излязат на улиците и да раздават правосъдие и да решават със сила проблемите си с конкурентни групировки.

Скандалите в поделението на баретите започнаха на погребението на двамата разстреляни в "Белите брези" - там барети не допуснаха МВР шефове на поклонението на загиналите. След погребението 105 барети напуснаха, отряда в знак на протест от начина, по който ги третираха началниците от министерството и полицията.

Следващият скандал в отряда на антитерористите назря след като седем души и шефът на поделението, Филко Славов бяха оттеглени и сменени, а самият Славов бе прибран от МВР-министъра Георги Петканов. Скандалите и провокациите с барети не спряха, в един августовски ден за малко не бе разстрелян бившият командос и съосновател на Съюза на бившите барети, Алексей Петров. Последваха прострелване Димитър Джамов пред бирарията "Двете халби", а няколко часа по-късно за малко не бе убит Илиян Варсанов. От средите на полицията на журналисти се пуснаха версии, че нападението над Алексей Петров било свързано с двете стрелби. Две седмици след инцидентите беше разбита т. нар. "фабрика за убийства" и зад решетките попаднаха общо шест бивши барети, за които веднага се пуснаха слухове от МВР, че си вадели хляба с поръчкови екзекуции - нещо, което никой не си направи труда да докаже. От НСБОП обявиха, че са разкрили организирана престъпна група от бивши барети, специализирали се в поръчкови убийства, отвличания, взривявания, рекет и "най-разнообразни форми на терористични прояви".

Някой имаше интерес да унищожи морала в антитерористичния отряд и да го превърне в послушен придатък на властта. Някой, който бе наясно с разпиляването и липсата на контрол над оръжията и боеприпасите, някой, който нехаеше по изготвянето на закони, с които да се противодейства на бандитите. Улицата, престрелките, убийствата - всичко това бе свързано по един или друг начин с паралелната власт. Отстрелваха се неслучайни хора, но убийствата се представяха като разчистване на гангстерски сметки... Властта на улицата диктуваше на изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Властта в сянка дърпаше конците на официалната власт...

Около поредните промени в Специализирания отряд за борба с тероризма - СОБТ, командос бе хванат с пловдивски търговец в Гърция с 2 грама кокаин и 4543 хапчета екстази. Както се разбра по-късно бившият командос пътувал 4 пъти до Гърция, като за последното пътуване представил медицинско свидетелство. Този случай бе използван от МВР шефове, за да се обясни, че задържаният с опиати бил сред недоволните от Филко Славов и случилото се било показателно за това кой кой е в отряда във Враня. На вестниците бе пусната версията, че полк. Славов се опитал да се освободи от подчинените си, за които имало сигнали, че са свързани с престъпни групировки, но по редица причини не успял да доведе операцията докрай. Около скандала с Ф. Славов, който така и не бе разнищен, бе пусната и версията, че в поделението имало няколко типа барети: идеалисти, спуснати отгоре и двуличници, които работели с престъпни групировки. Забравено бе, че именно от МВР бе създаден навикът барети да не различават държавна от частна поръчка и че ако някой има вина за мисленето, убежденията и психическата нагласа на командосите, то това са случайно попадналите в последните 16 години по върховете на МВР хора, които държаха на ниски заплати командосите и си служеха с техните умения за лични цели и интереси. Без да си дават сметка, че една барета притежава умения, които изискват пълно отдаване, постоянни тренировки и, че точно тези умения струват скъпо, но могат да се използват и след напускане на поделението и от хора, които разполагат с пари, власт и не съвсем законен бизнес. Това бе причината барети да бъдат засичани в международен наркотрафик, бивши барети да служат като охрана на убития в Холандия, Константин Димитров - Самоковеца.
Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене