3.Във виното е истината

Продължение от 29 май


И име на посланик влезе в употреба?!

Една сутрин, нищо не подозиращият читател научи от в. "24 часа" как посланикът на Република България във Великобритания направил отчаяни опити, за да спаси имиджа на българското вино! Участник в срещата при посланика Иван /Джон/ Станчов, г-н Дж. Салиба се е запознал с излязлото в часовия вестник и тутакси изпратил до г-н Станчов следните редове, част от които публикуваме в превод:
"16 октомври 1992 г. До Негово Превъзходителство посланика на Република България.
Ваше превъзходителство, ... струва ми се непростимо, че това, което по мое разбиране беше частна среща, е намерило място в българската преса днес... много съм обезпокоен от факта, че нашите разговори не са отразени правилно ... вече ми е ясно, че г-н Тодоров /президент на частна фирма "Домейн Бойяр"/ е използвал тази среща, за да се опита да узакони себе си и своята фирма, като променя съдържанието на разговорите пред българската преса ... днес получих сведения, че "Домен Бойяр" се опитват да подбият цените на българските вина ,като не са плащали на "Винпром" - Сливен, в продължение на 9 месеца/...

Има още няколко откъса от статията в "24 часа", срещу които бихме възразили, включително и едно действително клеветническо изказване. Така или иначе те просто могат да бъдат добавени към целия арсенал от лъжи, разпространявани от г-н Тодоров и колегите му в българските вестници...
С радост бих приел Вашите виждания по повод гореизложеното, искрено Ваш, Дж. Дж. Салиба..."
В мига, в който получих оригинала на това писмо потърсих българския посланик Станчов, но той бе заминал. Готова бях да публикувам и неговото мнение по това как се употребява името му, но той така и не се обади. Оставям без коментар тази реакция.

Балонът се надува - надувайте, момчета!

Ще продължа разказа си със случая, в който частна изба реши да съди винения монополист, как Сухиндолската изба блокира държавни банкови сметки. И все пак - къде бе истината в тази история?
Делото бе насрочено, но преди да разкрия какво се случи се налага да цитирам някои документи:
И така: на 2 октомври 1992 г. по гражданско дело № 2697/1992 г. Шесто Д, търговско отделение, Софийски градски съд допусна да се обезпечи иск на лозаро-винарска кооперация "Гъмза** срещу Винимпекс. Издадена бе обезпечителна заповед, последва запор на 18 262 873,36 л в. по сметката на "Винимпекс" в Българска външнотърговска банка...
Всичко това би минало за нормално, ако не съществуваха няколко досадни подробности, като например тази, че "Винимпекс" бе еднолично акционерно дружество с държавно имущество. В този смисъл и дойдоха усложненията -наложената мярка от съда бе върху имущество, което не принадлежеше на "Винимпекс", а на трети лица, които понасяха незаслужено обезпечението на иска. Ето някои от пострадалите: ДФ "Вини" - Сливен /износ Холандия/ 4 026 194,45 лв.; ДФ "Винпром" - Русе /износ Холандия/ 703 929 лв. и /износ Канада/ 775 554 лв.; ДФ "Винпром" - Свищов, пак от износ - 843 349 лв.; ДФ "Димят" - Варна - 816 772 лв.; ДФ "Гъмза" -Плевен - 737 036 лв.; ДФ "Преслав" - 617 933... ДЕСПРЕД, СО МАТ - общо само на държавни фирми блокираните средства са около 10 милиона лева.

Как тези пари се бяха озовали в сметката на "Винимпекс"? След износа на определена стока, постъпила от съответното предприятие, "Винимпекс" добросъвестно внася в банката платените суми за своите доставчици. Тук има известен период, в който се чака да пристигнат сумите, да се уточни какво е желанието на предприятието: левове ли да се внесат като равностойност или валута. На всеки, който се занимава с търговия и износ, е ясно, че плащанията, преводите и банковите операции изискват време. Т. е. "Винимпекс" не бе присвоил блокираните суми, тъй като ги водеше на отчет на съответните си партньори - нещо, което е видно от описа справка по делото. Превеждането на сумите по различните сметки е било предстоящо, тогава?
Натиснете тук за увеличение
Копие на опис-справка с имената на фирмите и блокираните им пари
Кой щеше да плати пропуснатите ползи на всеки един от ощетените, ако се докажеше, че превеждането на парите е предстояло да се извърши? Кой щеше да е в състояние да помогне на частниците - сухиндолци да погасят, щетите на държавните винопроизводителни предприятия - нямаше кой. Тогава как така бяха си позволили да тръгнат на бой от Сухиндол - без да проверят как са превеждани сумите, какви банкови операции и за колко време са извършвани? Или в сухиндолската частна изба си падаха по олимпийския принцип: "Не е важно да победиш - важно е да участваш?"

И тогава се започна: управителят на "Винпром" -Преслав, получи факс от изпълнителния директор на "Винимпекс", в който бе записано: "По тази /запорираната от Сухиндол - бел. а./ сметка е постъпила и левова равностойност от откупената от МВТБ валута по ваш падеж ... в размер на 617 933,23 лв. "Винимпекс" ще обжалва..." и т. н. Подобни факсове за сумите си, запорирани лекомислено, но законно получиха и останалите винопроизводителни държавни предприятия. Но факс фирма не храни...
Тук се налага да се върна отново към началото, или как бе създадена частната Лозаро-винарска кооперация "Гъмза" в Сухиндол и с какви средства? Налага се и да припомня как държавно субсидирани предприятия поискаха развод от държавния си партньор, за да се прегърнат с частни фирми и да им дават произведената продукция за износ.
Във вчерашния откъс на това разследване разясних как незаконно бе прекратена държавната Лозаро-винарска фирма "Сухиндол", и как също незаконно капиталът й бе преминал в ръцете на "честните" частници от Лозаро-винарска кооперация "Гъмза". По тази публикация все пак бе образувано дело и на 18 ноември 1992 г. Върховният съд на Република България излезе с определение, че действията спрямо държавната ЛВФ "Сухиндол" са били процесуално недопустими! Върховният съд бе преценил, че преминаването на държавен капитал в частни ръце под формата на подарък, както и закриването на държавната фирма са незаконосъобразни. Лозарската кооперация "Гъмза" "не е процесуално активно легитимирана", потвърди Върховният съд...
Дали с това съдебно решение свършваха попълзновенията на частниците от Сухиндол и Лондон? Пет седмици след решението му Комисията за защита на конкуренцията излезе с решение, според което частната "Гъмза" съществува, а държавната "Винпром" е... прекратила съществуването си?!
Колкото до това дали бившият шеф на ВVС в Лондон и "Винимпекс" г-н Маргарит Тодоров е нарушил Закона за конкуренцията - по това Комисията също се произнесе: "Г-н Маргарит Тодоров НЕ Е НАРУШИЛ ЗАКОНА ЗА ЗА-ЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА." Някъде направо бе забравено куфарче с пари...

Изпратих лично документите по откровения грабеж на държавния винен износ и въпреки това Комисия не обърна внимание на следните факти, документите за това как:
  • Бе покрит ревизионен акт, според който липсват 1,5 млн. лири стерлинги, "вложени" за реклама в "Бългериен винтнерс къмпани";
  • С платежно искане от 29 декември1990 г. частната фирма "Розим" бе внесла в ТБ "Електроника" на името на г-н Маргарит Тодоров 76 000 лв. за включване на същия в строеж ЖСК. Към момента на внасянето господинът е бил генерален директор на "Винимпекс" на държавна заплата...
  • Етикети на частната фирма на г-н Маргарит Тодоров "Домейн Бойяр" бяха отпечатани със следния текст за наивни англичани: "Домейн Бойяр" е първата частна българска винена компания, създадена през 1947 г." Англичаните обичат традицията, но под фирмен № 2105003664 "Домейн Бойяр" бе регистрирана в съда едва през 1991 г. "Първата" "частна" винена компания!
  • След преобразяването на г-н Тодоров от държавен в частен винен износител, фирма "Розим" /с негово участие - бел. Л. М./прекратява печатането на етикети за държавния износ на вино, като по този начин "лоялно" и "конкурентно" бяха провалени сделки по държавния износ на вина за Англия, Белгия, Холандия и Германия. "Без" да нарушават конкуренцията с държавния износител на вина "Винимпекс", в печатницата на "Розим* "лоялно" бяха печатали по-скъпо етикети за "Винимпекс", а сумите за тази услуга се внасяха зад граница, за да бъдат избегнати данъците;
  • "Лоялно" и конкурентно г-н Тодоров бе преминал на частна практика от държавната "Винимпекс* в своята частна фирма "Домейн Бойяр" /със същия предмет на дейност като държавната му служба дотогава/! "Лоялно" същият български гражданин използваше познанията си от държавните "Винимпекс" и ВVС и тръгна към преки "лоялни" контакти с държавни предприятия производители на вино, за да унищожи още по-"лоялно" държавния винен износ. А държавата субсидираше тези предприятия, от които Тодоров вземаше вина за частния си износ.
  • Патриотично изтегли семейството си в Лондон гражданинът Маргарит Тодоров, в очакване на скорошното сриване на всичко държавно.
  • "Патриотично" и "лоялно" г-н Тодоров бе предложил на английския си държавен партньор Джон Салиба "да го направи богат", като унищожат държавната ВVС в Лондон и също държавната "Винимпекс" в София.
След тяхната гибел Маргарит-Тодоровата "Домейн Бойяр" като птицата феникс трябваше да поеме винения държавен износ за стотици милиони във валута, като ползва и добре разработените пазари зад граница, и рекламата на тези пазари, осигурена с държавни милиони лири стерлинги!
Благородно и от сърце.
Тодоров бе изучил задграничните пазари като държавен служител, но това не му попречи да използва преференции и банкови връзки и авторитет на държавната ВVС за частната си фирма "Домейн Бояр". Това донесе много неприятности на самата ВVС от банка "Барклейс".
На изкупуваните вина от Сухиндол и Сливен се поставяха етикети на Домейн Бояр" за пред английските купувачи.
Някъде бе забравено куфарче с пари!

Виненият износ се изплъзваше от държавата

Петрол, оръжие и вино -това крепеше малката ни родина, противно на омайните илюзии на абсолвенти от партизанското движение, че ще станем хит в тежката промишленост! Всяка една от тези печеливши дейности се изхлузи от държавния монопол към... честни частни ръце! Полегнали на народната мъдрост, че общото и кучетата не го долюбват, министри, синдикалисти и депутати тръгнаха да даряват държавни милиони печалба на трудолюбиви частници. Как се случи това:

Факт първи. Въпреки решението на Върховния съд, Определение № 151 от 18 ноември 1992 г. за нелегитимност на възстановената частна Лозаро-винарска кооперация "Гъмза", зам.-министърът на промишлеността Тодор Ненчев подписва заповед. С нея той подарява имуществото на държавния "Винпром" в Сухиндол на частната "Гъмза". Стойността на "Винпром" към 1993 година се изчисляваше на 40 милиона. "Гъмза" плати за подаръка само 3 942 000 лв.!? Престъплението на г-н Ненчев бе по чл. 282 и 283 за злоупотреба със служебното положение и нанасяне щети на държавата в големи размери по тогава действащия Наказателен кодекс. Никой не го привика за обяснение.

Факт втори. На Трифон Зарезан в Сухиндол в частната кооперативна изба "Гъмза" се срещнаха вицепремиерът Валентин Карабашев, Ахмед Доган, г-жа Роза Георгиева и г-н Маргарит Тодоров.
Роза Георгиева и Маргарит Тородов вече не криеха съдружието си във фирмите "Розим" и "Домейн Бояр" - фирми кандидати за вземане на държавния винен износ, както и за превръщането му в частен монопол.
След първите ми публикации за винената мафия в Националната следствена служба бе започнато разследване. В градската прокуратура се намираше и преписка 3439/1992 г., която чакаше влизане в съда.
Безспорна бе подкрепата и връзката за отнемане на държавния монопол във винения износ с КТ "Подкрепа", ДПС и групата на Димитър Луджев. За да се отблагодари за доверието, което му гласуваха Доган и Тренчев, кабинетът на Беров бе на път да подари милионите печалби от виното на хора, свързани с ДПС и "Подкрепа" - средите, които ги издигнаха на министерските кресла.
На празненството в Сухиндол лидери и министри чукнаха чаши в името на обедняването на българската държава и съставиха продължение на сценария за измъкването на винения износ от държавата. За целта бе решено прехвърляне на външнотърговската държавна фирма ""Винпром сервиз" АД към Министерството на промишлеността. На 16 февруари 1993 г. бе подписан протокол между двете министерства /на промишлеността и земеделието - бел. Л. М./ за прехвърлянето.
Факт трети. Двама души от Борда на директорите на фирма "Винпром сервиз" АД са изхвърлени. Доказа се предположението на експерти във винения бранш, че прехвърлянето на външнотърговската фирма се прави с цел, кадрова чистка...

Битката за отнемане на едно от трите печеливши износни пера продължаваше...

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене