2.Във виното е истината

Продължение от 28 май



Натиснете тук за увеличение
Решението на Великотърновския съд
13 октомври 1992 г. Така наречените демократични сили току що са спечелили парламентарните избори. И докато победителите празнуват с убеждението, че опозицията неутешимо ридае... Великотърновският съд издава знаменателно решение:
"В името на народа" на 31.Х.1991 г. регистрира възстановената Лозарска кооперация "Гъмза"." За целта все още живи нейни членове съставят устав, провеждат и общо събрание... Народът е същият и името му, на което се позовава съдът, е същото! Така че някаква съществена новост от изборната победа и съдебните решения не следва да се очаква. Оттук нататък...
На 1 април 1992 г. Пак Великотърновският съд излиза с решение. С него: активите и пасивите на държавния "Винпорм" - Сухиндол, преминават към имуществото на кооперативната ЛВК "Гъмза"!? За да стъпи на нещо солидно, съдът взема под внимание: постановления, становище на министъра на земеделието /Ст. Димитров/, както и общо делегатско събрание и протокол за предаване на имущество!? Но...
Нещо силно смущава - след съдебното решение за "Гъмза" /с едва сдържана радост/ негов шеф става генералният директор на държавна фирма "Сухиндол" г-н Трифон Драгиев?! На практика един човек съвместява известно време ръководствата на държавно и частно предприятие... с еднакъв предмет на дейност?! Второ - звучи странно /да не кажа друга дума/, че "двамата" ръководители, /а всъщност става дума за един и същ човек с две длъжности/ подписват споразумителен протокол за безвъзмездно предаване на имуществото! От държавната фирма на кооперацията! Т. е. генералният директор на "Сухиндол", Трифон Драгиев подписва на шефа на новорегистрираната кооперация - Трифон Драгиев! Това и сценарист не би измислил!

Парите на държавното предприятие преминават в собственост на частната Лозаро-винарска кооперация с подписите на един и същи човек, който отива от едната страна и полага подпис като един, а след това минава от другата страна на документа и полага пак подписа си - като друг!
Натиснете тук за увеличение
Държавен вестник със съобщението за безвъзмездно преминаване на държавно имущество в частна фирма.
Второто си решение за преминаване на държавното имущество в частни ръце съдът оправдава със заповед на ексминистъра на земеделието. Законосъобразно ли е действал този министър? На 8 ноември 1991 г. се обнародва решение на Народното събрание, според което се закрива Министерството на индустрията, търговията и услугите и се образува Министерство на индустрията и търговията - без услугите. Преобразува се и Министерството на земеделието, като водещата се до този момент хранително-вкусова промишленост излиза извън неговите рамки. Три месеца по-късно, министърът на земеделието подписва заповед за връщане на одържавеното кооперативно имущество на "Гъмза"... На този подпис се обляга и Великотърновският съд при вземане на своето решение да подари държавно имущество на частна фирма!
Другият повод за оспорване на министерския подпис за преминаване на държавното имущество в частни ръце е и протокол за държавните предприятия от хранително-вкусовата промишленост от 14 януари, в точка първа на който е записано, че "Винпром" - Сухиндол, е едно от тези държавни предприятия, и то е извън системата на Министерството на земеделието. Пита се: как след като "Винпром-Сухиндол" е извън системата на МЗ, като как министър полага подпис за разпореждане със имущество? Никой не реагира, никой не пита, никой не сезира прокуратурата. Но това не прави министерският подпис валиден. А щом подписът на министъра е невалиден, то и съдебното решение, позовало се на този подпис - също не би следвало да има юридическа сила.
И най-накрая: по Закона за кооперациите, господа съдии от Велико Търново, и по 192 постановление на Министерския съвет: правомощия да извършват връщане на одържавено имущество имат много ръководители на министерства и ведомства, но не и... съдът! Още повече, когато се позовава на невалиден министерски подпис...
Дали е поради непознаване на закона или се е разчитало на ОТВЕТНО непознаване на нормативната база, случаят ЛВК "Гъмза"- "Винпром" - Сухиндол без спор е прецедент вследствие на незаконосъобразно издадено съдебно решение под давление на предумишлени, също незаконни действия от страна на стопански ръководител!
В какво се изразяват щетите от подписа този гражданин министър: първо той прехвърля от държавната фирма, на която ръководител, имущество в кооперативната, на която също е едновременно пак е ръководител!?
След като прехвърля имуществото на фирмата, която ръководи на частна кооперация, г-н Драгиев отново посяга към държавните милиони, като еднолично решава не държавата да му изнася продукцията, а току-що създадена частна фирма. И в България, и в Лондон господинът нес пира да говори, как държавният износител "Винимпекс" бере душа, че и дъщерната ВVС в Англия няма да я бъде... Като брилянтен финал на тази поучителна некадърно съчинена драма: Трифон Драгиев блокира банковите сметки на "Винимпекс", но това, което той блокира, са пари на колеги от винопроизводителни предприятия в цялата страна! Дъвчерашният държавен директор, събудил се частник прави всичко по силите си, за да подбива цените на спечелилите вече авторитет зад граница български вина.
Никой не отменя заповедта за преливане на държавни милиони на "Винпром" в частните ръце на ЛВК "Сухиндол". Никой не сезира прокуратурата, а и тя самата дреме и въпреки изпратените й документи по сделката не реагира.
От писмо на Трифон Драгиев до МИТ разбрах, че възстановената собственост е от основни промишлени средства /държавни/ на стойност 4 862 000 лв. Подарък, спретнат от делегатско събрание, незаконна министерска заповед и гъвкав ум! Безвъзмездно и в светлината на "демокрацията".

Лява ръка - десен джоб

На 5 август, 1992 г. - изпълнителният директор на "Винимпекс" Рафи Ховсепян получава хладно писмо от ЛВК /Лозаро-винарска кооперация/"Гъмза" -Сухиндол/, бивша държавна "Винпром-Сухиндол":
"Бихме искали да поставим за окончателна решение... въпроса за бъдещите взаимоотношения между "Винимпекс" и ЛВК "Сухиндол"... не крием разочарованието си от сътрудничеството си с "Винимпекс" и ВVС по износа на наша продукция... Нашият износ за тези страни непрекъснато намалява... недостатъчен брой поръчки... стоят на склад в Англия, Белгия или Холандия...
Това ненормално и много трудно за нас състояние ни принуди да влезем в преговори с фирми от тези държави...
... по решение на ръководството на ЛВК "Сухиндол" ние прекратяваме търговските си взаимоотношения по износа на наша продукция за пазарите, покривани от групата на ВVС, а именно Англия, Ирландия, Дания, Белгия, Холандия и Люксембург... по отношение на останалите пазари за момента ще продължим... Трифон Драгиев -председател." !
С една дума: "Развод ми дай!"

Неясна вина, раздяла, безапелационни искания... Всичко си е като по ноти. Има-няма и пет дни, и на 10 август в Лондон се получава факс от ЛВК "Сухиндол" със следното вълнуващо съдържание:
"С настоящето писмо бихме искали да ви информираме, че след като станахме първата частна изба в България в резултат на Закона за реституцията... ние решихме да преустановим търговията чрез "Винимпекс" - София, която фирма е все още държавна, с несигурно бъдеще... по-директни търговски отношения... по-ниска стойност, като по този начин ще се подобри конкурентноспособността на нашите вина на пазара и ще ги направи по-печеливши за вас... ще получите нашите оферти чрез г-н Маргарит Тодоров... един от пионерите... с неговата компания "Домейн Бояр" ние сме свързани. Трифон Драгиев."
Работата е сериозна.
Кипва кръвта на спокойните англичани. Писмото на първия частен винен избеник ги изважда от релси! Майсторът на вината и търговски мениджър господин Дейвид Гил сяда и написва

Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение
Първа страница на английския и на българския текст на Откритото писмо на г-н Гил
ОТКРИТО ПИСМО ДО ДИРЕКТОРИТЕ НА ВИНАРСКИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, които доставят вина на ВVС. Датата е 13 август 1992 г.
"Най-големите клиенти едва ли ще се съгласят на "смяната" на агентството -пише г-н Гил.- Тези промени ще поставят нашите клиенти в състояние на шок и притеснение и те ще настояват доставките да продължат чрез ВVС... ако не се съгласите, ще разрушите всички мостове към тези клиенти... от изключителна важност е да се избегне този конфликт..."
Писмото на Гил разтреперва бай Трифон, частния винен избеник и на 16 август той, забравил, че преди 11 дни е поискал развод, Забравил, и че е писал в Лондон против "Винимпекс", сяда и спретва до изпълнителния директор на "Винимпекс" Ховсепян следните развълнувани редове. Думите му напомнят разказчето от читанките "Ваня пише до дядо на село". Ето какво се получава на практика: след удобната амнезия относно искания развод:
"... възмущение от арогантния тон на Гил... досега от никого и никога не сме получавали подобно, та дори и по времето на тоталитарните времена от самозабравили се началници..."
Натиснете тук за увеличение
Писмото на Трифон Драгиев до Ховсепян


Председателят Драгиев е възмутен и пише с болка, че и английските клиенти са уведомени за пируетите му. Все пак сухиндолецът събира сили и настоява директорът Ховсепян да ходатайства г-н Гил... да му се извини?
Ако не ви е паднала шапката ще добавя, че накрая на писмото си г-н Драгиев подновява някаква покана към борда на директорите на ВVС да посетят Сухиндол.
Като че ли не е имало писмо за раздяла с "Винимпекс". Като че ли не е писан факс до Лондон за това, че лошият монополист "Винимпекс" няма да го бъде! Като че ли не са свалили летвата на достойнството, предлагайки ниски цени на българските износни вина в изгода за англичаните!?!

Добре, че г-н Гил познава и уважава българските си колеги от "Винимпекс" и ВVС, та умее да прави разлика между българи и "българи"... но явно за патриотара от Сухиндол лоялността и почтеността са старорежимни и вредни. Чисто нов, той се хвърля пламенно на врата на държавния си партньор, когото дни преди това е очернил! Арогантно се струва на господина Драгиева, някакъв си англичанин Гил да е по патриот и по българин от него, сухиндолския частник? Поради липса на място не поместваме цялото писмо на г-н Гил, горчив урок за амбициозни печалбари... но то като че ли е продължение на едно друго писмо, писано отново от англичанин, за което стана дума преди няколко дни на този сайт:
Краят на писмото на Джоузеф Салиба за подкупите на частници във заграбването на държавния винен износ, за което стана дума в друго разследване "Паралелната власт" - от 23 май т. г.

Натиснете тук за увеличение Натиснете тук за увеличение
първа и последна страница с подписа му


Дотук стана ясно как виненият развод по български става повод за английски уроци по честност към бизнес партньорите. Стана ясно и как един съд може със свое решение да лиши държавата от няколко милиона имущество, без проблем.

След като епистоларната върхушка на лозаро-винарската компания "Сухиндол" връхлетя върху "Винимпекс" и Лондон, единственият извод, който може да се направи бе, че англичаните, въпреки всичко, продължават да ни обичат трайно. За да спасят имиджа на българските вина от оплюването им от частници като Трифон Драгиев, дългогодишните партньори на държавните "Винимпекс" и ВVС организират кампания в английския печат, силно обезпокоени от безразборното мятане на ножове в посока държавен износител на вина от държавни винпроми. Некоректността и нелоялността се оказват постоянни одежди на подлъганите за бързи печалби предприятия. От "Винком" - Бургас, "Винпром" - Стара Загора и "Винекс" - Преслав политат писма към изпълнителния директор на "Винимпекс" Ховсепян, съответно на 12, 17 и 27 август.
В идентични текстове, твърде подобни на сухиндолските на Драгиев се настоява за прекратяване на износа чрез "Винимпекс" и ВVС. За САЩ и Канада, Германия и скандинавските страни. Писмата си приличат като едно-яйчни близнаци, явно съчинявани от един център. Във всяко писмо се цитират плахо намалели поръчки, не издължени кредити... Бургазлии си признават, че са увлечени от челния сухиндолски опит, докато старозагорци даже предлагат - "Винимпекс" на раздяла да им предложи на раздяла други външни пазари!?! Само не Англия, Ирландия, Дания, Холандия...
Всички изразяват готовност да заработят с друга фирма - няма смисъл да мъчим напразно читателя да гадае коя е точно фирмата! "Домейн Бойяр" на доскорошния генерален директор на "Винимпекс" и преди това на ВVС - Маргарит Тодоров. Станал гражданинът от държавната софра и си постлал своя, но пренасяйки всичко от държавното: къде пазари, къде контакти, къде клиенти, къде реклама... Взел си ги за спомен - сантиментално привличайки и предприятията производители! Как да остане с празни ръце - как да започне от нулата след като до този миг държавата му е била майка!?
Докато върви кампанията с писмата, в Преслав обаче става засечка: след писмото на управителя Ц. Станчев идва друго писмо, в което гл. счетоводител, гл. специалист, н-к цех и още един ръководител пишат, че управителят еднолично е решил да прекрати договора с "Винимпекс" и ВVС! Еднолично и тайно! Писмото си преславци изпращат до министрите Биков и Праматарски, до "Винимпекс" - София, и ВVС - Лондон... Назрява скандал!
Междувременно във в. "Индипендънт" излиза статия за българските вина, станала повод г-н Дейвид Гил, търговски директор на ВVС от английска страна, да пише на ръководителя на винпромското предприятие в Сливен! В това писмо на г-н Гил четем:
"Репутацията на България беше опетнена, когато Тодоров /Маргарит - бел. Л. М./ заяви пред един крупен клиент, че "Домейн Бойяр" е имение... журналистите /английските - бел. Л. М./ са ужасени от това, което виждат... опита се да открадне бизнеса посредством съмнителни методи... аз оставам ваш слуга на този пазар...".
Англичанинът не се чувства виновен, че е дал повод да бъде защитен в английската преса дългогодишният му български партньор "Винимпекс" и ВVС.
Да се запази извоюваната цена на българските вина, да се опази извоюваният пазар от набезите на "Домейн Бойяр", да се издигне имиджът на българските вина - това декларира един почтен англичанин пред българския си партньор производител. И от кого е принуден да опазва имиджа и цените на родните вина г-н Гил - от току-що пръкналата се фирма "Домейн Бойяр". Англичанин ще ни пази от българи!?! Да, няма грешка - виненият развод по български е дал повод за английски урок по честност... За разлика от нашата преса, където в любими издания читателят може да прочете винени версии в стил "Барон Мюнхаузен", английски журналисти се опитват да бъдат обективни и да помогнат. За съжаление, в случая, ролята на Баба Яга се играе чистосърдечно от българи. Как да обясниш, че сънародници гребат от държавата простодушно и око им не мига?! Как да го проумее англичанинът, който е свикнал с почтеността, както с мъглата? Единственото, което му остава, е да защити партньора си от... собствените му сънародници.
Изненадите не свършват дотук - на 31 август почти всички винопроизводителни предприятия в България получават трогателен факс от един бивш свой колега. Гражданинът е бивш шеф на "Винимпекс", настоящ служител във фирма "Розим" и се именува Николай Бешков. В последния ден на август той праща по факсовете до държавните винпроми:
"...ВVС - Англия, и "Винимпекс" в лицето на новите си ръководства провежда широкомащабна кампания за дискредитиране на българските вина в Англия...
Считаме, че при създадената обстановка е необходимо да изпратите остро протестно писмо за спиране на тази кампания... Вашето писмо според мен трябва да бъде адресирано до: 1. Рафи Ховсепян, 2. David Gill, 3. Domaine Bojar 4. Неда Проданова - по факса 5. Г-н Румен Биков - с писмо Министерство на индустрията. Поздрави Николай Бешков, 31 август 1992."


Натиснете тук за увеличение
Писмото на Николай Бешков, писано собственоръчно
Бившият държавен служител като управител във "Винимпекс" и един от директорите на ВVС в Лондон организира атака срещу бившите си работодатели, но вече от позицията на частник при Маргарит Тодоров и Роза Георгиева.

Пита се: защо написаното от г-на Бешкова е на границата на лъжата? Какво и защо организира той! Като какъв тръгва на агитация? От коя държава е този гражданин и чии интереси защитава с директивите от факса си? Чете ли и ползва ли г-н Бешков английски, та да вдене, че кампанията в английската преса е в защита на завоювания вече от държавния износител имидж на български вина? В Англия спасяват българските вина, а до български предприятия летят факсове против това спасение?


Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене