23.Паралелната власт

Продължение от 20 май

//
Защо едни и същи политици неизменно влизат в парламента, влизат в изпълнителната власт, диктуват съдбините на страната, вземат важни решения, независимо дали имат прегрешения пред Закона или не? Дали това бе въпрос единствено на безнаказаност или въпросните политици имаха силна подкрепа от стоящи в сянка люде!

Защо съдебната, изпълнителната и законодателната власт си затваряха очите пред фактите от публикации по финансирането на различните партии? Какъв механизъм бе разтворил чадър над това финансиране, щом и днес още 18 години след свалянето на Тодор Живков нещата са без промяна. Няма контрол по финансирането на политическите сили и то след като и на децата е ясно, че държавните субсидии за партиите далеч не покриват разходите по изборни кампании и прочие партийни дела.
Спомням си, че когато в парламентарната комисия по корупция в 36-ото Народно събрание се извършваше проверка на Агенцията по приватизация, се оказа, че Агенцията не проверявала произхода на средствата на участниците в приватизационни сделки, а се изисквали единствено декларации за платени данъци!
На народните представители от тази Комисия бе известно, че има поети международни ангажименти на Република България, свързани с ратифицирането през 1993 на Европейската "Конвенция относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления".

Ако някой си бе направил труда да даде отговор на въпросите: как бе финансиран в първата си кандидат президентска кампания Петър Стоянов? Защо Красимир Стойчев пожела да стане австрийски гражданин? Как Атанас Тилев, чието досие потъна с помощта на бившия шеф на външното разузнаване Бригадир Аспарухов, си играеше с милиони и с лидера на СДС, Иван Костов като му предложи да му продаде банката си...

Защо й бе на една партия банка - отговорът е прост, за да влага парите си от сенчестото финансиране.18 години всеки в държавата бе наясно, че едни от партиите се финансираха от контрабанда - митичните куфарчета с пари, които отиваха в партийните централи направиха не един или двама депутати богати. Други партии ползваха т. нареченото пране на пари. "Над 200 сигнала годишно за пране на пари бе обявил шефът на финансовото разузнаване, Васил Киров. - Финансовото разузнаване бе разследвало съмнителни сделки за над 132 млн евро, от постъпили 432 доклада за съмнителни сделки. Една от най-големите сделки за пране бе тази, свързана с хора от двата най-големи мастодонта - СДС и БСП. Оказа се, че каналът за пране на пари, който беше разкрит в средата на м. октомври 1999 г. захранвал контрабандни структури в страната, съобщиха антимафиоти и полицаи тогава. Това бе същият канал, който бе разкрит след обиски на три офиса на фирми от полицията и иззети документи за износ на валута за над 30 млн долара. Като основен изпълнител на схемата за този износ беше посочен доц. Стоян Стоянов, бивш синдик на фалиралата "Балканбанк" и Балканска универсална банка /БУБ/. Стоянов се оказа семеен приятел на подуправителката на БНБ и шеф на "Банков надзор" тогава, Емилия Миланова /близка на семейство Иван и Елена Костови - бел. Л. М./. В началото доцентът бе само заподозрян, но по-късно бе разпитван и задържан. В момента на задържането Стоянов вече бе в болница, на лечение... Една класическа схема за пране на пари, с участието на куха банка, доцент и офшорни фирми бе разкрита и... забравена.

Как се стигна до разкритието? Сигналът за нещо нередно идва от Общинска банка, която през ноември 1998 г. тя сигнализира за съмнителен превод на суми в чужбина. Следват арести, после част от задържаните 19 души са освободени - разкрита е схема, чрез която в чужбина е изнасяна валута от контрабанда, спестени мита, акцизи и ДДС.
В началото бе фирма, извършила превод от 30 000 долара. След време Общинска банка осуетява преводи за около 200 000 щ. д. на същата фирма, "Божко 98". Парите е трябвало да бъдат преведени по сметки в Швейцария и САЩ. Само месец след регистрацията си фирмата прави превод в Швейцария на 30 000 долара на швейцарската фирма "Дранфийлд инвестмънт", която след проверка на журналисти от в."Монитор" се оказа, че не съществува в указателя на швейцарския телеком!
Друг превод се опита да направи фирмата "Божко 98" в САЩ, на 95 000 щ. д., а на следващия ден отново направи опит за превод в Швейцария - този път на 98 000 долара. Всичко би било просто и без проблеми, ако на служителите в Общинска банка не бе направило впечатление, че за много кратко време българска фирма прави преводи зад граница на немалки суми. Това кара банковите служители да се усъмнят в трансферите и съмненията на банковите служители се оказват правилни - на адреса в страната, посочен при регистрация към фирменото дело в съда на фирма "Божко 98" се оказва, че живее някакъв 70 годишен дядо, който си няма и понятие, че някакви хора ползва адресът му за подобни далавери. Първите проверки на фирмата, показват, че тя няма в нито една банка банкови сметки!
След врече банкови експерти ми обясниха, че грешката на фирмата с фалшива адресна регистрация била, че не работела с повече банки и опитите за бързи и големи преводи само в една финансова институция впечатлили работещите служители. Това се оказва фатално за участниците в преводите и така органите им влизат в дирите. Около проверките изплува интересен участник в прането, с фирмата си "Портфолио" - доцент Стоян Стоянов, делил един кабинет в УНСС с Емилия Миланова. Освен това удобно обстоятелство Стоянов бе открит и в обща фирма със съпруга на Миланова, Радослав Цончев, "Бул одит". В края на 1997 Цончев бе избран за шеф на Комисията по ценни книжа и фондови борси, тъй като на власт бе Иван Костов, а Миланова и съпругът й според "Монитор" са били близки с премиера. Дали назначавайки Цончев Иван Костов е знаел за разкрития канал за пране на пари, още повече, че сумата, за която съобщават от спецслужбите на пресконференция бе 30 млн долара, изнесени зад граница - това така и не се разбра. Оказа се, че Стоянов и още един негов съучастник са били създателите на фирмите-фантоми, издавали фалшиви документи за разплащане във валута за невнесена стока от чужбина. Освен, че бе в уличената фирма "Портфолио" /организирала канала за пране на пари - бел. Л. М./, доцент Стоян Стоянов се оказа още и че е синдик на Балканбанк, а и зам.-председател на Надзорния съвет в Балканска универсална банка. Не случаен човек, с не случайни постове в две банки, които рухнаха впоследствие - отново неслучайно.

В документацията по ръководството на банка БУБ се натъкнах на името и на Илия Гьошев, който е бил в качеството си на главен дилър. Гьошев бе убит в офиса на частното си обменно бюро след време...
В един момент лично Главният секретар на МВР, от времето на кабинета на НДСВ, генерал Бойко Борисов нареди да се огласи информация за медиите за старите афери на Балканска универсална банка. В момента, когато Икономическа полиция започва да разследва банката и фалита й, Борисов явно бе научил, че върху подчинените му се упражнява силен натиск за въздействие да прекратят проверката. Ето защо той реши да изнесе всичко известно в пресата. Шефът на Икономическа полиция тогава, полк. Владимир Иванов и зам.директорът на Националната полиция полк. Павлин Димитров дадоха спешна пресконференция, на която съобщиха, че БУБ е нанесла щети на държавния бюджет на стойност между 50-55 млн лева.

Практиката през годините на преход показваше, че за разлика от другите страни, в България е твърде лесно да се лъже държавата и да вирее корупция. Едни същи лица регистрираха в съда няколко фирми с еднакъв предмет на дейност и след това започваха разиграването на различните варианти:
  • за спестяване на данъци от уж малки приходи, като печалбите се разхвърлят по еднаквите фирми;
  • обявяваше се изкуствен фалит, като се водеше и двойно счетоводство;
  • извършваха плащания в чужбина, по които съответно не се внасяха данъци;
  • важно условие в периода на натрупване на първоначалния капитал бе, плащанията да се извършват БЕЗКАСОВО;
  • освобождаване на внесена стока, вместо на митница, в... склад, като документите са се оформяли с фалшиви митнически печати;
  • фирми използваха Свободни безмитни зони, като впоследствие фирмите се оказваха фантоми, стигнеше ли се до акциз и данък;
  • спекулата шестваше по магазини и тротоари - Закон за спекулата имаше, без да има осъден, задържан и обвинен за спекула;
  • високоакцизни стоки се обявяваха в режим за износ, след което те се реализираха на вътрешния пазар. Не милиони, милиарди лева губеше държавата от подобни сделки.


Но държавата осигуряваше безнаказаност и чадър над изброените по-горе начини за сдобиване на сенчесто финансиране. Тогава? Кой печелеше когато държавата губеше? Колкото и да бе абсурдно - това бяха политиците и партиите им.
Специалните служби разкриха по безспорен начин, че от България в Унгария са били изнесени 30 млн долара за по-малко от 6 месеца. В аферата за пране на пари полицаите като начало отричаха да е била замесена банка БУБ, както бе разкрито по-късно от следствието по БУБ, и делото на държавата срещу банка БУБ.
На един по-късен етап, на гражданството бе пробутана версията, че не е сигурно имало ли е участие на БУБ, тъй като делото срещу нея не е приключено! Единствената връзка на канала с БУБ според печата бе, че в Надзорния й съвет бе доц. Стоян Стоянов, сочен за автор на схемата и собственик на една от участвалите фирми.
В ръководството на БУБ е и собственикът на обменно бюро, убит поръчково по-късно, Илия Гьошев. Бюрото на Гьошев е било използвано, съобщиха ми посветени, за да се обменят във валута големи суми левове. Братът на Гьошев също бе убит и единствените свидетели, които биха могли да дадат автентични пояснения по този случай не са сред живите - типично за първоначалното натрупване на капитала...
Във в."24 часа", журналистката Марияна Литова направи интервю с Иван Костов по повод думите му, че не е имал среща с боса на СИК Красимир Маринов-Маргина. /Тогава Маргините още не бяха задържани с обвинения в заговор за убийство.-бел. Л. М./.
Въпрос: "В България отдавна се знае, че липсата на желание да се преборят групировки като ВИС и СИК е във факта, че те са финансирали всички партии у нас. Имаше например публикации, че на сбирка на спонсорите на предизборната кампания на Петър Стоянов сте се засекли с единия от братята Маргини".
Иван Костов: "Категорично не съм имал такива връзки. Политиката, която съм водил през периода 1997-2001 г., и резултатите от нея не Ви дават нито един аргумент да ми задавате такъв въпрос".


За да опреснят паметта на бившия премиер на ОДС, журналистите намериха публикации от 1996 г. до 2000 г., където подробно бе отразена срещата на синьото ръководство с видни бизнесмени и спонсори. На нея СДС благодареше на бизнесмените, финансирали кандидат-президентската кампания на Петър Стоянов. Мястото бе любимият на Командира ресторант "Олимп" и там, като официално поканен е присъствал и Красимир Маринов-Маргина, бос от СИК... Освен Маргина на партито са били и: шефът на МЗПК "Европа" Румен Георгиев /бивш депутат от БСП, сват на Нора Ананиева/, бившият финансов министър Стоян Александров, Момчил Андреев - председател на Пощенска банка, Георги Найденов - Тексимбанк, шефът на БСК Божидар Данев, Сашо Дончев - шеф на "Овергаз", Веселин Павлов /бивш транспортен министър в Лукановото правителство/, Димитър Тадаръков, шеф на Булгарлизинг.
Емил Кюлев, също участник в срещата, като шеф на БРИБ тогава, казва: "На срещата ме доведе промяната", Красимир Стойчев пък заявява: "Ще се върна в България на бял кон, когато Костов стане министър-председател". По-късно Кюлев минава за човек на днешния държавен глава, докато поръчан за убийство е разстрелян показно на столичен булевард.

На 24 август 1998 г., в."Сега" отбелязва въпросната среща така: "СДС вече не е във война с икономическите групировки", обяви Иван Костов след срещата. В името на коалицията тогава настоящият президент Петър Стоянов обяви, че всеки бизнесмен има право на печалба, като тя може да бъде и максимална, стига да се плащат честно данъците и да не се използват силови структури".
Суматохата от тази среща идва по-късно - чрез пресаташето си Иван Костов отрича да е познавал Маргина, въпреки че са били по едно и също време на една и съща среща. Това според Костов не е гаранция за познанство и вероятно той има право. Костов предпочита да се тълкува този факт така: едновременното присъствие е гаранция, че някой е бил съпричастен към предизборната кампания на синия президент Петър Стоянов.

Стоянов пък излиза от конфузната ситуация с евтин адвокатски трик: "От пресата научих, че Красимир Маринов е бил на сбирката ни с бизнесмените. Нямам никакво отношение към организирането на това събитие. Чак на другия ден от вестник "Капитал" разбрах, че там е бил т. нар. Маргин. Почти всички присъствали бизнесмени на срещата в "Олимп" видях за първи път. Това беше първото събитие, организирано като част от президентската предизборна кампания. Нито преди това, нито след това съм имал други срещи с тези хора. Както и тогава, така и сега не познавам голямата част от тях. Условието ми да се кандидатирам за президент беше да не се занимавам с финансирането на кампанията. Така че нямах никакво време да се интересувам дори за начина, по който бяха събирани средствата. Кампанията и без това беше много тежка. Аз започнах с 4 на сто рейтинг и трябваше да обиколя цялата страна, за да спечеля след това изборите."

За подобен гаф, финансирането на партията му Християн-демократичен съюз, Хелмут Кол, федерален канцлер на Германия се прости с поста си навремето, но България не е Германия и по тази причина на гражданството продължават да му се предлагат тъпи адвокатски хватки.

Още за Петър Стоянов ще научите от:

1.Защо Петър Стоянов вече няма да го изберат за президент?

2.Защо Петър Стоянов вече няма да го изберат за президент?

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене