22.Паралелната власт

Продължение от 19 май

//
Помните ли думите на Евгений Бакърджиев в Ловеч, че избори се печелят с бой и пазаруване. Пазаруването предполага пари - местата в листите си имаха цени, гласът на всеки избирател също си имаше цена. А билбордовете, рекламите във вестниците, в радиа и телевизии? А трапезите, платените интервюта и очерци, а бензина, скъпите костюми, командировките в чужбина - все пари, пари. Но не от членски внос, а още по-малко пък от държавната сума за избори.

И призива на Надежда Михайлова бившата външен министър и синя лидерка "Нахранете журналистите!" Не че всички журналисти ще седнат на маса с политици, но това "нахранете" се помни още.

Днес нещата с изборите ще изглеждат различно. В ход е приемането на Закон за конфликт на интереси, България е член на Европейския съюз, и номерата "с бой и пазаруване" и "нахранете" няма да минат. Но необходимостта от пари за партиите си остава, и ако някой разчита на европейските средства за предизборна кампания - много ще му е трудно. Поне засега, на първо четене, както се казва.

В 36-ото Народно събрание Комисията по корупция с председател Анна Караиванова установи, че:
  • В управителни органи на търговски дружества с държавно имущество към дата октомври 1993 са участвали 8 заместник-министри, петима съветници от отдел "Правен" към Министерския съвет, двама служители от отдел "Местна администрация и обществен ред";
  • В управлението на търговски банки от представителите на изпълнителната власт са били включени: трима зам.-министри, бившият главен секретар на Министерски съвет, двама началник отдели в МС и в Министерство на търговията;
  • От по-ниско равнище представители на изпълнителна власт в Комисията бе представена цифра на 533 служители, участващи в управителни органи на банки и фирми.

Умишлено поддържани законови празноти позволяваха съвместяването на държавна служба и участие в управителен орган, а това без спор създаваше предпоставки за възникване и разширяване на корупция, както и на лично облагодетелстване при злоупотребата със служебно положение. Корупцията не е от вчера все пак...

Крещящ пример на съвместяване на държавна служба и лична облага, с който Комисията се запозна бе този с бившия зам.-министър на промишлеността Тодор Ненчев /правителството на Любен Беров - бел. Л. М./. Какъв бе случаят: С ПМС на МС е била приета Наредба за условията и реда за изразходване на средства от фонд "Структурна и технологична политика" към Министерство на промишлеността. Изискването в тази наредба е било: финансирането и изразходването на средствата от този фонд да става чрез конкурс. Задачата да подписва договори за финансиране министър Румен Биков бе възложил на заместника си Тодор Ненчев. Впоследствие става ясно, че Т. Ненчев е подписвал договори за финансиране на фирми, без да има проведен конкурс. Освен това зам.-министърът сам участвал в регистрирано дружество с ограничена отговорност, в което членувал и човек от фирмите, на които Ненчев, като зам.-министър давал протекции без конкурс. По-късно дружеството, в което участвал Ненчев е било пререгистрирано и делът му е бил откупен, чрез подялба и продажба между останалите съдружници.

Друг случай, който разгледа Комисията бе по сигнал и документи, отнасящи се за личен банков влог на министър Христо Тотев. Документи сочеха, че 50 000 щ. долара били получени от чужбина в българска банка, на личната сметка на Тотев. На членовете на Комисията бе разказана версията, че тези пари "ПОГРЕШНО" се озовали в личната спестовна книжка на министъра, а всъщност били предназначени за оперни и балетни спонсорства! Случаят бе потулен с недомлъвки, като остана неизяснено и кой е взел лихвите от престоя на тази сума в личната банкова сметка на министър Тотев и в какъв размер са били тези лихви?
Комисията по корупцията получи и разгледа сигнал и за зам.-началника на Главно управление "Данъци" в Министерство на финансите Евгений Тодоров, участвал и спечелил от шоу "Невада" 60 000 лева, при положение, че фирмата на шоуто е била проверявана в момента данъчно. Министърът на финансите Стоян Александров, даде отговор по случая. За финансовия министър бе естествено данъчен служител да участва и спечели в шоу по телевизията 60 000 лева и то от фирма, дъщерното разклонение, на която в момента се проверява данъчно. Същата фирма очаквала и разрешение за хазартна дейност от Комисията по хазарта. Естествено бе според Александров проверявана данъчно фирма да "награждава" данъчния началник чрез телевизионното си шоу?
По друг сигнал в парламентарната Комисия по корупция бе изнесено, че пак Евгений Тодоров разрешил самоволно на някаква фирма да си внесе офис техника, без облагане с данък върху оборота! Комисията получи от министъра на финансите Стоян Александров отново оправдателен отговор. От министерското тълкуване стана ясно, че разрешението за необлагане с данък върху оборота е било... отменено /като несъстоятелно и нанасящо щети на държавата - бел. Л. М./. Ст. Александров призна пред членовете на Комисията, че за тези действия на данъчния служител имало спор на високо равнище: да се облага ли офис техниката като стопански инвентар или не?

Крещящ случай на съвместяване на държавна служба и частно съдружие във фирма, с който се запозна Комисията бе този с министъра на земеделието Георги Танев. В предмета на дейност на частното Танево съдружие бе записано "износ на стоките, подлежащи на разрешителен режим " от сферата на комбинираните фуражи на зърнена основа, брашна и други". По закон, разрешителни бе оторизиран да дава земеделският министър. Така се получаваше съвместяване на платена висшестояща държавна служба и интерес от частна печалба.
Министър Танев се яви в Комисията, но от разговора, който водиха с него членовете й, стана ясно, че самият министър не се притеснява от така създадената ситуация и ни най-малко не смята, че е налице облагодетелстване от негова страна!

В горните примери няма нищо странно, след като министърът на финансите тогава, Стоян Александров, който от първа страница във вестник "Пари" от 21 септември 1993,брой 184 заяви: "Стопанската дейност на партиите е без данъчен контрол". В същия вестник министърът настояваше за изменение на Закона за политическите партии, тъй като била създадена ситуация, в която политическите партии да се отдръпнат и да не допускат данъчни служители до документацията си. Спомням си, че по този скандален случай /отразен и в Доклада на члена на Комисията Владислав Даскалов - бел. Л. М./ не бе проведен разговор в Комисията по корупцията и по тази причина не бе направена проверка по сигнала. Самата Комисия получи писмо отказ до данъчна служба, написано от политическа партия, в което се казваше, че няма да бъдат допуснати данъчни служители за проверка.

Съзнателно поне при три правителства не се изработваха закони, които да пресекат безобразията на политическите партии по данъчната отчетност. Съзнателно се толерираше безнаказаност на висши държавни служители и членове на правителства - кой стоеше зад това абсурдно положение? Хора в сянка, на които им бе удобно да съществуват законови празноти и едни или други партии да вземат властта. Толерираха се нарушители на данъчната дисциплина, свързани с политиката, сам министър на финансите подкрепяше подобни безобразия. Същият министър, Стоян Александров, който се възмущаваше от далаверите по фондация "Сапио" и от парламентарната трибуна громеше лица и фирми, които не са си плащали данъците.
Прокуратура, полиция и следствие не работеха по дела, свързани с висши политици и не ги проверяваха. Моралът не беше на мода.
Всяко правителство от времето на прехода работеше с определени лица, опитни в контрабандата. При смяната на дадено правителство, падаха убити в показни разстрели едни, за да заемат местата им други. Това бяха правилата, които наложиха така наречените демократични промени.

7 милиона днешни лева бяха определени за създаване на компютърна система свързваща граница, митница, общини, данъчни, полиция, банки, прокуратура, следствие, съд, нотариат. IBM достави 4 500 компютъра и друга техника. След идването на компютрите минаха години, докато те чакаха неразопаковани и остаряха морално. През това време никой не поръча програми за създаване на тази мрежа с база данни, а това означаваше само едно - никой от управниците не е желаел да се контролира контрабандата или да я пребори. Ако беше така как тогава един Евгений Бакърджиев щеше да казва, че избори се печелят с пазаруване и ли с бой? За пазаруването трябваха милиони, а за боя - вършеха работа доверени хора от групировките.

Помните ли депутата Дончо Димитров, за когото мафията отряза пръста му и го изпрати на близките му. - Заради дългове.
"Орион" на Виденовото правителство бе сменена от "Олимп" на Костовото. Парите на НОИ отидоха в банката на Славчо Христов от "Олимп". Тя държеше дълговете на много предприятия. Всяко ново правителство си имаше и банка и фирми, от където се захранваше партията на власт.
"Георги Илиев се занимава с друг бизнес - освен с легалния си - каза в интервю, бившият секретар на МВР, Цвятко Цветков. - Зад другия бизнес на Илиев стоят големи пари. Говори се за проституция, наркотици и контрабанда на цигари. Също така се говори за контактите на Илиев с Бакърджиев, дори с Емануил Йорданов. Ето затова са го нарочили."

Дадено интервю от Иван Костов бе причината той да бъде извикан за разпит по делото за убийството на бай Миле. Ето какво каза в интервюто Иван Костов: "Не е вярно например, че Милчо Бонев е човекът за мокри поръчки на СИК и човек, който води след себе си армия от мутри. Бай Миле е човек, който се е занимавал винаги с осигуряване на контрабандни канали. Неговата "специфична" компетентност е да осигурява тези канали чрез връзките си в органите на реда и Министерство на финансите. Това е бай Миле. Този човек беше убит, а беше представено, че е имал връзка със сърби, че е взел някакви пари и едва ли не е най-страшният убиец от СИК. Тези легенди, които бяха създадени и пуснати в медиите, са вторият факт, на който се позовавам. Защото не само, че се убива човек, който контролира част от контрабандата, а и се пуска завеса пред неговото убийство." С това своя изказване Иван Костов втрещи редица родни и чуждестранни ескперти, как един премиер имаше толкова детайлни познания за лице, което бе обявено за криминално проявено и поръчано за убийство.

Тодор Толев, Емил Кюлев, Илия Павлов, всеки едни от тях имаше контакти и връзки с политици. Всеки един от тях бе поръчан за разстрел. След разстрела на всеки един от изброените трима, вече покойници, парите му изчезваха мигновено и богатството им изчезваше.

Ще припомня едно признание на генерал Бойко Борисов, изречено в началото на неговото пребиваване в МВР на длъжността Главен секретар: "Полицай има във всяка групировка". Пребиваването в сенчестия бизнес на служител в МВР предполага безпроблемно сдобиване с информация. Информация кой кой е в бизнеса с кражбата на коли, рекета, информация как се получава и разпределя хероинът, кокаинът, синтетичните наркотици, информация къде може да се поръча убийство и колко струва, кой контролира и осъществява контрабандата през границите. На гражданите в България се поднасяха сведения, кой за какво е криминално регистриран, чак когато нечий труп започнеше да изстива. На висок глас се съобщаваха имената на добре облечени бизнесмени: Японеца, Джамов, вече убитите Самоковеца, Ганеца, Фатик, Евгени Стефанов… Хора, които, както пътуваха в чужбина, така и се срещаха с висшестоящи полицаи и членове на политически партии.

Бой и пазаруване - парите от престъпността се преливаха като скачени съдове в пари на партии и политици.
Английските полицаи не носят оръжие по време на служба, в тази държава, членка на ЕС придобиването на огнестрелно оръжие става само в изключителни случаи. На фона на подобни строги мерки за англичаните би прозвучало скандално съобщението за един-единичен случай, как при обиски в София и страната бяха иззети килограми взривни вещества, десетки гранати, бойни пушки с лазарен прицел, ръчно изработени взривни устройства, огнестрелно оръжие, боеприпаси, маски, бойна пушка с лазерен прицел, хиляди патрони различен калибър, капсул детонатори, дистанционни за самоделни взривни устройства, маски белезници подправени полицейски карти и приспособления за отваряне на автомобили и жилища. За редовия английски полицай ще е трудно да приеме улични разстрели с автомат "Калашников", стрелби по коли с гранатомет в центъра на столицата.
Наложително бе да се промени изключително либералния дух на закона -ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 169 на МС от 25.08.1999 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, в който много повече място бе отделено за такси, глоби? В член 30. на този Закон бе посочено, че: "Който изгуби взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси и не уведоми незабавно органите на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от 200 до 500 лв."
" …нарушаването на разпоредбите на този Закон или Правилника за прилагането му относно реда за производството, търговията, съхранението и употребата на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Духът на закона, умишлено поддържаните законови празноти водеха до убийства, взривове и улични престрелки. "С бой и пазаруване" - изборите идваха и си отиваха - все от някъде трябваше да се осигурят пари.
Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене