26.Паралелната власт

Продължение от 28 май

//

Бележникът ми пази записки за една съдбовна среща, състояла се през 1985 година. Тогава генерал Славил Тодоров, на Девети отдел от Второ главно управление се връща от лечебна почивка в Хисаря. Тодоров се отбива при свой приятел, тогава зам.-министър на външната търговия. На кафе. В разговора си генерал Тодоров споменава, че след обяд му предстои да замине служебно за Белене със сформирана група от служители на Второ главно управление на Държавна сигурност /ВГУ-ДС/. Там предстояло да се проведат активни мероприятия /вербовки/ на задържани български мюсюлмани.

Тодоров споделя с приятеля си, че според предварителните указания, усилията трябвало да се съсредоточат върху хора, които се ползват с влияние сред населението, което било подложено на "възраждане". Целта била да се въздейства върху останалите задържани български мюсюлмани, да се работи върху тяхната воля и съпротива с обещание, че при лоялност към органите на Държавна сигурност, те ще бъдат освободени и към тях няма да се прилагат репресивни мерки.
Мероприятието, за което споделил Тодоров действително се провежда под личния контрол на началника на Второ Главно управление на държавна сигурност, зам.-министъра на вътрешните работи Георги Аначков и министъра на вътрешните работи тогава - Димитър Стоянов. А те са хората, които са били наясно как се е работило по линия на ВГУ -ДС отвътре с българите мюсюлмани...
Тази история ми бе разказана малко след свалянето на Живков от власт, от човек който я бе научил от самия зам.-министър на външната търговия, участник в срещата разговор в Хисаря.
Историята продължи с въпроси и предположения: кои от българските мюсюлмани са били вербовани в Белене? Какви задачи на Второ Главно управление са изпълнявани и спрямо задържаните по възродителния процес в Старозагорския политически затвор българи мюсюлмани?
Човекът, който ми разказа историята за срещата - зададе въпрос прекъсната ли е връзката Второ Главно - българи мюсюлмани, и ако не е, кой след 10 ноември 1989 година бе поел грижата за тяхното ръководство. Кой им поставяше задачи в сложната политическа обстановка в страната след отстраняването на Тодор Живков от власт.
Спомних си за този епизод, когато генерал Леонид Шебаршин, бивш шеф на външнополитическото разузнаване на също бившата вече болшевишка империя СССР заяви, че КГБ не бил вербувал българи за свои сътрудници! И то след като колегата му, генерал Олег Калугин си призна преко сили за 20 вербувани от КГБ българи.
Всъщност в България са действали 1800 представители на съветската Държавна сигурност, а броят на сътрудниците е бил около 10 000 души. От служители на българската Държавна сигурност, та през правителствени чиновници, чак до ръководни кадри на ЦК на БКП. Така се появи и историята, която разказваше бивш офицер от родните специални служби, за бившия секретар на ЦК, който е бил особено близък с бившия шеф на съветската ДС, Виктор Чебриков, а след това продължил контактите си с Владимир Крючков. Оказа се, че и трима депутати от Великото народно събрание също са имали подобни връзки. От тази история тръгнаха и лъжите, че КГБ и Съветският съюз не били разбрали като как е паднал Тодор Живков от власт, и че Горбачов и Яковлев даже били наредили на КГБ да не се меси в българските промени.

В предишните части на това разследване, споменах за версията как големите събития в годините на преход се раждаха след сблъсък на различни управления на бившата Държавна сигурност. Това стана повод да лъснат не една и две оръжейни афери... От тези сблъсъци се раждаха скандалите за неразрешени послушвателни мероприятия, от тях се чуваше за странни убийства и самоубийства.

Една фирма, регистрирана преди 10 ноември 1989 година и работила и след тази дата, се оказа свързана със специалните служби и бе замесена в така наречената Йеменска оръжейна сделка. В инцидентни публикации бе изнесено, че българо-турската фирма "СЕМА" е била препоръчана от полковник Тодор Пометков да осигури превоза по сделката. Същата фирма, според някои всекидневници била командировала за своя сметка и началника на канцеларията на бившия министър на отбраната, Валентин Александров в Ташкент. По каква причина една фирма с неясен произход на капитала командироваше държавен служител от Министерство на отбраната в чужбина - този въпрос така и не намери отговор.

Как е била регистрирана фирма "СЕМА" и кой я е представлявал?

Фирма "СЕМА" се оказа регистрирана като филиал на турската "Тюркал туризъм ве тиджарет аноним ширкети" /по Указ 56/ на 13 юли 1989. Регистрацията се извършва на закрито заседание на Фирмено отделение на Софийски градски съд от българския гражданин Михаил Марков, който между другото е бил и представител на авиокомпания "Балкан" в Истанбул. Като уставен капитал за регистрацията са били внесени 20 000 щатски долара, без да е ясно /от молбата на същия М. Марков до Софийски градски съд, Фирмено отделение/ кой точно дава парите за регистрацията на "СЕМА". Моя проверка показа, че за регистрацията на "СЕМА" е била издадена заповед на Министерството на икономиката и планирането и за това са знаели единствено Стоян Овчаров и Андрей Луканов. Това потвърдиха мои източници от това министерство, работили там преди 10 ноември 1989 година.
Това, което сигурно се бе случило пак според документите, които издирих бе, че турските граждани Сема Шанлъгенчлер и Енгин Гюркан са упълномощили представителя на авиокомпания "Балкан" да регистрира филиала на турската фирма "Тюркал туризъм ве тиджарет аноним ширкети", като вероятно именно те, Шанлъгенчлер и Гюркан са дали и парите за уставния фонд. Пълномощното за регистрация на филиала е било заверено в Генералното консулство в Истанбул.
По случая намерих и Заповед №16 от 26 юни 1989 г., /издадена четири месеца преди свалянето на Тодор Живков - бел. Л. М./ на Министерство на икономиката и планирането. Смесената българо-турска фирма е била регистрирана в Софийски градски съд, фирмено отделение с удивителна скорост и то в лятото, в което над 300 000 български мюсюлмани потеглят към турската граница, за да изселят трайно от България. А това бе сигурен знак само за едно - фирмата е била създадена за специални дейности, от високопоставени шефове на специалните служби, но дали единствено български или български и турски - това така и не се изяснява. Създадена, по време, когато по линия на Второ Главно управление се работи с български мюсюлмани и се вербуват те за нуждите на Държавна сигурност.
След разговори и срещи се изясни, че регистрацията на тези фирма е била известна по-скоро на офицери от бившето военно разузнаване и служители на министерството на външната търговия, работещи и по линия на външното разузнаване - Първо Главно управление. И да не забравям: Стоян Овчаров и Андрей Луканов.

Регистрирана преди свалянето на Живков от власт, тази фирма се появява в противоречие с всички събития, случващи се в страната в лятото на 1989 година. Пет години по-късно фирма "СЕМА" вече се ръководи от бившия офицер на военните спецслужби, Пламен Динев, близък на Тодор Пометков. Същият офицер от военните специални служби Динев, разказаха негови колеги от военното разузнаване и военното контраразузнаване е бил лицето, което пряко е осъществявало оперативната разработка на разузнавача Димитър Димитров /която е всъщност капан, заложен от спецслужбите, за да бъде съден и разстрелян през 1986 година Димитров - бел. Л. М./.
Бившият офицер от специалните служби на военните Пламен Динев бе и сред свидетелите по така нареченото генералско дело, което се води след 1989 година във връзка със смъртта на разузнавача Димитър Димитров.
Според публикация на в. "24 часа" от времето на скандала с Йеменската оръжейна сделка, въпросният офицер П. Динев е бил командирован в Узбекистан като изпълнителен директор на "СЕМА" заедно с полковник Пометков /началник на кабинета на военния министър Валентин Александров от правителството на Любен Беров - бел. мои/ за преговори по доставка на специална продукция.
Около скандала, който се вдигна през 1994 г. около Йеменската оръжейна сделка и намесата на името на началник на кабинета на военния министър, внезапно на бял свят се появи и отговор за създадената смесена българо-турска фирма "СЕМА", която освен, че е била регистрирана с протекции от най-високо място, е била ръководена от хора от различни управления и отдели на цивилни и военни специални служби. Хора от специалните служби, работили там и преди, и след 1989 г.

Къде и за кого са били печалбите от подобни сделки? Кой е вземал решенията за участие в търговия с оръжие - официално или неофициално, кой е помагал да се извършват оръжейни сделки с протекции от високо равнище във властта, нарушавали ли са въпросните сделки /между които и Йеменската/ национални интереси? По случая със "СЕМА" налице бе както приемственост на специалните служби, така и използване на неясни валутни капитали в смесена българо-турска фирма, от 1989 към 1993, и от 1993 към 1994 г.., а и противопоставяне на едни специални служби на други.

През 1994 година никой не отговори коя е тази фирма "СЕМА", регистрирана от държавни служители с неясен капитал. Никой не даде отговор и с какво конкретно се е занимавала "СЕМА" преди и след 10 ноември 1989 година. Турски, български или смесен бе капиталът й? Военна прокуратура остана глуха на публикациите ми в "Демокрация" от края на 1994 г. и изпратените материали по темата.
Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба запази мълчание. Министерство на отбраната, Военното разузнаване, военното контраразузнаване, Андрей Луканов - всички мълчаха.
Единственото, което се случи около тази публикация бе едно обаждане на домашния ми телефон, в което анонимен мъжки глас, след като се увери, че разговаря с мен, ме посъветва бавно и отчетливо да го "давам по-спокойно, и да не правя произволни връзки с миналото".
Явно бях на прав път, бях улучила неудобна някому истина.
След пререгистрацията на филиалите на чуждестранни фирми в ЕООД, "СЕМА" става "СЕМА ЕООД", но дали собствеността на това ЕООД е частна или държавна - изясняването така и потъна във вихъра на промените...
Побой над военен прокурор, разследвал оръжейни сделки, мълчание на военното контраразузнаване бяха в основата на следващата оръжейна сделка, която сблъска отново специалните служби. Ето историята:
Едни ден, най-неочаквано и с устна заповед, зам.-шефът на Националната служба за сигурност /НСС/ Стефан Димитров нарежда всички документи по албанската сделка да се съберат и предадат на Военното контраразузнаване /ВКР/. А ВКР бе службата, която всъщност не бе сигнализирала за изчезнали тирове с оръжие и си бе замълчала. За да стигнат до папката на прокурора, материалите по т. наречената албанска сделка бяха работени и събирани от оперативни служители на контраразузнаването - НСС.

В края на 1994 година, на връх Никулден, 6 декември 1994 г., някъде около 9 часа вечерта, е нападнат и пребит прокурорът на Военна прокуратура Павел Павлов. Няколко дни преди нападението, Павлов прави изявление, че ще си отиде от Военната прокуратура, само след като вкара определени лица от висшите етажи на властта в затвора. Полковник Павлов е прокурорът, който разследва оръжейните афери по така наречените йеменска и албанска сделки. Намерен на улицата в безсъзнание, прокурорът Павлов е откаран във Военна болница в безсъзнание. След като идва на себе си, пострадалият обвинител признава, че нападателите му са били професионалисти. Прибавя също така, че в продължение на цели 24 часа ключовете от касата му, където са се намирали делата по оръжейните сделки, са били в неизвестност!
Запознати с делата, водени от пребития Павлов, а и със самия него потвърдиха пред мен, че прокурорът най-малко три пъти се е опитвал да отстрани от поста му министърът на отбраната, Валентин Александров. И то след като започнал проверката по оръжейните сделки. "Името на Александров се мярка в материалите" - публично призна Павлов. Бившият началник на Павел Павлов, Лилко Йоцов също допълни картината: "Много държавна тайна и много лични интереси има в делата за оръжейните сделки. В тоя бизнес режат глави, включително и прокурорски".
Каква бе причината Стефан Димитров да поднесе на тепсия делото с оперативна информация на ВКР, след като е бил наясно, че ВКР е останало настрани от сделките - така и не бе изяснено. Версиите се разпростираха от - желание да се ускори разследването, недоволство от работата на подопечните му служители в НСС, до нечие много височайше нареждане Димитров да наруши Устава, като устно и безпрецедентно изиска и прехвърли материалите от НСС, на ВКР! Ако изобщо оперативната информация е отишла действително във ВКР, а не във Военното разузнаване например...
Едно подобно противоуставно прехвърляне на оперативна информация от една специална служба на друга, създава прекрасни условия за прочистване на събраните доказателства и факти, както и тенденциозно подреждане на случаите. Все действия, които биха успокоили тревогите на висши военни, замесени в случаите.
24 часа ключовете от касата на военния прокурор Павел Павлов са в неизвестност, след като той е пребит предупредително. По-късно оперативните материали се изземват по най-противоуставен и унизителен начин от служителите на НСС, работили по случаите.

Защо се върнах към тези истории, малко преди края на поредицата "Паралелната власт"? Защото отделните бивши управления от също бившата Държавна сигурност все още дърпат конците в държавата - къде с принуда, къде с кютек. В тези сблъсъци се решават кадрови проблеми в управлението на държавата. А от правилните кадрови промени идват парите за политическите партии и отделни висши политици...

Утре, четете краят на "Паралелната власт".

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене