25.Паралелната власт

Продължение от 22 май

//

В годините на така наречения демократичен преход България загуби своя експорт и как държавата се "отказа" от парите си в полза на частни лица? Това се извърши с протекциите на политици и депутати... кой бе инициаторът на този грабеж - едва ли ще узнаем някога. Ето защо в следващите редове ще дам няколко щрихи от смутните години...

Известно е, че само с едно недалновидно решение на кабинета на Филип Димитров бе закрито Министерството на външната търговия. Този безпрецедентен чиновнически гаф лиши държавата от стотици милиони приход от износ, като в същото време напъха тези пари в ръцете на външно икономически експерти, трудили се десетилетия в това министерство. Отново налице бе колективно решение, с щети за държавата в особено големи размери - казус, по който нито една прокуратура нямаше да успее да повдигне обвинение и да го вкара в съда.
Дали Филип Димитров и подчинените му направиха този гаф спонтанно - няма как да се узнае. Истината е, че другата вероятност за подобно решение е, че тези действия са били подсказани на министрите и премиера. Кой, кога и как - засега лицата и имената са в сянка. Ясен е единствено фактът от закриването на министерството и загубите в стотици милиони във валута за хазната.
И тъй като за колективното решение няма как да се намерят данни, ще се обърна към един конкретен случай с изземване на държавен износ от частни лица. В това изземване участваха високопоставени служители от кабинета на Любен Беров, споменаваше се и името на лидера на ДПС, Ахмед Доган. Историята е за износа на вино, за който държавата бе хвърлила милиони за реклама във Великобритания.

Милиони във валута за реклама и осигуряване на задграничен пазар на българските вина бяха загубени от тази афера. Другият немаловажен момент бе този, че и преди и след 10 ноември 1989 производството на вина се извършваше в държавни предприятия, които осигуряваха продукцията за държавен износ.
Бившият генерален директор на държавна виноизносна фирма, Маргарит Тодоров, работил дълги години и като представител на същата фирма в Англия, решава след 10 ноември да основе собствен частен бизнес в износа на българско вино. На тази негова идея помагат с влияние, решения и затваряне на очи министри и политици, затваряйки очи пред държавния интерес.
Приватизацията на винената промишленост е по-безопасна за разлика от намесата в оръжейния бизнес твърдят специалисти. Ето защо някои находчиви господа от сферата на бизнеса и политиката предпочетоха виното пред оръжието.

Всичко в аферата за заграбване на винения износ от държавата започна в момента, когато ревизия открива, че липсват 1 милион и половина лири стерлинги, "вложени" за реклама във ВVС /Бългериен уинтнерс къмпани - Българска винена компания/ със седалище в Лондон. Ревизионният акт бе потулен, а най-неочаквано след това изгря на небосклона просперитетът на един български гражданин - Маргарит Тодоров, и то като частен бизнесмен. От този момент започна да се разплита едно кълбо, от което в крайна сметка се получи към периода 1992-1993 г. следното: г-н Маргарит Тодоров се сдоби със своя частна фирма, към която привлече местни винопроизводителни предприятия и износната им продукция за себе си. Целта бе: държавните "Винпром сървиз" и "Винимпекс" да бъдат унищожени от частната фирма на Тодоров "Домен Бойяр", която да поеме активите им и да продължи дейността им.
На 13 април 1993 г. английският в. "Индипендънт" публикува голямо интервю с въпросния Маргарит Тодоров.
Кой бе той - ще го представя с няколко думи на българския читател. Комсомолски и партиен секретар на "Винимпекс", Маргарит Тодоров заминава в началото на 80-те години на работа във филиала на "Винимпекс" - ВVС /"Бългериън уинтнерс къмпани"/, и остава там шест години. През 1989 г. е поканен да се завърне в България на по-висок пост - генерален директор на "Винимпекс". "Не назначаваше хора във фирмата, ако не са партийни членове - припомни си служител на "Винимпекс" в разговор с мен.
След 10 ноември 1989 г. Тодоров не позволи във "Винимпекс" да се регистрира синдикат "Подкрепа". При Маргарит Тодоров нещата бяха ясни: не всеки биваше изпращан в западна страна на ръководна работа. Повишиха го за вярност към Българската комунистическа партия.
Та ето какво каза за лондонския "Индипендънт", самият Маргарит Тодоров за времето на Живковия режим: "Решенията се вземаха от хора, които не разбираха нищо. Те искаха твърда валута и не можеха да разберат защо трябва да се влага в реклама и маркетинг." За английския читател Тодоров не случайно пропуска фактът, че българската държава е вложила 2 милиона лири стерлинги за реклама на родното вино на английския пазар. Реклама, създадена с държавни пари, която той сръчно ползваше за частния си износ на вино от България!

Следващият цитат от "Индипендънт" е още по-любопитен: "Господин Тодоров бе отзован в София, обясняваше журналистът, бъркайки връщането на Тодоров заради назначение на по-висок пост с отзоваване. И още - това са вече думи на самия Маргарит Тодоров, с които обяснява своето завръщане в родината: "Обясниха ми, че ще бъда изпратен в Сибир - ние имаме същия израз като руснаците"... Сибир за Маргарит Тодоров се оказа генералното директорство на "Винимпекс" - от него той си отиде, след като уреди до подробности частния си бизнес, получавайки държавна заплата, но "Индипендънт" не казва и дума по тази факт.
Откъде да знае журналистът от "Индипендънт" тези подробности? Страхотиите, които са му поднесли, ожълтяват гротескно английския вестник. Ето защо е обяснимо журналистът да напише: "Но той /Маргарит Тодоров/ оцеля и можа да си отмъсти след краха на комунизма... капиталистът в него неизбежно доведе до раздяла и до създаването на "Домен Бояр"."
Бих задала въпрос към английския колега следния въпрос: "Какво става с държавен служител на Великобритания, който напуска висок пост и пренася бившата си дейност в свое, в частно предприятие? Как би реагирала капиталистическата държава на такъв перфектен номер - да използваш частно създадения с държавни средства пазар?"

"Индипендънт" излезе със заглавие "БРИТАНЦИТЕ ПИЯТ ЗА ХАОСА В БЪЛГАРСКАТА ВИНАРСКА ПРОМИШЛЕНОСТ", заглавие, подсказано от Маргарит Тодоров! Твърде "патриотично" този българин бе решил да се справи с държавния монопол в износа на вино. За целта господинът си бе съчинил "грандиозен" скандал при напускането на "Винимпекс" - скандал, за който никой у нас не бе чул, а още по-малко пък разбрал?! Тодоров се представи на англичаните като "единствен агент на четири водещи български винарски изби". С една малко подробност: пропуснато бе да се спомене, че става дума за изби, държавна собственост. Ще подмина с усмивка твърденията на Тодоров, че "Домейн Бояр" е имение?
Друг уважаван всекидневник "Вашингтон пост" месец по-късно най-неочаквано изнесе, че в България има чудновата икономическа подсистема. Журналистът Джон Помфрит поясняваше в своя публикация на американците как у нас производството е държавно, а печалбите - частни.
Към цитатите от тези две публикации по заграбването на държавния винен износ в частна полза ще прибавя и едно интересно свидетелство, това на англичанина Джоузеф Салиба, което получих, докато разследвах аферата по заграбването на винения износ от държавата. Със Салиба имах възможност да се срещна и запозная лично, но по-ценнен бе документът, който той ми даде:
"Аз, Джоузеф Джон Салиба, с настоящото декларирам, че съдържанието на тези показания е истинно, вярно, така, както ни е известно, и че давам тези показания доброволно.
9, Паркхил Роуд, Чингфър, Лондон В. С.
Повечето от фактите в този доклад се основават на разговори, които съответните лица са водили с мен, и въпреки че тези твърдения не могат да бъдат доказани, неотдавнашните събития ги потвърдиха."
Джоузеф Салиба, управляващ директор на ВVС, бе подписвал всяка своя страница от твърденията си. Поднасям ги с малки съкращения:
"През ноември 1991 г. Маргарит Тодоров се обърна към мен с предложение, което, както той се изрази, "ще ни направи много богати". Бях доста заинтригуван. В разговор Тодоров изложи своя план да обсеби търговията с български вина във Великобритания. Накратко планът му е да се регистрира частна фирма, за да се разклати /унищожи/ ВVС и да се даде възможност на частната фирма да поеме търговията, с която се е занимавала ВVC.
Каква е моята позиция, попита ме Маргарит Тодоров, в подобна ситуация - отговорих, че ще помисля.
Изминаха няколко месеца от началото на 1992 г., когато Тодоров ме потърси отново и каза, че е дошъл моментът за привеждане на плана в действие. Той също ми съобщи, че ключовите винпроми се подготвят за промяната. Беше уредена среща между Тодоров, Ишпеков /Владимир/*, Роу, /Малкъм - бивш директор на ВVС/ и мен. Тодоров поиска всеки от нас да декларира намеренията си да се присъедини към него. Заявих, че не съм подготвен да поема подобна отговорност, припомних и нашата отговорност като директори на фирмата, на което той /Тодоров - бел. Л. М./ се изсмя. Ишпеков и Роу предупредих в присъствието на Тодоров, че всички действия, които биха предприели, докато са директори на ВVС, могат да бъдат използвани срещу тях. Струва ми се, че тогава Ишпеков реши да се оттегли от поста си управляващ директор, и на заседание на Съвета на директорите през май си подаде оставката.
Скоро след Съвета на директорите Ишпеков и Тодоров заминаха за България за срещи с различни винпроми. Аз изразих учудване защо Ишпеков ще присъства на тези срещи, които бяха представени като срещи между "Домен Бойяр" и предприятията. По същото време научих, че от винпром "Сухиндол" са изпратили писмо, изразяващо намерение, да прекратят доставките си за
"Винимпекс" - ВVС."
Салиба разговаря с Бешков /"Винимпекс"/, както и с Ишпеков - и двамата твърдят, че няма такова писмо в ВVС. Салиба е разговарял с друг служител на "Винимпекс" Иван Петров, който е потвърдил наличието на такова писмо. Салиба е бил с намерение "да уточни" прецедента, за да знае как да състави програмата за посещение на един от най-крупните клиенти, купуващи вина от Сухиндол, Сейнсбъри. Колегите на Салиба Бешков, Ишпеков, както и Маргарит Тодоров не го уведомяват за разговори с други винпромски предприятия и за намеренията си?! Следва натиск върху Салиба, за да работи за Тодоров, самият Тодоров съставя даже списък на служители от ВVС, които той изисква да работят вече: за него. По това време на тези хора още е плащала дъщерната фирма на "Винимпекс" в Лондон - ВVС. В ВVС се провежда събрание, на което Ишпеков обяснява на служителите, че положението в България е сериозно и има реална опасност ВVС да загуби своите доставчици /т. е. винопроизводителните предприятия/. През юли 1992 г. стават персонални промени в ръководството на "Винимпекс" и това е поводът за следния разговор между Салиба и Маргарит Тодоров, записан в писмените му твърдения:
"Той ме обвини, че моите колебания са допринесли за загубата на възможност да реализира своите амбиции: "Аз ти казвах, че това ще се случи, защо не ми повярва?" Аз му отговорих: наистина ли вярваш, че ако беше предприел открити действия за прехвърляне на търговията с вина от ВVС и "Винимпекс" към твоята фирма, правителството нямаше да ти попречи?"
Салиба не може да допусне, че правителството на България не може да следи всеки нелоялен към държавата гражданин - един и двама ли бяха подобни юнаци? След като заминава в командировка Салиба, архивът на ВVС е унищожен, а може би взет за ползване от Тодоров, Ишпеков и Роу? Като директор все още в ВVС Ишпеков сътрудничи на Тодоров в частната му фирма пред очите на всички. Използвани са даже банковите връзки на ВVС за получаване на преференции за Тодоровата фирма, случай, който донася много неприятности на ВVС от банка "Барклейс"! Но да завърша разказа на Салиба:
"Докато всичко това ставаше, Тодоров усилено купуваше български вина от Сухиндол и Сливен с етикети на фирмата си "Домен Бойяр". Ишпеков активно подпомагаше Тодоров да продава българските вина на традиционни за ВVС клиенти. Тази помощ се изразяваше в даване на информация за цените към крайните клиенти, рекламни мероприятия, дори предоставяне на импортни лицензи на ВVС."
За тези крещящи,нелоялни нарушения Салиба уведомява адвокатите на ВVС и се надява на мерки от страна на българските следствени власти.
"Партньор на г-н Тодоров е г-жа Роза Георгиева**. Тя открито заявяваше пред мен, че е подкупила няколко представители на правителството, директори на винзаводи, банкери и държавни служители в България. Георгиева се държеше така, като че ли е над закона. Подпис: Джоузеф Салиба"
Давам само щрихи от историята по заграбването на държавната продукция на вина за износ от няколко частни лица. Те сториха това с протекциите на политици...

Бел. на автора. Цялата история в подробности и документи за изземването на държавния винен износ, очаквайте в следващата седмица.


* Владимир Ишпеков - брат на комуниста Филип Ишпеков - бел. Л. М.
** Роза Георгиева - бивша служителка на авиокомпания "Балкан", известна след падането на Живков с прозвището "Винената царица", близка на Ахмед Доган. Днес тя е покойник. Заради разследването, което излезе във в. "Демокрация" тя даде на съд авторката Люба Манолова и поиска затвор. Делото бе прекратено от сина й като несъстоятелно.



Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене