1.Във виното е истината



Това е една криминална история за откровен грабеж на държавни милиони в полза на частни лица. В нея има всичко и подкупи, и купуване на политици, и грубо погазване на законите на страната и нанасяне на щети на българската хазна, и лъжи за Сталински тип лагери в авторитетна чужда преса, и опити на чужденци да отворят очите на родните управници, и винен "развод" по български, съчетан с английски уроци по честност, и лъжи за имение, несъществуващо на картата на България, и подарък за 137 милиона само с един подпис на зам.-министър, опити за фалшификация на българска марка вино...

Историята е дълга, интересна и забравена - виновните не бяха разследвани. На съд бях изправена аз, като журналист, позволил си да направи документално разследване за измъкването на държавния износ на вино от "честни" частни бизнесмени. Дали това е първото сериозно заграбване на държавен износ в частна полза - няма да гадая. Изводите оставям на читателите...
И така:
Документи и свидетели ме насочиха към една непозната за мен област, тази на винопроизводството и винения износ. С убеждението, че приватизацията на винената промишленост е по-безопасна от намесата в оръжейния бизнес се захванах с разнищването на тази история.
Това, което "спъваше" нещата, докато излизаха публикациите по разследването се оказаха троянски коне /не един Троянски кон, както е при Омир-бел. Л. М./, които с различни хватки се стараеха да спират публикациите и разкритията...
Всичко започва в момента, когато ревизия открива, че липсват 1 милион и половина лири стерлинги, "вложени" за реклама във ВVС /Бългериен уинтерс къмпани - Българска винена компания, Би Ви Си/ със седалище в Лондон. Ревизионният акт се оказа потулен, а най-неочаквано след това започна просперитетът на един български гражданин - Маргарит Тодоров, и то като частен бизнесмен. Ето какво бе записано в първият документ на това разследване за въпросния Тодоров:

"ПЛАТЕЖНО ИСКАНЕ от 29 декември 1990 г., с което фирма "Розим" внася в ТБ "Електроника" на името на Маргарит Тодоров "76 000 лева за включване на същия г-н в строеж ЖСК".

В момента на внасянето на тази сума г-н Тодоров бе генерален директор на държавната фирма "Винимпекс", а г-жа Георгиева бе частен бизнесмен. Оттук нататък започна да се разплита едно кълбо, от което в крайна сметка се получи следното: малко след тази финансова подкрепа, г-н Маргарит Тодоров вече разполагаше със своя частна фирма, към която започна да привлича местни винопроизводителни предприятия и износната им продукция за себе си. Целта на схемата бе: държавните "Винпром сървиз" и "Винимпекс" да бъдат унищожени от частната фирма на Тодоров - "Домейн Бойяр".
В Англия любителите на хубавото българско вино бяха най-откровено лъгани и то на едро със следните етикети от Маргариттодоровата "Домейн Бойяр": "Домейн Бойяр" е Първата частна българска винена компания, създадена през 1947 г."!

Истината бе далеч по-различна: под фирмен №2105003664 фирмата "Домейн Бойяр" бе регистрирана през 1991 година в Софийски градски съд - фирмено отделение.
За непосветения читател, който свързва употребата на вино само с насладата от пиенето, ще се върна за миг назад: фирмата, която бе осигурявала износа на предприятията производители от малка България, се наричаше "Винимпекс". А нейно дъщерно чедо, като задгранично дружество работеше под названието "Би Ви Си" /ВVС/ в Лондон, а по-късно и в Белгия, Холандия и Дания. ВVС съществуваше от 1980 г.
Като основен дистрибутор на българските вина в чужбина тя осигуряваше ефективна реализация за винопроизводителите от България. След като страната ни намали износа за бившия Съветски съюз в резултат на мерките, които въведе Горбачов, няколко години по-късно - след разпадането на СССР, този износ почти бе преустановен. За сметка на това нарасна износът на родни вина за САЩ, Германия и Полша.
Другият участник от страна на българската държава в износа на вино бе създадената, от Стопанско обединение /СО/ "Винпром" фирма "Винпром сървиз", фирмата, която осъществяваше връзките с предприятията производители като тези в Сухиндол, Плевен, Русе, Павликени, Лясковец.
Лицето, което най-дълго работи в Би Ви Си /Лондон/, се нарича Маргарит Тодоров. Кариерата му във винарското дело не е краткотрайна: започва като стоковед, директор на кантора, директор на ВVС - Лондон, и генерален директор на "Винимпекс". Именно Тодоров бе човекът, който взе в свои ръце делото за прибиране на държавните пари от продажба на вино.

Историята по тази откровена кражба напомняше напъните за приватизиране на оръжейния бизнес. Без спор виното бе далеч по-приятно като стока от гаубиците и "Калашников", докато щом нещата опираха до цифри - и в двата случая - парите от износа се измерваха в стотици милиони валута.
Докато работи в ВVС, Маргарит Тодоров години наред прави като директор полезни контакти с фирми, опознава пазари, цени, клиенти. Държавата му плаща да върши тези полезни дела в Лондон, на място, с наивното уверение, че работи за българските интереси. В един момент обаче Маргарит Тодоров напуска "Винимпекс" и създава собствена частна фирма "Домейн Бойяр" със същия предмет на дейност като на държавната. Стъпка недопустима в страните с развита демокрация.
Другият момент, в който държавата "проявява" наивност, е следният. Докато Маргарит Тодоров е работил в ВVС /Би Ви Си/, фирмата е популяризирала с държавни средства /над 10 милиона лири стерлинги за последните години преди да падне Живков - бел. Л. М./ вината на отделните предприятия в Англия.
След регистрацията на частната фирма на Тодоров, същите предприятия, под влиянието на Маргарит Тодоров и родни политици, започват да дават износната си продукция, субсидирана от държавата, на частната му фирма "Домейн Бойяр". Така "Домейн Бойяр" започва без проблеми да ползва наготово и безнаказано готови пазарни контакти, осигурени им с цитираните държавни милиони лири стерлинги, хвърлени за реклама и държавна продукция на вино за износ.

Как започва далаверата за присвояване на винения износ?

Десети ноември подпали заспали страсти у много българи. Един от тях бе и г-н Маргарит Тодоров. Той хвърли партийния билет, стана симпатизант на СДС, а започна да ухажва и ДПС. Всички, които го познаваха и бяха работили с него, трябваше светкавично да забравят, че служещите в задгранични дружества се ангажираха и с Първо главно управление на Държавна сигурност. Нещо естествено за всяка държава - да се използват външнотърговски фирми и други външни контакти за работа под прикритие на офицери от разузнаването.
Кои хора успяха да оцелеят от мирния преход и помогнаха лично на Маргарит Тодоров в присвояването на винения експорт:
Връзката му с Висшия съвет на БСП и с парламентарното лоби на БСП бе Владимир Ишпеков, син на Филип Ишпеков, депутат. Владимир Ишпеков бе на работа в Би Ви Си - Лондон, а след това се прехвърли да се труди при Маргарит Тодоров, в неговата частна фирма.
Другата връзка с ограбването на завоювани държавни пазари и клиенти за българско вино бе г-жа Роза Георгиева. При нея работеше бившият управител на външно-търговската фирма "Винимпекс", Николай Бешков, съдружник й бе лично Маргарит Тодоров, бившият генерален директор на "Винимпекс" и други, които ще стана ясни в процеса на разказа по-нататък.
От страна на Министерския съвет - тук връзката на г-н Тодоров бе Васко Владимиров, който се занимаваше със задграничните външнотърговски дружества по Луканово, Христо-Христово и прочие време. Запознат с връзката: Първо главно - външна търговия. Другият помощник и приятел на Тодоров бе лицето Стоян Денчев /специализирал с помощта и съдействието на Огнян Дойнов, Главен секретар в кабинета "Беров", днес шеф на Библиотекарския институт - бел. Л. М./.
За никого от търговските среди не беше тайна, че още като генерален директор на "Винимпекс" Маргарит Тодоров бе успял да привърши подготовката по обсебването на завоюваните от държавата клиенти и пазари на българско вино зад граница.
Докато вървяха публикациите за заграбване на държавния винен износ, в редакцията на вестник "Демокрация" позвъни лично г-жа Роза Георгиева, за да съобщи, че е завела дело срещу мен, предявявайки иск за 100 000 лева... Георгиева искаше затвор за обида и клевета.

Междувременно в България гръмна афера с вноса на печатница, за която отец Христофор Събев извоюва да бъдат опростени мита, данъци, такси и акцизи. Версията, която се разпространяваше, бе, че печатницата се внася, за да бъдат печатани в нея учебници по вероизповедание. В страната имаше десетки печатници, които на поносими цени можеха да свършат тази работа. Мина време, и стана ясно, че внесената изгодно печатница е за отпечатване на етикети, предназначени за вината на "Винимпекс", които се изнасяха от държавата за Англия, Белгия и Холандия. Лично генералният директор на "Винимпекс", Маргарит Тодоров бе разпоредил етикетите да се печатат само във внесената печатница на "Розим" /"Розим" бе другата фирма с участие на М. Тодоров и Р. Георгиева - бел Л. М./.
С отпечатването на етикетите се бе заела лично симпатизантката на ДПС и лична приятелка на Ахмед Доган, г-жа Роза Георгиева, която също имаше дял в освобождаването на вноса от данъци мита, такси и акцизи на въпросната печатница.
Зам.-генералната директорка на "Винпром" - София, Неда Проданова подписа заповедта и настани апаратите и машините в помещенията на бившата оцетна фабрика в Павлово. Не мина много и Проданова също се оказа свързана с бизнеса на Роза Георгиева.
След време и Тодоров се оттегля от поста си на генерален директор на "Винимпекс". Тогава идва моментът да се нанесе поредният удар върху държавния износ на вино. Фирма "Розим" прекратява отпечатването на етикети за "Винимпекс", като по тази причина се провалят вече уговорени сделки на държавата по износа на вина за Англия, Белгия, Холандия и Германия. В печатницата се задържат и цинковите форми за етикетите...
А онези етикети, които са печатани в "Розим", са на цени, три пъти по-скъпи от която и да е друга печатница. Печалбата за "Розим" е около 10 милиона годишно /към 1993 година - бел. Л. М./, които пари държавната, все още Би Ви Си превежда стриктно в лондонска банка по сметка на Роза Георгиева... Данъци върху тези печалби не влизаха в хазната.
Остават без отговор въпросите: защо никой не търси данъци, мита, такси и акцизи за внесената печатница на фирма "Розим". Колко плащаше "Розим" за помещенията на печатницата в Павлово, които бяха държавни? На колко бе изчислена загубата от изчакването на държавната продукция за износ на вино, поради спирането на печатане на етикети, по чия вина търпя държавата загуби от липса на етикети?

Когато не плащаш данъци и акцизи - то е традиция...

След като напуска държавния си пост на генерален директор на "Винимпекс", Маргарит Тодоров регистрира фирма "Домейн Бойяр", а в Англия той регистрира друга фирма - "Ентре премьор" /на съпругата си София Тодорова/. Съпругата му купува уиски от "Юнайтед дистилърс", вкарва го чрез фондация "Сапио", а "Сапио" ги продава на "Розим" и "Домейн Бойяр".
Около напускането на Маргарит Тодоров от държавна служба, представителството на фирма "Юнайтед дистилърс" /представител и разпространител на уиски "Джони Уокър" - бел. Л. М./ е дадено на държавната Би Ви Си в Лондон. От месец юли 1991 г. нататък това представителство е прехвърлено от държавното задгранично дружество Би Ви Си на частната фирма на М. Тодоров и Р. Георгиева - "Розим", но как и по какъв начин, така и никой не разбира! След прехвърлянето веднага се вдига цената на уискито "Джони Уокър". Отстъпката от 4 на сто пада, затова пък "Розим" иска комисионна 1 на сто от клиентите си в България и поставя условие за предварително плащане на уискито три месеца преди товаренето.
Оттук-нататък, чрез използване на преференции на фондации и спортни фирми, "Розим" внася огромни количества уиски в страната. В парламента бе изнесено, че от тази дейност хазната е загубила от не постъпили 30 милиона лева. Продължава историята с прекарването на българската държава...
Изискването на "Юнайтед дистилърс" е дистрибуторът да няма магазинна мрежа и да продава уиски на едро..."Розим" има магазини, в които предлага уиски "Джони Уокър".
Започнах с една ревизия, която се стараеше да открие къде са изчезнали 2 милиона лири стерлинги, платени от България за реклама на българско вино зад граница. Една от версиите, която звучеше най-достоверно бе, че през 1991 г. като генерален директор на "Винимпекс" Маргарит Тодоров е купил за фирмата "Ентре премьор" офис в търговската част на Лондон на стойност 165 000 лири стерлинги.
Откъде се бяха взели тези 165 000 лири стерлинги, осигурили частен офис на съпрузите Маргарит и Софи Тодорови? Никой не пожела да провери. Най-малко българската прокуратура, получила материали по документалното разследване за заграбване на държавния износ на вино.

Държавни служители, получавали държавни заплати във външно търговската фирма "Винимпекс" и нейното представителство в Лондон Би Ви Си, преминаха на същата работа в частните фирми на Маргарит Тодоров и Роза Георгиева - "Домейн Бойяр" и "Розим". Това бяха: Владимир Ишпеков, Николай Бешков, Неда Проданова, Иван Петров, Иван Захариев.

В България по това време действаше Закон за защита на конкуренцията. По този закон обаче нямаше приети наказателни текстове за случаи при нарушаването му.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене